№ 10039
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110134042 по описа за 2022 година
Предявен е от М. С. Н. срещу /ФИРМА/, осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал.1, вр. чл. 386 от КЗ за
заплащане на сума в размер от 20 лв., представляващ
частичен иск от сумата в размер на 803,52 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а.
Ауди С5, с ДК № ************, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.06.2022
г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че в периода на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско
на МПС“ – полица № 93002010030724/23.03.2020г., сключен
с ответното застрахователно дружество, на 23.10.2020 г.,
около 12:31 часа в /АДРЕС/ при маневра за паркиране на
паркинг пред медицински център „Пентаграм“ е ударила
1
собственото си ППС в предна дясна част във високо
отрязан пън на дърво, вследствие на което били причинени
щети на собствения й л.а. Ауди С5, предмет на договора. За
установяване на вредите ответното застрахователно
дружество образувало ликвидационна преписка по щета №
0000-1301-20-802795, като по щетата и било изплатено
обезщетение в размер на 1496,70 лева, което не покрило
ремонта на автомобила. От проучване установила, че
сумата необходима за възстановяване щетите по ППС
възлиза на сумата от 2300,22 лева, като в тази връзка, след
приспадане на изплатеното от ответника обезщетение
счита, че следва да и бъде изплатена още сумата в размер
на 803,52 лева, като в тази връзка намира, че за нея е
налице правен интерес от предявяване на частичен иск от
сумата в размер на 803,52 лева. Моли за уважаване на
иска.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по
размер, като посочва, че изплатеното обезщетение за
вредите, които са в пряка причинна връзка с ПТП възлизат
именно на сумата от 1496,70 лева. За останалата сума,
счита, че иска е предявен в завишен размер. В тази връзка
моли за отхвърляне на иска. Счита, че след като е
изплатил обезщетение не е дал повод за предявяване на
иска, като моли разноските да бъдат възложени в тежест на
ищеца.
2
В съдебно заседание ищецът М. С. Н., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в открито
съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт М.,
който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска..
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателства на основание
чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно убеждение на
основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 405 от КЗ, в
доказателствена тежест на ищеца бе да установи, че в срока
на сключен застрахователен договор с ответното
застрахователно дружество за имуществена застраховка за
увредения автомобил е настъпило в периода на
застрахователното покритие твърдяното застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, както и
причинени в резултат от застрахователното събитие вреди
на увредения автомобил в сочения от ищеца размер, които
са в причинна връзка с механизма на настъпилото събитие.
С определението си, постановено по реда на чл. 140 от
ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване на следните факти и обстоятелства, релевантни
за спора: че в срока на застрахователното покритие по
3
договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ –
полица № 93002010030724/23.03.2020г., сключен между М.
С. Н. и /ФИРМА/, е настъпило покрито застрахователно
събитие (риск) по отношение на л.а. Ауди С5, с ДК №
************ – предмет на застрахователния договор, по
повод на което при /ФИРМА/ е образувана застрахователна
преписка (именувана „щета“) 0000-1301-20-802795, като
последният е заплатил застрахователно обезщетение в
полза на М. С. Н. в размер на 1 496,70 лв.
Следователно спорен между страните е единствено и
само размера на исковата претенция.
Съгласно изслушаната по делото съдебно авто-
техническа експертиза процесният автомобил към датата
на ПТП е бил в експлоатация около 13 години и не е
попадал в обхвата на гаранционния период на
производителя. Вещото лице е определило стойност на
описаните щети по л.а. „Ауди S 5“, с рег. № ***********,
към датата на настъпване на ПТП, по средни пазарни цени
в размер на 2 199,83 лева. Определило е и стойност на
щетите, към датата на настъпване на ПТП, по средни
пазарни цени и с вложени алтернативни части на сумата от
1454,72 лева.
Съгласно общата разпоредба на чл. 386 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен за заплати застрахователно обезщетение, което не
може да надхвърля застрахователната сума /лимита на
4
отговорност/, освен когато е предвидено в този кодекс.
Съответно разпоредбата на ал. 2 от цитирания законов
текст, предвижда, че размерът застрахователното
обезщетение е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане или застраховане по договорена
застрахователна стойност. Видно от приложената по делото
полица, застрахователната сума е определена на 22,500
лева, което се съизмерява с действителната стойност на
застрахованото имущество. Настоящият спор касае
възстановителна стойност, която според чл. 400, ал.2 от КЗ,
е стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, труд, материали и други, без
прилагане на обезценка. Тълкуването на цитираните норми
сочи, че размерът на застрахователното обезщетение се
определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност.
В случая, застрахователят се позовава във
възраженията си на разпоредби от ОУ, действащи между
страните, където се предвижда способ за изчисляване и
обезщетяване на застрахованото лице при щета на МПС
над 3 години. /процесното МПС е на 13 години в
5
експлоатация, което се установи от САТЕ/, чрез експертна
оценка /която е по Методиката на застрахователя/ или чрез
отремонтиране в доверен сервиз при цени на алтернативен
производител или втора употреба. Въз основа на това
претендира, че отговорността му е ограничена до размера
на платеното от 1496,70 лева.
Съдът намира, че при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на
която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие по арг. от чл. 386,
ал. 2 КЗ като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН. В заключението,
приобщено по делото, се установява стойността,
необходима за ремонт на увредените части и детайли на
автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП -
23.10.2020 г., и тя възлиза на 2 199. 83 лева, като
неприложима е Методиката на застрахователя при
определяне размер на обезщетението. Меродавен е
размерът на обезщетение съобразно заключението на
САТЕ, за посочената стойност с ремонт без алтернативни
части, въпреки, че при ремонт с алтернативни части се
установи, че стойността на изплатеното от застрахователя
6
възлиза на размера, посочен от вещото лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 386 КЗ, обемът на отговорността на
застрахователя е ограничен от застрахователната сума, за
която се предполага, че отговаря на действителната
стойност на застрахованото имущество след съобразяване
на овехтяването му. Не може да се споделят доводите на
застрахователя, че ОУ предвиждат ограничение в
отговорността му при увредени автомобили, които са на
възраст над 3 години, единствено до стойността, определена
по методиката на застрахователя. Този извод би
противоречал на цитираната по-горе клауза на чл. 386 КЗ.
В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на
ВКС, обективирана в решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. №
1092/2015 г. на ВКС, 2-ро т. о., в което е прието, че не е
възможно влезлият в сила и действащ застрахователен
договор, по който е заплатена дължимата застрахователна
премия, да не осигурява застрахователно покритие за
поетия застрахователен риск съобразно вредите на
застрахованото имущество. В КЗ е посочено как могат да се
остойностяват уврежданията на застрахованото имущество.
При доброволно уреждане на вредите страните могат да
постигнат съгласие оценката на щетите да бъде направена
съобразно техните интереси. При съдебен спор приложими
са разпоредбите на К3/чл. 386, ал. 2 от КЗ и чл. 400 от КЗ/,
съгласно които щетите по застрахованото имущество се
определят по действителна или възстановителна стойност
и липсва възможност да се калкулират щети съгласно цени
7
на алтернативни източници. Поради това съдът намира, че
договорът поражда за застрахователя задължение при
настъпване на застрахователно събитие да изплати на
застрахования обезщетение за претърпените от събитието
вреди, чиято стойност се определя от разпоредбата на чл.
386 КЗ. При съдебно предявена претенция, съдът е
обвързан при определяне размер на обезщетението от
императивните правни норми на КЗ.
Вещото лице е определило стойност от 2199,83 лева, а
ответникът е изплатил застрахователно обезщетение от
1496,70 лева, тоест разликата между двете суми е в размер
на 703,13 лева, което обуславя извод за основателност на
предявения като частичен иск.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. Така
на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените от него
разноски в хода на производството в общ размер на 730,00
лева, съгласно списък с разноски по чл. 80 от ГПК /л.43 по
делото/.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на М. С. Н., ЕГН **********, сума в размер от 20,00 лв.,
предявена частично от сумата в размер на 803,52 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а.
Ауди С5, с ДК № ************, по застраховка „Каско“ на
МПС, застрахователна полица № 93002010030724 от
23.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 23.06.2022 г. до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на М. С. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 730,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9