№ 3220
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско
дело № 20251100500885 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
С решение № 20947 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 17183 по описа за
2024 г. на СРС, 120 състав, са отхвърлени предявените от „СОФИЙСКА ВОДА” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, бул. Цар Борис Трети №159, ет. 2 и 3, против С. С. С. с ЕГН:
********** и адрес: гр. Нови Искър, УЛ.****, КВ.КУМАРИЦА, действаща чрез
адвокат К. А. С., със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, партер, установителни искове
с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД,
за установяване в отношенията между страните на дължимостта на сумите от 4357,52
лева (четири хиляди триста петдесет и седем лева и петдесет и две стотинки),
представляваща главница за потребена вода в имот, находящ се на адрес гр. Нови
Искър, УЛ.****, КВ.КУМАРИЦА за период от 16.11.2019 г. до 15.08.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 18.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 86,26 лева
(осемдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 26.06.2021 г. до 23.09.2022 г., като неоснователни.
1
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът „СОФИЙСКА ВОДА”
АД, с оглед което е подал въззивна жалба. Жалбоподателят, поддържа, че решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон. Оспорва изводите на първоинстанционният съд за липса на
доказателства, обосноваващи извода, че ответникът има качеството на „потребител“ на
ВиК услуги за имота, доколкото по делото е представена справка от Служба по
вписванията по индивидуалната партида на ответника, от която се установява, че
именно той е собственик на имота, за който се твърди да са доставяни ВиК услуги. Ето
защо, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго
такова, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника С. С. С., с който
оспорва същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания по правилността на
атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради
което същата е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
При така заявената претенция, на основание чл. 154, ал.1 ГПК в тежест на
ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и
2
ответника в производството е възникнало валидно облигационно правоотношение по
доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води, както и че ищецът реално е доставил
посочените ВиК услуги на ответника през исковия период и в твърдяното количество
равно на претендираната сума. В тежест на ответника е било да установи факта на
плащане на процесните суми, както и всички свои правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че ищецът
не е ангажирал доказателства, обосноваващи извода, че ответникът има качеството на
„потребител“ на ВиК услуги.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК
услуги", това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и
чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал
3
вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е
безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София и Столична
община е ищцовото дружество.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд
относно обстоятелството, че по отношение на ответника не е доказано качеството му
на потребител ВиК услуги, респективно, че липсват доказателства за възникнало
валидно облигационно правоотношение между страните. Пред първоинстанционния
съд е представена справка от Имотен регистър, Служба по вписванията. От
съдържанието на същата се установява, че ответникът е придобил ½ идеална част от
правото на собственост върху процесния имот през 2011 г., а останалата ½ идеална
част – през 2018 г. С исковата молба ищецът сочи именно този имот като място, на
което през процесния период е доставял В и К услуги, като е разкрил за същия
договорна сметка. Това води до извод, че по силата на притежаваното от него право на
собственост, ответникът е страна по договорно правоотношение с ищеца и се явява
материално легитимирани да отговаря по предявените искове.
За пълнота следва да се посочи, че имотният регистър е система от данни за
недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите
на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/
писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията,
отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от
съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от
партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени
лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР
актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР
съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали
са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, представената справка достоверността на данните от
която не е оспорена от ответника, е годна да установи притежанието на вещно право
от него и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество.
Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно
доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е
проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него
вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху имота обосновава
4
извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК -
услуги, обвързващо страните, по което всеки от ответниците като потребител на
доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между
страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за
предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на
имота, находящ се на посочения по-горе адрес.
Следва да се посочи, че предвид наличието на облигационно правоотношение
между страните през процесния период, главният иск е доказан в своето основание.
Начинът на начисляване на количеството и цената на потребените от ответника услуги
касае размера на предявения иск. Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е доказан по
основание, но не са налице данни за неговия размер, съдът го определя по своя
преценка или като ползва заключението на вещото лице.
Доставянето на твърдяните услуги и тяхната цена се установява от
заключенията на вещите лица по приетата пред първоинстанционния съд комплексна
съдебно – счетоводна и техническа експертиза. Същите са изготвени от експерти,
притежаващи необходимите специални знания из областта на съответните науки,
отговорили са обективно и пълно на поставените им задачи, като не са налице
основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване на
правния спор, още повече, че ответникът не ги е оспорил. Установява се от
заключенията, че за част от процесния период в имота е извършван самоотчет от
абоната, реален отчет на водомера от проверител на водоснабдителното дружество, а
за друга част от периода количеството доставени ВиК услуги е изчислено от
„Софийска вода“ АД на база предходните отчетни периоди, като обемът на
доставените за целия процесен период ВиК услуги е 2270м3, чиято стойност се
равнява на сумата от 4657,95 лв., като от тази сума според вещите лица е платена
сумата от 313,20 лв., като е останала дължима сумата от 4357,52 лв.
Ответникът не установи плащане на горната сума, поради съдът намира иска за
изцяло основателен.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва се предпоставя от
наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Предвид изводите, до
които съдът достигна по отношение на иска за главница, то основателен е и искът за
заплащане на лихва за забава, доколкото падежът на задължението по всяка фактура е
установен в приложимите към договора общи условия – чл. 33, ал. 2, вр. чл. 44 –
падежът на съответното месечно вземане настъпва с изтичането на 30-дневен срок от
датата на съставяне на всяка фактура, след който момент се дължи мораторна лихва в
размер на законната. Според вещото лице по счетоводната част от заключението,
5
дължимата мораторна лихва върху главницата за исковия период се равнява на сумата
от 99,03 лв., която сума е по – висока от претендираната от ищеца. Ето защо,
настоящият състав намира иска за изцяло основателен.
По възражението за изтекла погасителна давност, инкорпорирано във
възражението на ответницата по ч.гр.д. № 40103/2023 г.:
Същото се явява неоснователно, доколкото към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда не е изтекъл предвидения тригодишен давностен
срок, поради което и вземанията не са погасени по давност.
Предвид несъвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, включително в частта за
разноските, а предявените от ищеца „Софийска вода“ АД искове – изцяло уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 75 лв. – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 789,47 лв. –
разноски за държавна такса, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното исково производство, както и сумата от
188,48 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото въззивно производство.
Въззиваемата страна няма право на разноски за нито за заповедното, нито за
първоинстнастоящото и настоящото въззивно производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20947 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д. №
17183 по описа за 2024 г. на СРС, 120 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови Искър,
ул. ****, кв. „Кумарица“, дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул.
„Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, сумата от 4357,52 лв. (четири хиляди триста петдесет
и седем лева и петдесет и две стотинки), представляваща главница за потребена вода в
имот, находящ се на адрес гр. Нови Искър, ул. ****, кв. „Кумарица“, за периода от
26.05.2021 г. до 23.09.2022 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.07.2023 г. до
6
окончателното изплащане, както и сумата 86,26 лв. (осемдесет и шест лева и
двадесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 26.06.2021
г. до 23.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40103/2023 г. по описа на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Нови Искър, ул. ****, кв. „Кумарица“, да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, сумата от 75 лв. – разноски в
заповедното производство, сумата от 789,47 лв. – разноски в първоинстанционното
исково производство, както и сумата от 188,48 лв. – разноски в настоящото въззивно
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7