Присъда по дело №2948/2017 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

№ ………

гр.София,  17.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  НО,  15 състав  на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Н.

                                  ЧЛЕН-СЪДИЯ: ХРИСТИНА НИКОЛОВА

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: П.И.

                                                               Г.Т.

                                                               Е.Й.

на секретаря Р. АТАНАСОВА

в присъствието на прокурорите С.Х. и Д.Г.

разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ наказателно ОХ  дело №2948 по описа за 2017 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Л.Л.- роден на ***г*** , К.Р., ЛНЧ **********, ЕГН **********, притежаващ паспорт № ES ****** с персонален номер ********, не е адресно регистриран в Р.България за ВИНОВЕН в това, че през периода от неустановена дата на началото на пролетта на 2014г. до 29.10.2015г. в гр. София, в съучастие като помагач с А.Т./А.Т./ - извършител , М.Ч./М.С./ - извършител и Й.Б. / B.Y./ - помагач, умишлено е улеснил да се извърши  убийството на А.И.П., като набавил парични средства, организирал следенето на А.И.П. и дал съвети, като на 29.10.2015г.  в гр. София, около 08.35 часа,      в кв. „Кръстова вада“, на Т- образно кръстовище между улиците           „Проф. М.Л.„ и ул. „С. Минков“ извършителите са произвели изстрели с два броя гранатомети РПГ-22 със следните серийни номера: БГ1**********номер „01-530“, „2-89 ВП-22-6-88-2-89 2/1 ТР В/А“ и 6Г18ВАЗ 11693“, „01-39“ и „2-91 ОЛ- 1-91 12-89 10 7/1 В/А“ към лек автомобил марка „Mercedes S 500 Gard“ с ДК № ********, с който са пътували А.И.П. и С.С.Б., като от това деяние не е настъпила смъртта на последните двама и същото е останало на фаза довършен опит, тъй като автомобилът е бил брониран и снарядите не са проникнали в него, като деянието на съучастниците е извършено предумишлено, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 18 ал. 1 от НК му налага наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от  ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, като на осн. чл.304 от НПК  го оправдава по обвинението за подбудителство по чл.20,ал.3 от НК, а именно умишлено да е склонил чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на А.И.П., както и чрез обещаване на материална облага - парична сума в размер на 200 000 евро на А.Т./А.Т./, М.Ч./М.С./  и Й.Б./ В.Y./, умишлено да умъртвят А.И.П., както и го оправдава по обвинението умишлено да е улеснил извършването на престъплението, като е набавил оръжията за извършването му - два броя гранатомети РПГ-22 със следните серийни номера: БГ1**********номер „01-530“, „2-89 ВП-22-6-88-2-89 2/1 ТР В/А“ и 6Г18ВАЗ 11693“, „01-39“ и „2-91 ОЛ-1-91 12-89 10 7/1 В/А“, да е дал разяснения и да е набавил леките автомобили за неговото извършване - марка „Ситроен Саксо“ с ДК № ********и марка „Опел Астра“ с ДК № ********, както и по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление с правна квалификация - чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1, алт. 1 и 2 от НК.

НА ОСНОВАНИЕ чл.57,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.                                                                                             На основание чл. 59, ал. 1, т.1 и т.2 от НК ПРИСПАДА от наказанието „лишаване от свобода” за срок от петнадесет години времето, през което подсъдимия Р.Л.Л. е задържан и по отношение на същия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ /един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода/, а именно от 31.01.2016г. до влизане на присъдата в сила или отмяна на определението, с което е взета МНО „задържане под стража“.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Р.Л.Л. (с установена по делото самоличност) да заплати в полза на държавата, по сметка на МВР, сумата от  43599.94 лв. /четиридесет и три хиляди петстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, както и да заплати в полза на държавата, по сметка на ВСС, сумата от 1260.01 лв. /хиляда  двеста и шестдесет лева и една стотинка/, представляващи разноски по делото направени за възнаграждение на вещи лица в хода на досъдебното и съдебното производство, както и  десет лева за служебно издаване на два изпълнителни листа.

На основание чл.190 ал.2 НПК срещу подсъдимия Р.Л.Л. следва служебно да бъдат издадени изпълнителни листа за присъдените в полза на държавата разноски.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

3.

 

 

 

МОТИВИ ПО НОХД №2948/2017Г. НА СГС, НO, 15 СЪСТАВ

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт и повдигнала обвинение срещу подсъдимия Р.Л.Л. в това, че през периода от неустановена дата на началото на пролетта на 2014г. до 29.10.2015г. в гр. София в съучастие като подбудител и помагач с А.Т./А.Т./ - извършител, М.Ч./М.С./ - извършител и Й.Б./В.Y./ - помагач, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на А.И.П., както и чрез обещаване на материална облага - парична сума в размер на 200 000 евро на А.Т./А.Т./, М.Ч./М.С./ и Й.Б./В.Y./, умишлено да умъртвят А.И.П. и умишлено е улеснил извършването на престъплението /набавил парични средства и оръжията за извършване на престъплението - два броя гранатомети РПГ-22 със следните серийни номера: БГ1**********номер „01-530“, „2-89 ВП-22-6-88-2-89 2/1 ТР В/А“ и 6Г18ВАЗ 11693“, „01-39“ и „2-91 ОЛ-1-91 12-89 10 7/1 В/А“, дал съвети и разяснения и по друг начин организирал следенето на А.И.П. и набавил леките автомобили за неговото извършване - марка „Ситроен Саксо“ с ДК № ********и марка „Опел Астра“ с ДК № ********, като на 29.10.2015г. в гр. София около 08.35 часа в кв. „Кръстова вада“, на Т- образно кръстовище между улиците „Проф. Милчо Лалков“ и ул. „С. Минков“ А.Т./А.Т./, М.Ч./M. C./ са направили опит умишлено да умъртвят повече от едно лице — лицата А.И.П., ЕГН ********** и С.С.Б., ЕГН ********** по начин и със средства опасни за живота на мнозина, като са произвели изстрели с два броя гранатомети РПГ-22 със следните серийни номера: БГ1**********номер „01-530“, „2-89 ВП-22-6-88-2-89 2/1 ТР В/А“ и 6Г18ВАЗ 11693“, „01-39“ и „2-91 ОЛ- 1-91 12-89 10 7/1 В/А“ към лек автомобил марка „Mercedes S 500 Gard“ с ДК № ********, с който пътували А.И.П. и С.С.Б., като деянието е извършено предумишлено и макар и довършено, не са настъпили предвидените в закона и исканите от дееца обществено-опасни последици от това престъпление - автомобилът е бил брониран и снарядите не са проникнали в него - престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1, алт. 1 и 2, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 1, вр. aл. 3 и 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителите на Софийска градска прокуратура - прокурорите Х. и Г., поддържат обвинението срещу подс. Р.Л.Л. така, както е формулирано в обвинителния акт.

Прокурор Х. пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подс. Р.Л.Л., като излага съображения, че събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства установяват фактическа обстановка, която изцяло кореспондирала с тази, описана в обвинителния акт. Посочва, че от събраната доказателствена съвкупност се изяснявало по категоричен начин, че на дата 29.10.2015 г., в интервала от време между 08:30 часа и 09:00 часа, е извършен спрямо св. А.И.П. опит за убийство, като това престъпление се доказвало по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът намира за безпредметно да посочва в настоящата част на мотивите изложението на прокурор Х., в което дословно се цитират показания на разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, както и заключения на приети по делото експертизи, които съдът подробно ще анализира по-нататък в мотивите.

Прокурор Г. в пледоарията си отново излага съображения, че в хода на съдебното следствие били извършени необходимите и възможни съдебно-следствени действия, в резултат на което били събрани всички необходими и възможни писмени, гласни и веществени доказателства, установяващи по несъмнен начин съпричастността на подсъдимия към инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд - неговото присъствие на територията на страната, връзката му с физическите извършители на престъплението, неговата конкретна роля и участие в това престъпно посегателство. Моли съда да наложи на подс. Р.Л.Л. наказание „Лишаване от свобода доживот без право на замяна“, като това искане обосновава с изключително висока степен на обществена опасност на престъплението.

Повереникът на частния обвинител С.С.Б. - адв. Т., моли съда да признае подсъдимия Р.Л. за виновен за деянието, за което е предаден с обвинителния акт от Софийска градска прокуратура, като иска от съда да се приеме, че деянието е извършено при фактическата обстановка, която е изложена в обвинителния акт, която била проверена и доказана в хода на съдебното следствие. Излага доводи, че това, което се е било случило, осъществявало изпълнителното деяние на нормата на чл.20, ал.4 от НК - отстраняване на спънки, тъй като със запознанството на свидетеля Б. с тримата украински граждани са отстранени спънките по тяхното настаняване, по тяхното придвижване, по тяхното обезпечаване със СИМ-карти и телефонна комуникация и по тяхното извеждане от държавата. Моли на подс. Л. да му се наложи наказание „Доживотен затвор“, като съдът приеме, че деянието, извършено от него, е съответно на правната квалификация на престъплението, с което той е предаден на съд и опитът за отнемане на живота на А.П. и С.Б. е останал недовършен поради независещи от изпълнителите причини и противно на тяхната воля.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Р.Л.Л. - адв.Г., пледира за неговото оправдаване. Адв. Г. инвокира доводи, че така конструираното в обвинителния акт обвинение за нея е неприемливо, тъй като съдът следвало да признае факта, че М.Ч.и А.Т., въпреки че не са участници в това производство, са направили опит да убият А.П. и С.Б.. Защитникът излага и твърдения, че липсвали събрани по делото доказателства, изясняващи обстоятелствата, че подзащитния й е подбудил А.Т./А.Т./, М.Ч./М.С./ и Й.Б./В.Y./, като им е обещал посочената в обвинителния акт парична сума, както и да им е давал разяснения, съвети и по друг начин да ги е подпомогнал.

Сочи също, че от показанията на свидетелите, възприели деянието, осъществено на 29.10.2015 г., както и от изготвените по делото експертизи, не се установявало подс. Л. да е бил на местопрестъплението.

Адв. Г. посочва, че показанията на св. К.Т. не следвало да бъдат ползвани от съда, тъй като същите били недопустими, с оглед това, че беседите не представлявали доказателство и доказателствено средство. На следващо място излага и съображения, че показанията на св. Т. противоречали на обективните находки по делото, съдържащи се в секретния том.

Пледира, че показанията на св. Б. също не следвало да се кредитират от съда, тъй като същите представлявали оговор, както и че недостоверно от житейска гледна точка било подсъдимият да давал указания за убийството на А.П. по скайп, в присъствието на свидетелите Б. и Г.. Посочва също, че е следвало всички показания на св. Г., дадени от него в хода на досъдебното производство, да са били прочетени от съда, тъй като в тях свидетелят посочвал обстоятелства за престъпление, извършено от св. Б. в гр.Варна. Адв. Г. излага и съображения, че на 29.10.2015 г. не е имало опит за убийство, тъй като боеприпасите, които са използвани от извършителите, били учебни, което се установявало от изготвените по делото експертизи.

В подкрепа на тези си свои твърдения, адв. Г.  релевира и доводи, че са възпроизведени изстрели в тази част на лекия автомобил марка „Мерцедес S 500 Gard“, с ДК № ******, в която не е седял А.П..

Защитникът пледира, в случай, че съдът намери подзащитния й за виновен, при определяне на наказанието му да отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подс. Л., това, че е семейно ангажиран, с висше образование, както и обстоятелството, че същият сам е дошъл в България, независимо от публикациите в медиите за извършеното покушение срещу А.П..

Упълномощеният защитник на подсъдимия Р.Л.Л. - адв.Г., изцяло се присъединява към становището на адв. Г., като моли съда да признае подс. Л. за невиновен по вменените му обвинения и да го оправдае.

Подсъдимият Р.Л.Л. не дава обяснения. В хода на съдебните прения заявява, че поддържа казаното от неговите защитници. Посочва, че обвинението срещу него се базирало само на показанията на св. Б., който се явявал организатор и изпълнител на престъплението. Твърди, че показанията на св. Б. са недостоверни и са дадени от последния с цел самият той да избегне наказателната отговорност. Излага и съображения, че от доказателствата по делото не се установявало да е извършено покушение срещу А.П., като е възможно това да е била инсценировка. Излага съображения, че по делото не били събрани доказателства от къде извършителите са се снабдили с гранатометите. Посочва също, че не е доказано той да се е срещал с извършителите, да ги е улеснявал, да им е давал пари или да им е закупувал автомобилите.

В последната си дума Р.Л.Л. твърди, че не е извършил престъплението, в което се обвинява и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Р.Л.Л. е роден на ***г*** , К.Р., ЛНЧ **********, ЕГН **********, притежаващ паспорт № ES ****** с персонален номер ********, не е адресно регистриран на територията на Република България.

Свидетелят К.Б. и подс. Р.Л. се познавали, като тяхното познанство датирало от повече от 10 години преди инкриминираната дата. Двамата били в много добри приятелски отношения и разговаряли помежду си на руски език, който език Б. добре владеел.

На неустановена дата през пролетта на 2014г. подс. Л. се срещнал със св. Б. в стопанисван от последния магазин за авточасти, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, ул. „инж.******След това двамата посетили ресторант на комплекс „Казабланка“, намиращ се в близост до магазина на св. Б., за да обядват.  По време на обяда двамата започнали разговор, при който подс. Л. попитал св. Б. дали би могъл да му помогне да бъде убит св. А.И.П., както и дали имал възможност да намери хора да извършат това убийство. Свидетелят Б. му отвърнал, че нямало да бъде лесно да се извърши това убийство, както и не познавал такива хора, които да го извършат. Подсъдимият казал на св. Б., че щял да доведе специалисти от Украйна, които да извършат убийството, като поискал от подс. Б. да му помогне да се извърши това престъпление. Л. заявил на Б., че определената сума за извършване на убийството е 200 000 евро, като за неговата помощ му обещал да му даде 50 000 евро.

Св. Б. се съгласил, като обещал на подс. Л. да му помогне за убийството на А.П., поемайки задължение да съдейства на лицата, които във връзка с извършването на убийството щели да пристигнат от Украйна. След тази среща двамата се разделили.

На неустановена дата в началото на есента на 2014г. подс. Л. се свързал със св. Б. чрез приложен софтуер за чат, телефония и видеовръзка Skype (скайп). Б. използвал процесния софтуер с регистрацията на неговата съпруга - св. Ц.С.Б.. При този разговор подс. Л. казал на  Б., че при него щяло да дойде момче, което да събере информация за А.П. и на което Б. да помогне.

Няколко дни след този разговор, проведен между Л. и  Б. по скайп, в магазина на последния дошъл А.Т.(А.), който се представил на Б. и му казал, че е от Украйна, както и че го пращал подсъдимият. Т.показал на Б. снимка на жилището на А.П., с която се бил снабдил от интернет. След като свършило работното време на св. Б., той и А.Т.с автомобил отишли до жилището на А.П.,***. На следващия ден, сутринта, отново двамата с автомобил отишли до жилището на А.П.. Свидетелят Б. се снабдил с разписание на автобусите от градския транспорт на гр.София и го предоставил на А.Т., който в следващите дни сам събирал информация за А.П..

На неустановена дата преди 09.12.2014 година, А.Т.дошъл в магазина на Б. и казал на последния, че трябвало пак да събира информация за А.П.. Във връзка с тази дейност А.Т.помолил Б. да му намери автомобил. Последният заръчал на св. К.Е., с който били в приятелски отношения, да намери автомобил, като му казал, че автомобилът щял да се използва само за пътуване и с него нямало да се извършва престъпление. Свидетелят Б. представил на Е. А.Т., като му казал, че е негов познат. Е. и Т.започнали да търсят автомобил по обяви в интернет сайта „mobile.bg“ (мобиле.бг), като се спрели на обява на лек автомобил „Ситроен Саксо“, сребрист на цвят, с ДК № ********. Паричната сума, с която Е. закупил лекия автомобил „Ситроен Саксо“, му била дадена от А.Т., като автомобилът бил регистриран на 09.12.2014, на името на фирма на Е. - „Б.Ф.И.“ ЕООД.

Лекият автомобил „Ситроен Саксо“ с ДК № ********стоял паркиран в близост до магазина на св. Б..

При разговор, състоял се между св. Б. и А.Т., последният казал на Б., че пари за извършване на убийството на А.П. му бил дал подс. Р.Л..

 На 01.01.2011г., в магазина на св. Б. започнал работа свидетелят Б.Г.. Последният бил доверен човек на св. Б., който му се явявал „шеф“, и изпълнявал неговите нареждания,

На неустановена по делото дата, в началото на пролетта на 2015г., в магазина, в който работел св. Б., дошъл А.Т., придружаван от Й.Б./Ж./. Т.заявил на Б., че той заедно с Ж. щели да продължат събирането на информация за А.П.. Свидетелят Б. разпоредил на свидетеля Б.Г. да помага на А.Т.и Й.Б./Ж./, като им осигурява каквото те поискат. Й.Б.бил познат с подс. Л..

А.Т.и Й.Б./Ж./ започнали да събират информация за А.П., като за придвижването си в гр.София и в страната използвали лекия автомобил „Ситроен Саксо“, с ДК № ********.

А.Т.бил висок около 180 сантиметра, а Й.Б.около 173 сантиметра.

Свидетелят М.И.С. на неустановена дата през месец май 2015г., преди дата 19.05.2019г., отивайки към офиса, в който работел, намиращ се в гр.София, на бул.“********, на около 100 метра разстояние от Т-образно кръстовище между улиците „Проф. Милчо Л.“ и ул. „С. Минков“ забелязал непознато за него лице /А.Т./, високо около 180 сантиметра,  което стояло на ъгъла на ул. „******и бул. „Черни връх“. На 19.05.2015г., няколко дни след това, св.С., отивайки на работа, отново забелязал същото лице /А.Т./, да стои на същото място. Свидетелят С., който се занимавал с охранителна дейност, видял, че въпросното лице, което стояло на същото място няколко дни преди това, отново било облечено със същите дрехи, на главата имало същата бейзболна шапка и носило същата чантичка. Това се сторило подозрително на свидетеля, който решил да запита лицето дали чакало някого. Свидетелят тръгнал към А.Т., който, като видял, че същият го приближава, се обърнал и тръгнал в посока улица „А..Б.“. С. последвал А.Т., снимал го с телефона си и след като го достигнал, го попитал дали чакал някой, като му казал, че го виждал вече няколко пъти в района. А.Т.отговорил на руски език, че чакал да го вземе автомобил. Свидетелят, който знаел руски език, му казал да се премести на друго място да чака. А.Т.се съгласил, след което свидетелят се обърнал и тръгнал в посоката, от където бил дошъл.

На следващия ден - 20.05.2015г., св. С. пристигнал до офиса, в който работел, с автомобил, който паркирал пред офиса и тръгнал пеш в посока намиращата се в близост бензиностанция „ЕКО“. Вървейки по ул. „С. Минков“, на св. С. му направило впечатление непознато за него лице /Й.Б./, което носело на главата същата шапка, като тази, която носело предходния ден лицето, което св. С. заговорил и което му отговорило на руски език, но по-нисък на ръст от последния. Свидетелят С. решил, че е възможно това лице да е крадец и решил да го последва, за да види къде ще отиде. С. последвал непознатото за него лице /Й..Б./, като успял да го снима с телефона си. В пряка преди бензиностанцията „ЕКО“, свидетелят видял, че до лицето спрял лек автомобил „Ситроен Саксо“, с ДК № ********, в който последното се качило на предната пасажерска седалка, след което автомобилът потеглил в неизвестна посока. С. видял номера на превозното средство и успял да го запише.

След няколко дни св. С. закарал за почистване автомобила си в автомивка „Фреш“, намираща се на ъгъла срещу „Парадайс център“ и „Овергаз". Оставил автомобила за почистване и седнал на намиращо се в близост кафене. Докато седял в кафенето, свидетелят забелязал същия „Ситроен Саксо“, с ДК № ********, който видял няколко дни по-рано спрян между други спрели автомобили. След няколко минути свидетелят видял, че автомобилът потегля и спира от другата страна на „Парадайс център“. Водачът на лекия автомобил „Ситроен Саксо“, с ДК № ********, престоял в същия няколко минути, след което потеглил. Тогава св. С. видял, че автомобилът се управлявал от второто лице /Й..Б./, което на 20.05.2019г. бил снимал.

След срещата на св. С. с А.Т.и Й..Б., последният заявил на св. Б., че двамата с Т.били разпитвани от неизвестни за тях лица, какво търсели и защо обикаляли в района, както и за това, че са били видени в лекия автомобил „Ситроен“. След това А.Т.и Й.Б.престанали да обикалят около жилището на А.П., за да събират информация за него с въпросното МПС-во. Двамата започнали да използват градския транспорт и успели да разучат улиците и камерите, намиращи се в района на жилището на А.П..

След като събрали необходимата информация за А.П., А.Т.и Й.Б.решили убийството на П. да се извърши с гранатомет. За това свое решение на неустановена по делото дата, в периода от време - началото на лятото 2015г. и до  края на месец септември 2015г., Т.и Б. казали на св. Б.. Последният им заявил, че автомобилът, в който пътувал А.П., бил брониран и щяло да бъде трудно убийството на последния да се извършело с гранатомет. А.Т.и Й.Б.отвърнали на Б., че щели да осигурят специалист, който разбирал от използването на такова оръжие.

След този разговор с А.Т.и Й..Б., Б., на неустановена дата по делото, преди месец октомври 2015г., се срещнал със св. К.Е. и го попитал дали можел да му намери гранатомет.

На неустановена по делото дата, през лятото на 2015г., св. Б., който със семейството си бил на почивка в гр. Варна, се срещнал в курортното селище Равда с подс. Л., който също бил на почивка със семейството си и А.Т.. Последният също бил със семейството си на почивка на българското Черноморие. Тримата /Л., Т.и Б./ за кратко успели да поговорят за убийството на А.П.. При този разговор подс. Л. ги посъветвал, във връзка с убийството, „че не е важно времето, важното е да стане“.

На неустановена по делото дата, св. Б. и А.Т.отишли до бензиностанция „ЕКО“, намираща се в гр. София, на Околовръстен път и „Цариградско шосе“. На това място, използвайки интернета на бензиностанцията, А.Т.чрез телефония и видеовръзка Skype (скайп), провел с подс. Л., посредством таблет на св. Б., разговор, при който Б. чул подсъдимия да казва: „Важното е да стане, не трябва да се бърза“.

Свидетелят Б. присъствал и на други разговори, провеждани между А.Т.и подс. Л. чрез програмата Skype (скайп), на които последният казвал „да не бърза, да стане работата както трябва“.

През есента на 2015г., на неустановена дата преди 29.10.2015г., А.Т.се срещнал със св. Б. и му казал, че трябвало да се закупи друг автомобил, който да бъде използван при извършване на убийството на А.П..

За тази цел свидетелят Б. закупил от св. К.Е. СИМ-карта с номер ********, за която знаел от последния, че се водила на лице от ромски произход. Тази СИМ-карта се ползвала с мобилен телефон, който бил даден на св. Б. от А.Т., който му казал, че телефонът бил с изтрит заводски номер.

Този мобилен телефон с въпросната СИМ-карта с номер ******** св. Б. дал на св. Б.Г., който трябвало да звъни по този телефон на обяви за продажба на автомобили. Автомобилът, който следвало да се закупи, трябвало да е евтин и да не се набивал на очи.

Свидетелят Б. набелязал в интернет няколко обяви за продажба на автомобили, след което съставил списък на същите и го дал на св. Б.Г., както и сумата от 1000 лева. За закупуването на процесния автомобил А.Т.дал на Б. сумата от 2000 лева.

Една от набелязаните от св. Б. обяви за продажба на автомобил, на която св. Г. следвало да се обади, била публикувана  от свидетеля А.С.Г. в интернет сайта „mobile.bg“ (мобиле.бг) на собствения му лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, цвят „бордо“, с ДК № ********.

На 15.10.2015 г. св. Б.Г. от СИМ-карта с номер ******** се свързал със св. А.Г. и поискал да види предлагания от последния за продажба автомобил.

Още същия ден св. Б.Г. и св. А.Г. се уговорили да се видят за продажбата на колата. Срещата между двамата се осъществила в гр. София, кв.“Симеоново“, ул.“Шумака“, в близост до детска площадка. Свидетелят Г. харесал автомобила марка „Опел“, модел „Астра“, цвят „бордо“, с ДК № ********, като се споразумял със св. Г. да го закупи за сумата от 800 лева. Тази сума била платена от Г. на Г., след което двамата се разделили, като св. Г. подкарал автомобила марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********. Преди да се разделят, Г. и Г. се разбрали отново да се видят в идния понеделник, за прехвърляне на собствеността върху автомобила. След тази среща Г. повече не видял Г., нито успял да се свърже с последния на телефонния номер, от който бил потърсен за продажбата на автомобила.

Свидетелят Г., след като взел автомобила, по разпореждане на св. Б. ***, за да не е в близост до магазина за авточасти и го паркирал в междублоковото пространство. На мястото, където Г. паркирал автомобила, пристигнал А.Т., последният видял автомобила и го харесал. Процесният автомобил започнал да се ползва от А.Т.и Й.Б./Ж./.

На неустановена по делото дата, преди 29.10.2015г., А.Т.и Й.Б./Ж./ пристигнали с автомобила марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ******** пред магазина за авточасти на св. Б., като показали на последния два гранатомета, които били сложени в сак, поставен в отделението за крака на задните седалки на превозното средство. Б. успял да види, че върху гранатометите имало изписан на руски език текст. А.Т.и Й.Б./Ж./ не казали на Б. от къде били взели гранатометите.

На задното стъкло на автомобила Б. видял оставени бели пластмасови маски.

Няколко дни по-късно, преди дата 29.10.2015г., А.Т.довел в магазина за авточасти и представил на св. Б. лицето М.Ч./М.С./, който също бил познат с подс. Л.. Б. видял, че последният имал татуировка на дясната ръка с изписани инициали „ВДВ“, като същият знаел, че това означавало Въздушно-десантни войски и решил, че това е специалистът, за който А.Т.и Й.Б.по-рано му били казали, че ще намерят.

Свидетелят Б. помолил Б.Г. временно да приюти А.Т., Й.Б.и М.Ч.в неговото жилище, находящо се в гр.София, кв. „Княжево“, бул. **************. Свидетелят Б.Г. се съгласил, като няколко дни преди 29.10.2015г., А.Т., Й.Б.и М.Ч.се нанесли в жилището му.

На неустановена по делото дата през месец октомври 2015г., преди дата 29.10.2015г., свидетелят П.Ц.Б., около 09-10:00 часа преди обяд, отишъл до свой недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „С. Н.-******. Имотът се намирал в близост до жилището на А.П.. Когато отишъл до имота си, Б. видял, че в близост до входната му врата имало натрупана шума. В един момент свидетелят забелязал, че шумата се раздвижила и погледнал в тази посока, като видял, че под шумата се криело непознато за него лице от мъжки пол, като свидетелят успял единствено да види очите на това лице, тъй като същото било облечено с маскировъчни дрехи. Свидетелят Б. се изплашил и отишъл да извика съседа си, като успял единствено да види, че лицето, което било в храстите, държало сак. Докато  св. Б. отишъл за да извика съседа си, лицето, криещо се в шумата, избягало от мястото, където се намирало.

В периода 19-ти, 20-ти октомври 2015 г., св. А.Б., който бил охранител в централния офис на „Лев Инс“, след приключване на работното му време, около 19:00 часа отишъл до бул.„********, където се намира офисът на дружеството „А.“ – охранителната фирма, към която същият бил на трудов договор. На няколко метра преди офиса, св. Б. минал покрай залесена площ, от която чул шум. Същият бързо се придвижил до офиса на фирмата, като казал на колегата си, който изпълнявал по същото време служебните си задължения като охрана, за чутия от него шум. Двамата се отправили към залесената местност, от която св. Б. чул шума, като преди да я достигнат, двамата минали покрай храсти, от където чули шум като от търкане на човешко тяло в клони. Колегата на Б. осветил мястото с носения в него фенер и задал въпрос дали имало някой, но никой не му отговорил. Свидетелят и неговият колега, заобикаляйки храстите, видели две лица в гръб да бягат в посока офиса на фирмата „А.“, като свидетелят Б. успял да види, че едното лице било високо около 160 см.,а другото към 180 см.

Едното от бягащите лица бил Й.Б./Ж./.

Същата вечер, в жилището на Б.Г., между Й..Б., А.Т.и М.Ч.избухнал скандал, който св. Б.Г. чул. Скандалът бил във връзка с това, че Й.Б./Ж./ бил видян от единия от охранителите, който го осветил с фенер.

Рано сутринта на следващия ден Й.Б.накарал св. Б.Г. да му извика такси. Б. напуснал жилището и повече не се върнал в същото, като към настоящия момент липсват по делото данни за неговото местонахождение както на територията на Р. България, така и извън нея.

След като Й.Б.си тръгнал от жилището на св. Г. и повече не се завърнал, А.Т.и М.Ч., на неустановена по делото дата, преди 29.10.2015г, се срещнали със св. Б. в магазина за авточасти.

Двамата казали на Б., че Й.Б./Ж./ трябвало да им подаде сигнал с радиостанция, когато минавал автомобилът, в който пътувал А.П. и тъй като Й.Б./Ж./ си тръгнал, той трябвало да им подаде сигнала. Свидетелят Б. се съгласил, при което А.Т.и М.Ч.му казали, че след като видел да преминава автомобилът, в който пътувал А.П., трябвало да подаде с радиостанция сигнал, като натисне два пъти комутатора, след което да го задържи. Казали му също, че при отказ от извършване на покушението комутаторът на радиостанцията следвало да се натисне три пъти. Тримата се разбрали Б. да отиде до мястото, от където да подаде сигнала, с неговия автомобил. След края на работното време А.Т.и М.Ч.завели св. Б. до това място. Мястото представлявало паркинг, който бил засипан с чакъл. Този паркинг се намирал в гр.София, кв. „Хладилника“, в посока бензиностанция „ЕКО“, в първата пряка след бензиностанцията, като от това място имало видимост към улица „Проф. Милчо Лалков“, по която обикновено се движел автомобилът, в който пътувал А.П..

Тримата се разбрали на следващия ден св. Б. да е на уговореното място около 08-08:15 часа, за да подаде сигнала. Сутринта на следващия ден св. Б. отишъл до процесното място с лек автомобил „Крайслер Вояджер“, с ДК № *******и зачакал преминаването на автомобила, с който се придвижвал А.П.. Свидетелят Б. предварително знаел, че А.П. се придвижвал както с лек автомобил „Мерцедес S 500 Gard“,  с ДК № ******, така и с „джип“, също марка „Мерцедес“. Лекият автомобил „Мерцедес S 500 Gard“,  с ДК № ******, бил черен на цвят, оборудван с най-различни системи за сигурност и защита /“брониран“/ от нападение с огнестрелно оръжие.

Около 08:30 часа св. Б. видял лекия автомобил марка „Мерцедес S 500 Gard“, с ДК № ******, който се движел по улица „Проф. Милчо Лалков“ в посока към бул. „Черни връх“ и веднага подал по уговорения начин сигнал по радиостанцията на А.Т.и М.Ч., които по същото време се намирали по-нагоре по улицата, в участък, който образувал ляв завой. След това последвал сигнал по радиостанцията от страна на А.Т.и М.Ч.към св. Б., че се отказват. Последният напуснал мястото, от където преди това бил подал сигнала и с управлявания от него автомобил „Крайслер Вояджер“, с ДК № *******, се придвижил до магазина за авточасти. По-късно същия ден, в магазина дошли А.Т.и М.Ч.и казали на св. Б., че не са успели да стрелят по автомобила в който бил А.П., тъй като превозното средство се движело бързо. Казали също на Б., че щели да си починат няколко дена, след което отново щели да го потърсят.

На 28.10.2015г. вечерта А.Т.и М.Ч.се срещнали със св. Б. в магазина за авточасти, като му казали на следващия ден - 29.10.2015г., да бъде на същото място, от което първия път бил подал сигнала с радиостанцията.

Свидетелят Б. се съгласил, като на 29.10.2015г., около 08:00 часа отишъл на уговореното място, до което се придвижил с лекия автомобил „Крайслер Вояджер“, с ДК № *******.

А.Т.и М.Ч.с автомобила марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********, се придвижили до Т-образното кръстовище, образувано от улиците „Проф. Милчо Лалков“ и ул. „С. Минков“. След като пристигнали на мястото, двамата излезли от автомобила и се скрили в намиращи се в близост храсти, като поставили на главите си маски, закриващи лицата им. Едната маска била бяла на цвят, а другата черна на цвят. В тези храсти А.Т.и М.Ч.били скрили два ръчни противотанкови гранатомета /РПГ-22/ със серийни номера 6Г ИК274379 и 6Г18 ******* /гранатометите били произведени в Р. България и изнесени за Русия, където били на въоръжение в нейната армия, като същите са огнестрелни оръжия и са предназначени за поразяване на танкове и др. бронирана техника/. От това място двамата имали видимост към ул. „Проф. Милчо Лалков“, в участъка, в който пътят правел ляв завой.

Двамата започнали да чакат св. Б. да им подаде уговорения сигнал с радиостанцията за приближаването на автомобила, в който пътувал свидетелят А.П..

Около 08:30 часа на 29.10.2015г. свидетелят А.П. напуснал жилището си, намиращо се в гр.София, ул. „*******Последният, от подземен паркинг, изграден в сградата, която същият обитавал,  се качил в лек автомобил марка „Мерцедес S 500 Gard“, с ДК № ******, управляван от св. С.Б., който изпълнявал служебните задължения на шофьор. Свидетелят П. седнал на задната седалка на автомобила, след което свидетелят С.Б. подкарал автомобила „Мерцедес S 500 Gard“, с ДК № ******. Превозното средство с двамата свидетели напуснало паркинга и продължило по ул. „Проф. Милчо Лалков“, в посока на движение бул. „Черни връх“.

Процесното превозно средство минало покрай мястото, където св. Б. се намирал, като последният веднага подал сигнал с комутатора на радиостанцията на А.Т.и М.Ч.. В момента, в който лекият автомобил марка „Мерцедес S 500 Gard“, с ДК № ******  наближил участъка от ул. „Проф. Милчо Лалков“, в който пътят започвал да описва ляв завой, в близост до Т-образното кръстовище, образувано от улиците „Проф. Милчо Лалков“ и ул. „С. Минков“, А.Т.и М.Ч.произвели изстрели с двата гранатомета със серийни номера 6Г ИК274379 и 6Г18 ******* с противотанкови гранати ПГ-22  в посока лекия автомобил, в който пътували свидетелите А.П. и С.Б.. Едната от изстреляните с двете РПГ-та противотанкови гранати ПГ-22  ударила колоната на дясната предна врата, като след детонацията на основния заряд се образувала кумулативна струя, която минала през предното блиндирано стъкло. Осколките, образували се при взривяването на основния заряд, успели да пробият метала на предната дясна врата и да поразят дясното странично огледало, без да пробият броневата защита на автомобила. Другата изстреляна противотанкова граната минала покрай лекия автомобил марка „Мерцедес S 500 Gard“ с ДК № ******  и се ударила в стената на намираща се в близост изоставена постройка, като откъсналите се отломки от стената на постройката ударили автомобила от лявата му страна.

В следствие на изстрела, който поразил автомобила в колонката на дясната предна врата, предното панорамно стъкло на превозното средство се напукало, като били повредени и десните стъкла - предно и задно, както и металът в областта на дясната предна врата. В купето на автомобила се активирали системи за безопасност, като от него започнал да излиза дим. След като автомобилът бил ударен от противотанковата граната, същият преминал в авариен режим, продължавайки движението си с ниска скорост по ул. „Проф. Милчо Лалков“, в посока бул. „Черни връх“. На уширение преди бул. „Черни връх“ св. Б. успял да обърне автомобила и да го върне в подземния гараж на жилищната кооперация, намираща се на ул.“******№10, като нито той, нито св. А.П. пострадали физически вследствие на противоправното нападение.

А.Т.и М.Ч.след стрелбата хвърлили в близост до мястото, където се намирали, двата гранатомета, излезли от храстите без да свалят маските си и се качили в паркирания в близост  на ул. „Проф. Милчо Лалков“ лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********. Единият от двамата запалил двигателя на автомобила и потеглил с него в посока обратна на посоката на движение на лекия автомобил „Мерцедес S 500 Gard“, с ДК № ******. Процесният автомобил бил изоставен от А.Т.и М.Ч.в гр. София, в затревена площ южно от ул. „Борис Р.“.

Свидетелят Б., от мястото където се намирал, успял да чуе гърмежите от произведените от А.Т.и М.Ч.два изстрела с гранатометите, след което с лекия автомобил „Крайслер Вояджер“, с ДК № *******се придвижил до магазина за авточасти, находящ се в ж.к. „Младост 3“, ул. „инж.******По пътя св. Б., на „Околовръстно шосе“, в района на „Кино Арена“, изхвърлил радиостанцията. След като отишъл в магазина, св. Б. проверил в интернет за покушението срещу А.П. и разбрал от публикуваните новини, че  същото било неуспешно.

Същият ден - 29.10.2015г., А.Т.се свързал по телефона със св. С.С.,*** хотел „Мини хотел“ и бил познат с подс. Р.Л. от около 20 години, като го помолил да дойде до гр. София с автомобил, за да го вземел него и М.Ч., както и техния багаж и да ги превози до гр. Пловдив.

А.Т.и М.Ч.се познавали със св. С., като при една от последните им срещи, осъществена в гр. Пловдив, попитали С. дали същият, след като му се обадят по телефона, можел да пристигне от гр. Пловдив до гр. София с автомобил, за да ги вземел с техния багаж и да ги закарал до гр. Пловдив.

С. се съгласил, като на 29.10.2015г., в късния следобед, след като А.Т.му се обадил, пристигнал в гр. София с управляван от него лек автомобил „Фиат Пунто“. А.Т.и М.Ч.го чакали на автобусната спирка, намираща се на  Околовръстното шосе, в района на кв. Бояна. От процесното място св. С. взел двамата, които носили със себе си чанти и ги закарал до гр. Пловдив, където Т.и Ч. отседнали в хотела, стопанисван от свидетеля. Докато били в хотела, Т.и Ч. помолили С. да ги закарал с лек автомобил до гр. Истанбул, Р. Турция, от където да вземели полет до Украйна. С. се съгласил срещу заплащане. За тази цел свидетелят се свързал по телефона с лицето Б.Н.Н., негов бивш зет, когото помолил да закара него, А.Т.и М.Ч.до гр. Истанбул, Р. Турция.

На неустановена по делото дата Б.Н. с лек автомобил „Мерцедес 124“ взел от хотел „Мини хотел“ С., А.Т.и М.Ч., както и багажа на последните двама, след което четиримата тръгнали за гр. Истанбул, Р. Турция. На гранично-пропускателния пункт четиримата нямали проблеми с документната проверка и успели да влязат на територията на Р. Турция. След като пристигнали в гр. Истанбул, от летището А.Т.и М.Ч.си взели билети и на следващия ден заминали. От тогава двамата не са се виждали или чували по телефона със свидетелите С., Б. и Г.. По делото липсват данни, установяващи А.Т.и М.Ч.да са се завръщали на територията на Р. България.

В хода на досъдебното производство е извършен оглед в района на местопрестъплението - районът на Т-образното кръстовище, образувано от ул.”Проф.Милчо Лалков” и ул.“С. Минков”, както и в района на ул.”С.Н.-Сладура”. В хода на процесуално-следственото действие са открити, иззети и приобщени като веществени доказателства по делото: два ръчни противотанкови гранатомета със серийни номера 6Г ИК274379 и 6Г18 *******, един брой камуфлажна мрежа и един брой постелка с размер 65 см на 45 см.

Извършен е в хода на досъдебното производство и оглед на местността, в която е намерен изоставен лекият автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********, като в близост до превозното средство разследващите са открили и иззели като веществени доказателства по делото една бяла пластмасова маска и една черна пластмасова маска.

В хода на досъдебното производство са извършени с участието на св. К.Б. и Б.Г. процесуално-следствени действия по разпознаване на лица по снимки. При тези процесуално-следствени действия, разпознаващите - Б. и Г., са посочили Р.Л.Л., А.Т., М.Ч.и Й.Б.като лица, имащи съпричастност към подготовката и извършването на опита за убийството на А.П..

Подсъдимият Р.Л.Л. бил задържан на 31.01.2016г. на ГКПП „Дунав мост“ - Русе, при влизане в Р. България.

С постановление от 19.08.2016г. на прокурори при СГП, досъдебното производство е разделено, като материали от същото са отделени в друго досъдебно производство, което продължава да се води срещу А.Т.за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1, алт. 1 и 2, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2, вр с ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, срещу М.Ч.за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1, алт. 1 и 2, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2, вр с ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и срещу Й.Б.за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1, алт. 1 и 2, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.4, вр с ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля К.В.Б., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 27.09.2018г. и показанията му, дадени пред съдия в хода на ДП по реда на чл.223 НПК и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК (том 2, лист 161-166 от ДП), показанията на свидетеля Б.В.Г., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 28.09.2018г.; показанията на свидетеля А.И.П., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 24.01.2018г.; показанията на свидетеля С.С.Б., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 18.01.2018г.; показанията на свидетеля С.Д.С., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 18.01.2018г. и показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал. 4, вр.ал.1, т. 2, пр.2 от НПК (том 2, лист 112 от ДП); показанията на свидетеля П.Ц.Б., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 18.01.2018г.; показанията на свидетеля Х.Е.Я., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 24.01.2018г.; показанията на свидетеля С.И.М., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 18.01.2018г. и показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК (том 2, лист 120 от ДП); показанията на свидетелката Г.И.С., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 18.01.2018 г.; показанията на свидетеля П.Ц.М., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 18.01.2018г. и показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК (том 2, лист 121-122 от ДП); показанията на свидетеля А.С.Г., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 13.02.2018г. и показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК (том 2, лист 124-125 от ДП); показанията на свидетеля К.И.Д., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 13.02.2018г. и показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК (том 2, лист 126 от ДП); показанията на свидетеля Ф.Г.П., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 24.01.2018г.; показанията на свидетеля И.В.М. събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 13.02.2018г.; показанията на свидетеля В.В.П., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 13.02.2018г. и показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК (том 2, лист 132 от ДП); показанията на свидетеля М.И.С., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 13.02.2018г. и показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК (том 2, лист 133-134 от ДП); показанията на свидетеля В.В.С., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 13.02.2018г. и показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК (том 2, лист 153 от ДП); показанията на свидетеля А.А.Б., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 13.02.2018г.; показанията на свидетеля Г.Н.Н., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 07.03.2018г.; показанията на свидетеля К.Г.Е., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 07.03.2018г. и 18.10.2018г.; показанията на свидетеля С.А.С., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 07.03.2018 г. и 13.12.2018 г. и показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК (том 10, лист 28-30 от ДП); показанията на свидетеля О.Ш., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 07.03.2018г.; показанията на свидетеля Р.Р.Н., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 07.03.2018г.; показанията на свидетеля М.А., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 07.03.2018г.; показанията на свидетелите О.В., Г.С.В. и М.С.К., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 03.04.2018г.; показанията на свидетеля С.И.В., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 12.06.2018г.; показанията на свидетеля К.Б.Т., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 04.07.2018 г.; показанията на свидетеля Ц.С.Б., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 27.09.2018г.

Доказателствените си изводи относно релевантните за процеса факти съдът изгради въз основа на изготвените в хода на досъдебното производство и приети по реда на чл.282 от НПК експертизи, както следва: комплексна експертиза № 99 (лист 4-22, том 3 от ДП), комплексна експертиза № 4 (лист 38-42, том 3 от ДП), химическа експертиза № 76 (лист 50-52, том 3 от ДП), комплексна автотехническа и оценителна експертиза (лист 56-70, том 3 от ДП), балистична експертиза (лист 74-102, том 3 от ДП), дактилоскопна експертиза № 461-Д/2015 година (лист 111, том 3 от ДП), биологична експертиза № 355-Б/2015 година (лист 45-47, том 4 от ДП), биологична експертиза № 356-Б/2015 година (лист 53-54, том 4 от ДП), биологична експертиза № 354-Б/2015 година (лист 61, том 4 от ДП), биологична експертиза № 62-Б/2016 година (лист 84-85, том 4 от ДП),биологична експертиза № 61-Б/2016 година, (лист 92, том 4 от ДП), биологична експертиза № 331-Б/2015 година (лист 5-6, том 4 от ДП), биологична експертиза № 333-Б/2015 година (лист 21-22, том 4 от ДП), биологична експертиза № 334-Б/2015 година (лист 13-14, том 4 от ДП), биологична експертиза № 335-Б/2015 година (лист 29-30, том 4 от ДП), биологична експертиза № 353-Б/2015 година (лист 37-38, том 4 от ДП), биологична експертиза № 352-Б/2015 година (лист 68-69, том 4 от ДП), биологична експертиза № 351-Б/2015 година (лист 76-77, том 4 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-398 (лист 98-101, том 4 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-399 (лист 114-117, том 4 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-403 (лист 138-140, том 4 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-402 (лист 150-152, том 4 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-404 (лист 163-165, том 4 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране с № 15/ДНК-401 (лист 171-175, том 4 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-130 (лист 181-186, том 4 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 15/БТМ-351 (лист 106-108,  том 4 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 15/БТМ-352 (лист 120-122, том 4 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-400 (лист 132-133, том 4 от ДП), дактилоскопна експертиза № 15/ДКТ-260 (лист 125-126, том 4 от ДП), дактилоскопна експертиза № 15/ДКТ-265 (лист 156-157, том 4 от ДП), дактилоскопна експертиза № 15/ДКТ-264 (лист 144-145, том 4 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-419 (лист 34-36, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-40 (лист 49-51, том 5 от ДП), допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 16/ДНК-14 (лист 57-59, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-420 (лист 70-73, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-421 (лист 102-106, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-69 (лист 120-122, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-62 (лист 211-213, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства № 15/БТМ-393 (лист 19-22, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-68 (лист 193-194, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-446 (лист 6-11, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-445 (лист 26-28, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-78 (лист 91-96, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-80 (лист 112-113, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-79 (лист 177-183, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-447 (лист 219-221, том 5 от ДП), дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-50 (лист 136-145, том 5 от ДП), дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-43 (лист 167-170, том 5 от ДП), дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-57 (лист 125-126, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-73 (лист 154-156, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-76 (лист 132-133, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-72 (лист 162-164, том 5 от ДП) дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-32 (лист 189-190, том 5 от ДП), дактилоскопна експертиза № 15/ДКТ-304 (лист 64-66, том 5 от ДП), дактилоскопна експертиза № 15/ДКТ-288 (лист 78-79, том 5 от ДП), дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-36 (лист 199-200, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-75 (лист 204-205, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 15/ДНК-418 (лист 83-85, том 5 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-66 (лист 38-40, том 8 от ДП), съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-63 (лист 77-79, том 8 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-94 (лист 88-90, том 8 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-95 (лист 101-103, том 8 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-93 (лист 109-111, том 8 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-92 (лист 124-126, том 8 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-77 (лист 64-65, том 8 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-67 (лист 6-8, том 8 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-64 (лист .46-48, том 8 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-70 (лист 71-72, том 8 от ДП), дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-49 (лист 34-35, том 8 от ДП), дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-41 (лист 51-53, том 8 от ДП), дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-72 (лист 84-85, том 8 от ДП), дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-84 (лист 114-117, том 8 от ДП), дактилоскопна експертиза № 15/ДКТ-85 (лист 129-132, том 8 от ДП), дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-42 (лист 13-14, том 8 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-21 (лист 26-27, том 8 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-74 (лист 18-20, том 8 от ДП), дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-83 (лист 95-97, том 8 от ДП), физико-химична експертиза № 16/ФЗХ-79 (лист 56-58, том 8 от ДП), трасологична експертиза № 40-Е/2016 година (лист 98-99, том 10 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране № 16/ДНК-65 (лист 115-116, том 10 от ДП), дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-35 (лист 110-112, том 10 от ДП), физико-химична експертиза № 16/ФЗХ-75 (лист 106-107, том 10 от ДП), компютърно-техническа експертиза № 2016/КСМ-78 (лист 43-47, том 10 от ДП), компютърно-техническа експертиза № 2016/КСМ-74 (лист 53-55, том 10 от ДП), компютърно-техническа експертиза № 2016/КСМ-82 (лист 60-70, том 10 от ДП), техническа експертиза № 16/ИЕУ-19 (лист 71-72, том 10 от ДП), компютърно-техническа експертиза № 2016/КСМ-76 (лист 77-79, том 10 от ДП), компютърно-техническа експертиза № 2016/КСМ-88 (лист 84-91, том 10 от ДП), физико-химична експертиза № 16/НАР-288 (лист 125-126, том 10 от ДП), физико-химична експертиза № 16/НАР-307 (лист 131-132, том 10 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-143 (лист 5-56, том 11 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-150 (лист 61-106, том 11 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-145 (лист 110-119, том 11 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-146 (лист 124-134, том 11 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-138 (лист 139-145, том 11 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-139 (лист 146-149, том 11 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-144 (лист 160-224, том 11 от ДП), експертиза № 191-Е/2016 година (лист 284-285, том 12 от ДП), компютърно-техническа експертиза № 2016/КСМ-127 (лист 43-47, том 12 от ДП), компютърно-техническа експертиза № 2016/КСМ-123 (лист 65-68, том 12 от ДП), компютърно-техническа експертиза № 2016/КСМ-122 (лист 110-112, том 12 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-155 (лист 74-102, том 12 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-148 (лист 130-160, том 12 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-159 (лист 171-213, том 12 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-165 (лист 228-282, том 12 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-151 (лист 16-37, том 12 от ДП), техническа експертиза № 2016/ИКУ-153 (лист 118-127, том 12 от ДП), техническа експертиза № 16/ИЕУ-48 (лист 218-220, том 12 от ДП).

Доказателствените изводи съдът направи и от приобщените към делото по реда на чл.283 от НПК писмени документи, представляващи  писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 29.10.2015 година ведно с фотоалбум към него (лист 9-23 от том 1 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие от 29.10.2015 година ведно с фотоалбум към него (лист 24-39 от том 1 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие от 29.10.2015 година ведно с фотоалбум към него (лист 43-51 от том 1 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие от 29.10.2015 година (лист 55-57 от том 1 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие от 30.10.2015 година (лист 58-59 от том 1 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие от 02.11.2015 година ведно с фотоалбум към него (лист 62-58 от том 1 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие от 24.11.2015 година (лист 69-74 от том 1 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие от 09.12.2015 година ведно с фотоалбум към него (лист 74-79 от том 1 от ДП); протокол за претърсване и изземване от 13.01.2016 година (лист 83-84 от том 1 от ДП); протокол за претърсване и изземване от 13.01.2016 година (лист 91-94 от том 1 от ДП); протокол за претърсване и изземване от 13.01.2016 година (лист 99-100 от том 1 от ДП); протокол за обиск и изземване от 13.01.2016 година (лист 112-113 от том 1 от ДП); протокол за следствен експеримент от 13.01.2016 година (лист 117-118 от том 1 от ДП); протокол за претърсване и изземване от 13.01.2016 година (лист 120-123 от том 1 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие от 13.01.2016 година (лист 129-131 от том 1 от ДП); протокол за следствен експеримент от 13.01.2016 година (лист 136 от том 1 от ДП); протокол за претърсване и изземване от 25.02.2016 година (лист 140-141 от том 1 от ДП); протокол за претърсване и изземване от 25.02.2016 година (лист 145-146 от том 1 от ДП); протокол за следствен експеримент от 28.01.2016 година (лист 147-148 от том 1 от ДП); протокол за доброволно предаване от 31.01.2016 година (лист 19-20 от том 2 от ДП); протокол за доброволно предаване от 29.10.2015 година (лист 116 от том 2 от ДП); заверени копия на договор за продажба на МПС (лист 117-118 от том 2 от ДП); свидетелство за регистрация част І (лист 119 от том 2 от ДП); протокол за доброволно предаване от 05.11.2015 година (лист 135 от том 2 от ДП); протокол за разпознаване на лица и предмети ведно с фотоалбум към него от 18.11.2015 година (лист 148-151 от том 2 от ДП); протокол за доброволно предаване от 23.11.2015 година оригинал на свидетелство за регистрация част І (лист 154-155 от том 2 от ДП); протокол за разпознаване на лица и предмети ведно с фотоалбум от 14.02.2016 година (лист 188-192 от том 2 от ДП); протокол за разпознаване на лица и предмети ведно с фотоалбум от 14.02.2016 година (лист 194-199 от том 2 от ДП); протокол за разпознаване на лица и предмети ведно с фотоалбум от 14.02.2016 година (лист 201-206 от том 2 от ДП); протокол за разпознаване на лица и предмети ведно с фотоалбум от 25.01.2016 година (лист 208-212 от том 2 от ДП); протокол за разпознаване на лица и предмети ведно с фотоалбум от 28.01.2016 година (лист 218-222 от том 2 от ДП); протокол за доброволно предаване от 28.01.2016 година (лист 233 от том 2 от ДП); извлечение от книга за регистрираните посетители в хотел „Мини“, гр.Пловдив, ул.“*******(лист 234-239 от том 2 от ДП); писмо изх.№ 004607 от 25.11.2015 година на изпълнителния директор на ВМЗ-ЕАД (лист 8 от том 6 от ДП); справка за съдимост за Й.Б.(лист 28 от том 6 от ДП); справка за съдимост за М.Ч.(лист 30 от том 6 от ДП); справка за съдимост за А.Т.(лист 32 от том 6 от ДП) справка за съдимост за Р.Л. (лист 34 от том 6 от ДП); протокол за доброволно предаване от 14.01.2016 година (лист 88 от том 6 от ДП); протокол за доброволно предаване от 14.01.2016 година (лист 89 от том 6 от ДП); протокол за доброволно предаване от 31.01.2016 година (лист 91 от том 6 от ДП); протокол за доброволно предаване от 31.01.2016 година (лист 92 от том 6 от ДП); протокол за доброволно предаване от 13.01.2016 година (лист 93 от том 6 от ДП); протокол за доброволно предаване от 13.01.2016 година ведно с препис от книга на посетители на хотел „Каса-Бланка“ (лист 94-98 от том 6 от ДП); протоколи за изземване на образци за сравнително изследване (лист 99-104 от том 6 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства от 14.01.2016 година (лист 121-122 от том 6 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства от 14.01.2016 година (лист 123-124 от том 6 от ДП); справки за собствениците на леки автомобили „Ситроен Саксо“ с рег.№ ********, „Опел Комбо“ с рег.№ *******и „Крайслер Вояджер“ с рег.№ *******(лист 270-272 от том 6 от ДП); справки от мобилни оператори (лист 4-13 от том 7 от ДП; лист 21-28 от том 7 от ДП; лист 30-33 от том 7 от ДП (лист 45-50 от том 7 от ДП; лист 61-67 от том 7 от ДП; лист 79-84 от том 7 от ДП; лист 88-93 от том 7 от ДП; лист 111-128 от том 7 от ДП; лист 141-148 от том 7 от ДП( лист 151-158 от том 7 от ДП; лист 160-163 от том 7 от ДП); протокол за претърсване и изземване от 20.04.2016 година (лист 109-110 от том 9 от ДП); протокол за обиск и изземване от 20.04.2016 година (лист 112 от том 9 от ДП); протокол за претърсване и изземване от 20.04.2016 година (лист 114-117 от том 9 от ДП); протокол за претърсване и изземване от 20.04.2016 година (лист 10 от том 10 на ДП); протокол за претърсване и изземване от 20.04.2016 година (лист 14-15 от том 10 от ДП); справки от мобилни оператори (лист 190-199 от том 10 на ДП); справки от мобилни оператори (том 13, том 14, том 15, том 16 и том 17 от ДП); писмо с рег.№ 513000-20110 от 16.04.2019 година на началник отдел „Разследване“-СДВР (лист 178 от том 4 на съдебното дело) с приложен към него диск TRAXDATA DVD +R; писмо с рег.№ 513000-23006 от 07.05.2019 година на началник отдел „ПКП“-СДВР (лист 218 от том 4 от съдебното дело).

Приетата от съда фактическа обстановка се установява и от приобщените по надлежния процесуален ред по делото веществени доказателства, предявени на страните в съдебното заседание на 17.05.2019г., както и от веществени доказателствени средства /ВДС/, получени при използване на специални разузнавателни средства /СРС/ по  делото, приложени в том от класифицираните материали по ДП № 316/2015г. по описа на СДВР, пр. преписка № 4-1110/2015г. по описа на СГП.

Съдът намира за необходимо, с оглед постигане на яснота и доказателствена обоснованост на мотивите, първо да започне с обсъждане на доказателствения материал, възпроизвеждащ в процеса доказателствени факти, изясняващи приетата от съдебния състав и описана в настоящите мотиви фактическа обстановка.

Обстоятелствата, че подсъдимият се е познавал със св. К.Б., както и че двамата са се срещнали през пролетта на 2014г. в магазин за авточасти, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, ул. „инж.*******и стопанисван от св. Б., след което двамата са обядвали в ресторант на комплекс „Казабланка“, намиращ се в близост до магазина, при което подс. Л. поискал от св. Б. да му помогне да бъде убит св. А.И.П., както и съдържанието на конкретния разговор, се изясняват по делото от показанията на св.К.Б., дадени от същия в хода на съдебното следствие, така и от тези, дадени пред съдия в досъдебното производство, които са приобщени към доказателствената маса, чрез прочитането им от съда по реда на чл.281 ал.1, т.2, предл.2  от НПК.

Пълният, задълбочен и всестранен анализ на тези показания на св. К.Б. позволи на съдебния състав да установи по делото правнорелевантни факти, непосредствено изясняващи основния факт, предмет на доказване по делото. Съдът не намери основание да счете процесните гласни доказателствени средства за недостоверни, поради което ги постави в основата на своите фактически изводи. Свидетелят К.Б. непосредствено е възприел събитията по организирането и извършването на опита за убийство на св.А.  П..

Показанията на св.К.Б., дадени от същия в хода на съдебното следствие, и тези, дадени пред съдия в досъдебното производство, позволяват на съдебния състав да изясни обстоятелствата, довели до срещата на свидетеля с А.Т.и причината, поради която двамата са се срещнали.

В процесните гласни доказателствени средства, в хронологическа последователност и логическа връзка, св. К.Б. възпроизвежда факти, разкриващи обстоятелствата, че след срещата му с подс. Л., последният в началото на есента на 2014г. се свързал със св. Б. по Skype (скайп), като му казал, че при него щяло да дойде лице, което да събере информация за А.П. и на което Б. да помогне.

Съдът приема за достоверен източник на тези фактически дадености показанията на св. Б., включващи както събраните чрез разпита му в съдебното следствие, така и дадените от него такива пред съдия от досъдебното производство, тъй като от една страна съдебният състав не констатира съществено вътрешно противоречие между процесните гласни доказателствени средства, а от друга - наличието на доказателства, които да ги опровергават.

По същите съображения съдът прие за установени от тези показания на св. Б. и обстоятелствата, че А.Т.се е срещнал със свидетеля в магазина за авточасти на последния, като му се е представил за лицето, което подс. Л. го изпращал, показал е на Б. снимка на жилището на А.П., с която се бил снабдил от интернет, като след работното време двамата с автомобил отишли до жилището на А.П.,***, което направили и на следващия ден сутринта, след което Б. от интернет се снабдил с разписание на автобусите от градския транспорт на гр.София и го предоставил на А.Т., който в следващите дни сам събирал информация за А.П..

От всеобхватния и логически анализ на гласните доказателствени средства, включващи показанията на св. Б. /тези от съдебното следствие, проведено на 27.09.2018г. и показанията му, дадени пред съдия в хода на ДП по реда на чл.223 НПК/, показанията на свидетеля Б.В.Г. /събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 28.09.2018г./ и показанията на свидетеля К.Г.Е. /събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 07.03.2018г./, както и от писменото доказателство - свидетелство за регистрация (част І) на лек автомобил „Ситроен Саксо“, с ДК № ********, по несъмнен начин съдът прие за установени по делото приетите от фактическа страна обстоятелства, че А.Т., на неустановена дата преди 09.12.2014 г., отново се е срещнал в магазина за авточасти със св. Б., където е помолил последния да му намери лек автомобил, като такъв автомобил /„Ситроен Саксо“, с ДК № ********/ е бил закупен от св.К.Е. на името на негова фирма и е предоставен за ползване на Т..

Показанията на тримата свидетели относно обстоятелствата по закупуването на автомобила са взаимно допълващи се, поради което съдът им даде вяра. Единственото противоречие, което съдът констатира между показанията на свидетелите Б. и Е. и което не намира за съществено, касае периода от време, в който е закупен автомобилът.

Св. Е. в показанията си, дадени в съдебно заседание на 07.03.2018г. твърди, че автомобилът е закупен ноември 2015г., докато св. Б. посочва в показанията си, дадени в съдебното следствие и в тези пред съдия в досъдебното производство, че покупката на превозното средство е станала пролетта на 2015г.

Видно от писменото доказателство - свидетелство за регистрация (част І) на лек автомобил „Ситроен Саксо“, с ДК № ********, покупката на превозното средство е станала на 09.12.2014г., поради което съдът приема, че именно това е датата на неговото закупуване от св. Е..  Спазвайки правилата на формалната логика съдът, считайки, че това е датата на закупуване на автомобила „Ситроен Саксо“, с ДК № ********, е приел за установен и фактът, че срещата на А.Т.със св. Б., на която е станало въпрос за закупуване на автомобил, се е състояла преди тази дата.

Обстоятелството, че в началото А.Т.е казал на св. Б., че пари за извършване на убийството на А.П. му бил дал подс. Р.Л., съдът прие за установено от показанията на св. Б., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 27.09.2018г. В тези гласни доказателствени средства свидетелят заявява, че това обстоятелство му е станало известно от А.Т., който му го е казал „в началото“. Съдът не намери основания в останалата доказателствена съвкупност да изключи като недостоверни показанията на св. Б. в тази им част.

Що се отнася до обстоятелствата касателно св. Б.Г. и конкретно за датата, на която същият е започнал работа в магазина на св. Б., както и за отношенията между двамата, съдът ги установи от показанията на св. Б.Г., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 28.09.2018г., като в тази им част съдът ги намира за обективни и логични.

Доказателствените средства, позволяващи установяването на приетите от съда от фактическа страна обстоятелства, касаещи приблизителния период от време на пристигане на Й.Б./Ж./ в магазина на св. Б.; целта на идването и лицето, което го е довело, са показанията на свидетелите Б., Г. и  М.С..

В показанията си, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, св. Б. не посочва конкретна дата или период от време, когато за първи път се е срещнал с Й.Б./Ж./. При разпита му в съдебно заседание св. Б. твърди, че не си спомня кога за първи път е видял въпросното лице.

Фактическите дадености, съдържащи се в показанията на св. Б. и позволяващи на съда да приеме периода от време на първото пристигане на Й.Б./Ж./ в магазина за авточасти и срещата му с Б., са твърденията на последния, че А.Т.и Й.Б./Ж./ са му разказали за случай, при който двамата, докато са събирали информация за А.П. в района на жилището на последния, са били видени и разпитвани за тяхното пребиваване в този район, включително са били видени и в ползвания от тях лек автомобил  „Ситроен Саксо“, с ДК № ********, като след този случай двамата са престанали да използват процесното превозно средство.

 Обстоятелството, че А.Т.и Й.Б./Ж./ са ползвали въпросното МПС-во се установява както от показанията на Б., така и от тези на св. Г., дадени от същия в съдебно заседание, проведено на 28.09.2018г.

Самият случай, при който присъствието на А.Т.и Й.Б./Ж./ е било забелязано в района, в който се намира жилището на А.П., включително и придвижването им с лекия автомобил  „Ситроен Саксо“, с ДК № ********, се изясни по делото от показанията на св. М.И.С., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 13.02.2018г. и показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК.

В необходимата хронологична последователност и доказателствена конкретика св. С. в показанията си възпроизвежда доказателствени факти, изясняващи периода от време, през който е видял А.Т.и Й..Б., като от въпросните доказателствени средства се установява, че това е станало през втората половина на месец май 2015г. /от процесните показания се установяват конкретни дати, на които свидетелят е успял да заснеме А.Т.и Й.Б.с телефона си/.

Фактическият извод, че св. С. е възприел именно А.Т.и Й..Б., а не други две лица, съдът обоснова както от показанията на въпросния свидетел, които намира за обективни и достоверни, така и от показанията на свидетеля Б. (тези от съдебно заседание от 27.09.2018г. и дадените пред съдия в ДП), както и тези на св. Г..

Както съдът вече посочи в настоящите мотиви, от показанията на св. Б. и Г. се установява, че А.Т.и Й.Б.са ползвали лек автомобил  „Ситроен Саксо“, с ДК № ********.

В показанията си двамата свидетели дават описание на Т.и Б., включително и височината им.

Посоченото от свидетелите Б. и Г. описание, включително и височината, съответства на описанието на Т.и Б., дадено от св. С. при разпита му, проведен в съдебно заседание на 13.02.2018г.

На следващо място, св. С., в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, посочва обстоятелствата, при които е срещнал Т.и Б., поведението и облеклото на които му е направило впечатление, включително и проведения между него и Т.разговор на руски език.

Тези твърдения на св. С. относно Т.и Б., съответстват на заявеното от св. Б., че последните двама са му казали, че са били видени и разпитвани за тяхното пребиваване в района на жилището на А.П., включително са били видени и в ползвания от тях лек автомобил  „Ситроен Саксо“, с ДК № ********, като след този случай двамата са престанали да използват процесното превозно средство.

След съвкупния анализ на тези гласни доказателствени средства, съдът прие за установено по делото, че пролетта на 2015г. е времето, когато А.Т.е довел за първи път Й.Б.в магазина на св. Б..

Обстоятелствата, изясняващи целта на Й..Б., както и лицето, което го е довело в магазина на св. Б., се изясняват от показанията на последния, дадени както в съдебно заседание, проведено на 27.09.2018г., така и пред съдия в досъдебното производство. Съдът не намира основание да не кредитира тези показания на св. Б., които намират доказателствена подкрепа в показанията на св. Г., който в показанията си пред съдебния състав заявява, че са пристигнали А. и Ж., на които Б. му наредил да им помага.

Приетите от съдебния състав за доказани по делото обстоятелства, касателно решението на А.Т.и Й.Б.да извършат убийството на А.П., се установяват от показанията на св. Б., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 27.09.2018г., така и от дадените пред съдия в досъдебното производство такива.

Съдът не открива съществено противоречие между процесните гласни доказателствени средства, нито други доказателствени източници, опровергаващи същите и обосноваващи липсата им на достоверност, поради което ги кредитира като обективни и логични.

От дадените пред съдия в досъдебното производство показания, свидетелят Б. твърди, че е разбрал от А.Т.и Й..Б., че двамата, след като са събрали достатъчна информация за А.П., решили убийството на последния да се извърши с гранатомет.

В същия смислов аспект са и фактически твърдения на св. Б., възпроизведени от последния в показанията му от съдебното следствие, че решението убийството на св. П. да се извърши с гранатомет е на А.Т.и Й..Б., като това решение същият е възприел в разговор, на който са присъствали единствено тримата.

Фактът, че е имало решение убийството на А.П. да бъде извършено с гранатомет, се потвърждава и от показанията на св. К.Е., дадени от същия в съдебното следствие, проведено на 07.03.2018г., в които последният посочва, че Б. е търсил да закупи такова оръжие.

Що се отнася до конкретната дата, на която е проведен разговорът между А.Т., Й.Б.и св. Б., при който на последния му е казано, че убийството ще се извърши с гранатомет, от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява по категоричен начин, поради което съдът е приел, че този разговор е проведен на неустановена по делото дата, преди месец октомври 2015г.

Този си свой извод съдът направи, след като подложи на внимателна оценка показанията на св. Б., събрани в хода на съдебното следствие и тези пред съдия в досъдебното производство, както и тези на К.Е. от съдебното следствие, проведено на 07.03.2018г.

В показанията си, дадени пред съдия, св. Б. не посочва конкретна дата, период или интервал от време, през който е станала тази среща. Конкретни данни за това св. Б. не твърди и в показанията си в съдебното следствие, като само излага предположение, че е възможно това да е станало в началото на лятото. От показанията на св. Б. се установява, че тази среща се е състояла преди закупуването на лекия автомобил „Опел“, поради което съдът приема, че хронологично срещата се е случила на неустановен ден в интервала от време от началото на лятото на 2015г. до края на месец септември 2015г.

Обстоятелството, че св. Б. се е интересувал от закупуване на гранатомет, се изяснява от показанията на св. К.Е., дадени от същия в хода на съдебното следствие, проведено на 07.03.2018г., които съдът  кредитира  като достоверни. Тези показания според съдебния състав не навлизат в противоречие с показанията на св. Б. от съдебното следствие и тези пред съдия от ДП, тъй като в същите не се съдържат твърдения на Б., отричащи или потвърждаващи заявеното от св. Е., че Б. е търсил от него съдействие за закупуване на гранатомети.

Обстоятелството, прието за установено от фактическа страна по делото, за осъществена през лятото на 2015г. в курортното селище Равда среща между св. Б., подс. Л. и А.Т., които били със семействата си на почивка на българското Черноморие, на която тримата са разговаряли за убийството на А.П., като подс. Л. е посъветвал другите двама, във връзка с убийството, „че не е важно времето, важното е да стане“, се изясняват от показанията на св. Б., дадени от същия в съдебно заседание, проведено на 27.09.2018г.

Съдът не намира основание да не кредитира показанията на св. Б. в тази им част, тъй като същите не се опровергават от доказателствената съвкупност, а напротив, намират доказателствена подкрепа в показанията на св. Ц.С.Б., която потвърждава за тази среща, на която се е запознала с А.Т.и неговото семейство.

Фактическите твърдения на св. Б., съдържащи се в показанията от съдебното следствие, за проведен на бензиностанция „ЕКО“, намираща се в гр. София, на Околовръстен път и „Цариградско шосе“, използвайки интернета на бензиностанцията, посредством таблет, както и програма за видеовръзка Skype (скайп), разговор, осъществен между него и А.Т.от една страна и подс. Л. от друга, при който подсъдимият им казал във връзка с убийството на А.П.: „Важното е да стане, не трябва да се бърза“, както и това, че Б. е присъствал и на други разговори, провеждани между А.Т.и подс. Л. чрез програмата Skype, съдът намира за обективни и логични, поради което ги възприе за достоверни. Тези твърдения, освен че звучат логично - да се използва интернет, който представлява мрежа, в която са свързани милиарди потребители, което прави трудно проследим осъществения през нея контакт, така и от обстоятелството, че същите не се опровергават от останалата събрана и приобщена по реда на процесуалния закон доказателствена съвкупност.

Що се отнася до приетите от съдебния състав за изяснени в необходимата и изискуема от процесуалния закон доказателствена степен обстоятелства, касаещи закупуването на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, цвят бордо, с ДК № ******** от св. Б.Г.; лицето, което му го е продало; направеното от А.Т.към Б. искане за закупуването на този автомобил; сумата, която Т.дал на Б. за автомобила, както и тази, която св. Б. предал на св. Г., включително и обстоятелствата, свързани със самото намиране на процесното превозно средство и осъществения контакт с продавача, се установиха след обективния и всестранен анализ на гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите К.Б. /тези от съдебното следствие, проведено на 27.09.2018г. и показанията му, дадени пред съдия в хода на ДП по реда на чл.223 НПК/, Б.Г. /събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 28.09.2018г./, К.Е. /показанията от съдебното следствие, проведено на 07.03.2018г./ и А.Г. /показанията му както от съдебното следствие, така и от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр. с ал.1,т.2,пр.2 от НПК/.

Съдът не открива съществени противоречия в показанията на посочените свидетели относно възприятията им и тяхното възпроизвеждане в процеса, касаещи посочените обстоятелства, поради което им даде вяра.

Свидетелят Б. в своите показания, дадени пред съдия в досъдебното производство, посочва конкретно, че А.Т.е поискал от него да се закупи друг автомобил, който да се използва при извършване на убийството на А.П., без собствеността на автомобила да се прехвърля. Във връзка с това Б. наредил на св. Г. да закупи превозно средство, като за това му дал обяви, свалени от него от интернет, както и телефон и СИМ-карта, която преди това му била дадена от св. Е.. От тези показания на св. Б. се установява също, че св. Г. е закупил такъв автомобил, който бил марка „Опел“, модел “Астра“, производство през 90-те години на 20 век. В показанията си в съдебното следствие св. Б. отново излага фактически твърдения, изясняващи същата фактическа обстановка.

Показанията на св. Б. относно СИМ-картата намират доказателствена подкрепа в показанията на св. Е.. Твърдението на св. Б., че св. Г. е закупил лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, се установява както от показанията на последния, така и от тези на св. А.Г.. От показанията на Г. в процеса се възпроизвеждат и доказателствени факти, допринасящи изясняването на конкретната дата, на която Г. е закупил автомобила, номерът на телефона, от който Г. му се е обадил, уговорката, която постигнали двамата за прехвърлянето на автомобила, както и че Г., след като Г. му платил автомобила и го взел, повече не го видял, нито успял да се свърже с последния на телефонния номер, от който бил потърсен за продажбата на автомобила. Установява се от показанията на св. Г., както и от писменото доказателство - заверено копие на свидетелство за регистрация част І (лист 119 от том 2 от ДП), цветът и  номерът на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Астра“.

Приетите за установени от съдебния състав обстоятелства за мястото, където св. Г. е закарал лекия автомобил „Опел Астра“, с ДК № ********, както и това, че процесното превозно средство започнало да се ползва от А.Т.и Й.Б./Ж./, се изясняват по делото от показанията на свидетелите Б. и Г., които в тази им част взаимно не си противоречат, поради което съдът ги кредитира за достоверни.

Фактическите положения, приети от съда за установени по делото, касатаелно лицата, които са донесли гранатометите и са ги показали на св. Б., се изясняват от показанията на последния, дадени от него както в съдебно заседание на 27.09.2018г., така и пред съдия от досъдебното производство, които съдът кредитира като логични и правдиви.

В процесните гласни доказателствени средства, които са непротиворечиви в тази им част, св. Б. възпроизвежда непосредствено възприети от него факти, разкриващи, че на неустановена дата, преди 29.10.2015г., е видял два гранатомета, които са му били показани от А.Т.и Й.Б./Ж./, като въпросните оръжия били поставени в сак, оставен в отделението за крака на задните седалки на лекия автомобил „Опел Астра“, с който двамата били пристигнали пред магазина за авточасти на свидетеля.

В тези показания св. Б. твърди, че по същото време е видял на задното стъкло на лекия автомобил „Опел Астра“, оставени бели пластмасови маски, които съдът възприе като обективни и правдиви, тъй като не намери основание в останалата доказателствена маса да ги изключи поради недостоверност.

Отново от показанията на св. Б. се установява по делото обстоятелството, че А.Т.е довел при него лицето М.Ч.. От същите тези показания се изясняват и отличителните черти на М.Ч., по които св. Б. е счел, че това е специалистът, който можел да борави с гранатометите и за който А.Т.и Й.Б.му били казали, че ще намерят.

Фактически твърдения за пристигането на М.Ч.и придвижването му заедно с А.Т.и Й..Б., се съдържат и в показанията на свидетелите Г. и Е..

Обстоятелството, че подс. Л. се е познавал с А.Т.,  Й.Б.и М.Ч., се установява от показанията на Б. и Г., в които се съдържат твърдения, за провеждани между лицата разговори.

Приетото от съда за установено обстоятелство, че за известен период от време лицата А.Т., Й.Б.и М.Ч.са пребивавали в жилището на св. Г., се изяснява както от показанията на последния, така и от тези на св. Б., като съдът не откри съществено противоречие между тези гласни доказателствени средства, касателно това обстоятелство, поради което им даде вяра.

Обстоятелства, касаещи случая, станал през месец октомври 2015г., преди дата 29.10.2015г., в близост до недвижимия имот, находящ се в гр. София, ул. „С.Н.-******, се установяват от показанията на св. П.Ц.Б., дадени от същия в хода на съдебното следствие.

Съдът даде вяра на тези гласни доказателствени средства, тъй като ги намира за обективни и логични. От същите в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, изясняващи, че няколко дни преди 29.10.2015г., свидетелят Б. забелязал, че в близост до входната врата на неговия недвижим имот, намиращ се в гр. София, на ул. „С.Н.-******, неизвестно за него лице, облечено с маскировъчни дрехи, се криело под шумата.

Доказателствените изводи по фактите, касаещи случая, станал в периода 19-ти, 20-ти октомври 2015 г, в близост до бул. „********, където се намирал офисът на дружеството „А.“ – охранителната фирма, съдът обоснова от показанията на св. А.Б., които намира за обективни. От посочените гласни доказателствени средства се установява, че св. Б. е видял две лица, криещи се в храстите, намиращи се в близост до офиса на въпросната фирма, като описва тяхното поведение, височината им и условията, при които ги е възприел.

Фактическият извод, че едното от лицата, които са избягали, е бил Й.Б./Ж./, съдът направи въз основа на  сравнителния анализ на показанията, както на св. Б., така и от останалите гласни доказателствени средства, включващи показанията на св. Б. и на св. Г..

Както съдът посочи, св. Б. посочва, че едно от лицата е било високо около 160 см. Субективният факт, даващ информация за височината на Й..Б., се съдържа и в показанията на свидетелите Б. и Г.. Двамата свидетели също посочват, че височината на Й.Б.е около 160-163 см.

На следващо място, от показанията на св. Г. се установява, че същият е възприел скандал, станал между Й..Б., А.Т.и М.Ч., за това, че охранител, който имал фенер, е разкрил Й.Б.да се криел в храстите, като тези твърдения на св. Г. в общ смисъл съответстват на събитието, разказано от св. Б..

Не на последно място, от показанията на свидетелите П.М., С.С., Ф.П., Г.С. и М.С. се установява, че опитът за убийството на А.П. ***, т.е., в същия район, в който Й.Б.е бил забелязан от св. А.Б..

За яснота съдът е длъжен да посочи, че доказателствената съвкупност не му позволява с достатъчна степен на категоричност да установи дали другото лице, което е било с Й..Б., е бил А.Т.или М.Ч., тъй като от показанията на Б. и Г. се установява, че и двамата са били около 180 см. високи.

Установява се от показанията на свидетелите Б. и Г., които в тази им част съдът кредитира като достоверни, че след този скандал Й.Б.си е тръгнал и повече не се е връщал.

Събитията, случили се след заминаването на Й..Б., се изясняват от показанията на свидетелите К.Б., Б.Г., А.П., С.Б., С.С., С.М., Ф.П., Г.С., И.М., М.С..

Основен доказателствен източник на релевантни към предмета на доказване факти, изясняващи времето, мястото, начинът и използваните от А.Т.и М.Ч.средства  при опита за убийството на А.П. и С.Б., са показанията на св. Б., дадени от същия както в съдебно заседание, проведено на 27.09.2018г., така и тези, дадени пред съдия в досъдебното производство.

Свидетелят Б., в показанията си, дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК, хронологически излага фактически дадености, установяващи обстоятелствата, че след като Й.Б./Ж./ заминал, А.Т.и М.Ч.се срещнали с него в магазина за авточасти, като му казали, че поради заминаването на Й.Б./Ж./, той трябвало да им подаде конкретен сигнал с радиостанция, чрез задействане на комутатора, когато видел да минава автомобилът на А.П..

От процесните гласни доказателствени средства се изясняват и обстоятелствата, че св. Б. се е съгласил, както и че А.Т.и М.Ч.след това са го завели на мястото, от което следвало да чака преминаването на автомобила на А.П., като им даде за това сигнал с радиостанцията.

В същите тези показания св. Б. възпроизвежда и фактически твърдения, че се е уговорил с А.Т.и М.Ч.на следващия ден, около 08-08:15 часа, да бъде на уговореното място, което направил, като на мястото пристигнал с лек автомобил „Крайслер Вояджер“ /регистрационния номер на превозното средство се установява от протокол за оглед от 13.01.2016г. - л.129-131 на том 1 от ДП/, изчакал преминаването на лекия автомобил „Мерцедес S 500 Gard“,  с ДК № ******, който се движел по ул. „Проф. Милчо Лалков“, в посока към бул. „Черни връх“, за който знаел, че е брониран, както и че е един от автомобилите, които се ползват от А.П., след което подал сигнала с намиращата се в него радиостанция на А.Т.и М.Ч.. От същите показания на св. Б. се установява, че е последвал сигнал от А.Т.и М.Ч.към него по радиостанцията да тръгвал от мястото, което означавало и че двамата  се отказвали в момента да извършат убийството, като за отказа св. Б. в показанията уточнява, че същия ден А.Т.и М.Ч.са му казали, че не са успели да стрелят по автомобила, в който бил А.П., тъй като превозното средство се движело бързо.

Свидетелят Б. в същите тези показания посочва, че е знаел от А.Т.и М.Ч.мястото, където двамата са стояли и чакали преминаването на автомобила, в който пътувал А.П..

Отново от показанията на св. Б., дадени пред съдия в досъдебното производство, настоящият съдебен състав приема, че се изясняват по категоричен начин обстоятелствата, че на инкриминираните в обвинителния акт време и място, А.Т.и М.Ч., с цел да умъртвят А.П., са стреляли с два гранатомета по автомобила, в който са пътували последният и С.Б..

В тези показания св. Б. посочва, че няколко дена след като А.Т.и М.Ч.не успели да стрелят по автомобила, в който бил А.П., двамата се срещнали със свидетеля, като му казали на следващия ден, около 08-08:15 часа, отново да е на уговореното място, за да им подаде сигнала с радиостанцията.

Изяснява се от тези гласни доказателствени средства, че св. Б. е отишъл на уговореното място и когато е видял преминаването на автомобила на А.П., е подал сигнал по радиостанцията на А.Т.и М.Ч., като няколко секунди по-късно чул два силни гърмежа, след което си тръгнал от мястото, където се намирал, насочвайки се към магазина за авточасти, като попътно изхвърлил радиостанцията на Околовръстното шосе в района на Кино „Арена“.

Така заявеното от св. Б. при разпита му пред съдия в досъдебното производство съответства на показанията на същия, дадени в хода на съдебното следствие, в които последният, отново в същата хронологическа последователност, излага фактически твърдения както за случая, при който А.Т.и М.Ч.не са успели да стрелят, така и за този, при който двамата са произвели изстрелите.

С оглед така констатираната от съда последователност в излагане на тези факти от страна на св. Б. както в показанията пред съдия в досъдебното производство, така и в съдебната фаза, съдът намира процесните доказателствени средства за достоверен източник, позволяващ изясняването на интересуващи предмета на делото обстоятелства.

Освен от посочените показания на св. Б., доказателствени източници на фактически дадености, позволили на съдебния състав не само да провери достоверността на показанията на Б. касателно стрелбата по автомобила, в който пътували свидетелите П. и Б., но и да установи допълнителни релевантни за предмета на доказване обстоятелства, са показанията на А.П., С.Б., С.С., С.М., Ф.П., Г.С., И.М. и М.С..

Свидетелите А.П. и С.Б. в показанията си, които съдът намира за обективни и достоверни, излагат непосредствено възприети от тях факти с доказателствено значение, позволяващи съдът да установи, както времето, така и приблизителното място, на което е извършена стрелбата по автомобила, в който са се намирали двамата свидетели, включително и местата, които са заемали в превозното средство, както и това, че същото било бронирано.

Двамата свидетели в показанията си са категорични, че са чули два силни гърмежа, в резултат на което се е активирала защитата на превозното средство, което преминало в авариен режим на работа. Изясняват се от процесните гласни доказателствени средства и обстоятелствата, че превозното средство, в резултат на стрелбата, е било повредено,  както и движението на същото непосредствено след стрелбата.

Конкретните повреди, които лекият автомобил „Мерцедес S 500 Gard“,  с ДК № ****** получил следствие на стрелбата, се установяват както от протокола за оглед на местопроизшествие от 29.10.2015г., в едно с фотоалбум /л.24-39, том 1 от ДП/, така и от назначената и приета по делото комплексна автотехническа и оценителна експертиза (лист 56-70, том 3 от ДП).

От показанията на св. А.П. се изяснява и обстоятелството, което съдът намира за важно, тъй като е свързано с изясняване на фактическото положение, касаещо това дали свидетелят винаги е пътувал в автомобил, управляван от нает от него шофьор или сам е управлявал собствените си превозни средства, като от тези гласни доказателствени средства се установява, че в повечето случаи св. П. лично е управлявал неговите превозни средства.

Приетите от съда за доказани по несъмнен начин обстоятелства, касаещи лекия автомобил, с който А.Т.и М.Ч.се придвижили до Т-образното кръстовище, образувано от улиците „Проф. Милчо Лалков“ и ул. „С. Минков“, след което се скрили в намиращи се в близост храсти до участък на улица „Проф. Милчо Лалков“, в който пътят правел ляв завой, като поставили на главите си маски, закриващи лицата им, както и че в тези храсти двамата били скрили два ръчни противотанкови гранатомета /РПГ-22/ със серийни номера 6Г ИК274379 и 6Г18 *******, с които произвели изстрели по автомобила в който пътували свидетелите А.П. и С.Б., се изясняват от обективния и всестранен анализ освен на показанията на горепосочените свидетели, така също и от тези на свидетелите С.С., С.М., Ф.П., Г.С., И.М. и М.С..

Във вече обсъжданите показания на свидетеля Б., дадени от същия пред съдия в досъдебното производство, последният заявява, че е знаел за А.Т.и М.Ч., че двамата са стояли, за да причакат преминаването на лекия автомобил наА. П. ***/, описващ ляв завой, както и че гранатометите двамата държали в храсти, в близост до това място.

Свидетелят С.С., в показанията си, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281,ал.4, вр с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, както и в тези, дадени от него в хода на съдебното следствие, добросъвестно описва възприети от него факти, установяващи, че е чул два гърмежа, като видял, че при втория гръм бил ударен лекият автомобил „Мерцедес S 500 Gard“,  с ДК № ******, както и че веднага от близките храсти излезли, бягайки, две лица. От тези показания се установява също, че свидетелят е успял да види едното от тях, което имало поставена маска на лицето, както и че това лице се качило в лек автомобил „Опел Астра“ на предната пасажерска седалка, стар модел, винено-червен на цвят, паркиран в близост до храстите, като след качването автомобилът потеглил. Изяснява се от тези гласни доказателствени средства и приблизителният час на стрелбата, а именно около 08:30 часа.

Тези фактически твърдения на св. С. намират доказателствена подкрепа в показанията на свидетеля Г.С., която по това време разговаряла със свидетеля. От показанията на св. С. се изяснява, че тя също чула два гърмежа, както и видяла попадението на втория изстрел от гранатомета в автомобила. Свидетелката, за разлика от св. С., успяла да възприеме само едно от лицата, произвели изстрелите с гранатометите, което било с маска, поставена му на лицето и се качило в червен автомобил /цветът съответства на заявения от св. С. цвят на „Опел Астра“, в който е видял качването на лицата/, след което автомобилът потеглил.

Свидетелката Ф.П., която по времето на стрелбата също се намирала в процесния район, в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, излага фактически твърдения, подкрепящи заявеното от С. и С., посочвайки, че е възприела гърмежи, както и попадение от изстрел по черен автомобил /автомобилът по цвят съответства на лекия автомобил „Мерцедес S 500 Gard“,  с ДК № ******/. Свидетелката П., при разпита й в съдебното следствие, посочва също, че веднага след като е възприела изстрела по черния автомобил, е видяла две лица да бягат и да се качват в червен на цвят автомобил, като забелязала, че лицето, което се качило от лявата страна на автомобила, било с маска, след което двигателят на автомобила бил стартиран и превозното средство потеглило.

Твърдения, че са били чути два силни гърмежа, се съдържат и в показанията на свидетелите С.М. и И.М.. Последният е възприел и обстоятелствата, които допросъвестно посочва при разпита му в съдебно заседание, че на 29.10.2015г., около 08:30 часа, лекият автомобил „Мерцедес S 500 Gard“, с ДК № ******, в който пътували А.П. и С.Б., напуснал гаража и след няколко минути е чул гърмежите, като е разбрал от св. С.Б., че по автомобила е било стреляно и след като отишъл до мястото на стрелбата, видял два гранатомета. В тези показания се съдържат и фактически твърдения, че „Мерцедес“-ът след това се е върнал на собствен ход до гаража, както и че му било казано за намиращ се на мястото на стрелбата  червен „Опел“.

Твърдения за пораженията по лекия автомобил „Мерцедес S 500 Gard“, с ДК № ******, се съдържат и в показанията на св. М.С..

Източник на доказателствени факти за мястото на инцидента, както и че стрелбата е извършена с два гранатомета, е протокол за оглед на местопроизшествие от 29.10.2015 година, ведно с фотоалбум към него (лист 9-23 от том 1 от ДП), възпроизвеждащ извършването на процесуално-следственото действие оглед на местопрестъплението, при който са открити гранатометите и същите са приобщени по делото като веществени доказателства.

Твърдението на свидетелите С.С., Ф.П. и Г.С., че извършителите са били с маски, както и че са напуснали местопрестъплението с лек автомобил „Опел“, червеникав на цвят, намира доказателствена подкрепа в протоколите за оглед на местопроизшествие от 29.10.2015 година, ведно с фотоалбум (лист 43-51 от том 1 от ДП,  лист 55-57 от том 1 от ДП), в които са отразени процесуално-следствени действия на мястото, където е изоставен лекият автомобил „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********, в близост до който са намерени две маски, подробно описани и надлежно приобщени към доказателствената маса по делото.

Свидетелят Б.Г. също в показанията си, които в тази им част съдът кредитира за достоверни, посочва, че докато А.Т.и М.Ч.пребивавали в жилището му, същият видял че имат две маски  – „една черна и една бяла“.

Анализът на показанията на свидетелите С.С., Ф.П., Г.С., И.М., С.М. и М.С., които съдът кредитира като обективни, логични и взаимнодопълващи се, обсъдени както поотделно, така и в съвкупност помежду им, включително и с останалата доказателствена маса, включваща показанията на св. Б., за участието на А.Т.и М.Ч.в стрелбата по лекия автомобил, в който пътували А.П. и С.Б., както и за ползвания от тях лек автомобил „Опел Астра“, показанията на свидетелите Г. и А.Г., отново във връзка с процесното превозно средство,  протоколите за оглед на местопроизшествие от 29.10.2015 година, ведно с фотоалбуми (лист 9-23 от том 1 от ДП, лист 24-39 от том 1 от ДП,  лист 43-51 от том 1 от ДП, лист 55-57 от том 1 от ДП, лист 62-58 от том 1 от ДП), в които са отразени извършени процесуално-следствени действия на мястото на инцидента, на леките автомобили „Мерцедес S 500 Gard“,  с ДК № ******, и  „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********, включително и открити и приобщени по делото веществени доказателства, както и експертните заключения /комплексна експертиза № 99 (лист 4-22, том 3 от ДП), комплексна експертиза № 4 (лист 38-42, том 3 от ДП), химическа експертиза № 76 (лист 50-52, том 3 от ДП),комплексна автотехническа и оценителна експертиза (лист 56-70, том 3 от ДП), балистична експертиза (лист 74-102, том 3 от ДП)/, е обосновал фактическите констатации, които са приети от настоящия съдебен състав за изяснени по категоричен начин по делото, касаещи времето и мястото на стрелбата; лицата, които са я извършили; използваните от тях огнестрелни оръжия; превозното средство, с което извършителите са се придвижили до мястото на стрелбата и след това са се оттеглили; местата, където са попаднали гранатите, изстреляни от гранатометите, включително и причинените повреди по лекия автомобил „Мерцедес S 500 Gard“,  с ДК № ******.

Обстоятелството, че лек автомобил „Мерцедес“, модел S-класа, на инкриминираната дата - 29.10.2015г., сутринта, напуска гараж, намиращ се на адрес: гр.София, „ул.“******№10, във видимо добро техническо състояние и след няколко минути се връща с видими тежки повреди в предната дясна част, се установява и от веществено доказателство -ТРАКСДАТА ДВД плюс Р (TRAXDATA DVD+R), с надпис „ул.“******10, 29.10.2015 година“, съдържащо видеозапис, оглед на което съдът е извършил в съдебно заседание на 19.04.2019г.

Приблизителният час на стрелбата, извършена по лекия автомобил „Мерцедес S 500 Gard“, с ДК № ******, в който пътували А.П. и С.Б., съдът прие за установен след съвкупния анализ на показанията на процесните двама свидетели, както и на тези на свидетелите Б., С.С., Г.С., П.М..

Приетите за установени по делото фактически обстоятелства, за това, че след стрелбата, още на същия ден А.Т.и М.Ч.са били превозени от гр. София до гр. Пловдив и след няколко дни са напуснали територията на Р. България през ГКПП „Капитан Андреево“, се изясняват от показанията на св. С.С., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 13.12.2018 г. и показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК (том 10, лист 28-30 от ДП), които съдът кредитира като обективни и логични.

Обстоятелството, че подс. Р.Л.Л. е бил задържан на ГКПП „Дунав мост“ - Русе, при влизане в Р. България, се изяснява от показанията на св. С.И.В., както и от приложените по досъдебното производство документи, установяващи задържането му.

Съдът посочи доказателствения материал, който според него възпроизвежда в процеса в необходимата доказателствена степен на достоверност фактически данни, изясняващи релевантни за предмета на доказване обстоятелства, за да стане ясно за страните относно приетата от него фактическа обстановка.

Отново, с оглед постигане в изискуемата процесуална степен на доказателствена обоснованост, съдът, съобразявайки се с доводите на страните относно показанията на свидетелите Б. и Г., намира за необходимо подробното им обсъждане и анализиране.

За тази цел съдът намира за правилно първо да подложи на сравнителен анализ показанията на св. Б., събрани както чрез разпита му в хода на съдебното следствие, така и тези, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281 от НПК.

В хода на съдебното следствие, съдът бе информиран с писмо с рег.№ RB 421132-001-09/5-300 от 30.07.2018 година, депозирано от представител при СГП, че спрямо К.В.Б. се прилагат мерки и дейности по защита по реда на чл.5, ал.5, чл.6, ал.2, т.5 и ал.5 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство /ЗЗЛЗВНП/, като същият е изведен извън територията на Република България.

В тази връзка съдът е длъжен да посочи, че св. Б. е основен свидетел на обвинението, като неговите показания се първичен източник на доказателства, изясняващи в процеса обстоятелства за съпричастността на Л. към извършения опит за убийство на А.П..

Именно поради това и съобразявайки се с разпоредбата на чл.141, ал.4 от НПК, съдът, ръководейки се от принципа на справедлив процес, налагащ необходимостта от събирането и проверка на доказателствата в присъствието на подсъдимия, с неговото активно участие и при предоставена му възможност за противопоставяне и за оспорване на обвинителната теза, в контекста на състезателното начало, е намерил за необходимо да предприеме процесуален подход, гарантиращ осигуряването на мерки, балансиращи както интересите на подсъдимия, така и на свидетеля Б., спрямо който е приложена мярка по чл. 6, ал. 2 от ЗЗЛЗВНП.

Тъй като съдебният състав, с оглед мярката на защита, взета спрямо св. Б., бе изправен пред единствената процесуална възможност да проведе разпит на последния в хода на съдебното следствие чрез видеоконференция и тъй като счита, че този начин на разпит по никакъв начин не ограничава принципа на непосредственост, уреден в чл. 18 от НПК /виж Реш. № 93 от 27.04.2016 г. по н. д. № 265/2016 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС/, прие да проведе разпита на този свидетел при закрити врати, но с участието на всички страни, за което предварително взе съгласие от св. Б., като единствено указа на страните, че няма да допуска въпроси към свидетеля, установяващи актуалното му местонахождение, т.е., това бе единственото ограничение, наложено на страните.

По този начин съдът спази принципа на справедлив процес, като предостави на подсъдимия и неговия защитник възможност да задават въпроси към св. Б., за да оборят достоверността на неговите показания.

Именно с оглед това, че показанията на св. Б. са основен източник на доказателствени факти, изясняващи обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото, съдът ги подложи на внимателен анализ.

При сравнителното изследване на показанията на свидетеля К.В.Б., събрани в хода на съдебното следствие, проведено на 27.09.2018г. и показанията му, дадени пред съдия в хода на ДП по реда на чл.223 НПК и приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр.2 от НПК (том 2, лист 161-166 от ДП), съдът не откри съществени противоречия, които да обосноват съмнение в тяхната достоверност.

Както в показанията, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, така и в тези пред съда, св. Б., в хронологическа последователност и логическа връзка, възпроизвежда факти, изясняващи обстоятелства, които съдът посочи в настоящите мотиви и които не намира за необходимо отново да повтаря.

Изхождайки от правилата на формалната логика, преценявайки наблюдателността на свидетеля Б., съответстваща на интелектуалните му възможности, позволяващи му да възприеме и трайно да запамети правнозначими факти и тяхното възпроизвеждане в процеса, намира за обективни и достоверни показанията на свидетеля, дадени от същия както пред съдия в досъдебното производство, така и тези в хода на съдебното следствие.

Свидетелят Б. е разпитван пред съдия в хода на досъдебното производство, повече от две години и шест месеца преди провеждане на разпита му в съдебно заседание, като последният при разпита му в съдебното следствие възпроизвежда в същата последователност фактически дадености, описващи обстоятелствата, които е посочил при разпита му пред съдия по реда на чл.223 от НПК, с изключение на твърдението му, че се е видял лятото на 2015г. с подсъдимия и А.Т.на българското Черноморие, където той и другите двама били със семействата си на почивка.

Обстоятелството, че това твърдение на св. Б., съдържащо се в показанията му в съдебното следствие, което намира доказателствена подкрепа в показанията на Ц.Б. и което отсъства в тези, дадени пред съдия в досъдебното производство, настоящият съдебен състав не намира за съществено при преценката за достоверността на тези показания на свидетеля, тъй като, според съда, този пропуск не се дължи на умишлено и целенасочено поведение от страна на свидетеля Б., а единствено от желанието му да разкаже при разпита му пред съдия в досъдебното производство за събития, случили се в тяхната хронологическа последователност, непосредствено свързани с подготовката за убийството на А.П..

За прецизност съдът е длъжен да посочи, че в показанията на св. Б., дадени от същия в съдебно заседание от 27.09.2018г., се съдържат твърдения, че в началото А.Т.му е казал, че е взел пари от подсъдимия във връзка с убийството на А.П..

Такива твърдения отсъстват в показанията на св. Б., дадени пред съдия в досъдебното производство, като съдът счита, че този пропуск отново не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение от страна на свидетеля, а поради това, че въпрос с такава обстоятелствена насоченост не му е бил задаван при разпита му пред съдия.

Не на последно място, съдебният състав намира за необходимо да уточни, че така констатираните фактологични пропуски в показанията на св. Б., дадени от същия пред съдия в хода на досъдебното производство, не водят нито до неяснота, нито до съществени противоречия с неговите показания от  съдебното следствие.

Съдът е длъжен да отбележи и че в определени фактологични обстоятелствени аспекти, показанията на св. Б., дадени пред съдия в досъдебното производство са по-пълни и изчерпателни от тези, дадени от същия в съдебно заседание от 27.09.2018г., което е наложило съдът да ги прочете по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, като след прочитането на показанията на св. Б., дадени от него пред съдия в хода на досъдебното производство, последният категорично заяви, че ги поддържа.

Твърденията в показанията на св. Г., че св. Б. евентуално има отношение към извършване на други престъпления, съдът не намира за такова обстоятелство, което автоматично да опровергава достоверността на показанията св. Б., нито за такова, което следва да бъде подробно изследвано в рамките на настоящия процес. Съдът посочи защо приема за достоверни въпросните показания на св. Б., като за този си свой извод съдът спази изискванията на доказателственото право- подлагайки ги на пълен, обективен и всестранен анализ.

Относно прочетените показания на свидетеля К.В.Б., дадени пред орган на досъдебното производство на 13.11.2016г. и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК, съдът намира същите за недостоверни.

Прави впечатление, че твърденията в тези показания изцяло противоречат на фактическите дадености, съдържащи се в показанията на последния, дадени както пред съдия в хода на досъдебното производство, така и на тези от съдебното следствие.

На следващо място, след прочитането на показанията от 13.11.2016г., св. Б. прояви колебливост относно спомена за тези твърдения, заявявайки, че се мъчи да си спомни за същите.

В тази връзка съдът отново намира за необходимо да посочи, че в анализираните показания на Б., дадени както пред съдия в хода на досъдебното производство, така и тези от съдебното следствие, съдът не откри противоречие, което да му даде основание, дискредитиращо верността и обективността на съдържащите се в тези гласни доказателствени средства доказателствени факти.

На следващо място, св. Б. е дал по реда на чл.223 от НПК своите показания веднага след задържането му, като фактически твърдения, съдържащи се в тези показания, свидетелят, в същата логическа и хронологична последователност, повтаря в разпита му в съдебното следствие.

Контролни факти, потвърждаващи тези фактически твърдения на св. Б., се съдържат в показанията на св. Ц.Б., която в показанията си в съдебното следствие посочва, че Б. й е казал, че А.Т.е бил изпратен при него от подс. Л..

В същото време, в показания от 13.11.2016г., дадени пред разследващ орган след връщане на делото от съда на СГП, т.е., след първото прекратяване на съдебното следствие от съда, свидетелят променя възприятията си за първата му среща с А.Т.– според настоящият съдебен състав, за да подпомогне обвинителната теза във връзка с указанията в разпореждането, с което е прекратено съдебното производство. Поради това съдът изключи от доказателствената маса прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК показания от 13.11.2016г., тъй като ги намира за недостоверни.

В подкрепа на показанията на св. Б., които съдът посочи, че кредитира, са показанията на св. Б.Г., дадени от същия в хода на съдебното следствие, след негов разпит, проведен на 28.09.2018г. Съдът, в настоящите мотиви посочи обстоятелствата, които се изясняват  от показанията на св. Г., като не намира за необходимо отново да ги преповтаря.

Единствено съдът намира за необходимо отново да отбележи, че показанията на св. Г. в своята цялост подкрепят тези на св. Б., с оглед съдържащите се в тях фактически твърдения за възприети от него обстоятелства, отнасящи се до това, че е работел в магазина за авточасти, като св. Б. му е бил „шеф“; това, че св. Б. и подсъдимият се познавали и са били в близки отношения, като последният е посещавал магазина за авточасти на Б.; обстоятелства свързани с пристигането на А.Т., Й.Б./Ж./ и М.Ч.; нарежданията, които е получил от св. Б. да им оказва съдействие, закупуването на двата автомобила - „Ситроен Саксо“  и „Опел Астра“, включително и обстоятелства, свързани с ползването им от въпросните лица; пребиваването на А.Т., Й.Б./Ж./ и М.Ч.в жилището му и отношенията между лицата, включително и обстоятелства, довели до заминаването на Й.Б./Ж./.

В тези показания се съдържат твърдения за всички закупувани, освен двата автомобила, други вещи по искане на А.Т., Й.Б./Ж./ и М.Ч., като процесните гласни доказателствени средства са по-детайлни от показанията на св. Б., което е обяснимо от факта, че св. Г. лично ги е купувал, както и от наведените от последния в тези показания твърдения, че св. Б. му e наредил да не го занимава с тези неща.

Съдът, при цялостната преценка на показанията на св. Г., дадени в съдебно заседание на 28.09.2018г., за процесуална издържаност на мотивите следва да посочи, че съдържащите се в същите твърдения на свидетеля, че е виждал как подс. Л. е давал пари на св. Б. и на А.Т., намира за недостоверни.

Тези показания противоречат на показанията на св. Б., дадени от същия в хода на съдебното следствие на 27.09.2018г., в които последният твърди, че Л. не му е давал пари, нито е виждал подсъдимия да е давал пари на А.Т., като посочва, че последният му е давал пари и то за покупката на конкретни вещи.

На следващо място съдът констатира и вътрешни противоречия в показанията на св. Г. в тази им част.

В началото на своите показания св. Г. твърди, че когато някой приятел на Б. влезел в магазина, той трябвало да излиза, като в много редки случаи имал „пряк допир до конкретните хора“. След това посочва, че е видял Б. и подс. Л. да си раздавали „нещо“, като прави предположение в показанията си за неговото естество - пари или някакви документи.

Хронологично, след тези негови твърдения, св. Г. в показанията си посочва общо, без да конкретизира, че е виждал подс. Л. да е давал пари на Б.. Тези твърдения на св. Г. съдът намира за недостоверни, тъй като, както съдът посочи, същите се опровергават от показанията на св. Б., който е единственият запознат с подготвяното покушение срещу А.П., както и от установяващото се по делото обстоятелство, че подсъдимият и другите чужди граждани са комуникирали само с него по този въпрос. Този извод на съда следва и от липсата на формална логика в твърденията на Г., че по принцип Б. избягвал да общува със свои приятели в присъствието му, а в същото време, без да конкретизира в най-общ аспект /по време, място, обстановка/ срещата, състояла се между Б. и подсъдимия, същият твърди, че е станал свидетел на раздаване на пари между двамата.

Независимо от това, че съдът не кредитира показанията на св. Г. в тази им част, то в останалата част процесните гласни доказателствени средства, съпоставени с останалия доказателствен материал, съдебният състав ги намери за достоверни, за което е изложил съображения по-горе в настоящите мотиви.

Относно показанията на свидетеля К.Т. и с оглед оспорването на неговото процесуално качество на свидетел, съдът намира следното:

Настоящият съдебен състав не намери процесуално основание да изключи от доказателствената маса като недопустими показанията на свидетеля К.Т., независимо, че последният в служебното си качество на оперативен работник е посетил местопроизшествието и е разговарял с Б.Г. и К.Б..

Този извод на съда следва от обстоятелството, че съдът не установи св. К.Т. да е извършвал действия по разследването, поради които същият да попада в кръга на лицата, очертан в разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК /виж. Реш. № 294 от 09.07.2013 г. по н. д. № 1043/2013 г., ВКС, ІІ НО и  Реш. № 198 от 18.06.2013 г. по н. д. № 248/2013 г. на ВКС, І НО/.

На следващо място, съдът не намира, че чрез показанията на въпросният свидетел се заобикаля процесуалният закон и нарушава чл.6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

От показанията на св. Т. се установява, че същият непосредствено е възприел конкретни факти, относими към делото от разговори със св. Б.Г. и св. К.Б., като последните двама, освен свидетели по делото, в друго процесуално качество не са били.

Липсват твърдения на св. Т. същият да е узнал за въпросните обстоятелства след разговор с подс. Л., поради което съдът не намира за основателно да счете, че с процесното доказателствено средство се нарушава правото на подсъдимия да не се самоуличава, респективно - на справедливия процес по чл.6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

След като процесните гласни доказателствени средства са допустими, за съда не представлява пречка същите да бъдат ползвани за установяване на обстоятелства, свързани с предмета на делото.

Особеността на показанията на св. Т. се изразява в това, че с оглед доказателствената природа на съдържащите се в тях твърдения, същите се явяват източник на производни доказателствени факти, имащи предимно контролни функции.

Това следва от обстоятелството, че св. Т. не е възприел непосредствено факти, релеванти към предмета на делото, а е придобил информация за инцидента, при който е извършен опит за убийство на А.П. и С.Б., от разговори със свидетели.

С оглед практиката на ВКС по отношение на  гласните източници на производни доказателствени факти /виж. Реш. № 172 от 26.09.2016 г. по н. д. № 329/2016 г., на  ВКС, ІІІ Н. О. Реш. № 172 от 26.09.2016 г. по н. д. № 329/2016 г., на  ВКС, ІІІ Н. О. ; Реш. № 361 от 08.07.2003 г. по н. д. № 123/2003 г., на ВКС, ІІІ Н. О.; Реш. № 216 от 27.05.2011 г. по н. д. № 1202/2011 г., на ВКС, ІІ Н.О./, съдът може да ги използва  единствено за проверка достоверността на първичните доказателства.

Съобразявайки се с правилата на доказателственото право, настоящият съдебен състав прие, че показанията на св. Т. подкрепят достоверността както на показанията на  св. Б., дадени от същия пред съдия по реда на чл.223 от НПК в хода на досъдебното производство, така и тези от съдебното следствие, относно съдържащите се в тях фактически твърдения, за това, че подсъдимият е предложил на св. Б. да участва в подготовката за убийството на А.П., лицето, което след това е дошло в магазина му и му е казало, че подсъдимият го изпращал /А.Т./ и т.н.

Показанията на св. Т. подкрепят и фактически твърдения, съдържащи се в показанията на свидетелите Б.Г. /показания от съдебно заседание от 28.09.2018г./, К.Е. /показания от съдебно заседание от 18.10.2018г./ и С.С. /показания от съдебно заседание от 13.12.2018г./.

Съдът не намери основание да приеме показанията на св. Т. за недостоверни поради противоречие с доказателствения материал, събран чрез използване на специалните доказателствени средства, тъй като съдът не откри съществено противоречие между същите. В тази връзка съдът е длъжен да отвори скоба, че възпроизвеждането чрез гласни доказателствени средства на доказателства, събрани чрез използване на специални разузнавателни средства, съдът намира за недопустимо. С оглед на това твърденията на св. Т. в частта им, в която същият посочва фактически дадености, узнати от него в резултат на експлоатиране на специални разузнавателни средства, съдът не ги кредитира.

Що се отнася до показанията на св. Е., дадени от същия в съдебни заседания, проведени на 07.03.2018г. и 18.10.2018г., съдържащи противоречиви твърдения относно обстоятелството дали е виждал подсъдимия, съдът кредитира тези от съдебното заседание на 18.10.2018г., в които свидетелят Е. заявява, че е виждал подс. Л. в магазина на св. Б., като знаел, че е приятел на К.Б..

Съдът намира за достоверни показанията на св. Е. относно тези твърдения, тъй като последният в съдебно заседание заяви, че е излъгал по отношение на казаното от него при разпита му, проведен в съдебно заседание на 07.03.2018г., че не познавал подсъдимия, тъй като е бил заедно с него в един затвор и се отрече от дадените си по-рано показания в тази им част.

На следващо място, показанията на Е., съдържащи твърдения, че е познавал подс. Л., намират доказателствена подкрепа в тези на св. Т..

В заключение, съдът, относно събраните и проверени в хода на съдебното следствие множество гласни доказателствени средства, съдържащи доказателствени факти, изясняващи различни по естеството и произхода си релевантни към предмета на доказване обстоятелства и които бяха подложени на пълен, обективен и всестранен анализ от съдебния състав, намира същите за обективни, логични, достоверни и правдиви, освен по отношение на тези им части, които изрично съдът посочи, че съдържащите се в тях твърдения не ги кредитира.

Съдът възприе за законосъобразни и в съответствие с изискванията на процесуалния закон извършените на досъдебното производство процесуално-следствени действия - огледи, претърсвания, както и свързаните с тях изземвания на доказателства, разпознавания на лица и др., надлежно обективирани в писмените доказателствени средства -протоколите от съответните действия по разследване.

Изготвените и приети по делото експертизи съдът намери за обективни и компетентни, от които се изясняват обстоятелства, относими  към предмета на доказване в настоящото производство.

Съдебният състав, при обсъждането на изготвените и приети по делото експертизи, не намери ни най-малко основание да счита същите за необосновани или некомпетентни поради някакви фактически пропуски, противоречия или процесуални нарушения, допуснати при тяхното изготвяне.

Тъй като експертните заключения са над 100, съдът не намира за необходимо да обсъжда всяко едно от тях именно поради това, че намира всичките за компетентно изготвени, а единствено ще щрихова обстоятелствата, изясняващи се от същите, които съдът счита за относими към предмета на делото.

От експертните заключения се изяснява, че при опита за убийството на А.П. и С.Б. са използвани огнестрелни оръжия, техният вид /ръчни противотанкови гранатомети, произвеждащи изстрели с противотанкови гранати - РПГ 22/, модел и произход. Установяват се от експертните заключения и обстоятелствата за причините, поради които А.П. и С.Б. са останали невредими, а именно поради направлението на изстрела на едната противотанкова граната, при който кумулативната струя и налягането на взрива на основния заряд не са влезли в купето на автомобила, в който са се намирали пострадалите; това, че осколките, получени при взрива, не са успели да пробият бронезащитата на автомобила, както и от обстоятелството, че другата противотанкова граната не е успяла да се взриви в очертанията на превозното средство. Експертите помагат за изясняването и на повредите, които лекия автомобил „Мерцедес S 500 Gard“,  с ДК № ****** е получил вследствие на стрелбата по него с двата гранатомета.

 Изяснява се от експертизите също, че клетъчен материал, иззет от приобщените по делото като веществени доказателства вещи - лек автомобил „Ситроен Саксо” с ДК № ********, автомобил марка „Опел Астра” с ДК № ******** , от единият от двата гранатомета и от бяла пластмасова маска, е оставен от едно и също лице от мъжки пол /виж експертизи: СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК-профилиране № 15/ДНК-446, СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК-профилиране № 15/ДНК-398, СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК-профилиране № 15/ДНК-401, СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК-профилиране № 15/ДНК-399, както и Протокол за оглед на местопроизшествие л.55 - л.57, том 1 от ДП/.

Така установяващото се обстоятелство, съпоставено със събрания по делото доказателствен материал, включващ гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Б., Г. и Е., съдържащи доказателствени факти, за това, че А.Т.е този, който е ползвал и двата леки автомобила  „Ситроен Саксо” с ДК № ********и „Опел Астра” с ДК № ******** /от показанията на Б. и Г. се установява, че лекият автомобил „Ситроен Саксо” е ползван само от А.Т.и Й.Б.(Ж.), като последният си е тръгнал преди стрелбата, а М.Ч.е ползвал само  „Опел Астра”/, това, че Г. и Б. са виждали бяла маска във владението на А.Т., то съдът приема, че този клетъчен материал е оставен от последния, което потвърждава заявеното  от св. Б., че това е единият от двамата стрелци.

Разбира се, липсва експертиза, която да потвърждава със сигурност това обстоятелство, поради факта, че липсва иззет по делото от А.Т.сравнителен материал за изследване.

Независимо от това, съдът, анализирайки установените по делото обективни дадености и използвайки правилата на формалната логика /индукция и дедукция/, стигна до този извод.

Също така съдът намира, че веществените доказателствени средства, получени при използване на СРС, са събрани в съответствие с изискванията на НПК. От същите се установява телефонен разговор, проведен между св. Б. и лице от мъжки пол във връзка с продажба на лек автомобил „Ситроен“, както и разговор, проведен между св. Б. и лице от женски пол, със съдържание, което съдът намира за неотносимо към предмета на делото.

Фактическите обстоятелства досежно личността на подсъдимия  Р.Л. и съдебното му минало съдът възприе въз основа на приложената по делото справка за съдимост за същия.

С оглед така извършения пълен, обективен и всестранен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав приема за безспорно и категорично доказано от фактическа страна, че подс. Р.Л. е улеснил опита за убийство на А.П., като през инкриминирания период е набавил парични средства, организирал е следенето на А.И.П. и е дал съвети за извършване на убийството на последния.

На първо място, съдът е длъжен да отбележи като установено по несъмнен начин обстоятелството, изясняващо се от показанията на свидетелите Б. и Г., че подсъдимият се е познавал с А.Т., М.Ч.и Й..Б., разговарял е с тях по скайп, както и се е срещал с тях докато същите са били на територията на гр.София.

Обстоятелствата от фактическа страна, че подсъдимият е набавил парични средства, организирал е следенето на А.П. и е давал съвети, се установиха по категоричен начин от показанията на свидетеля Б. /дадени пред съдия в досъдебното производство и тези от съдебното следствие/.

От тези гласни доказателствени средства /показанията от съдебното следствие/ се изяснява, че свидетелят Б. още в началото на срещата му с А.Т.е разбрал от последния, че на същия подсъдимият му е дал пари за подготовката на убийството на А.П..

Изяснява се от показанията на св. Б., че същият се е съгласил на предложението на Л. да помогне във връзка с убийството на А.П., като съдейства на хората, ангажирани с това убийство да следят св. П.. Именно от показанията на св. Б. се установява, че същият, с оглед молбата на подсъдимия, е съдействал на А.Т., М.Ч.и Й.Б.както да следят А.П., като е завел Т.до жилището на П., така и с помощта, оказана за закупуване на автомобили, осигуряване на подслон и пр.

Относно съветите, дадени от подсъдимия за убийството на св. А.П., същите се установяват отново от показанията на св. Б., в които същият посочва, че Л. е казал на Т.във връзка с убийството: „Важното е да стане, не трябва да се бърза“.

Тъй като рамката на предмета на делото, очертана в обвинителния  акт, обхваща и други съставомерни обстоятелства, а именно, че през инкриминирания  период в гр. София, подс. Л.  е склонил А.Т./А.Т./, М.Ч./М.С./ и Й.Б./В.Y./ да извършат убийството на А.И.П., съдът намира, че от доказателствената съвкупност такива обстоятелства в съответствие с изискванията на доказателственото право, т.е., по категоричен и несъмнен начин,  не се установиха.

Основен източник на доказателствени факти относно изясняването на действителните отношения между подсъдимия, А.Т., М.Ч.и Й..Б., са показанията на св. Б., дадени от същия пред съдия в досъдебното производство и тези от съдебното следствие от дата 27.09.2018г., както и от показанията на св. Г..

От процесните гласни доказателствени средства по делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият е предложил на св. Б., да му помогне да бъде убит св. А.И.П., като му казал, че определената сума за извършване на убийството е 200 000 евро, а на него щял да даде 50 000 евро.

Липсват в показанията на св. Б. твърдения, че същото предложение подсъдимият е направил и на А.Т., М.Ч.и Й.Б.на територията на Р. България или Украйна. Изобщо по делото не се събраха доказателства или доказателствени средства, установяващи по категоричен начин за среща на Л. с А.Т., М.Ч.и Й.Б.на територията на гр.София или на територията на Украйна, на която подсъдимият е склонил трима чужди граждани да извършат убийството на А.  П., като им дал разпореждания и наставления в този смисъл и им обещал материална облага - парична сума в размер на 200 000 евро.

Недопустимо е съдът да базира своите фактически изводи за безспорно установени обстоятелства на сходни факти, т.е., след като подсъдимият е предложил на св. Б. да участва в убийството на А.П., същото е направил и с А.Т., М.Ч.и Й..Б., без да са налице обективни дадености, потвърждаващи по категоричен начин това обстоятелство. Доказателствената стойност на сходните факти е достатъчна само за предположение, но на база такива сходни факти е доказателствено необосновано да се прави категоричен и несъмнен извод за обстоятелства от предмета на доказване по делото.

Що се отнася до фактическите твърдения на св. Б., че  А.Т.е бил изпратен от подсъдимия при него, също не са достатъчни на съда за категоричния извод, че А.Т., както и останалите, посочени в обвинителния акт лица, са били склонени от подсъдимия да участват в извършването на убийството на А.П..

По делото не бе събран доказателствен материал, установяващ по несъмнен и категоричен начин, че решението за убийството на А.П. е на подс. Л., тъй като не се изясни двамата да са се познавали и да са имали някакви взаимоотношения помежду си.

Напротив, св. Б. посочва, че Л. му е казал, че за извършване на убийството на П. била определена сумата от 200 000 евро, като свидетелят заявява, че не знаел от кого е поръчано убийството, като предполага, че не е от подс. Л., а от лице, живеещо в гр. Пловдив. В тази връзка съдът е длъжен да посочи, че, както в показанията на св. Б., така и в тези на св. Г., се съдържат твърдения, че и трите лица - А.Т., М.Ч.и Й..Б., са пътували често до гр.Пловдив, включително и за пари, което не изключва възможността тримата да са склонени от друго лице, живеещо в гр. Пловдив, да извършат убийството.

С оглед анализа на тези фактически дадености, съдът не е в състояние да направи единствения и безспорен извод, че подс. Л. е склонил А.Т., М.Ч.и Й.Б.да извършат убийството на А.П., още повече и от факта, че само А.Т.е заявил на Б., че при него го пращал Л., като по отношение на другите двама - М.Ч.и Й..Б., св. Б. не твърди, че същите са били изпратени от подсъдимия.

По тези съображения съдът прие, че по делото липсват достатъчно доказателства, позволяващи му да изведе като безспорно установено фактическото обстоятелство, че подс. Л. е склонил А.Т., М.Ч.и Й.Б.чрез даване на наставления и разпореждания и обещаване на материална облага - парична сума в размер на 200 000 евро, да извършат убийството на А.П..

Относно твърденията на св. Г., че е виждал заедно подс. Л., А.Т., М.Ч.и Й..Б., то от показанията на Г. не се установява на тези срещи лицата какво са си говорели, още повече, че Г. заяви, че не знае руски език, на който последният посочва, че са се провеждали разговорите.

Що се отнася до фактическите твърдения в обвинителния акт, че подс. Л. е улеснил извършването на престъплението, като е набавил оръжията - два броя гранатомети РПГ-22 със следните серийни номера: БГ1**********номер „01-530“, „2-89 ВП-22-6-88-2-89 2/1 ТР В/А“ и 6Г18ВАЗ 11693“, „01-39“ и „2-91 ОЛ-1-91 12-89 10 7/1 В/А“, да е дал разяснения и да е набавил леките автомобили за неговото извършване - марка „Ситроен Саксо“ с ДК № ********и марка „Опел Астра“ с ДК № ********, съдът отново ги намери за недоказани.

По отношение на двата броя гранатомети РПГ-22 фактически твърдения се  съдържат единствено в показанията на св. Б.. От същите се изясниха приетите от съда фактически обстоятелства, че А.Т.и Й.Б.са решили убийството на П. да се извършило с гранатомет, както и че въпросните две лица са показали на св. Б. двата гранатомета.

Свидетелят Б. в показанията си не посочва лицето, което е осигурило придобиването на двата гранатомета от А.Т.и Й..Б.. Такива фактически обстоятелства не се изясняват и от останалата доказателствена съвкупност, като от балистична експертиза (лист 74-102, том 3 от ДП) се установява, че въпросните огнестрелни оръжия са били произведени в Р.България, но са били на въоръжение в Руската армия.

Тези фактически дадености не позволяват на съда да направи единствения и безпротиворечив извод, че гранатометите са осигурени от Р.Л..

Що се отнася до леките автомобили, от показанията на свидетелите Б., Г., Е. и А.Г., се установи, че същите не са набавени лично от подс. Л..

Относно фактическите твърдения в обвинителния акт, че подс. Л. е давал разяснения за убийството на А.П., то съдът отново не откри в доказателствената съвкупност такива фактически дадености.

Както съдът посочи, св. Б. в показанията му от съдебното следствие твърди единствено, че е чул подс.Л. да казва във връзка с убийството: „Важното е да стане, не трябва да се бърза“, като съдът прие това за съвет. Разяснение според Тълковния речник е обясняване в подробности, което, с оглед така заявеното от подсъдимия, не покрива критериите на въпросното съществително нарицателно име.

Свидетелят Г. в показанията си не възпроизвежда съдържанието на конкретен разговор между подсъдимия и другите рускоговорящи лица, а единствено твърди, че според него подс. Л. им е давал наставления и указания. Според съдебния състав това твърдение на св. Г. единствено може да установи факта, че въпросните лица са се познавали, но същото не е в състояние да изясни с изискуемата доказателствена обоснованост обстоятелството за дадени от подсъдимия конкретни указания или разяснения за извършване на убийството на А.П., тъй като, както съдът посочи, св. Г. твърди, че не знаел руски език, а липсват от негова страна твърдения, че лицата са разговаряли на български език. Същевременно от доказателствата по делото не се установява каквато и да било намеса на подсъдимия в избора на средства и тактика на извършените непосредствено действия по осъществяване на изпълнителното деяние на извършителите А.Т.и М.Ч., с изключение на горепосочения съвет.

Основното обстоятелство от фактическа страна, което съдът намира за необходимо да обсъди, е това, касаещо наличие на противоправно поведение от страна на подс. Л. към опита за убийство на С.С.Б..

От събраната и проверена по надлежния ред доказателствена маса се установява по несъмнен начин, че действията, с които подс. Л. е подпомогнал извършителите и Й..Б., се изразяват в набавянето на парични средства, организиране следенето на А.П. и даването на съвети за извършване на убийството на последния.

Както не веднъж съдът посочи, основен източник на първични доказателствени факти, изясняващи участието на подс. Л. в инкриминираната деятелност, са показанията на св. Б..

Нито от показанията на св. Б., нито от останалата доказателствена съвкупност се установява, че подс. Л. е бил запознат с обстоятелството, че ще се използват гранатомети за убийството на А.П., нито че същото ще се осъществи в момент, когато П. ще пътува в превозно средство, управлявано от С.Б..

В тази връзка, в нито едно доказателствено средство не се съдържат фактически дадености, позволяващи на съда да направи извод, че подс. Л. е искал убийството на С.Б. или е допускал, че със своите действия по подпомагане на убийството на А.П., ще се стигне и до опит за убийството на друго лице и в частност на частния обвинител.

Обективните дадености, които се установяват от показанията на св. Б. /тези от съдебното следствие и дадените пред съдия в досъдебното производство/ във връзка със самото покушение, са, че А.Т.и Й.Б.са взели решение покушението срещу А.П. да се извърши с гранатомети, двамата са ги показали на Б., след което е пристигнал и М.Ч., който, според Б., е специалистът по използването на въпросните огнестрелни оръжия. От същите показания се изяснява, че А.Т.и М.Ч.са накарали Б. да им подаде сигнал, когато видел преминаването на автомобила на А.П., което свидетелят направил. От тези гласни доказателствени средства не се установява, че Л. е бил запознат с обстоятелството, че по А.П. стрелбата ще се извърши с гранатомети и то докато последният пътувал с автомобил, управляван от друго лице.

В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че в показанията на св. Б. не се откриват твърдения за това последният да е знаел преди стрелбата, че в колата, в която е бил А.П., е имало и друго лице.

Свидетелят Б. в показанията си, дадени пред съдия в досъдебното производство и които са събрани непосредствено след опита за убийството на А.П. и С.Б., твърди, че не е било сигурно с коя кола А.П. щял да пътува, тъй като се знаело, че същият ползвал два автомобила. Никъде в тези показания, нито в показанията си пред настоящия съдебен състав, св. Б. твърди, че той  е бил наясно, че със А.П. щяло да пътува в автомобила и друго лице.

Не на последно място, дори от показанията на св. А.П. се установява, че в повечето случаи той е управлявал автомобилите си. Тези обстоятелства и с оглед обективните находки по делото, а именно, че с едната от противотанковите гранати е стреляно в предната част на автомобила, всичко това накара съда да приеме, че самите извършители са смятали, че превозното средство се управлявало от св. А.П..

По тези съображения съдът намира, че не са налице по делото доказателства, от които съдът да направи обоснован извод, че подс. Л. е предвиждал убийството на С.Б.. Правните последици от този доказателствен анализ съдът ще посочи от правна страна.

Въз основа на всичко изложено, съдебният състав прие описаната фактическа обстановка.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди съдът да пристъпи към правния анализ, намира за необходимо да отговори на възраженията на защитниците на подсъдимия, както и на последния за допуснато в хода на досъдебното производство процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и изразяващо в нередовност на обвинителния акт.

Съдебният състав в разпоредително заседание, проведено на 30.11.2017г. по настоящото дело, е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложили фактически твърдения, описващи в необходимия минимум съставомерността на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, неговото участие в осъществяването му, включително и времето, и мястото на извършване.

Това определение е обжалвано от защитника и подсъдимия пред САС, като въззивната инстанция с определение от 13.12.2017г., постановено по ВНЧД №1493/2017г. по описа на САС, изцяло го е потвърдила.

Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на защитниците и подсъдимия за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в нередовност на обвинителния акт, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия в хода на досъдебното производство.

Относно възражението на адв. Г., че, с оглед обвинителния акт, съдът трябвало да признае факта за М.Ч.и А.Т., въпреки че не са участници в настоящото производство, да са направили опит да убият А.П. и С.Б., съдебният състав намира следното:

С оглед предмета на делото, очертан от обвинителния акт, а именно, за това подс. Л. да е подбудил и подпомогнал конкретни лица да извършат убийството на А.П., то съдът е длъжен да събира доказателства и за поведението на тези лица, във връзка със самото извършване на убийството, без да взима отношение по тяхната наказателна отговорност, тъй като срещу тези лица липсва внесен в съда обвинителен акт. Както съдът посочи в настоящите мотиви, срещу въпросните лица материалите са отделени в друго досъдебно производство, което продължава. С оглед ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия като помагач обаче следва да се установи наличието на осъществено изпълнително деяние, тъй като помагачеството е вид съучастие, което се наказва единствено когато се е стигнало до извършителска дейност.

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Р.Л.Л. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 116 ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

От доказателствената съвкупност, анализирана подробно в настоящите мотиви, съдът приема, че от обективна страна по несъмнен и категоричен начин се установява по делото, че през периода от неустановена дата на началото на пролетта на 2014г. до 29.10.2015г. в гр. София, Р.Л.Л. в съучастие като помагач с А.Т./А.Т./ - извършител, М.Ч./М.С./ - извършител и Й.Б./В.Y./ - помагач, умишлено е улеснил да се извърши убийството на А.И.П., като набавил парични средства, организирал следенето на А.И.П. и дал съвети, като на 29.10.2015г.  в гр. София, около 08.35 часа, в кв. „Кръстова вада“, на Т-образно кръстовище между улиците „Проф. Милчо Лалков“ и ул. „С. Минков“ извършителите са произвели изстрели с два броя гранатомети РПГ-22 със следните серийни номера: БГ1**********номер „01-530“, „2-89 ВП-22-6-88-2-89 2/1 ТР В/А“ и 6Г18ВАЗ 11693“, „01-39“ и „2-91 ОЛ- 1-91 12-89 10 7/1 В/А“ към лек автомобил марка „Mercedes S 500 Gard“ с ДК № ********, с който са пътували А.И.П. и С.С.Б., като от това деяние не е настъпила смъртта на последните двама, като същото е останало на фаза довършен опит, тъй като автомобилът е бил брониран и снарядите не са проникнали в него.

От доказателствената съвкупност, обсъдена в настоящите мотиви, съдът намери за установено по категоричен начин поведението на подс. Р.Л.Л., изразяващо се в това, че е набавил парични средства, организирал е следенето на А.П. и е давал съвети във връзка с извършване на убийството на последния, с което е улеснил А.Т.и М.Ч.в извършване на опита за убийство на А.П., както и Й.Б.да ги подпомага при следенето на А.П..

Установи се от доказатествената маса по несъмнен начин, че А.Т.и М.Ч.са предприели действия за умъртвяването на А.П., като на 29.10.2015г.  в гр. София, около 08.35 часа, в кв. „Кръстова вада“, на Т-образно кръстовище между улиците „Проф. Милчо Лалков“ и ул. „С. Минков“ са произвели изстрели с два гранатомета РПГ-22 към лек автомобил марка „Mercedes S 500 Gard“ с ДК № ********, в който са пътували А.И.П. и С.С.Б., като смъртта на последните двама не е настъпила по независещи от извършителите причини.

С оглед на така осъществените от подс. Р.Л.Л. действия, същият се явява помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК, тъй като не е имал участие в изпълнителното деяние - опитът за убийство на А.П..

Деянието е извършено от подс. Р.Л.Л. в съучастие с А.Т./А.Т./ - извършител, М.Ч./М.С./ - извършител и Й.Б./В.Y./ - помагач, като е налице общност на умисъла между лицата за това да  се планира и осъществи убийството на А.П..

В казуистиката на случая съдът приема, че е налице опит за убийството на А.П., който е довършен, тъй като извършителите са направили всичко, което е зависело от тях, за да поставят началото на причинно-следствения процес /възпроизвели изстрели с два гранатомета по автомобила, в който пътувал А.П./, който по непрекъсваем начин би довел до единствения възможен резултат - смъртта на А.П., като смъртта не е настъпила благодарение на бронировката, с която е било оборудвано превозното средство.

В тази насока съдебният състав намира за изцяло несъстоятелни възраженията на защитата, че са били използвани негодни средства при опита за убийство на А.П.. От заключенията  на автотехническата и балистични експертизи се установи по несъмнен начин, че използваните ръчни противотанкови гранатомети, произвеждащи изстрели с противотанкови гранати - РПГ 22, са огнестрелни оръжия, предназначени за поразяване на бронирани обекти,като причините, поради които А.П. и С.Б. са останали невредими, не се дължат на негодни оръжия и боеприпаси, нито на субективни действия на извърпителите, а на обективни дадености, ясно посочени в балистичните експертизи- направлението на изстрела на едната противотанкова граната, при който кумулативната струя и налягането на взрива на основния заряд не са влезли в купето на автомобила, в който са се намирали пострадалите; това, че осколките, получени при взрива, не са успели да пробият бронезащитата на автомобила, както и от обстоятелството, че другата противотанкова граната не е успяла да се взриви в очертанията на превозното средство.

Налице е и квалифициращият признак по чл.116, ал.1, т.9 от НК, а именно, че извършеното престъпление е предумишлено, тъй като от доказателствата по делото се установи, че решението за убийството на А.П. е взето предварително, същото се е подготвяло преблизително една година, т.е., от 2014г., за неговото извършване подс. Л. е набавил средства, давал е съвети и е организирал следенето на А.П.. Всички тези обективни дадености сочат на предварителна подготовка и старателно обмисляне на убийството на А.П., което останало недовършено поради независещи от дейците причини - автомобилът е бил брониран и снарядите не са проникнали в него.

От субективна страна подс. Р.Л.Л. е действал при условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал те да настъпят. Последният е съзнавал, че с набавянето на парични средства, организирането на следенето на А.П. и с даването на съвети във връзка с извършване на убийството на последния, улеснява А.Т.и М.Ч.в изършването на опита за убийство на А.П., както и помагача Й.Б.да ги подпомага при следенето на А.П..

По изложените съображения съдът призна подсъдимия Р.Л.Л. за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

По отношение на обвиненията, повдигнати на подс. Р.Л.Л. с обвинителния акт и за които последният бе оправдан, от правна страна съдът намира следното:

Както съдът посочи при обсъждане на доказателствата, в хода на съдебното следствие не се събраха фактически дадености, от които съдът да направи категоричния и несъмнен извод, че Р.Л., през инкриминирания период в гр. София или на неустановено място на територията на Република Украйна, е склонил лицата А.Т., Й.Б.и М.Ч.да извършат убийството на А.П., като им дал разпореждания и наставления в този смисъл, както им е обещал и материална облага - парична сума в размер на 200 000 евро.

Посочи съдът също в настоящите мотиви, че доказателственият материал не позволява да се установи по несъмнен и категоричен начин, че решението за убийството на А.П. е лично на подс. Л., тъй като не се установиха фактически дадености, че двамата са се познавали и са имали някакви отношения помежду си.

Напротив, съдът констатира, че в показанията на св. Б. се съдържат твърдения поръчката за убийството на А.П. да е на неизвестно по делото лице, живеещо към инкриминирания период в гр. Пловдив.

Недопустимо е въз основа на предположения без наличието на категорични доказателства, съдът да гради своите изводи за несъмнено извършено противоправно деяние.

Както съдът посочи, доказателствената съвкупност му позволява да приеме, че А.Т., Й.Б.и М.Ч.имат съпричастност към опита за убийството на А.П., както и че подс. Л. със свое поведение ги е улеснил в техните им действия. Но от това съдът е в невъзможност да направи изводи за други обстоятелства, за които липсват категорични доказателства, тъй като в доказателственото право е прието, че когато доказателствата не са достатъчни за обосноваване по несъмнен начин на обстоятелство, свързано с предмета на доказване по делото, което е в ущърб на подсъдимия, е недопустимо съдът да го счита за установено по несъмнен начин.

На следващо място съдът намира за необходимо да повтори, че доказателствената стойност на сходните факти е достатъчна само за предположение, но на база такива сходни факти е доказателствено необосновано да се прави категоричен и несъмнен извод за обстоятелства от предмета на доказване по делото.

По тези съображения съдът призна подс. Р.Л.Л. за невиновен в това умишлено да е склонил А.Т., Й.Б.и М.Ч.да участват в убийството на А.П., като им дал разпореждания и наставления в този смисъл, както им е обещал и материална облага - парична сума в размер на 200 000 евро.

В тази връзка съдът намира за непонятно, при положение, че са налице неоспорими доказателства за това, приетото от органите на досъдебното производство да не инкриминират поведението на подс. Р.Л., изразяващо в умишленото склоняване на св. Б., чрез обещаване на имотна облага, последният да вземе участие като помагач по осъществяване убийството на А.П., което свидетелят и направил.

По отношение на инкриминираните в обвинителния акт действия на подс. Л., че същият е улеснил извършването на престъплението, като е набавил оръжията - два броя гранатомети РПГ-22 със следните серийни номера: БГ1**********номер „01-530“, „2-89 ВП-22-6-88-2-89 2/1 ТР В/А“ и 6Г18ВАЗ 11693“, „01-39“ и „2-91 ОЛ-1-91 12-89 10 7/1 В/А“, както и леките автомобили за неговото извършване - марка „Ситроен Саксо“ с ДК № ********и марка „Опел Астра“ с ДК № ********, съдебният състав отново ги намери за недоказани.

При анализа на доказателствата съдът посочи, че такова поведение от страна на подс. Л. не се установи.

В тази връзка съдът намери, че доказателствената съвкупност му позволява да приеме за доказани по делото обстоятелствата, че А.Т.и Й.Б.са решили убийството на П. да се извърши с гранатомети, както и че въпросните две лица са показали на св. Б. двата гранатомета, които са били произведени в Р.България, но са били на въоръжение в Руската армия и с които А.Т.и М.Ч.са стреляли по автомобиал, в който са пътували А.П. и С.Б..

Тези обстоятелства, както и събраната по делото доказателствена свъкупност, са недостатъчни за съда да приеме, че средствата, с които е извършен опитът за убийство на А.П., са набавени от подс. Л..

Същите изводи на съда са и по отношение набавянето на инкриминираните автомобили, като относно обстоятелството за закупуването на същите в хода на съдебното следствие се събраха безспорни доказателства, от които става ясно, че подс. Л. няма никакво отношение към придобиването и използването им.

По същите съображения, а именно поради липсата на достатъчно доказателства съдът оправда подс. Л. и по обвинението да е давал разяснения за убийството на А.П., като недоказаността на това обстоятелство съдът обсъди при анализа на доказателствата.

Що се отнася до оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление с правна квалификация - чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1, алт. 1 и 2 от НК, съдът намери следното:

Съдът, при обсъждането на доказателствата прие, че от същите съдът не може да направи извод, че подс. Л. е искал убийството на С.Б. или е допускал, че със своите действия по подпомагане на убийството на А.П., ще се стигне и до опит за убийството и на частния обвинител.

Както съдът посочи при анализа на доказателствата, доказателствената свъвкупност му позволява да направи извода, че подс. Л. е подпомогнал извършителите и Й.Б.с набавянето на парични средства, организиране следенето на А.П. и даването на съвети за извършване на убийството на последния.

Липсват доказателства, установяващи, че подс. Л. е искал или допускал смъртта на С.Б., като и че е знаел или предполагал, че същият ще се е намирал в автомобила, в който е бил и А.П..

Именно поради това и с оглед разпоредбата на чл.21, ал.2 от НК, че помагачът отговаря само за онова, за което умишлено е подпомогнал извършителя, съдът прие, че подс. Л. не следва да носи наказателна отговорност за опита за убийство на С.Б..

В конкретния случай, съдебният състав приема, че се касае до „ексцес на извършителите“, тъй като убийството на С.Б. не се е обхващало от общия умисъл на всички съучастници, в частност от този на подс. Л., поради което съдът го оправда по обвинението  за престъпление с правна квалификация - чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК.

Извършването на престъплението при квалифициращото обстоятелство  чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК следва да се преценява при търсене на наказателна отговорност на извършителите, като задълбочено се изследва формата на умисъла, с оглед това, че деянието е останало на фаза опит.

Същите са съображенията на съдебният състав относно обвинението  за престъпление с правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, алт. 1 и 2 от НК.

Процесната правна квалификация държавното обвинение обосновава с използването от извършителите на двата броя гранатомети РПГ-22, с които са произведени изстрелите.

Като съдът нееднократно посочи в настоящите мотиви, по делото не се установи подсъдимият да е намерил, закупил или по друг начин да е осигурил на извършителите процесните огнестрелни оръжия.

Свидетелят Б. в показанията си, кредитирани от съдебния състав твърди, че А.Т.и Й.Б.са решили убийството на П. да се извърши с гранатомет, както и че въпросните две лица са показали на св. Б. двата гранатомета. От тези показания не се установява Б. да е разговарял с Л. във връзка с използването на гранатомети за убийството на А.П., нито че подсъдимият по някакъв начин се е ангажирал с намирането на въпросните огнестрелни оръжия.

Единствено твърдения за гранатомети, освен в показанията на Б., се съдържат в тези на св. Е., дадени от него в съдебното следствие на 07.03.2018г. От тези гласни доказателствени средства не се установява за  намерения на подсъдимия за намирането на гранатомети.

Свидетелят Г. също в показанията си не посочва фактически дадености, позволяващи на съда да направи извод, че подс. Л. е съпричастен към осигуряването на гранатометите.

Последният в показанията си твърди, че е виждал Л. да разглеждал в присъствието на св.Б., А.Т.и Й.Б.на уред, който приличал на кутия 30х30 см., който според свидетеля бил за наблюдение. Това описание на въпросния уред не съответства на външните белези на гранатомети РПГ-22 като форма и големина, установяваща се от протокола за оглед и фотоалбума към него, както и от изготвените балистични експертизи, на които са били обект на изследване намерените на местопрестъплението гранатомети.

Не се установява и от експертните заключения да е открит по тези оръжия генетичен материал на подс. Л..

Поради всичко изложено, съдебният състав, изхождайки отново от разпоредбата на чл.21, ал.2 от НК, намира, че не може да се вмени наказателна отговорност на подсъдимия престъплението да е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина.

Тази правна квалификация следва да се преценява при ангажирането на наказателната отговорност на А.Т., М.Ч.и Й..Б..

Поради всичко изложено съдът, на основание чл.304 НПК, оправда подсъдимия по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление с правна квалификация - чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1, алт. 1 и 2 от НК.

По вида и размера на наказанието за престъплението за което подс. Л. е признат за виновен:

За процесната инкриминирана деятелност по чл. 116 ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 18 ал. 1 от НК се предвиждат в условията на алтернативност три наказания - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

При определяне на наказанието на подс. Р.Л.Л., съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, това, че е семейно ангажиран и с висше образование.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът приема високата степен на обществена опасност на този вид престъпления, за което отчете продължителния период и методическа подготовка за извършването му, както и броя на лицата, ангажирани с убийството.

Съдът, като взе предвид наличието на посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и отчете, че престъплението е останало на фаза довършен опит, намира, че не са налице основанията за прилагане на  чл.55, ал.1, т.1 от НК, като с оглед постигането на целите, заложени в чл.36 от НК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, наложи на подсъдимия Р.Л.Л. наказание измежду алтернативно предвидените в чл. 116, ал. 1 от НК такива, а именно “лишаване от свобода” за срок от петнадесет години.

Съдът прие, че именно това наказание би отговаряло на целите на генералната и специална превенция по българското наказателно право, от една страна да въздейства възпитателно и поправително върху личността на подс. Л., а от друга да въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.

Съдът следва да определи първоначалния режим на изтърпяване на наказанието и като се съобрази с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, постанови подс. Р.Л.Л. да търпи наказанието “лишаване от свобода” за срок от петнадесет години при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т.1 и т.2 от НК съдът приспадна от наказанието „лишаване от свобода” за срок от петнадесет години времето, през което подсъдимият Р.Л.Л. е бил задържан и по отношение на същия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ /един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода/, а именно от 31.01.2016г. до влизане на присъдата в сила или отмяна на определението, с което е взета МНО „задържане под стража“.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия Р.Л.Л. да заплати в полза на държавата, по сметка на МВР сумата от 43 599.94 лв. /четиридесет и три хиляди петстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща разноски за вещи лица в хода на досъдебното производство, както и да заплати в полза на държавата, по сметка на ВСС сумата от 1260.01 лв. /хиляда двеста и шестдесет лева и една стотинка/, представляващи разноски по делото, направени за възнаграждение на вещи лица в хода на съдебното производство, както и десет лева за служебно издаване на два изпълнителни листа.

На основание чл.190 ал.2 НПК срещу подсъдимия Р.Л.Л. следва служебно да бъдат издадени изпълнителни листове за присъдените в полза на държавата разноски.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                               ЧЛЕН – СЪДИЯ :