И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК. С Определение № 3/19.01.2007 година, постановено по ч.н.д. № 22/2007 година, Момчилградският районен съд е потвърдил постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.11.2006 година на Районна прокуратура Момчилград – дознание № 216/2005 година по описа на РПУ – Момчилград, образувано срещу Мустафа Хасан Рамаданоглу от с.Конници, общ. Ивайловград, с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.152,ал.2, във вр. с ал.1,т.1 от НК. Против определението е постъпила жалба от пострадалата Гергана Сергеева Стоянова от гр. Кърджали, която го обжалва като необосновано и незаконосъобразно. Налице било противоречие в обстоятелствената част на определението. Съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства, а дал вяра единствено на обясненията на обвиняемия. Налице било допуснато съществено процесуално нарушение от съда, тъй като съдебното производство било прекратено от същия съдебен състав, който се произнесъл по постановлението за прекратяване на наказателното производство. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от съда. Окръжният съд провери изцяло правилността на обжалваното определение и прие за установено следното: Жалбата е основателна. Досъдебното производство е образувано срещу Мустафа Хасан Рамаданоглу от с.Конници, общ. Ивайловград за това, че на 26.09.2005 година в гр.Момчилград се съвкупил с лице от женски пол Гергана Сергеева Стоянов от гр.Кърджали, ЕГН **********, като изнасилената не е навършила осемнадесет години, била е лишена от възможност за самоотбрана, и то без нейно съгласие- престъпление по чл. 152, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.1 от НК. С протокол за разпит на уличено лице от 15.11.2005 година, Мустафа Хасан Рамаданоглу от с.Конници, общ. Ивайловград е уведомен за започналото срещу него наказателно преследване по реда на чл.409, ал.3 от НПК /отм./. След приключване на разследването, срещу Рамаданоглу е внесен обвинителен акт в Районен съд Момчилград, като образуваното н.о.х.д. № 13/2006 година по описа на съда е било прекратено в проведеното съдебно заседание на 02.03.2006 година поради допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство и делото е било върнато на прокуратурата за отстраняването му. С постановление за връщане на дознание за допълнително разследване от 09.03.2006 година, Районна прокуратура Момчилград е върнала дознанието за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, като с протокол за разпит на уличено лице от 03.04.2006 година е конкретизирано обвинението спрямо Рамаданоглу. Внесен е обвинителен акт срещу последния за извършено престъпление по чл. 152, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.1 от НК- за това, че на 26.09.2005 година в гр.Момчилград, се съвкупил с лице от женски пол- Гергана Сергеева Стоянов от гр.Кърджали, ЕГН **********, без нейно съгласие и изнасилената не е навършила осемнадесет години. С протоколно определение от 14.09.2006 година по образуваното н.о.х.д. № 150/2006 година, Момчилградският районен съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура Момчиллград за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 27.11.2006 година за прекратяване на наказателно производство, на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, Районна прокуратура Момчилград е прекратила дознание 216/2005 година по описа на РПУ Момчилград, поради недоказаност на извършеното деяние. С определение № 3/19.01.2007 година, постановено по ч.н.д. № 22/2007 година, Момчилградският районен съд е потвърдил постановлението на районната прокуратура от 27.11.2006 година за прекратяване на наказателното производство, като законосъобразно. При тези данни, окръжният съд намира, че обжалваното в настоящото производство определение на първоинстанционния съд, както и потвърденото със същото постановление за прекратяване на наказателно производство, са необосновани и при постановяването им е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Така, до края на досъдебното производство не е станало ясно какво всъщност е точното фактиче±ко обвинение спрямо обвиняемия, съответстващо на юридическото такова. Обвинението по чл. 152, ал.1, т.1 от НК съотвества на квалифициращите обстоятелства изнасилената да не е навършила осемнадесет години- ал.2, т.1; и да е лишена от възможност за самоотбрана, и то без нейно съгласие- ал.1, т.1 на чл. 152 от НК. В описателната част на постановлението за прекратяване на наказателно производство, прокурорът е посочил, че дознанието е образувано срещу обв. Рамаданоглу за това, че изнасилил Стефанова, която не е навършила осемнадесет години, и изнасилването е без нейно съгласие. Разделянето на квалифициращото обстоятелство по чл. 152, ал.1, т.1 от НК на две отделни такива, каквото е сторил прокурорът, и изписването само на част от него- в случая без съгласието на лицето, представлява неправилно разбиране на смисъла на разпоредбата, тъй като само по себе си изнасилване със съгласие на пострадалия е немислимо, т.е. то винаги е против волята и без съгласието на съответното лице. Смисълът на това квалифициращо обстоятелство е лицето да е лишено от възможност за самоотбрана и независимо от това и без неговото съгласие, деецът се е съвкупил с такова лице. Разделянето на това едно квалифициращо обстоятелство на две отделни такива, както е сторил прокурорът, представлява нарушение, свързано със законосъобразността на самото повдигнато на обвиняемия обвинение. Отделен е въпросът, дали събраните по делото доказателства сочат на квалифициращо обстоятелство по ал.1, т.1 – на лице, лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие, или по ал.1, т.2 или т.3 на ал.1 на чл. 152 от НК. При изнасилване в първия случай- по т.1, състоянието на невъзможност за самоотбрана не се причинява от дееца, който само се възползва от това състояние и не е необходима принуда срещу пострадалата; по т.2- пострадалата има възможност за самоотбрана и тъкмо, за да преодолее съпротивата й, деецът използва принуда; а по т.3 - пострадалата се поставя в състояние да не може да се защитава от дееца. На следващо място, прокурорът е направил крайния си извод, че деянието спрямо обвиняемия е недоказано, като е обсъдил данни по делото, съдържащи се в писмени документи, които не представляват доказателства по смисъла на НПК. Такива са писмените обяснения на пострадалото лице Гергана Стоянова от 18.10.2005 година, както и писмените обяснения на Рамаданоглу от 20.10.2005 година. На първо място, същите са дадени преди образуване на дознанието с постановление на прокурора от 28.10.2005 година, поради което както Стоянова, така и Рамаданоглу не са имали процесуално качество на свидетел, респ. на обвиняем /уличено лице по НПК отм./. Единствено годно доказателствено средство, което е можело и следвало да обсъжда прокурорът са съдържащите се в протоколите за разпит показания на пострадалата като свидетел от 01.11.2005 година и 24.03.2006 година, както и тези за разпит на уличено лице Рамаданоглу от 15.11.2005 година и 03.04.2006 година. Именно това са доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред, подлежащи на обсъждане от прокурора, наред с другите доказателства по делото. Така, съпоставянето на писмените обяснения на Стоянова с данните, съдържащи се в протоколите й за разпит като свидетел, намирането и обсъждането на противоречия в тях, е недопустимо от гледна точка на установения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата и като краен резултат е опорочил вземането на крайното решение от страна на прокурора. Така, не става ясно защо прокурорът двукратно е внасял обвинителен акт срещу обвиняемия, давайки изцяло вяра показанията на пострадалата свидетелка, а след повторното връщане на делото от съда за отстраняване на допуснато нарушение при формулиране на обвинението, в обема на същите доказателства, без да е проведено допълнително разследване- на 26.11.2006 година, но вече, обсъждайки писмените обяснения на Стоянова от 01.11.2005 година, прокурорът се е произнесъл с постановление за прекратяване на наказателното производство. Още повече, изводът, че обвинението срещу Рамаданоглу почивало единствено на показанията на пострадалата е необоснован и не намира опора в материалите по делото. Извършването на полов акт с нея се потвърждава от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че полученото разкъсване на девствената ципа е възникнало преди не по-малко от 15 денонощие, т.е. по време съвпада с датата на инкриминираното деяние, като по този начин се опровергава обясненията на подсъдимия, че през нощта в хотела не бил осъществил полов акт със свидетелката. Още повече, безспорно е установено по делото, че до този момент свидетелката е нямала полови отношения с други мъже, което би поставило под съмнение, че именно обвиняемият е автор на деянието. Никакво съмнение върху показанията на свидетелката не хвърля обстоятелството, че е премълчала за извършеното сексуално насилие с нея пред майка си през следващите дни, което обяснила със страха си от обвиняемия. В тази връзка, от съдебно-психиатричната експертиза – съдебно-психиатричното обсъждане на освидетелстваната става ясно, че същата е живяла крайно изолирана, без приятели, предимно обградена от близките си; посещавала училище до трети клас, и не можела да чете, без определени интереси и липса на сексуална култура. Независимо от това освидетелстваната била в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и събитията от значение за делото. Въпреки липсата на социален опит и сексуална култура, пострадалата схванала извършеното спрямо нея насилие като нещо лошо и непозволено. На следващо място, изводът на прокурора, че не били събрани достатъчно доказателства, че Стоянова е била изнасилена след като е била лишена от възможност за самоотбрана е също неправилен. От една страна, неправилна е самата квалификация на съществуващите факти, както бе коментирано по-горе, а от друга, във връзка с доказване на самото насилие- използване на сила, не са били извършени всички възможни процесуални действия за проверка твърдяните в показанията на свидетелката, респ. обясненията на обвиняемия факти. Така свидетелката твърди, че на сутринта е изпрала чаршафа от леглото, на който паднала след като обвиняемият й ударил шамар, тъй като бил изцапан с кръв, като кръв останала на дюшека и възглавницата. В тази връзка, следвало е по дознанието да бъде установено лицето, което е почистило стаята на следващия ден след освобождаването й и да бъде разпитано относно установяване на тези обстоятелства: бил ли е намерен изпран чаршафът, имало ли е зацапвания от кръв на дюшека и възглавницата; било ли е нощувано на другото легло в стаята. За изчерпване на всички възможни процесуални способи за проверка на доказателствата, поради съществените противоречия в показанията на свидетелката и обясненията на обвиняемия е следвало да бъде проведена очна ставка между двамата. Следва освен това да бъде посочено, че прокурорът е прекратил наказателното производство срещу обвиняемия на правно основание, което към този момент е било отменено- прокурорът е намерил, че деянието, в извършването на което е обвинен обвиняемият е недоказано. Съобразно разпоредбата на чл. 243, ал.1, т. 2 от НПК, наказателното производство се прекратява в случаите, когато прокурорът намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението, за разлика от отменената разпоредба на чл. 237, ал.1, т.2 от НПК /отм./, когато наказателното производство се прекратява, когато обвинението не е доказано. Разликата в обсъжданите основания за прекратяване на наказателното производство е тази, че по отменената такава се прави извод, че изобщо извършването на деянието е недоказано, а по сега действащата е налице извършено престъпление, но не се установява участието на подсъдимия в същото. Какъвто извод прокурорът не е направил, а като е изписал основанието за прекратяване цифрово по чл. 243, ал.1, т.2 от НПК е допуснал противоречие с мотивите си за прекратяване на наказателното производство. В обобщение следва да се посочи, че разследването по делото не е проведено всестранно и пълно, като по делото следва да се установи и разпита като свидетел камериерът в хотела, който на сутринта, след освобождаване на хотелската стая от обвиняемия и пострадалата, е почистил стаята; при вземане на решението си, прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел за установени данни, които не са събрани като доказателства по съответния процесуален ред и е прекратил наказателното производство на отменено основание и е допуснал противоречие в словесното и цифровото изписване на основанието за прекратяване на наказателното производство; наред с това дадена е неправилна юридическа квалификация на деянието като е прието, че изнасилването е на лице, лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие. Вместо да констатира тези нарушения и да отмени постановлението за прекратяване на наказателно производство и върне делото на прокурора за събиране на допълнителни доказателства, както и за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, първостепенният съд е допуснал аналогични процесуални нарушения, като е обсъждал противоречията между писмените обяснения на пострадалата, дадени преди образуване на дознанието и свидетелските й показания по същото. Доказателствата е обсъдил едностранчиво, като обясненията на обвиняемия са възприети безкритично, като същият не е дал никакво логично обяснение относно обстоятелствата, наложили спирането им в гр.Момчилград и настаняването им в хотел на път за с.Конници, общ. Ивайловград; както и не е дал смислено обяснения във връзка със заключението на съдебния лекар, че дефлорацията на пострадалата по време е възникнала именно към датата на нощуването им в хотела. Не е констатирано от съда, че по делото е следвало да бъде установено и съответно разпитано лицето, което е почистило стаята така, както бе обсъдено по-горе. На следващо място, съдът е допуснал вътрешно противоречие в съобразителната част на определението си, като от една страна е приел, че районната прокуратура не е извършила задълбочена, всестранна, пълна и обективна преценка на доказателствата по делото, но въпреки това е потвърдила постановлението за прекратяване на наказателно производство като законосъобразно и основателно. |