№ 456
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20211100508538 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20091835 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 52466
по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 76 състав, ответникът Г.Д. „Г.П.” при
Министерство на вътрешните работи, ЕИК *******, гр. София, бул. „*******
*******, е осъден да заплати на основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал.
1. т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Ц. И. С., ЕГН **********, сумата от
сумата от 3 320,58 лева, брутно възнаграждение за периода от 01.07.2017г. до
30.06.2020г. (нощен и извънреден труд), ведно със законната лихва, считано
от 28.10.2020г. до окончателното изплащане, сумата от сумата от 503,51
лева, лихва за периода от 01.11.2017г. до 17.10.2020г., като искът е отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 525,76 лева, както и на основание
чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 377 лева, сторени деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете и направена компенсация. На
основание чл.77 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 470,82 лв. – държавна такса и възнаграждение за вещо
лице.
Срещу решението в частта, с която осъдителните искове, предявени
срещу ответника, са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника Г.Д.
„Г.П.” при Министерство на вътрешните работи. Счита постановеното
решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
1
Излага доводи, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не е приложима при служебните правоотношения, каквото е и
процесното, съответно налице е специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият – ищец Ц. И. С. оспорва жалбата с писмен отговор,
постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Сочи, че с
ответника се е намира в служебни правоотношения, като е полагал труд на
смени при 12-часов режим на работа. Сочи, че в случая е налице празнота в
законовата уредба, поради което и приложение следва да намери Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9,ал.2 от
която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Поддържа се, че ЗМВР е специален закон, като за неуредените въпроси
субсидиарно приложение намират ЗДС и КТ. Моли се за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на
въззивния съд да достигне до този извод са следните:
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че за процесния
период същите са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността „Младши инспектор“ в Регионална
дирекция „Г.П.“ – Аерогари, сектор „Летищна сигурност“ при Аерогара
София, като служебните си задължения e изпълнявал на 12-часови смени, при
сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. Тези
обстоятелства се подкрепят и от приетите писмени доказателства, както и
констатациите на вещото лице по изслушаната пред първоинстанционния съд
2
съдебна счетоводна експертиза.
По делото представена заповед №4064з-828/08.08.2016 г. на директора на
ГД „Г.П.“, с която е определена организацията на работното време на
отделните структури и дейности в РДГП „Аерогари“, като за служителите,
заемащи длъжността на ищеца в ГПУ – София, разпределението на работното
време е както следва: дневна смяна – от 08:00 ч. до 20:00 ч. и нощна смяна –
от 20:00 ч. до 08:00 ч., с включени 30 мин. време за хранене в посочените 12
ч. Представени са и указания №УРИ3282р-27050/14.12.2015 г. за зам.
директора на ГД „Г.П.“ относно: Ред за водене, попълване и съхранение на
служебни документи, регламентиращи наблюдението на държавната граница
и специфичната охранителна дейност в зоните на международните летища, с
които на служителите е указан ежедневен инструктаж на гранично-
полицейските наряди, който инструктаж се изготвя преди всяка работна
смяна по бланка, в която се нанася актуалната за деня и смяната информация,
промените в състоянието на ситуационната картина и наличната оперативна
информация, като след инструктажа всички служители са задължени да се
подписват за удостоверяване, че са запознати с поставените им задачи.
Представен е и ежедневен инструктаж на гранично-полицейски наряди в 03
група, ЛСАС за времето от 20:00 ч. на 05.04.2019 г. до 08:00 ч. на 06.04.2019
г., от който се установява, че времето за провеждането му възлиза на около 25
мин. Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР в релевантната и
редакция работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а съгласно ал.6 този
труд се заплаща с 25 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Настоящият въззивен състав намира, че по делото не е
спорно и се установява от описаните по-горе писмени доказателства, че
ежедневният инструктаж преди започването на всяка смяна е бил
задължителен, както и фактът на неговото провеждане, поради което и следва
да се приеме, че тези 30 мин. преди началото на работното време ищецът е
бил длъжен да е на работното си място. Нормата чл.2 Директива
№2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време дава легална дефиниция на понятието
„работно време“, а именно: всеки период, през който работникът или
служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява
своята дейност или задължения в съответствие с националното
законодателство и/или практика. Ето защо, следва да се приеме, че времето,
през което ищецът е присъствал на задължителния ежедневен инструктаж,
който е част от задълженията на служителя и се е извършвал в работно време,
и присъствието на него е било задължително, представлява част от работното
време и следователно следва да се отчита като такова, съответно при
превишение следва да се отчита като извънреден труд по смисъла на чл.143
ал.1 КТ. От заключението на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав
кредитира изцяло, се установява, че през процесния период общият брой
3
отработени от ищеца смени е 422 броя, като времето са инструктаж за тези
422 броя смени е 211 ч., т.е. ищецът е положил 211 ч. извънреден труд, като
размерът на дължимото му се възнаграждение за тези часове извънреден труд
е в общ размер на сумата от 1604,41 лв., а размерът на лихвата за забава –
245,35 лв. При тези данни следва да се приеме, че предявеният иск се явява
основателен до размера на сумата от 1604,41 лв. и като такъв следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. За изпадането на ответника в забава
по отношение вземанията за извънреден труд не е необходима покана,
доколкото заплащането му е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно или при тримесечно
сумарно отчитане на работното време/. Ето защо, ответникът е изпаднал в
забава след изтичане на срока, в който е следвало да се заплати съответното
възнаграждение, поради което съдът приема, че за претендирания период
ответникът е бил в забава.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява частично
основателен до размера на сумата от 245,35 лв. и като такъв следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер.
По отношение претенцията на заплащане на положения нощен труд след
превръщането му в дневен, съдът намира следното:
Основния довод, наведен във въззивната жалба касае обстоятелството
дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ или
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове.
На първо място, следва да се съобрази, че между страните не е спорно и
от представените писмени доказателства, се установява, че в процесния
период ищецът е заемал длъжност, определяща го като държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно изричната разпоредба на ал. 2
на чл. 142 ЗМВР, статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда
със ЗМВР.
В чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР е регламентирана нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР – 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени се установява сумирано изчисляване
на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната
4
продължителност на работното време е 8 астрономически часа, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в
неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, съответно не е
налице празнота в правната уредба.
При съпоставката на цитираните норми с чл. 140 КТ, която определя
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта на
работниците и служителите от частния сектор /при 5-дневна работна седмица
– до 35 часа, или до 7 часа на ден/, е видно, че разпоредбите на ЗМВР
установяват по-голяма продължителност на работното време на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по
трудово правоотношение. Това е така с оглед спецификата на извършваната
от държавните служители работа, както и обстоятелството, че съобразно чл. 2
ЗМВР дейността на МВР, в т.ч. на служителите му, е насочена към защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението. Предвид това обстоятелство и високата
степен на риск на извършваната дейност, законодателят е диференцирал
правния режим, уреждащ ограничението на максималната продължителност
на нощния труд, като за посочената категория държавни служители е
предвидена по-дълга такава. Следва да се отбележи и че липсва пречка за
възприемането на подобен подход, като съгласно решението на СЕС от
24.02.2022г., постановено по делото C-262/20, имащо задължителна сила за
съда на основание чл. 633 ГПК, чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня.
Липсата на възможността за преобразуване на нощния труд в дневен за
процесната категория държавни служители, в която попада и ищецът в
настоящото производство, е законодателно заложена предвид спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
за неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР, в ЗМВР са предвидени множество компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1
ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1
ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187,
ал.5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски,
по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. По този
начин законодателят е уредил механизъм за компенсация на предвидената по-
висока продължителност на нощния труд, положен от процесната категория
5
работници, в т.ч. и от ищеца. Този подход на законодателя съответства и на
приетото с решение на СЕС от 24.02.2022г., постановено по дело С-
262/2020г., съгласно което при всички случаи в полза работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите трябва да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Предвид това и доколкото ЗМВР е предвидил множество компенсаторни
механизми за репариране на неблагоприятните последици от полагането 8
часа труд през тъмната част на денонощието от държавните служители, искът
е неоснователен. В тази насока е и практиката на ВКС – така в решение №197
от 07.10.2019г. по гр.д. №786/2019г., IV ГО на ВКС, постановено по реда на
чл.290 ГПК и решение №55/07.04.2015г. по гр.д. №5169/2014г., ІІІ ГО, в които
е прието, че работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
Доколкото съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг в
тази част, искът за заплащане на лихва за забава върху главницата в тази част
също се явява неоснователен.
Ето защо и предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1. т. 3 от
ЗМВР за заплащане на извънреден труд се явява основателен за сумата от
1604,41 лв. и неоснователен до пълния предявен размер от 3 320,58 лева, а
искът по чл.86,ал.1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 245,35 лв. и
неоснователен до пълния предявен размер от 503,51 лева.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която е уважен искът за възнаграждение за извънреден труд за
горницата над 1604,41 лв. до пълния предявен размер от 3320,58 лв. и за
лихва за забава върху горницата над 245,35 лв. до пълния предявен размер от
503,51 лева, и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени до посочените размери. В останалата част, в
която исковете са уважени, решението следва да бъде потвърдено. Решението
следва да бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски за разликата над сумата от 19,26 лв.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С
оглед частичното отхвърляне предявените искове, решението на СРС следва
да бъде отменено в частта, в която в полза на Ц. И. С. са присъдени разноски
6
над 183,31 лв., както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати по
сметка на СРС такси и разноски над сумата от 233,54 лв.
На въззивника следва да се присъдят разноски за производството пред
първоинстанционния съд в размер от 48,37 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски за производството пред въззивния съд в
размер от 98,82 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На
въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивното производство в
размер от 227,34 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20091835 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д.
№ 52466 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 76 състав, в частта, с която
ответникът Г.Д. „Г.П.” при Министерство на вътрешните работи, ЕИК
*******, гр. София, бул. „******* *******, е осъден да заплати на основание
чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1. т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Ц.
И. С., ЕГН **********, сумата над 1604,41 лв. до пълния предявен размер от
3320,58 лв., представляваща брутно възнаграждение за периода от
01.07.2017г. до 30.06.2020г., сумата над 245,35 лв. до пълния присъден размер
от 503,51 лева, лихва за периода от 01.11.2017г. до 17.10.2020г., на основание
чл.78 ал.3 ГПК разноски за разликата над сумата от 183,31 лв., както и в
частта, в която Г.Д. „Г.П.” при Министерство на вътрешните работи, ЕИК
******* е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд на
основание чл.77 ГПК държавна такса и възнаграждение за вещо лице над
сумата от 233,54 лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. И. С., ЕГН **********, срещу Г.Д.
„Г.П.” при Министерство на вътрешните работи, ЕИК *******, гр. София,
бул. „******* *******, искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл.
178, ал. 1. т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата над
1604,41 лв. до пълния предявен размер от 3320,58 лв., представляваща брутно
възнаграждение за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2020г., сумата над 245,35
лв. до уважения от първоинстанционния съд размер от 503,51 лева, лихва за
периода от 01.11.2017г. до 17.10.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20091835 от 12.04.2021 г., постановено
по гр. д. № 52466 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 76 състав, в частта, с която
ответникът Г.Д. „Г.П.” при Министерство на вътрешните работи, ЕИК
*******, гр. София, бул. „******* *******, е осъден да заплати на основание
чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1. т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Ц.
И. С., ЕГН **********, сумата от 1604,41 лв., представляваща брутно
възнаграждение за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2020г. и сумата над
245,35 лв., лихва за периода от 01.11.2017г. до 17.10.2020г.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. И. С., ЕГН **********, да
заплати на Г.Д. „Г.П.” при Министерство на вътрешните работи, ЕИК
*******, гр. София, бул. „******* *******, сумата от 48,37 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата от 98,82 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК Г.Д. „Г.П.” при Министерство
на вътрешните работи, ЕИК *******, гр. София, бул. „******* *******, да
заплати на Ц. И. С., ЕГН **********, сумата от 227,34 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8