Р Е Ш Е Н И Е
№ 229
гр. Пловдив, 10
февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на втори февруари, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при
секретаря М.Г., като разгледа административно дело №3066 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.49, ал.3 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) и чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
“МАРИНА
СЕКЮРИТИ СИКРЕТ ГРУП“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК
*********, представлявано от адвокати Д.К. и Д.Д.- пълномощници, обжалва Заповед
№3286з-4053 от 13.11.2021г., издадена от изпълняващ длъжността (и.д.) директор на
Главна дирекция “Национална полиция“ (ГД“НП“) на Министерството на вътрешните работи
(МВР), с която са отнети Лиценз №2689 от 14.05.2014г.; Лиценз №2776 от
08.01.2015г. и Лиценз №3168 от 31.08.2017г.
Претендира се отмяна на заповедта
поради незаконосъобразност, по съображения, подробно изложени в жалбата, както
и в нарочно становище (листи 69-72) на адвокат Д..
Ответникът по делото- Директор
на ГД“НП“ на МВР, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез
юрисконсулт Х.М.- пълномощник (лист 65), по делото постъпват писмени бележки с
Вх.№905 от 18.01.2022г. (листи 63-64), в които се изразява становище за
неоснователност на жалбата; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер от 200,00 лева, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.37 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно списък на разноските
(лист 64); възразява се за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от жалбоподателя.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата
съдът констатира следното:
Оспорената заповед
(листи 6-7, 46-47) е получена по пощата от жалбоподателя на 16.11.2021г., според
приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 49). От своя
страна, жалбата (листи 2-4) постъпва в съда на 26.11.2021г. или в рамките на законоустановения
срок.
Освен това, жалбата е подадена
против акт, подлежащ на съдебно оспорване, както и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените.
Според разпоредбата на
чл.49, ал.1 от ЗЧОД, лицензът се отнема от органа по чл.40 с мотивирана заповед.
Според разпоредбата на чл.40 от ЗЧОД, лиценз за извършване на частна охранителна дейност се издава от директора на
ГД“НП“ на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. А според разпоредбата
на чл.14 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД, отм., в сила до
30.03.2018г.), лицензи за извършване на частна охранителна дейност се издават
от директора на ГД“НП“ или от упълномощени от него лица.
В случая, Лиценз №2689 от 14.05.2014г. (лист 56); Лиценз
№2776 от 08.01.2015г. (лист 57), както и Лиценз №3168 от 31.08.2017г. (лист
58), които са отнети с оспорената по делото заповед, са издадени от заместник-директор
на ГД“НП“, като и в трите лиценза са посочени заповеди, упълномощаващи
заместник-директор за целта. Съответно, Заповед рег.№З-2923/18.07.2012г. (неприложена
по делото) в Лиценз №2689 от 14.05.2014г., Заповед №11937з-156/08.08.2014г.
(неприложена по делото) в Лиценз №2776 от 08.01.2015г., както и Заповед
№11937з-377/13.03.2015г. (неприложена по делото) в Лиценз №3168 от 31.08.2017г.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Заповед №3286з-4047 от 12.11.2021г. (лист 48)
на директора на ГД“НП“, с която заповед Б.Х.М.- заместник-директор на ГД“НП“,
издал оспорената по делото заповед, е оправомощен, за времето от 12:00ч. на
12.11.2021г. до края на работния ден, да изпълнява множество правомощия на
директора на ГД“НП“, между които и правомощието да отнема лицензи, в изпълнение
на разпоредбите на ЗЧОД (точка 3. от заповедта).
Така посоченото оправомощаване
на издателя на оспорената по делото заповед, настоящият състав на съда намира
за надлежно направено.
Видно от оспорената
заповед (лист 7, 47), в същата е отразено, че Б.М. я издава по силата на
Заповед за заместване №3286з-4047/12.11.21г.
На следващо място, според Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г.,
ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно
дело №4/2002г., докладчик съдията Андрей Икономов, “Делегирането
представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай
или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ
административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от
подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз
основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало
е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното
правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност
по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество
актове на територията на по-голям район или цялата страна. Възможността за делегиране
на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения:
никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат
делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния
орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя
другиму“.
Пак според посоченото тълкувателно решение, “Заместването
се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато
функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед,
отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За
определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен
обем, като върши това от името на замествания орган”.
В случая,
оправомощаването на заместник-директора на ГД“НП“, издал оспорената заповед, направено
от директора на ГД“НП“ със Заповед №3286з-4047 от 12.11.2021г. представлява “делегиране“
на правомощия за периода от 12:00ч. на 12.11.2021г. до края на работния ден
(24:00ч. на 12.11.2021г.), а както се посочи Заповед №3286з-4053 е издадена на
13.11.2021г. или извън времевия период на разглежданото оправомощаване
(делегиране на правомощия).
Нещо повече, дори да се приеме
за установено, че по силата на Заповед №3286з-4047 от 12.11.2021г. Б.М. “замества“
директора на ГД“НП“, то това заместване е до края на работния ден- 24:00ч. на
12.11.2021г.
Следователно, оспорената
по делото заповед е издадена от темпорално некомпетентен орган. Липсата на компетентност обуславя нищожността на оспорения
акт, която следва да бъде обявена, съгласно чл.168, ал.2 от АПК, като изследването
на въпроса за законосъобразността на оспорения акт, съгласно изискванията на чл.146 от АПК,
се явява безпредметно.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ГД“НП“ е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
нищожността на Заповед №3286з-4053 от 13.11.2021г., издадена от и.д. директор
на Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи,
с която са отнети Лиценз №2689 от 14.05.2014г.; Лиценз №2776 от 08.01.2015г. и
Лиценз №3168 от 31.08.2017г.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/