Решение по дело №251/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба подадена от Г. Б. И. чрез адв. Н. Д. против Решение № 11176/18.12.2024г. постановено по АНД № 1433/2024г. по описа на Административен съд – [област] в отхвърлителната му част за сумата над 750 лева до пълния претендиран размер от 15 000 лева за периода от 12.10.2022г. до 04.07.2024г. за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС с оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното Решение;

Жалбоподателят обжалва Решението с оплаквания за нарушение на материалния закон, както и поради това че първостепенният съд е присъдил обезщетение, което не кореспондира на действително претърпените вреди при престоя на ищеца в Затвора – [област].

Изложено е оплакване, че съдът необосновано не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които са преки очевидци на условията в Затвора – [област] и описват подробно условията при които са живели заедно, на един и същи пост. Оспорва се извода на съда затова че наличието на дървеници и хлебарки е причинило неимуществени вреди, както и това че преминаването на лишените от свобода през двора, за да стигнат до банята не е вредоносно. Поддържа се оплакване, че е ингорирано твърдението за задимеността в килиите, невъзможността за ползване на пералня, липсата на адекватна медицинска грижа, настаняване с болни от заразни болести лица, липса на място за простиране, наличие на влага и мухъл в затворническото помещение, което жалбоподателят е обитавал, неспазено изискване за минимална жилищна площ.

В о.с.з жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

С отговор вх. № 306/09.01.2025г. ответник ГДИН чрез юрк. Ч. оспорва касационната жалба като счита, че същата е неоснователна, а Решението в обжалваната му част обосновано и справедливо, кореспондиращо със събраните и приети от съда доказателства.

В о.с.з ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [област] е осъдена да заплати на Г. Б. И. сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора [област], изразили се в пребиваване в необезпаразитени спални помещения за периода от 01.06.2023 г. до 21.11.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2024 г. до окончателното й изплащане в която част решението е влязло в законна сила, тъй като не е постъпила касационна жалба от ГДИН.

Със същото решение е отхвърлен иска за разликата от 750 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания (от 12.10.2022 г. до 04.07.2024 г. вкл.)

Предмет на касационна проверка от настоящата инстанция е решението в тази му част.

Жалбата е редовна и допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред АС [област] е образувано и се е развило по искова молба предявена от Г. Б. И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 15 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснение, внушаване на чувство за малоценност за периода му на престой в Затвора - [област] при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от 12.10.2022г. до 04.07.2024г. ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба – 04.07.2024г. в съда до окончателното й изплащане.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, съобразно приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил изцяло и в пълнота релевантната фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил законосъобразни правни изводи.

Касационната инстанция при упражняване на правомощията си намира, че няма основание за нова интерпретация на установената фактология.

Установено е в хода на първоинстанционното производство съгласно справка към рег. № 5979/15.07.2024 г. от 17.07.2024 г., изготвена от ИСДВР В. Ч. (л. 29-33) че ищецът е пребивавал в Затвора - [област] от 12.10.2022г. до 04.07.2024г. в стаи № 15, 12 и 4 и в нито един момент не е нарушено правото му на минимална жилищна площ. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд затова че няма основание да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели Врацов, който не е бил в едно спално помещение с касатора през исковия период, а свидетелят Й. няма спомен да е налице пренаселеност в помещенията, в които е пребивавал лишеният от свобода и следователно оплакванията за пренаселеност правилно са били отхвърлени като неоснователни.

Правилно е констатирано, че от представените справки не се установява да е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора [област], е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, като л.св. имат неограничен достъп до тях. А по отношение наличието на топла течаща вода е доказано, че в Затвора [област] на всеки л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група (л. 34-35), а на всички, работещи л.св., какъвто се установява, че е бил и ищецът, е осигурена възможност всеки работен ден да използват баня, след приключването на работа. Недоказани са твърденията на ищеца, че в банята работели два душа, за които се „борели“ 15-20 човека, както и че в банята имало ръждясали железа и кал, доколкото от страна на ищеца не е изискано представяне на доказателства в тази насока от Затвора [област], а и разпитаните по делото свидетели не твърдят да има ръждясали железа и кал, както основателно е приел първоинстанционния съд.

Относно оплакването на касатора, че за да се стигне до банята е необходимо да се преминава през двора, настоящата инстанция напълно споделя изложеното от контролирания съд, че това само по себе си не може да доведе до извод, че ищецът е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, защото по закон няма изискване банята да е на коридора на спалното помещение, в което ищецът е настанен.

Относно липсата на пералня в хода на първоинстанционното производство е установено, че прането се извършва в пералнята на затвора или чрез изнасяне за пране от близките. В случая по делото няма нито оплаквания касаторът да е бил ограничаван да предава на близките си дрехи за пране, нито пък има оплакване за невъзможност да ползва затворническа пералня. Няма данни и касаторът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, а от страна на ответника са представени данни за наличие на отваряеми прозорци във всяко едно от спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, в т.ч. такива са били налични и в санитарните възли, поради което няма пречка стаите да се проветряват, за да не се образува мухъл.

Неоснователно е оплакването на касатора, че извън периода от 01.06.2023 г. до 21.11.2023 г. вкл. (общо 174 дни) е налице бездействие от страна на ответника, изразяващо се в необезпаразитяване на спалните помещения, в т.ч. и тези, в които е бил настанен ищецът, тъй като по делото са представени протоколи за извършена ДДД обработка. Приобщени са конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация като е правилен изводът на първостепенния съд, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването и на които е било установено че са били раздавани препарати за целта в която връзка обосновано контролирания съд се е позовал на Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец.

Споделят се доводите за отхвърляне оплакването на касатора, че в затвора е имало много котки, които влизат в столовата, качват се по масите, ядат от храната и са предпоставка за болести и зарази, доколкото тези твърдения не са подкрепени с доказателства. Правилно е отчетено при анализа на гласните доказателства, че до извод за противното не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, които в тази част мотивирано не са били кредитира по посочените вече по-горе съображения. А освен това не е доказано по делото дори и да е имало котки в столовата за какъв период е било това, нито пък по делото е било документирано оплакване на касатора през затворническата администрация.

По отношение на наведените твърдения за липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на касатора в пълнота е анализирано представеното писмено доказателство - Работно време на Медицински център – Затвор [област] и АИППМП „д-р Жанета Демирева“ видно от което за лишените от свобода от всеки един пост е предвиден ден за амбулаторни прегледи по график с уточнението, че при отсъствие на медицинско лице, л.св., които са пропуснали графика, минават за преглед при първа възможност. Обсъдена е поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал Докладна записка от д-р Р. Д. от 28.06.2021 г. от която е прието обосновано, че се установява, че е бил въведен график за всеки един от постовете, с оглед предотвратяване струпването на л.св. като настоящата инстанция изцяло споделя довода, че по делото не се установява И. да е имал здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван, в т.ч. да не са му били осигурени лекарства, още по-малко пък да не му е била осигурена подходяща храна за здравословното му състояние.

Наведените в исковата молба съображения, че в затвора са около 450-500 човека и не може да разчитат на елементарни медицински грижи, че са оставени на произвола и когато на някой му стане много зле, се обаждат на адвокат, за да им съдейства за линейка, тъй като на тях не им обръщат внимание и им отказват всякаква медицинска грижа, че не им се правят изследвания, че около 40 % от лишените от свобода в Затвора [област] са с диагноза ХИВ и се заразяват като използват една и съща игла, както и чрез хомосексуални контакти и тях никой не ги лекува, нито ги настанява за лечение в болнични заведения и се разчита на естествения подбор – който оцелее, правилно са дефинирани като общи и обосновано е направен извод, че от тях не може да бъде установено дали и кога касаторът е имал конкретен здравословен проблем, още по-малко пък да е имал назначена диета, която да не е била спазвана поради което и настоящата инстанция намира, наведените възражения за липса на адекватно лечение и подходяща храна за недоказани.

Правилно е приложена разпоредбата на чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС съгласно която по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т. нар. „каре“. Мотивирано е изложено, че на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода, съгласно чл. 41, ал. 3 от НК.

Законосъобразен е изводът, че касаторът, с приемането да упражнява трудова дейност, за да намали срока на наказанието си, доброволно се отказва от правото си на „каре“, съответно и на почивен ден тъй като с назначаването си на работа лишеният от свобода не е бил поставен в неблагоприятни условия още повече, че започването на работа е по негово желание.

Въз основа на така приетото от фактическа и правна страна първостепенният съд е уважил претенцията за сумата до 750 лева като я отхвърлил над тази сума до пълния претендиран размер от 15 000 лева като неоснователна и недоказана.

Фактическите и правни изводи на контролирания съд са правилни, законосъобразни и обосновани.

При постановяването на обжалваното Решение съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Правилен изводът на първоинстанционния съд, установен от доказателствената съвкупност и при правилно разпределена доказателствена тежест, че е установено нарушение, в резултат на бездействието на администрацията на затвора, което се изразява се в необезпаразитяване на спалните помещения в периода от 01.06.2023 г. до 21.11.2023 г. вкл. (общо 174 дни)

Стъпвайки на общоприетите житейски критерии за справедливост в чл. 52 от ЗЗД и съобразявайки актуалната практика на Съда по правата на човека, законосъобразно първоинстанционният съд правилно е определил и размера на полагащото се на касатора обезщетение за спорния период като няма основание за присъждане на по-висок размер на обезщетение, тъй като не се установяват други нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, а именно тези, които се поддържат от касатора.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 218 АПК, че касационният състав обсъжда само посочените в жалбата пороци, настоящият състав намира, че поради липса на изрично направени възражения от жалбоподателя относно допуснати съществени процесуални нарушения, произнасяне в настоящото производство не се дължи и не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на това основание. В случая искането на касатора е да се отмени решението като неправилно и необосновано. Тези касационни основания не се установиха да са доказани.

Ето защо настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, нито за връщането му на съответния състав на Административен съд [област] с оглед липса на оплаквания в тази насока.

Обобщено казано, касационната инстанция заключава, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

Ето защо решението на Административен съд - [област] следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11176/18.12.2024г. постановено по АНД № 1433/2024г. по описа на Административен съд – [област].

РЕШЕНИЕТО е окончателно.