№ 5028
гр. *****, 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110138482 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх. № 6097/13.01.2022 г., уточнена с молба с вх. №
260438/25.11.2022 г., подадени от адв. М. Л. Л., в качеството му на процесуален
представител на ответницата в исковото производство, молба с вх. № 6138/13.01.2022 г.,
уточнена с молба с вх. № 260445/25.11.2022 г., подадени от адв. К. И. Б., в качеството й на
процесуален представител на ответницата в заповедното производство, и молба с вх. №
6296/13.01.2022 г., уточнена с молба с вх. № 260436/25.11.2022 г., подадени от адв. С. Й. Д.,
в качеството й на процесуален представител на ответника в заповедното производство, за
допълване на постановеното по делото разпореждане № 40530 от 16.12.2021 г. в частта за
разноските.
Във връзка с произнасянето по горепосочените молби адв. Л., адв. Б. и адв. Д. са
депозирали молба с вх. № 2296/11.01.2023 г. по описа на Софийски градски съд.
Ищецът е взел становище за неоснователност на молбите.
С разпореждане № 40530 от 16.12.2021 г., постановено в закрито заседание по гр.д. №
38482 по описа на СРС за 2021 г., 176 състав, исковата молба, подадена по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от “*******” ЕАД срещу ответниците Д. Т. К. и П. Г. К., въз основа на която е
образувано делото, е върната на основание чл. 130 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 5
ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 14070/2021 г. на СРС, 176 състав, е обезсилена.
Съдът намира, че молбите са подадени от активно легитимирани лица и в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество същите се
явяват частично основателни по следните съображения:
Адвокат К. Б. и адвокат С. Д. са депозирали молби с искане за допълване на
разпореждане № 40530 от 16.12.2021 г., в частта за разноските, като всяка от тях претендира
по 360,00 лева за адвокатски хонорар на основание договор за правна помощ и съдействие и
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК. Адвокат Б. и адвокат Д., посочват, че още
при подаване на възраженията по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение са поискали присъждане на разноските, като са представили и доказателства за
тяхната дължимост.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 14070 по описа на СРС за 2021 г., 176 състав, обезсилена с разпореждането от
16.12.2021 г., е издадена в полза на заявителя “*******” ЕАД. Срещу заповедта в срок са
постъпили възражения от длъжника Д. К., чрез процесуалния й представител адв. К. Б.,
1
както и от длъжника П. К., чрез процесуалния му представител адв. С. Д.. И адв. Б., и адв. Д.
са упълномощени по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. С възраженията са направени и
искания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1
от ЗАдв. /оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено
лице/, като са представени договори за правна помощ и съдействие, пълномощни и списъци
на разноските по чл. 80 от ГПК.
С разпореждането, чието допълване в частта за разноските се иска, на основание чл.
415 от ГПК, заповедта за изпълнение е обезсилена за цялото вземане, тъй като заявителят не
е предявил установителен иск в срока по ал. 4 на същата разпоредба.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението,
с което делото се прекратява е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските. В
случая се касае до искания за допълване на съдебния акт – разпореждане № 40530 от
16.12.2021 г., в частта за разноските.
При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или
определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги
присъди. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съгласно т. 7 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
разпоредбите на чл. 247, 248, 250 и 251 от ГПК, намират приложение и в заповедното
производство. В случая, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатът има право на
възнаграждение за безплатно оказаната правна помощ, като съдът не дължи изследване на
въпроса дали длъжникът е материално затруднено лице. Достатъчно е на това основание да
е сключен договорът за правна защита и съдействие, както е в настоящия случай. Разноските
за възнаграждение са поискани своевременно с подаване на възраженията срещу заповедта.
Размерът на адвокатското възнаграждение при безплатно предоставена правна помощ
се определя по преценка на съда. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е
формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно исково производство, а не израз на материалноправна защита на длъжника.
Съдът намира, че за разноските, сторени от длъжника в заповедното производство по
депозиране на възражение против заповедта за изпълнение следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Наредбата/, а не тази на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2 от
Наредбата. Това е така, тъй като целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно
производство не е да установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно.
Същевременно заповедното производство е изключително формализирано - то се развива
изцяло в писмена форма, като се използват стандартни, предварително установени типови
образци за волеизявленията на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и
позволява бързо произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец на
възражението длъжникът е облекчен в реализацията на правото му на оспорване. Законът не
изисква обосноваване на възражението, като при депозиране на такова в срок, съдът в
разпоредително заседание дава указания за предявяване на иск в производството по чл. 422
от ГПК.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е
пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по
обезпечаване на бъдещ иск и производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на
длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с
частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл. 11 от Наредбата. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
2
указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този
смисъл – Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. № 7006/2021г.
Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в
решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В случая длъжниците Д. К. и П. К., чрез адв. Б. и адв. Д., са депозирали възражения
против заповедта за изпълнение, като в тях не са изложени съображения досежно
неоснователността на претендираното вземане, а единствено е направено искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но
макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява
процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Все пак съдът намира, че за попълването и подаването на възражение по чл. 414 от
ГПК следва да се дължи заплащане на определено адвокатско възнаграждение. За
възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието
/обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към
нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която
съдържа указания за попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането
се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно също така е дали длъжникът, чрез
процесуалния си представител, е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на
основание § 1 от ДР на същата, възнаграждението следва да се определи по аналогия,
изхождайки от вида на самото процесуално действие. Настоящият съдебен състав приема, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която в тези
случаи минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 50,00 лева.
Следва да се съобрази също, че на този етап от развитието на производството не е налице
фактическа и правна сложност, съответно не са налице основания да бъде определян по-
висок размер на възнагражденията и възнаграждение в размер на 50,00 лева съдът намира за
съответно на положения от адвокатите труд по делото.
Адвокат М. Л. е депозирал молба с искане за допълване на разпореждане № 40530 от
16.12.2021 г. в частта за разноските, като претендира сумата от 490,00 лева за адвокатски
хонорар в исковото производство.
По делото ответницата е представлявана от адв. М. Л. Л., който е представител договор
за правна помощ и съдействие, пълномощно и списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Адвокат
Л. е предоставил безплатна правна помощ, като чрез него е подаден отговорът на исковата
молба. Делото не е насрочвано за разглеждане в открито съдебно заседание, като
единственото процесуално действие, извършено от процесуалния представител на
ответницата, е именно подаването на писмен отговор на исковата молба.
Съдът намира, че в случая възнаграждението за оказаната правна помощ следва да се
определи съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
3
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда при интерес от 1
000 до 10 000 лева, съгласно редакцията на разпоредбата към момента на предоставяне на
правната помощ /12.10.2021 г./ - ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г., размер на възнаграждението от
150,00 лева + 1 на сто за горницата над 1 000 лева, а именно – 158,14 лева. Настоящият
съдебен състав приема, че това е сумата, която следва да се присъди на процесуалния
представител на ответницата на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА разпореждане № 40530 от 16.12.2021 г. по гр.д. № 38482 по описа на
Софийски районен съд за 2021 г., 176 състав, в частта му за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. “*******” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. “*******” 23Б, да заплати на адвокат К. И.
Б., с адрес на упражняване на дейността: гр. *****, п.к. 1463, ул. “******” № 31, ет. 1 (офис-
партер), сумата от 50,00 лева - адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. “*******” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. “*******” 23Б, да заплати на адвокат С. Й.
Д., с адрес на упражняване на дейността: гр. *****, п.к. 1463, ул. “******” № 31, ет. 1 (офис-
партер), сумата от 50,00 лева - адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. “*******” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. “*******” 23Б, да заплати
на адвокат М. Л. Л., с адрес на упражняване на дейността: гр. *****, п.к. 1463, ул. “******”
№ 31, ет. 1, сумата от 158,14 лева, представляваща възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ответницата – депозиране на отговор по чл. 131 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4