№ 7678
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110153274 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
М. З. Е. е предявил срещу Г. Д. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 2250 лв., представляваща главница
по устно сключен договор за заем от 22.03.2021 г., ведно със законната лихва от 09.09.2024 г.
до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 22.03.2021 г. с ответника сключили устен договор за заем като
ищецът в присъствието на свидетели му предал сума в размер на 2250 лв. в гр. София, на ул.
„К...“, бл. .. в зоомагазин, собственост на ответника. Падежът на задължението за връщане
на сумата бил на 10.05.2021 г., а впоследствие двамата се уговорили ответникът да върне
сумата в срок до 10.06.2021 г., но той не сторил това. На 25.06.2024 г. ищецът изпратил до
ответника покана за доброволно плащане в седемдневен срок, но ответникът не бил
намерен.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът се яви лично в
откритите съдебни заседания и заяви, че не е получавал пари в заем от ищеца, а ищецът му е
възложил да изработи клетки за зоомагазина като закупи и материалите, необходими за тях,
и в тази връзка му е дал сумата от 600 лв. Твърди, че с дадената сума е закупил материали –
алуминиеви профили, като дори е платил повече за тях, но впоследствие ищецът му казал да
изчака, тъй като на адреса започнали ремонт във връзка с изграждане на зооклиника. След
това отношенията между тях се влошили. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже следните
факти: сключен между страните договор за заем, по силата на който на ответника е
предоставена сумата в размер на 2250 лв., а за ответника е възникнало задължение за
погасяване на кредита, както и настъпила изискуемост на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
От фактическа страна:
По делото са приети следните писмени докзателства – покана за доброволно
1
изпълнение, с която ищецът е поканил ответника седемдневен срок от получаване да му
заплати сума в размер на 2250 лв., която му е предал в заем на 22.03.2021 г., и три разписки
за неуспешно предаване на пратка с отбелязване, че няма връзка с получателя на пратката по
телефона и на адреса не излиза никой. Приети са и два броя фактури, съответно от
17.03.2022 г. и от 31.03.2022 г., издадени от „А..“ ЕООД – склад София, с получател „П...“
ООД, и един протокол за материал от 04.02.2022 г. с доставчик „А..“ ЕООД – склад София и
получател „П...“ ООД.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е К К която е
ветеринарен лекар и работи в зооклиниката на ищеца от около 3 години. Познава и
ответника, излизали са заедно с ищеца няколко пъти, обядвали са заедно и са пили кафе.
Твърди, че е присъствала и е виждала случки, при които ищецът е давал пари на ответника.
Веднъж през 2021 г. в зоомагазина на ищеца, находящ се в гр. София, жк „К..“, ул. „К...“, бл.
.. видяла, че ищецът дава пари на ответника. След това попитала ищеца и той й казал, че е
дал на ответника около 2000 лв. Свидетелката заяви, че не знае защо ищецът е дал на
ответника тези пари, но знае, че са имали уговорка да бъдат върнати до няколко месеца.
След това ищецът й споделил, че ответникът не му е върнал парите. В хода на разпита
свидетелката заяви, че парите са били дадени за клетки за зоомагазина, но такива клетки не
са били сложени.
От правна страна:
На първо място, следва да се посочи, че договорът за заем е реален договор и същият
се счита за сключен с предаване на заемната сума на заемателя. По делото не се установи
при условията на пълно и главно доказване сключването на твърдения от ищеца договор за
заем за сума в размер на 2250 лв. Не се събраха писмени доказателства, удостоверяващи
предаването на сумата, като представените покана и разписки за неуспешно предаване не
удостоверяват по никакъв начин предаване на такава сума, нито съдържат някакво
волеизявление от страна на ответника, с което той да е признал получаването на сумата или
поемането на задължение да я върне.
На следващо място, предвид размера на претенцията (под 5000 лв.) и по аргумент от
чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК няма пречка твърденият от ищеца договор за заем да бъде установен
със свидетелски показания. Показанията на свидетелката Коджебашева обаче са
изключително противоречиви. Действително тя заяви, че през 2021 г. е видяла ищецът да
предава на ответника парична сума, но не е чула какво са разговаряли двамата.
Впоследствие разбрала от ищеца, че сумата е в размер на около 2000 лв., като предвид
липсата на други доказателства, удостоверяващи размера на сумата и липсата на
непосредствено възприятие от свидетелката колко точно са парите, съдът не кредитира
показанията й в частта относно размера на паричната сума. В началото на разпита същата
заяви, че не знае защо ищецът е дал парите на ответника, след това, че знае, че имат
уговорка парите да бъдат върнати до няколко месеца, а впоследствие и че парите са били
дадени на ответника, за да изработи клетки за зоомагазина. Така изложените три различни
твърдения са взаимоизключващи се, като следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
свидетелката не е възприела непосредствено разговор между страните по делото, а
разказаното от нея за уговорките между страните е разбрала от самия ищец. Поради тези
обстоятелства съдът намира, че от свидетелските показания също не се установи по
категоричен начин между страните по делото да е сключен договор за заем, като от тях
изобщо не може да се направи извод нито за точния размер на предадената сума, нито за
основанието, на което сумата е била предадена на ответника. Както е указал съдът и с
обявения за окончателен и неоспорен доклад по делото в тежест на ищеца е било да
установи сключването на договор за заем за конкретната сума от 2250 лв. При прилагане
неблагоприятните последици от разпределената тежест предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
За пълнота следва да се посочи, че представените от ответника фактури и протокол
установяват единствено закупуването на строителни материали и са индикация за наличието
на търговски отношения между дружествата „А..“ ЕООД – склад София и „П...“ ООД, но
липсват други доказателства, по силата на които тези документи да бъдат свързани по
някакъв начин с отношенията между страните по настоящото дело. Така или иначе,
изложените от ответника твърдения за възложена от ищеца изработка не са предмет на
2
предявения иск, поради което представените от ответника писмени доказателства в
комбинация със свидетелските показания единствено допълнително разколебават тезата на
ищеца за сключен договор за заем, която остана напълно недоказана по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. З. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Г...“, ул.
„С...“ №..., срещу Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Г...“, ул. „...“ № 2,
осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сума в размер на 2250 лв., представляваща главница по устно сключен договор за
заем от 22.03.2021 г., ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до окончателното плащане.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3