№ 207
гр. Търговище , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20213530200379 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Сити контрол и каруош“ ЕООД –
гр.Търговище, ЕИК *********, представлявано от управителя АКС. ХЮС.
АХМ., чрез пълномощника адв.Н.В. – АК Търговище против Наказателно
постановление № 25 – 000147/ 17.05.2021г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище. Считайки НП за
незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му и за присъждане на
направените по делото разноски. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител, в с.з. поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че НП е правилно и законосъобразно и пледира за потвърждаването
му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
1
През периода от 22.03.2021г. до 16.04.2021г. инспектори от Дирекция
“Инспекция по труда” – гр.Търговище извършили проверка на „Сити контрол
и каруош“ ЕООД - гр.Търговище, за която бил съставен протокол № ПР
2101455/16.04.2021г. В хода на проверката били изискани документи по
осъществяване на трудовите правоотношения, в т.ч. трудовите досиета на
работниците в дружеството. На 15.04.2021г. при проверка на документите,
контролните органи установили, лицето Ц.М.В., ЕГН ********* е бил нает
на работа по силата на трудов договор № 24/16.07.2019г. на длъжност
„диагностик, моторно превозно средство“ при условия на пълно работно
време – 8 часа. Установено било също, че работодателят „Сити контрол и
каруош“ ЕООД е издал заповед от 30.11.2020 г. за ползване на платен
годишен отпуск в размер на 3 работни дни от посочения работник, считано от
01.12.2020г. Същевременно било констатирано, че в трудовото досие на
Ц.М.В. нямало писмено искане от него до работодателя за ползване на платен
годишен отпуск за посочения период. Наличен бил само проект на молба за
ползване на платен отпуск при горепосочените условия, неподписан от
работника. Контролните органи установили, че в представената от
работодателя отчетна форма за явяването /неявяването на работа за
м.декември 2020г., на Ц.М.В. е отразен ползван отпуск - 3 работни дни за
времето от 01.12.2020г. до 03.12.2020г., включително. В представената
разчетно - платежна ведомост за работни заплати за м.декември 2020г., на
посочения работник бил начислен ползван платен годишен отпуск- 3 работни
дни. С оглед така установените данни, св.Е. – гл.инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Търговище съставила на „Сити контрол и каруош“
ЕООД АУАН № 25- 000147/ 16.04.2021г. за нарушение на чл.22, ал.2 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Въз основа на акта, на
17.05.2021 г., Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- Търговище
издал Наказателно постановление № 25- 000147, с което за нарушение на
чл.22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и на
основание чл.414, ал.1 от КТ наложил на „Сити контрол и каруош“ ЕООД
имуществена санкция в размер на 1700лв.
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
приложените към делото писмени доказателства и показанията на св.Е..
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
2
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са
съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията
им, по предвидените от закона ред и форма. Нарушението, както и
обстоятелствата, при които то е извършено са описани подробно и ясно.
Възраженията за допуснати в тази насока непълноти са неоснователни.
По делото е приложено заверено копие на трудов договор №
24/16.07.2019г., от който се установява, че Ц.М.В., ЕГН ********* е бил
нает от „Сити контрол и каруош“ ЕООД да изпълнява длъжността
„диагностик, моторно превозно средство“ с месторабота - технически пункт в
гр.Търговище, ул. “Цар Освободител“ № 43, при 8- часов работен ден.
Приложено е заверено копие на заповед на работодателя от 30.11.2020 г., с
която на посочения работник е разрешено ползването на платен годишен
отпуск в размер на 3 работни дни, считано от 01.12.2020г. Въпросният отпуск
е бил ползван, което се установява от приложените заверени копия на
отчетна форма за явяването /неявяването на работа за м.декември 2020г. и
разчетно - платежна ведомост за м.декември 2020г. Към делото е приложено
заверено копие на молба с дата 30.11.2020г. за ползване на платен годишен
отпуск от Ц.М.В. за 3 работни дни, считано от 01.12.2020г. до 03.12.2020 г.
включително, която не съдържа ръкописен текст и не е подписана от
работника. От показанията на св.Е. се установи, че въпросната молба и
заповедта за ползване на отпуск са били разпечатани на един и същ лист. От
така установени обстоятелства следва, че в случая не е налице валидно
писмено искане от Ц.М.В. за ползване на платения отпуск, съгласно
изискването на чл.22, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. Както е прието и в НП - налице е само проект на такова.
Доказателства, които да установяват противното не са ангажирани нито в
хода на проверката, извършена от органите на Дирекция „Инспекция по
труда“, нито в съдебната фаза на производството. Не са ангажирани и
доказателства, които да сочат, че липсата на подпис върху молбата за отпуск
се дължи на пропуск от страна на работника. Подобно възражението не е
направено нито в хода на проверката, нито при връчване на АУАН или в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Изтъква се едва в жалбата срещу НП и то като
предположение, неподкрепено от доказателства.
3
Съгласно § 6 от ЗР на Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, същата е приета на основание КТ и следователно представлява
част от трудовото законодателство. Разпоредбата на чл.22, ал.2 от посочения
подзаконов нормативен акта не касае осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд. Предвид това, за нарушаването й наказващият
орган законосъобразно е санкционирал работодателят „Сити контрол и
каруош“ ЕООД на основание чл.414, ал.1 от КТ. За работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по- тежко наказание, посочената разпоредба предвижда имуществена
санкция, респ. глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Жалбоподателят излага доводи за маловажност на нарушението, които
съдът намира за неоснователни. Съгласно ТР № 3/10.05.2011г. на ВАС
„Специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно”
административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН”. От друга страна не е налице и състава
на чл.415в, ал.1 от КТ. "Маловажните" нарушения по чл.415в, ал.1 от КТ
имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след
установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за
работници и служители. В процесния случай нарушението не е отстранено, а
и обективно не би могло да бъде отстранено, което е достатъчно да изключи
приложението на чл.415в от КТ. /В този смисъл и решение № 163/11.12.2017г.
по КАНД № 154/2017г. на АС - Търговище./
С оглед изложеното, законосъобразно е ангажирана отговорността на
„Сити контрол и каруош“ ЕООД на основание чл.414, ал.1 от КТ. Съдът
намира обаче, че размерът на наложената имуществена санкция е
необоснован. В НП не са посочени конкретни обстоятелства, които да
обосновават налагането на съответния размер на санкцията. Поради това, а
и с оглед липсата на данни за предходни нарушения на трудовото
законодателство, НП следва да бъде изменено, като размерът на наказанието
бъде намален до минималния предвиден в закона, а именно -1500 лева.
Предвид този извод, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е неоснователно. Респ. основателно се явява искането на ответната
4
по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
доколкото същата е доказала извършването на административното
нарушение, независимо от решението за намаляване размера на наложената с
НП санкция. В този см. решение № 57/ 12.05.2021 г. по КАНД № 66/2021 г.
на АС - Търговище. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с
чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт
е от 80 до 120 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за
справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25 – 000147 от 17.05.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” –Търговище, с
което на „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Търговище, кв.“Цар Освободител“ № 43,
представлявано от управителя АКС. ХЮС. АХМ. на основание чл.414, ал.1 от
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700лв., като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 1700 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Търговище, кв.“Цар Освободител“ № 43,
представлявано от управителя АКС. ХЮС. АХМ. да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Търговище сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5