№ 132
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Б. Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511796 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 20169166 от 09.08.2021г. по гр. д. № 20762/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 75 състав, са уважени предявените от „Н.с.б.“ ЕАД срещу Н.
Б. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване по предявените от „Н.с.б.“ ЕАД, ЕИК ****, , искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.
86, ал.1 от ЗЗД, че Н. Б. Н., ЕГН **********, чрез адв. Х. – особен представител му дължи
сума в размер на 1 128,70 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода м.12.2017
год., м.01.2018 год., м.02.2018 год., м.03.2018 год. по договор за наем №17-150-1/14.03.2017
год. и сумата от 125,29 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
26.11.2017 год. до 27.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от
03.05.2018 год., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №28243/2018 год.
Със същото решение е отхвърлен предявения от „Н.с.б.“ ЕАД срещу Н. Б. Н., иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, общо за сумата от
61,27 лева, представляваща лихва за забава периода от 26.11.2017 год. до 27.04.2018 год.
върху претенцията с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 232, ал. 2, пред.2-ро от
ЗЗД, като недоказан и е прекратено производството по гр.д. 20762/2019 год. по описа на
СРС, по предявения от „Н.с.б.“ ЕАД срещу Н. Б. Н. осъдителен иск с правно основание чл.
86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 58,22 лева, за периода от 27.04.2018 год. до 08.04.2019 год., като
недопустим.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от
ответника Н. Б. Н.. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на постановеното
решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
1
нарушение на материалния закон.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „Н.с.б.“ ЕАД е подал отговор
на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подборно изложени съображения. Счита
първоинстанционното за правилно, като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и при правилно приложение на относимите клаузи от процесния
договор за наем.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи
произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
232, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по
силата на договор за наем от №17-150-1/14.03.2017 год., от който се установява, че ищецът,
в качеството си на наемодател е предоставил на ответника, в качеството му на наемател за
временно и възмездно ползване недвижим имот - апартамент №1103, находящ се в гр.
София, ж.к. „****бад“, ул. „****, НСК „****“ ****, срещу заплащането на месечна наемна
цена в размер на 305 лева без ДДС, платима до 25-то число на месеца, предхождащ месеца,
за който се дължи. Уговорен е срок на договора 30 месеца. От приемо-предавателен
протокол от 20.03.2018 год., находящ се на лист 17 от заповедното производство съдът е
приел, че наемателят е предал на наемодателя отдадения под наем имот, поради което
възражението на процесуалния представител на ответника, че имота не е предаден за
ползване на ответника е неоснователно.
Между страните по делото на етапа на въззивното производство няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява, че на 14.03.2017г. между тях бил
сключен договор за наем, по силата на който ищецът „Н.с.б.“ ЕАД, в качеството на
наемодател, предоставил на ответника Н. Б. Н., намиращ се в гр. София, ж.к. „****бад“, ул.
„****, НСК „****“ ****, ап. № 1103, с площ 71,77 кв. м. Насрещната престация по договора,
дължима от наемателя, се изразявала в задължение за заплащане на месечна наемна цена в
размер на 305 лева, дължима авансово до 25-то число на предховдния месец. Договорът за
наем бил сключен като срочен – със срок на действие от 30 месеца, считано от 01.03.2017г.
Според чл. 8 от договора наемателят поел задължение да заплаща изцяло за своя сметка
всички текущи разходи, свързани с експлоатацията на наетия обект включително и такса
смет.
Съдът правилно е приел, че при наличие на наемно правоотношение, възникнало
между страните по делото, ответникът дължи заплащане на наемната цена за ползването на
отдадения под наем имот. Тежестта за доказване на изпълнението на това задължение е
върху ответника и той е този, който следвало да ангажира доказателства в тази насока.
Ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на наемната цена, поради което съдът
приема, че иска е основателен за сумата от 1128,70 лева и за периода м.12.2017 год.,
м.01,02,03.2018 год.
Съгласно нормата на чл. 232, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД върху наемателя тежи
задължението да посреща наред с наемната цена още и разходите, свързани с ползването на
вещта, т. нар. консумативни разходи. Наемателят е бил длъжен да заплаща разходите,
свързани с ползването на наетата вещ. Безспорно е обстоятелството, че ответникът е поел
такова задължение и със сключения договор за наем – чл. 5.1 от договора. Съдът правилно е
2
приел, че тежестта на доказване на изпълнението на това задължение е върху ответника и
той е този, който е следвало да ангажира доказателства в тази насока. От страна на ищеца
обаче, въпреки указаната му доказателствена тежест не са ангажирани доказателства
относно размера на претенциите, поради което съдът приел, че иска е недоказан.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но предвид
липсата на доказателства за сторени разноски, такива не следва да се присъждат.
С оглед цената на предявените искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от
ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20169166 от 09.08.2021г., по гр. дело № 20762/2019г.
по описа на СРС, ІІ ГО, 75 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3