О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

             гр. София, 18.03.2021 год.

        

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА 

                                            ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

                                                                  МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело № 3199 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл.279 във вр. с чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от И.М.Ц. срещу определение от 22.02.2021г., постановено по гр.дело № 10101/2021 год. по описа на СРС, ГО, 43 състав, с което е оставена без уважение негова молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен срещу “СТРИЙТ ТРАНСПОРТ” ЕООД.

Жалбоподателят твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и прави искане за неговата отмяна. Излага, че не съществува процесуална пречка да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен по реда на чл. 422 от ГПК, както необосновано е приел СРС. Поддържа, че в случая са налице предпоставките на нормата на чл. 391, ал. 1 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещия иск. – същият е допустим, вероятно основателен е, налице е обезпечителна нужда, а поисканата обезпечителна мярка е подходяща. Позовава се на съдебна практика по този въпрос, а именно – определение № 330 от 29.05.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 301/2012г., Първо ТО. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се допусне исканото обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху вземанията на ответника по банкови сметки срещу конкретно посочени банкови сметки.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл. 390 от ГПК, депозирана от И.М.Ц., за допускане на обезпечение на бъдещи искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 2 910 лева – неплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.12.2020г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 36, 38 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 09.12.2020г. до 22.01.2021г., както и за направените разноски по заповедното производство в размер на 1 058, 93 лева. Сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за описаните суми срещу длъжника “СТРИЙТ ТРАНСПОРТ” ЕООД, по което било образувано ч.гр.д. № 3953/2021г. по описа на СРС, ГО, 128 състав. Съдът уважил заявената претенция и издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. Заповедният съд в изпълнение на правомощията си по чл. 415 от ГПК указал на заявителя с разпореждане от 05.02.2021г. възможността да предяви иск за установяване съществуването на оспореното вземане. В молбата не са изложени твърдения относно датата, на която кредиторът е получил препис от разпореждането на съда, съдържащо указания по реда на чл. 415 от ГПК. Направено е искане за допускане на обезпечение на бъдещите искове, предявими по реда на чл. 422 от ГПК, чрез налагане на запори върху вземания на ответника по банкови сметки срещу търговски банки.

Към молбата са представени следните писмени доказателства - препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК; разпореждане от 05.02.2021г., постановено по ч.гр.д. № 3953/2021г., съдържащо указания до заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК; договор за правна защита и съдействие от 09.12.2020г., сключен между молителя и ответното дружество “СТРИЙТ ТРАНСПОРТ” ЕООД, съдържащ описание на предмета на договора  - представителство във връзка с консултации и проучване на делото, изготвяне на книжа и процесуално представителстно във връзка с дело № 459/2020г. по описа на 67-ми състав на АССГ и размер на уговореното възнаграждение – 2 910 лева; пълномощно за учредяване представителна власт на адв. М. за осъществяване на процесуално представителство по адм. дело № 459/2020г. по описа на 67-ми състав на АССГ; протокол от проведено публично съдебно заседание по адм. дело № 459/2020г. по описа на АССГ, удостоверяващо участието на адв. Ц. в качеството на пълномощник на “СТРИЙТ ТРАНСПОРТ” ЕООД; покана за плащане; движение по банкова сметка; ***о към 31.12.2019г., отчет за приходите и разходите за 2019г.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че правото на обезпечение на иск на молителя не може да бъде реализирано по предпочетения от него ред по чл. 390 от ГПК. Развити са съображения, че е налице повдигнат вече спор, който изключва компетентността на съда по реда на чл. 390 от ГПК. Посочено е, че с оспорването на заповедта за изпълнение, заповедното производство преминавало в искова защита, като исковият процес се счита започнал от момента на заявяването на дълга, а не от подаване на исковата молба. Ето защо специалният иск по чл. 422 от ГПК не може да се счита за “бъдещ” по смисъла на чл. 390 от ГПК. Направен е извод, че евентуален обезпечителен интерес на ищеца, установяващ права по оспорена заповед, може да бъде разглеждан само от съда, сезиран с иска по чл. 422, вр. чл. 389 от ГПК. Такъв правен интерес не бил налице нито към момента на подаване на молбата за допускане на обезпечение, нито към датата на произнасяне на съда, тъй като е налице висящо заповедно производство, което изключва произнасянето по молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск по общия ред.

 Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска.

За да се допусне обезпечаване на бъдещ иск е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1). искът да е допустим; 2). да съществува интерес за обезпечаване, т. е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение; 3). да е вероятно основателен - да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако молителят изрази готовност да представи гаранция по чл. 180 от ЗЗД и чл. 181 от ЗЗД в определен от съда размер; и 4). обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда. Наличието на посочените предпоставки подлежи на проверка от въззивния съд, независимо от оплакванията в жалбата, тъй като при разглеждане на частни жалби съдът действа при условията на пълен въззив. Посочените предпоставки са кумулативни, като липсата на която и да е от тях препятства възможността да бъде допуснато обезпечение.

В конкретния случай допустимостта на бъдещия иск е обусловена от предявяването му в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК. Пропускането на този срок води до обезсилване на издадената заповед за изпълнение /по аргумент от чл. 415, ал. 5 от ГПК/, съответно – до недопустимост на производството, образувано по същия иск /липсва правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 415 от ГПК при обезсилена заповед за изпълнение/. В този смисъл молителят в производството е длъжен да изложи твърдения, съответно да ангажира доказателства за датата, на която е получил съобщение с указанията за предявяване на иск по чл. 415 от ГПК.

В конкретния случай молителят е посочил единствено, че разпореждането на съда с указанията по чл. 415 от ГПК е издадено на  05.02.2021г., но не е уточнил на коя дата е получил тези указания. Установяването на тези обстоятелства към релевантния момент – датата на произнасяне на въззивния съд по подадената частна въззивна жалба, е относимо към дължимата от съдебния състав самостоятелна проверка на допустимостта на бъдещите искове. Такава преценка в случая не може да се извърши по изложените по-горе съображения – липсват твърдения и доказателства, за началния момент на течение на преклузивния едномесечен срок за предявяване на бъдещите искове. Ако към момента на произнасяне на съдебния състав този срок е изтекъл и исковете по реда на чл. 422 от ГПК не са предявени, се налага извод, че заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, с което се прекратява повдигнатия между страните с издадената заповед за изпълнение правен спор. В случай, че исковете по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени към настоящия момент, то се налага извод, че искането за обезпечение следва да бъде подадено до съда, разглеждащ висящия спор /по аргумент от нормата на чл. 389 от ГПК единствено съдът, пред който е висящо делото има правомощие да допусне обезпечение на иска/.

С оглед изложеното се налага извод, че подадената частна въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, макар и по различни съображения.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване по арг. от противното на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то от ГПК.

 

Предвид изложените съображения, съдът

                                       

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :                           

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба на И.М.Ц. срещу определение № 20049731 от 22.02.2021г., постановено по гр.дело № 10101/2021 год. по описа на СРС, ГО, 43 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1/

         

 

                              

                                             2/