Р
Е Ш Е
Н И Е
№114
гр. Добрич, 07.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март
две хиляди двадесет и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
641/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 3, ал. 2, чл. 13, ал. 1 и чл. 14
от Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени
тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29
септември 2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване,
възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за
изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и
за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999.
Образувано е по жалба от И.Ж.И., ЕГН **********,
адрес: ***, подадена чрез адв. Д.Г.Д., срещу Заповед № РД-471/ 23.11.2020 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в
частта на т.II., в която са присъдени 6 (шест)
точки на И.Ж.И. като капитан на РК ВН 8110.
Жалбоподателят твърди, че Заповедта в
обжалваната ѝ част пряко засяга законните му права и интереси и същата
може да е основание за последващо неправомерно лишаване от правото да упражнява
професията си за определен период от време. Настоява, че процесната Заповед е
издадена при грубо нарушаване на закона (националния закон, но и актове от
правото на ЕС), при неспазване на установената форма, след съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби.
Счита, че в този ѝ вид Заповедта
представлява грубо нарушаване на основни принципи на правото, в т.ч. правото на
защита на физическото лице - капитан на кораба.
Сочи, че при тази фактическа обстановка
правата на капитана на кораба И.И. са напълно нарушени. Той е напълно лишен от
правото на защита, тъй като дори не може да се защитава в процеса по издаване и
обжалване на посоченото в Заповедта Наказателно постановление (НП). Твърди, че
присъждането на наказателни точки е възможно за капитана, само ако същият е бил
наказан с наказателно постановление за извършено тежко нарушение, каквото в
случая липсва, което според жалбоподателя е абсолютно основание за отмяна на Заповедта
в обжалваната част.
Изтъква, че системата за присъждане на
точки следва от правото на ЕС в областта на морските биологични ресурси, като тази
област, съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), попада
в сферата на изключителната компетентност на ЕС и същата се регулира на ниво ЕС,
което предполага националните органи стриктно да се придържат към
наднационалната нормативна уредба, в т.ч. към основните принципи на този правопорядък.
Настоява, че в случая това не е направено, с което са допуснати видими
нарушения, обосноваващи отмяната на процесната заповед.
Според жалбоподателя Заповедта
противоречи на приложимите в случая Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от
29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване,
възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и
Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на
система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на
общата политика в областта на рибарството. Въпросните нормативни актове
предписват как, при какви условия и при съобразяване на какви обстоятелства е
възможно присъждането на точки, които имат допълнителен наказателен характер.
За да е налице основание за присъждане на наказателни точки за капитана, е
необходимо същият да е извършил тежко нарушение, което да е установено с влязло
в сила Наказателно постановление, каквото няма. Дори да е възможно присъждане
на наказателни точки без НП на капитана (което твърди, че е невъзможно),
издателят на заповедта е абсолютно задължен да мотивира заповедта си с
аргументи относно тежестта на нарушението, съобразявайки се с критериите,
посочени в Регламента. Прави оплакване, че Изпълнителният директор на ИАРА не
се е съобразил с тези изисквания.
Иска отмяна на Заповедта в оспорената
част и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Представя молба чрез адв. ***, САК,
с която поддържа жалбата и прилага списък на разноските с оглед претендираните
съдебно – деловодни разноски.
Ответникът - Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в съдебно заседание, редовно
призован, не се явява, не се представлява. Представя писмени бележки чрез
процесуалния си представител, с които оспорва жалбата и излага подробни
съображения в тази насока. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административен съд - Добрич, намира, че
жалбата е процесуално допустима. По делото е приложена разписка за получаване
на заповедта от „****“ ЕООД, но няма приложена разписка за получаване на акта
от жалбоподателя. Заповедта е издадена на 23.11.2020 г. Видно от печата върху
приложения по делото плик, жалбата е изпратена на 07.12.2020 г., което се явява
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, ако жалбоподателят беше уведомен за
издаването ѝ. Жалбоподателят е адресат на т. II от Заповедта, чиито права са засегнати с нея, поради
което има и правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения, като от фактическа страна съдът установи
следното:
На 12.03.2019 г. от Началник отдел „Рибарство
и контрол – Черно море“ Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище гр.
Бургас, въз основа на АУАН № 0007227/ 14.09.2018 г. е издадено Наказателно
постановление № 08 – 15 (л. 16 – 17) срещу „****“ ЕООД, ЕИК ***, с управител ***
Ж.И., седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „Шипка“ № 4 от гр. ***,
съгласно което на 13.09.2018 г., по сигнал на Центъра за наблюдение на
риболовните кораби (ЦНРК) – Варна, експортна снимка и следа на риболовния кораб
от системата за наблюдение на риболовните кораби (СНРК) на ИАРА е установено,
че упълномощеното лице И.Ж.И. – капитан
на риболовен кораб „***, извършва стопански риболов с тралиращ риболовен уред в
крайбрежната зона, с отдалеченост под една миля от бреговата ивица, северно от
нос ***, като при завръщането в пристанище *** на риболовен кораб „***“ ВН 8110
е извършена проверка и съставен протокол от инспекция № 084 – 359/ 13.09.2018
г. с улов от риба. Прието е, че капитанът на кораба е нарушил Заповед № РД – 09
– 98/ 26.02.2016 г. на МЗХ – т.1, т.1.1 и т. 1.2 и осъществил състава на чл.
30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА). В резултат е
наказано „****“ ЕООД, с МОЛ *** Ж.И., на основание чл. 70, ал. 2 ЗРА за
нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА, като е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. По жалба на дружеството е образувано НАХД № 71/ 2019 г. пред
Районен съд – ***, като съставът на съда е отменил НП. При касационно обжалване
от ИАРА Административен съд – Добрич с Решение от 30.03.2020 г. по КАНД № 56/
2020 г. е отменил първоинстанционното решение и е потвърдил НП.
На 22.10.2020 г. с вх. № Z –
7037 в ИАРА е постъпила Докладна записка (ДЗ) от Константин Дамянов – Началник
отдел „РК Черно море“ (л. 15), в която сочи, че с оглед влязлото в сила НП № 08
– 15/ 12.03.2019 г. е налице необходимост във връзка с прилагането на Регламент
404/2011 на Комисията, във връзка с Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане
на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) №
1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система на
общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния,
недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2847/93,
(ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1093/94 и
(ЕО) № 1447/1999 (Наредбата), да се присъдят точки на р/к с външна маркировка
ВН 8110, с име „***“, CFR BGR*********,
Разрешително за стопански риболов № 02109955/ 12.01.2013, УСР 02109955 – 005/
05.02.2019 г., с титуляр „*** ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
упълномощено лице в качеството му на капитан на р/к „***“ ВН8110, И.Ж.И., ЕГН **********.
И.д. главен директор на „ГД „РК“ е
препратил на Изпълнителния директор на ИАРА ДЗ за присъждане на точки на р/к ВН
8110, с име „***“ ДЗ № Z – 7037/ 22.10.2020 г.(л. 14)
В резултат на 23.11.2020 година от
Изпълнителния директор на ИАРА е издадена Заповед № РД – 471, с която на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Устройствения правилник на ИАРА, чл. 3,
ал. 1 и 2 и чл. 14 от Наредбата, чл. 18д от ЗРА, във връзка с извършено тежко
нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, б. „а“, във връзка с чл. 3, § 2 и § 1, б.
„в“ от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета, е наредено:
1.Поради наличието на установено по
надлежен ред, с влязло в сила Наказателно постановление № 08 - 15/ 12.03.2019
г. от Началник отдел "Рибарство и контрол - Черно море" гр. Бургас,
извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, б. "а", във
връзка с чл. 3, § 2 и параграф 1, б. "в" от Регламент (ЕО) №
1005/2008 на Съвета, на юридическото лице „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „Шипка“ № 4, притежател на Разрешителното за
стопански риболов с № 03160135/ 04.02.2020 г., на основание чл. 3, ал. 1 и 2 от
Наредба № 3 от 2013 г. и чл. 18д от ЗРА, да бъдат присъдени 6 (шест) точки за риболовен
кораб „***“ с външна маркировка BН 8110, съобразно предвиденото в точка № 8 от
приложението към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.02.2013 г., поради наличие
извършване на следното тежко нарушение по чл. 3, § 1, б. "в" от
Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 г.: "извършване на
стопански риболов с тралиращ риболовен уред в крайбрежната, забранена за
риболов зона, която представлява закрит район по смисъла на чл. 3 от Регламент
(ЕО) № 1005/2008 на Съвета, северно от нос ***, в зоната на разстояние с отдалеченост под една
морска миля от бреговата ивица, в нарушение на Заповед № РД – 09 – 98/
26.02.2016 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.
30, ал. 1, т. 3 от Закона за рибарство и аквакултури“.
2. Поради наличието на установено по
надлежен ред с влязло в сила Наказателно постановление № 08 - 15/ 12.03.2019 г.
от Началник отдел "Рибарство и контрол - Черно море" гр. Бургас,
извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, б. "а", във
връзка с чл. 3, § 2 и параграф 1, б. "в" от Регламент (ЕО) №
1005/2008 на Съвета, на лицето И.Ж.И., с ЕГН **********, с адрес ***,
като капитан (с аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 2 от ЗРА) на риболовен
кораб „***“ с външна маркировка ВН 8110, на основание чл. 18д, ал. 3 от ЗРА, във
връзка с чл. 13, ал. 1 и чл. 14 от Наредба № 3 от 2013 г., да бъдат
присъдени 6 (шест) точки за риболовен кораб „***“ с външна маркировка
BН8110, съобразно предвиденото в точка № 8 от приложението към чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 3 от 19.02.2013 г., поради наличие извършване на следното тежко
нарушение по чл. 3, § 2 и § 1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 1005/2008
на Съвета от 29.09.2008 г.: "извършване на стопански риболов с тралиращ
риболовен уред в крайбрежната, забранена за риболов зона, която представлява
закрит район по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета,
северно от нос ***, в зоната на
разстояние с отдалеченост под една морска миля от бреговата ивица, в нарушение
на Заповед № РД – 09 – 98/ 26.02.2016 г., издадена от министъра на земеделието
и храните на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за рибарство и
аквакултури.
Като доказателство по делото е прието
Специално разрешително за извършване на стопански риболов на калкан в Черно
море през 2018 г. № 02108955 – 004К/ 02.03.2018 г., издадено на „****“ ЕООД, с
осъществяващо дейността лице – И.Ж.И. и външна маркировка и име на риболовния
кораб ВН 8110 ***.(л. 19)
По делото няма спор, че управителят на
дружеството – титуляр на Разрешителното, е упълномощил И.Ж.И. да ползва и
управлява плавателния съд. (л. 21 - 22)
Не се спори, че „****“ ЕООД, титуляр на
Разрешително за стопански риболов с № 03108700/ 25.01.2016 г. (л. 95 – 96), има
издадено ново Разрешително, след смяна на двигател, за същия кораб с №
03160135/ 04.02.2020 г.(л. 93 - 94)
Съгласно Заповед № РД 09 – 98/
26.02.2016 г. на Министъра на земеделието и храните е забранено извършването на
риболов през 2016, 2017 и 2018 година в рибностопанските обекти по чл. 3, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ЗРА или в зони от тях, както е указано в точките на
Заповедта. Забранен е стопанският риболов с всякакъв вид тралиращи уреди в
крайбрежните зони, надлежно описани. Наложени са конкретни забрани с
последващите точки на Заповедта.(л. 81 – 90)
Като доказателство е приет и Протокол №
084 – 359/ 13.09.2018 г. от инспекция на риболовния кораб при разтоварване,
описан в АУАН, цитиран по - горе.(л. 91)
При така събраните доказателства и
установената чрез тях фактическа обстановка, предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповедта в частта на точка втора, при което от правна страна
съдът намира следното:
Заповед № РД - 471/ 23.11.2020 г. на
Изпълнителния директор на ИАРА, е издадена от компетентен орган, в рамките на
законово предоставените му правомощия. По отношение на жалбоподателя тя е
издадена на основание чл. 14 от Наредбата, съгласно който точките на капитана
на риболовния кораб (физическо лице) се определят със заповед на изпълнителния
директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице от деня на влизане в
сила на наказателното постановление за съответното нарушение. Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа предвидените от законодателя реквизити, като
в същата са посочени фактическите и правни основания за издаването ѝ.
При издаването на оспорената Заповед
обаче административният орган е допуснал
нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 от АПК, които изискват за започване на
производството да се уведомяват известните заинтересовани граждани и
организации и да им се осигури правото на участие в административното
производство.
По делото има данни за датата и начина
за откриване на производството по присъждане на точки на жалбоподателя, видно
от вътрешно служебната кореспонденция в администрацията на ИАРА (приложени
докладни записки – л. 14 и 15), но няма данни, че засегнатите от Заповедта
притежател на разрешително за стопански риболов и капитан на риболовния кораб
са уведомени по реда на чл. 26 от АПК за откритото производство. С оглед на
това жалбоподателят е бил лишен от възможността да упражни правото си на
участие в производството пред административния орган и правото си на защита.
Нарушаването на чл. 26, ал. 1 и чл. 34
от АПК в производството по чл. 18д от ЗРА, което е санкционно по своя характер,
е съществено процесуално нарушение, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 18д
от ЗРА при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1, буква
"а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага точкова система за
нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за извършване на
стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб,
съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, като на основание чл. 18д, ал. 2
от ЗРА точките, получени по ал. 1, преминават към всеки бъдещ титуляр на
разрешително за риболов на съответния кораб при условията на чл. 92,
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.
Характерът на това производство се извежда и от нормата
на чл. 44 и сл. от Регламент (ЕО) № 1005/2008, именована: Санкции за тежки
нарушения. Същевременно като последица от натрупване или надвишаване на
определен брой точки за извършени тежки нарушения разпоредбата на чл. 5 от
Наредба № 3/ 19.02.2013 г. предвижда отнемане на разрешителното за стопански
риболов, т.е. лишаване от права и налагане на съпътстващи санкции по смисъла на
чл. 45, § 4 от Регламент (ЕО) № 1005/2008.
С оглед обстоятелството, че се касае за
санкционно производство, то в производството по чл. 18д от ЗРА следва да се
спазват основните принципи на административното наказване, един от които е
осигуряване правото на участие на засегнатите заинтересовани лица и правото им
на защита в производството пред административния орган.
По тези съображения съдът приема, че
нарушаването на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 от АПК в случая е съществено процесуално
нарушение и самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
На следващо място, Заповедта е издадена
по постъпилата ДЗ с вх. № Z-7053/
22.10.2020 г., изготвена от и.д. главен директор на ГД „Рибарство и контрол“, с
приложена към нея ДЗ вх. № Z-7037/ 22.10.2020 г. по описа на ИАРА, съдържаща
информация за издаденото НП № 08 – 15/ 12.03.2019 г., влязло в законна сила на
30.03.2020 г. Описана е обстоятелствената част на НП, вкл. че е установен улов
от риба, като риболовът е извършен в забранена по цитираната по – горе Заповед
на Министъра на земеделието и храните за риболов зона. Посочено е, че
доказателствата към АУАН установяват извършването на нарушение на нормата на
чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, както и че на основание чл. 70, ал. 2, във връзка с
ал. 1 от ЗРА с последвалото АУАН НП е ангажирана отговорността на
дружеството, стопанисващо риболовния кораб от чието име и за чиято сметка е
осъществен риболовът в нарушение на въведената забрана, целяща опазване на
рибните ресурси.
Административният орган е цитирал
съответните разпоредби от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008
година, като е отразил, че съгласно чл. 3, § 2 и § 1, буква „в“ от този Регламент
за риболовен кораб се смята, че извършва ННН риболовни дейности, ако се докаже,
че в нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района, в
който са извършени дейностите, риболовният кораб е извършвал риболов в закрит
район. Посочил е какво представлява „закрит район“ и че забранената зона, в
която е извършван стопанският риболов с търговска цел, представлява закрит
район по смисъла на Регламента. Приел е, че с влязлото в сила НП е доказано
извършването на стопански риболов от капитана на риболовния кораб в нарушение
на Заповедта на Министъра на земеделието и храните, поради което в конкретния
случай следва да бъде ангажирана освен отговорността на дружеството „****“ ЕООД,
като титуляр на разрешително за стопански риболов с № 03108700/ 25.01.2016 г.,
съответно № 03160135/ 04.02.2020 г., на основание чл. 18д, ал. 3 от ЗРА, във
връзка с чл. 13, ал. 1 и чл. 14 от Наредба № 3 от 2013 г., така и отговорността
на капитана с аргумент от чл. 18, ал. 1, т. 2 от ЗРА, като му се определят
същия брой точки, определени на притежателя на разрешителното за стопански
риболов. Този извод на административния орган е в противоречие с материалния
закон, който изисква влязло в сила наказателно постановление спрямо лицето, което
е адресат на Заповед за определяне на точки по Регламента. В случая с НП е
ангажирана отговорността на дружеството, а не на физическото лице , капитан на
кораба.
На следващо място, с т. І от оспорената
Заповед № РД - 471/ 23.11.2020 г. на собственика на риболовния кораб, „****“
ЕООД, са присъдени 6 точки по реда на чл.18д от ЗРА и чл. 3, ал. 1 от Наредба №
3 от 19.02.2013 г. във връзка с чл. 42, § 1, б. “а“ , чл. 3, § 2 и § 1, б. “в“
от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета.
Разпоредбата на чл. 18д, ал. 2 от ЗРА
предвижда, че при извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, параграф 1,
буква "а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 се прилага точкова система за
нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за извършване на
стопански риболов получава определен брой точки за съответния риболовен кораб,
съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.
Начинът на прилагане на точковата
система, според, ал. 3 на текста, се определя с наредба на министъра на
земеделието и храните, а именно Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова
система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008
на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за
предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран
риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) №
601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999.
Съобразно нормата на чл. 13, ал. 1 от
Наредбата във връзка с чл. 47, § 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008, за извършено
тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството на
капитана на риболовния кораб се определят същият брой точки, определени на
притежателя на разрешителното за стопански риболов.
Така с т. ІІ от оспорената Заповед поради наличието на установено по надлежен ред
(според административния орган), с влязло в сила НП № 08 – 15/ 12.03.2019 г.,
издадено от Началник „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас, извършено
тежко нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, б. „а“, във връзка с чл. 3, § 2 и §
1, б. „в“ от Регламента, на лицето И.Ж.И., като капитан на риболовен кораб „***“,
на основание чл. 18д, ал. 3 от ЗРА, във връзка с чл. 13, ал. 1 и чл. 14 от
Наредба № 3, са присъдени 6 (шест) точки, като точките се присъждат съобразно
предвиденото в т. 8 от приложението към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 от 2013 г.
поради наличие на извършване на тежко нарушение по чл. 3, § 2 и § 1, б. „в“ от
регламента: извършване на стопански риболов с тралиращ риболовен уред, в забранена
за риболов крайбрежна зона, която представлява закрит район, северно от нос ***,
в зоната на разстояние с отдалеченост под 1 морска миля от бреговата ивица, в
нарушение на Заповед № РД – 09 – 98/ 26.02.2016 г. на Министъра на земеделието
и храните на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗРА.
В случая обаче, както беше вече
посочено, няма издадено Наказателно постановление, с което да е ангажирана
административнонаказателната отговорност на капитана. Последният не е участвал
в проведеното административнонаказателно производство по жалба срещу НП № 08 –
15/ 12.03.2019 г., издадено срещу „****“ ЕООД, съответно не е могъл да упражни
правото си на защита срещу горното НП.
Към момента на издаване на процесната
Заповед № РД – 471/ 23.11.2020 г. няма влязъл в сила и акт, с който да са
приети за безспорни наложените на дружеството, титуляр на разрешителното за
стопански риболов, наказателни точки.
Същевременно, тежко нарушение, за което
при наличие на достатъчно доказателства, следва да се присъждат точки, по смисъла
на чл. 42, § 1, б. "а" във връзка с чл. 3, § 2 и § 1, б. „в“ от
Регламент (ЕО) № 1005/2008, са дейностите, за които се смята, че
представляват ННН риболов съгласно посочените в член 3 критерии, а именно: тежестта
на въпросното нарушение, която се определя от компетентния орган на
държавата-членка, като се вземат предвид критерии като нанесената щета, нейната
стойност, степента на нарушението или неговата повторяемост, както извършването
на риболов в закрит район, по време на закрит сезон, или без квота или след
изчерпването ѝ, или отвъд ограничената дълбочина.
В случая при липса на НП срещу
жалбоподателя, в което да са изложени фактите и обстоятелствата, навеждащи на
признаците на нарушение по смисъла на цитираните по – горе норми от Регламента,
съответно да е ангажирана отговорността му за конкретно нарушение при отчитане
на критериите в чл. 3, § 2 от Регламента, е недопустимо да се прилага санкция
чрез присъждане на точки на капитана.
Освен това, нито в подзаконовия
нормативен акт, нито в мотивите на оспорената Заповед има изложени съображения,
по кои критерии, от посочените в чл. 3,
§ 2 от Регламента, е извършена
квалификацията на процесното нарушение като тежко. Видно от чл. 3, § 2
от Регламента, за да бъде квалифицирано дадено нарушение като „тежко“, не е
достатъчно да се установи извършването на дейности, от вида на визираните в чл.
3, § 1, букви а – л от Регламента и съответно изброени в Приложението към чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 3/19.02.2013 г., а е необходимо според изискването на Регламента
компетентният орган на държавата-членка да посочи конкретни критерии като
нанесената щета, нейната стойност, степента на нарушението или неговата
повторяемост, за да обоснове кои нарушения от дадения вид ще счита за тежки. В
случая в подзаконовия нормативен акт – Наредба № 3/ 2013 г. няма критерии,
съобразно изискването на чл. 3, § 2 от Регламента, въз основа на които да се
извърши преценка за законосъобразност дали правилно административният орган е
приложил материалния закон, като е определил процесното нарушение за „тежко“ по
смисъла на чл. 3, § 2 от Регламента. Няма данни да е налице повторяемост на
нарушението, не става ясно какъв е размерът на нанесената щета, не е определена
степента на нарушението и дали неговата тежест зависи от вида и количеството на
уловената риба, от сезона, в който е извършен уловът и т.н. В Протокола от
проведената инспекция, в резултат на която е издадено НП на титуляря на
разрешителното за стопански риболов, се установява количеството и вида на
уловената риба, като се направи справка на записаните кодове на вида риба с
Наредба № 43 от 20 април 2006 г. за реда за водене на риболовен дневник, Образец
на риболовен дневник: трети лист Списък на видовете риба и други водни
организми, които се ловят във вътрешните водоеми, р. Дунав, Черно и Средиземно
море, а именно: лефер, карагьоз, сафрид и барбуня, но жалбоподателят не е
участвал в административнонаказателното производство и не е могъл да изрази
своите доводи и съображения спрямо установеното, а и в самата Заповед липсват
наведени доводи за критериите, свързани с този Протокол.
Съгласно чл. 44, § 1 от Регламента държавите
- членки гарантират, че на физическо лице, извършило тежко нарушение, или на
юридическо лице, отговорно за тежко нарушение, се налагат ефективни, съразмерни
и възпиращи административни санкции. При липса на критерии, определящи
нарушението като „тежко“ по смисъла на Регламента, няма как да се извърши
преценка за съответствието на наложената санкция с изискванията на чл. 44, § 1
от Регламента. Всичко това навежда на извода за основателност на възражението
на жалбоподателя, че Заповедта е издадена в несъответствие с материалноправните
разпоредби на закона, чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от
29.09.2008 година.
На последно място, съобразно чл. 13, ал.
1 от Наредбата за извършено тежко нарушение (каквото не се установява) на
правилата на общата политика в областта на рибарството на капитана на
риболовния кораб се определят същият брой точки, определени на притежателя на
разрешителното за стопански риболов, но в случая определените на притежателя на
разрешителното точки не са влезли в сила, за да се преценява въобще какви
наказателни точки следва да бъдат приложени спрямо капитана и дали прилагането
им съответства на материалния закон. Вярно
е, че нормата на чл. 47, § 3 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета определя,
че отговорността на юридическото лице не изключва производството срещу
физически лица, които са извършители, подбудители или съучастници в
извършването на съответните нарушения, но в случая не съществува
административнонаказателно производство, в което да е ангажирана с влязъл в
сила акт административнонаказаталната отговорност на капитана, а оттам да бъде
проведено и надлежно настоящото санкционно производство. В този смисъл наложените
на жалбоподателя 6 точки по реда на Наредба № 3/ 19.02.2013 г. са без законово
основание и в нарушение на чл. 47, § 3 от Регламента.
С оглед горното, настоящият състав
намира, че Заповед № РД - 471/ 23.11.2020 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, е издадена при нарушение на
закона в частта на точка втора, поради което жалбата следва да бъде уважена и
Заповедта да бъде отменена в тази част на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4
от АПК.
Предвид изхода на спора, изрично
стореното в тази насока искане и представени доказателства на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените разноски в размер на 810 лв. (10 лв. - държавна
такса; 800 лв. - възнаграждение за един адвокат).
Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото
незначително надвишава, предвидения с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер от 500 лв. в актуалната към съдебното производство редакция.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Ж.И., ЕГН **********, адрес: ***,
подадена чрез адв. Д.Г.Д., Заповед № РД-471/ 23.11.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в частта на т. II, в която са присъдени 6 (шест) точки на И.Ж.И. като
капитан на РК ВН 8110.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури, със седалище: гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1 да
заплати на И.Ж.И., ЕГН **********, адрес: *** сума в размер на 810 лв. съдебно
– деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: