Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в
публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на
секретаря А. Луканова, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 2702
по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по искова молба на „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, с адрес: гр.
София, ул. „*******.
Предявени за
разглеждането им в образуваното исково производство при условията на обективно
и кумулативно съединяване са следните искове :
1./
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от „А.“ АД
срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за приемане за
установено, че задълженията на „А.- И.“ АД към ответника, установени с влязло в
сила на 10.03.2005 г. съдебно решение № 129 от 08.02.2005 г. по гр. д. № 890 по
описа за 2004 г. на ОС – Враца, произтичащи от сключен между тях договор за
приватизационна продажба на 21 709 поименни акции, представляващи 48 % от
капитала на „А.“ АД, в общ размер на сумата от 179 437,67 лв., от които 177 120
лв. – неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.10.2004 г. до окончателното погасяване
на задължението, лихва за забава в размер на 2 317,67 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение, не съществуват;
2./
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл. 179, ал. 1 ЗЗД от „А.“ АД срещу
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за установяване
несъществуването на ипотечно правоотношение между ищеца и ответника по законна
ипотека, вписана под дв. вх. рег. № 1625/27.06.2011 г. на Служба по
вписванията, гр. Оряхово, по отношение на притежавани от ищеца недвижими имоти,
а именно: поземлен имот пл. № 1885, парцел I, в кв. 169, „Южна промишлена зона“,
по кадастралния план на гр. Оряхово, обл. Враца, одобрен със Заповед №
628/24.06.1985 г. с площ от 48 350 кв.м. при съседи: от север – ул. „арх.
Цолов“, от изток – имот пл. № 1943 на „О.И. Х.“ ЕООД, гр. Оряхово, на юг – имот
пл. № 1944 на „Изгрев“ ЕОД, гр. Оряхово, на запад – улица, заедно с част от
построените в имота сгради, а именно – главен корпус – резервни части на ССТ,
със сглобяема стоманобетонна конструкция, на един етаж, построена през 1982 г.,
с разгърната площ от 2690 кв. м., както и триетажна битова сграда с частичен
сутерен, изпълнена от сглобяеми елементи, с плосък покрив железобетонна плоча с
хидроизолация, построена през 1982 г., с разгърната застроена площ от 1 374
кв.м.
В исковата
молба ищецът
посочва, че на 27.06.2011 г. върху притежавани от него недвижими имоти, а
именно: поземлен имот пл. № 1885, парцел I, в кв. 169, „Южна промишлена зона“,
по кадастралния план на гр. Оряхово, обл. Враца, одобрен със Заповед №
628/24.06.1985 г. с площ от 48 350 кв.м. при съседи: от север – ул. „арх.
Цолов“, от изток – имот пл. № 1943 на „О.И. Х.“ ЕООД, гр. Оряхово, на юг – имот
пл. № 1944 на „Изгрев“ ЕОД, гр. Оряхово, на запад – улица, заедно с част от
построените в имота страни, а именно – главен корпус – резервни части на ССТ,
със сглобяема стоманобетонна конструкция, на един етаж, построена през 1982 г.,
с разгърната площ от 2690 кв. м., както и триетажна битова сграда с частичен
сутерен, изпълнена от сглобяеми елементи, с плосък покрив железобетонна плоча с
хидроизолация, построена през 1982 г., с разгърната застроена площ от
1 374 кв.м., на основание § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК и § 11д, ал. 2 от ДР на
ЗПСК била вписана законна ипотека за вземания на ответника към търговско
дружество – „А.- И.“ АД, установени с влязло в сила на 10.03.2005 г. съдебно
решение № 129 от 08.02.2005 г. по гр. д. № 890 по описа за 2004 г. на ОС –
Враца, произтичащи от сключен между тях договор за приватизационна продажба на
21 709 поименни акции, представляващи 48 % от капитала на „А.“ АД, в общ
размер на 179 437,67 лв., от които 177 120 лв. – неустойка за неизпълнение
на програмата за трудова заетост за 2001 г., ведно със законната лихва, считано
от 12.10.2004 г. до окончателното погасяване на задължението, лихва за забава в
размер на 2 317,67 лв., както и юрисконсултско възнаграждение.
Фактическите твърдения на ищеца покриват и това, че по отношение на
дружеството-купувач по приватизационната сделка – „А.- И.“ АД с решение №
1327/30.09.2008 г. по т.д. № 560 по описа за 2008 г. на ОС – Враца е било
открито производство по несъстоятелност, като дружеството е обявено в
несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, върху имуществото
му са наложени общ запор и възбрана и
производството е спряно поради липса на средства за покриване на началните разходи
по несъстоятелността. Впоследствие с решение № 720 от 21.12.2009 г.,
постановено по същото дело производството по несъстоятелност е било прекратено,
като едновременно с това е постановено заличаване несъстоятелния длъжник без
правоприемство. Съдебното решение е обявено в търговския регистър на 04.01.2010
г. и е влязло в сила на 12.01.2010 г., от която дата ищецът счита, че
задълженията на „А.- И.“ АД към Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол са се погасили поради прекратяване на длъжника без правоприемство.
Развито е и схващането, че доколкото ипотеката върху притежаваното от ищеца
имущество е вписана едва на 27.06.2011 г., т.е. след погасяване на вземанията,
които кредитора в лицето на АПСК е имал към заличеното дружество, то е
отсъствало съществуващо парично задължение, което тя да обезпечи. В този
фактически порядък ищецът поддържа твърдението, че предприетата /вписаната/
спрямо негово имущество законна ипотека не е могла валидно да произведе
целените посредством вписването й правни последици, съответно между „А.“ АД, ***
и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол изобщо не е възникнало
ипотечно правоотношение, защото не е имало съществуващо парично задължение,
чието изпълнение да бъде предмет на обезпечаване. Наред с изложеното дружеството-ищец
изтъква и това, че към момента на вписването на ипотеката обезпечените парични
вземания са били погасени по давност. С оглед обстоятелството, че вземанията на
държавата представлявана от АПСК, чиито адресат е било търговско дружество – „А.-
И.“ АД не са съществували, поради тяхното погасяване при настъпването на някой
от двата очертани в ИМ погасителни способа, то се стигало и до изключване
съществуването на ипотечно правоотношение между ищеца и ответната Агенция,
което обуславяло наличие на правен интерес у ищеца по исков ред да заяви
претенция пред съда за постановяване на
решение, с което да се заличи вписаната на 27.06.2011 г. законна ипотека върху
имущество притежавано от „А.“ АД.
В срока по
чл. 367 ГПК ответната
страна е подала отговор, с който излага възраженията си срещу допустимостта и
основателността на предявените искове. Намира за неоснователни твърденията на
ищеца, че със заличаването на „А.- И.“ АД задълженията му, произтичащи от
приватизационния договор, обезпечени с наложената върху имуществото на ищеца
законна ипотека, са се погасили, доколкото това обстоятелство не представлявало
самостоятелно погасително основание. АПСК опонира и срещу твърденията на ищеца,
че задълженията на купувача по приватизационната сделка – „А.- И.“ АД са се
погасили по давност, и в този контекст се акцентира, че след установяването на
паричния дълг с влязло в сила съдебно решение кредитора по него е пристъпил към
принудително му удовлетворяване снабдявайки се с изпълнителен лист въз основа
на който е образувано изп. д. № 297/2005 г. по описа на ДСИ при РС – Оряхово.
Предвид това, че изпълнителното дело все още било висящо ответникът счита, че
по отношение на вземанията му към „А.- И.“ АД е спряла да тече погасителна
давност, съответно същите не са се погасили посредством този гражданскоправен
способ наведен от ищеца.
В срока по
чл. 372, ал. 1 от ГПК от
дружеството-ищец е постъпила допълнителна искова молба, с която се допълва
първоначалната такава и се оспорват възраженията на ответника, съдържащи се в
отговора му. Продължават да се поддържат изложените с искова молба твърдения,
че задълженията на „А.И.“ АД към Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол са се погасили, считано към датата - 12.01.2010 г. с влизане в сила на
съдебното решение, с което е постановено заличаването на длъжника без
правоприемство. Резултатът от този юридически факт се изразявал в това, че
вписаната след тази дата по инициатива на ответника законна ипотека върху
имуществото на ищеца не е произвела правни последици и подлежи на заличаване. В
допълнение към така наведените твърдения, от ищецът се добавят и аргументи за
нищожността на вписаната върху имуществото му законна ипотека, като същият се
позовава на противоречие на действието по учредяване на ипотечното право по
реда на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК и § 11д, ал. 2 от ДР на ЗПСК, които законови
текстове са послужили като законово основание за вписването на ипотеката, с чл.
63, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, предвиждаща забрана
за въвеждането на ограничения върху движението на капитали между
държавите-членки и между държавите-членки и трети страни. Поддържа твърденията
си за погасяване на задълженията на „А.- И.“ АД към ответника по давност.
В срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил
допълнителен отговор, с който ответникът излага възраженията си срещу
допълнителната искова молба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото и относими към спора доказателства и след като
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представено решение от
18.05.1992 г. по ф.д. № 878/1992 г. по описа на ОС – Враца, с което е
постановено вписване в регистъра на търговските дружества при ОС – Враца на еднолично
дружество с ограничена отговорност с фирмено наименование - „А.“ ЕООД.
От събрания по делото, като писмено
доказателство Акт за държавна собственост, съставен на 24.04.1996 г. за поземлен
имот, находящ се в гр. Оряхово, парцел № 169, кв. Южнопромишлена зона, с обща
площ от 48 350 кв.м., при съседи: от север – шосе Оряхово-Седановци, запад
– шосе Оряхово-Мизия, от юг – „Изгрев“ ЕООД, гр. Оряхово, от изток – „Ж.“ ЕООД,
гр. Оряхово, заедно построените в имота сгради, част от които – главен корпус –
резервни части на ССТ, построена през 1982 г., с разгърната площ от 2 690 кв.м.,
и триетажна битова сграда, изпълнена от сглобяеми елементи, построена през 1982
г., с разгърната застроена площ от 1 474 кв.м. е видно, че изброените
имоти са били предоставени за стопанисване на търговско дружество - „А.“ ЕООД.
С решение от 01.08.1996 г. по ф.д. №
878/1992 г. по описа на ОС – Враца, е постановено вписването на преобразуване на
„А.“ ЕООД в „А.“ ЕАД, с капитал от 45 225 000 лв., разпределен в 45 225
поименни акции с номинална стойност от по 1 000 лв.
Съгласно ангажиран договор за
продажба на поименни акции става ясно, че на 22.07.1997 г. между Република
България, представлявана от Министъра на земеделието, горите и аграрната
реформа, в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОП, и „А.– И.“ АД, на
основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗППДОП, е сключен договор за прехвърляне на
21 709 броя поименни акции, съставляващи 48 % от капитала на „А.“ АД.
По делото е представено решение №
129 от 08.02.2005 г. по гр. д. № 890/2014 г. на ОС – Враца, по силата на което търговско
дружество - „А.– И.“ АД е осъдено да заплати в полза на Агенцията за
следприватизационен контрол /понастоящем АПСК/ сумата в размер от
179 437,67 лв., от които 177 120 лв. – неустойка за неизпълнение на
програмата за трудова заетост за 2001 г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2004 г. до окончателното погасяване на задължението и лихва за забава в
размер на 2 317,67 лв., както и сумата от 3 880,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Върху решението е извършено отбелязване, че същото е влязло в
законна сила, считано от 10.03.2005 г.
Въз основа на решение № 129 от 08.02.2005 г. по гр. д. №
890/2014 г. на ОС – Враца с разпореждане от 05.04.2005 г. в полза на Агенцията
за следприватизационен контрол срещу „А.–
И.“ АД
е издаден
изпълнителен лист за присъдените с решението суми.
Съобразно приобщеното по делото
решение с № 1327 от 30.09.2008 г., постановено по т.д. № 560/2008 г. по описа
на ОС – Враца се наблюдава това, че е обявена свръхзадължеността на „А.– И.“ АД
с начална дата - 15.07.2008 г., като по
отношение на дружеството е било открито производство по несъстоятелност,
постановено е прекратяване на дейността му, дружеството е обявено в
несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.
632, ал. 2 от ТЗ, поради липса на средства за покриване на необходимите
разноски за провеждане на производството.
С решение № 720 от 21.12.2009 г.,
постановено по т. д. № 560/2008 г. по описа на ОС – Враца производството по
несъстоятелност, открито по отношение на А.– И.“ е прекратено на основание чл.
632, ал. 4 от ТЗ и е постановено заличаване на „А. – И.“ АД от търговския
регистър. Върху решението е извършено отбелязване, че същото е влязло в сила,
считано от 12.01.2010 г.
От представените по делото молба от
23.06.2011 г. на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол,
съобщение от 02.08.2011 г. на Служба по вписванията – гр. Оряхово и справка по
лица за „А.“ АД за вписвания, отбелязвания
и заличавания по партидата на дружеството в Служба по вписванията – гр.
Оряхово за периода от 01.01.1992 г. до 11.05.2018 г. се констатира, че на
основание § 8 от ПР към ЗИД на ЗПСК, вр. § 11д, ал. 2 от ДР на ЗПСК в Служба по
вписванията – гр. Оряхово с дв. вх. № 1625/27.06.2011 г. под № 1, т. 1 по
искане на ответника е била вписана законна ипотека върху недвижими имоти,
притежавани в собственост от ищеца - „А.“ АД, а именно: поземлен имот пл. №
1885, парцел I, в кв. 169, „Южна промишлена зона“, по кадастралния план на гр.
Оряхово, обл. Враца, одобрен със Заповед № 628/24.06.1985 г. с площ от 48 350
кв.м. при съседи: от север – ул. „арх. Цолов“, от изток – имот пл. № 1943 на „О.И.
Х.“ ЕООД, гр. Оряхово, на юг – имот пл. № 1944 на „Изгрев“ ЕОД, гр. Оряхово, на
запад – улица, заедно с част от построените в имота страни, а именно – главен
корпус – резервни части на ССТ, със сглобяема стоманобетонна конструкция, на
един етаж, построена през 1982 г., с разгърната площ от 2690 кв. м., както и
триетажна битова сграда с частичен сутерен, изпълнена от сглобяеми елементи, с
плосък покрив железобетонна плоча с хидроизолация, построена през 1982 г., с
разгърната застроена площ от 1 374 кв.м. Ипотеката е била вписана с цел
обезпечаване на вземанията на АПСК
спрямо дружеството - „А. – И.“ АД, установени с вече цитираното по-горе и
влязло в сила на 10.03.2005 г. съдебно решение № 129 от 08.02.2005 г. по гр. д.
№ 890 по описа за 2004 г. на ОС – Враца, произтичащи от сключен между тях
договор за приватизационна продажба на 21 709 поименни акции, представляващи 48
% от капитала на „А.“ АД, в общ размер на 179 437,67 лв., от които 177 120 лв.
– неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г., ведно
със законната лихва, считано от 12.10.2004 г. до окончателното погасяване на
задължението и 2 317,67 лв. – лихва за забава, както и за сумата от 3 880,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приобщено за послужване
и образуваното пред СИС при РС- Оряхово изпълнително дело № 297/2005 г., по
което качеството на взискател има Агенция за следприватизационен контрол
/понастоящем АПСК/, а на длъжник по изпълнението - „А. – И.“ АД.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
1./ По иска, предявен при квалификацията на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземания на ответника АПСК спрямо „А. –
И.“ АД /заличено дружество/.
Предмет на иска са вземания на
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу „А. – И.“ АД за общата
сума от 179 437,67 лв., от които 177 120 лв. – неустойка за неизпълнение на
програмата за трудова заетост за 2001 г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2004 г. до окончателното погасяване на задължението, и 2 317,67 лв.
– лихва за забава в размер на 2 317,67 лв., както и за сумата от 3 880,00
лв. – присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ищецът се позовава
на това, че тези вземания са престанали да съществуват в правната сфера на
ответника, защото са погасени с факта на отпадане правосубектността на
пасивната страна по облигационните отношения със заличаването ѝ от търговския
регистър.
Ищецът „А.“ АД основава правния си
интерес от предявяването на процесния иск с предмет отричането на
правоотношение между други лица – Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол и „А. – И.“ АД, на твърденията си за вписана като обезпечение на
отричаните вземания законна ипотека върху недвижими имоти, негово притежание.
Посредством установяването на действителното материалноправно положение по
въпроса за съществуването на вземанията, за чието обезпечаване е вписана
ипотеката, ищецът преследва охраняване на имуществено-правната си сфера от
неоснователното ѝ засягане, предизвикано от вписването на законна ипотека
върху принадлежащо нему недвижимото имущество. При изложените съображения за
наличието на връзка на обусловеност между отричаното от ищеца парично вземане, съставляващо
предмет на делото, и правната му сфера, чието накърняване се твърди, се налага
извода за присъствие на правен интерес у ищеца за търсената искова защита, а с
това и за нейната допустимост.
Безспорно е по делото, че заради
неизпълнение на задълженията за осигуряване на трудова заетост по договор от
22.07.1997 г. за приватизационно продажба на акции от капитала на „А.“ АД на
основание чл. 11.2. от договора в тежест на купувача – „А. – И.“ АД е
възникнало задължение за заплащане на компенсаторна неустойка, като с решение №
129 от 08.02.2005 г. по гр. д. № 890/2014 г. на ОС – Враца „А. – И.“ АД е било
осъдено да заплати в полза на Агенция за следприватизационен контрол, чийто
правоприемник се явява ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол, сумата от 179 437,67 лв., от които 177 120 лв. – неустойка за
неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001 г., ведно със законната
лихва, считано от 12.10.2004 г. до окончателното погасяване на задължението, и
лихва за забава в размер на 2 317,67 лв., както и сумата от 3 880,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По делото не е спорно и това, че кредиторът на
вземанията – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, не е
получила плащане на съдебно установените суми, било от длъжника по тях, било от
трето лице имащо интерес да ги погаси.
С решение № 1327 от 30.09.2008 г.,
постановено по т.д. № 560/2008 г. по описа на ОС – Враца е обявена
свръхзадължеността на „А. – И.“ АД, като това състояние е прието да има начална
дата - 15.07.2008 г., респективно по
отношение на дружеството е било открито производство по несъстоятелност,
постановено е прекратяване на дейността му, същото е обявено в несъстоятелност
и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
Въз основа на решение № 720 от
21.12.2009 г. производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.
632, ал. 4 от ТЗ – поради изтичането на период от една година от вписването на
решението за откриване на производството по несъстоятелност и спирането му
поради липсата на достатъчно налично имущество за покриване на началните
разноски, в който период не е поискано възобновяването му, и е постановено
заличаването на обявения в несъстоятелност длъжник - „А. – И.“ АД. Видно от
извършеното върху решението отбелязване, същото е влязло в сила на 12.01.2010
г., считано от която дата „А. – И.“ АД се счита заличено от търговския регистър
и с това изгубва правосубектността си.
Възраженията на ответната агенция,
че не ѝ е било нарочно съобщено определението на съда по
несъстоятелността по т.д. № 560/2008 г. по описа на ОС – Враца, с което е
определена сумата за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност, която следва да бъде предплатена за да бъде избегнато положението,
при което заедно с решението на съда за откриване на производството на
основание чл. 632, ал. 1 ТЗ да бъде постановено спирането му са неоснователни. Трябва
да се отбележи, че това определение подлежи на оповестяване пред участниците в
производството единствено посредством вписването му в книгата по 634в ТЗ, като законът
не предвижда нито обявяването му в търговския регистър, нито съобщаването му на
отделните кредитори по друг начин. Освен това трябва да бъде изтъкнато, че
решението на съда, с което производството по несъстоятелност е открито на
основание чл. 632, ал. 1 ТЗ и поради неналичието на достатъчно имущество за
покриване на началните разноски на производството същото е било спряно е било
надлежно обявено по партидата на „А. – И.“ АД водена в ТР при АВ, което
означава, че всички кредитори на масата на несъстоятелността на дружеството,
сред които и ответника – АПСК се считат за запознати с неговото съдържание,
както и с последиците свързани с непоискване възобновяване на спряното
производство. От ответникът нито се твърди, а още по-малко се доказва, че в
този период е упражнил подобно искане за възобновяване на производството,
въпреки че е знаел за последиците произтичащи от изтичането на срока за
възобновяване, а именно заличаване на несъстоятелния търговец. Следователно
заличаването на търговско дружество „А. – И.“ АД е произвело своя
правопрекратителен ефект. Пряка последица от това е отпадането занапред на на
правосубектността на „А. – И.“ АД, доколкото в случая се касае за хипотезата на
прекратяване без правоприемство. Това пък автоматично води до погасяване по право
на всички правоотношения, по които дружеството е е участвало страна, в т.ч. на
всички субективни права и задължения, на които е било адресат. Доколкото към
датата на заличаването на „А. – И.“ АД процесните вземания на Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол срещу него, установени с решение №
129 от 08.02.2005 г. по гр. д. № 890/2014 г. на ОС – Враца, и възлизащи в общ
размер на сумата от 179 437,67 лв., са били все още съществуващи, то извода е,
че същите са се погасили с влизане в сила на решението на съда, с което е било
постановено заличаването на дружеството, поради отпадане на неговата
правосубектност. Изгубването на качеството на правен субект у посоченото
неизправно дружество е довело до изгубването на качеството кредитор на АПСК по
присъдените вземания с източник договор за приватизационна продажба. Нужно е да
се добави, че с факта на изтичането на 12.01.2011 г. на едногодишния срок по
чл. 744 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност след влизане в
сила на решението за прекратяването му, без да е поискано възобновяване,
възможностите на кредиторите на заличения длъжник да получат изпълнение на
вземанията си са изчерпени окончателно, в резултат на което правните последици
на решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по
несъстоятелност, влязло в сила на 12.01.2010 г., водещи до отпадане
правосубектността на несъстоятелния длъжник със заличаването му от търговския
регистър, а оттам и до погасяване на правоотношенията, по които той е бил
страна, са се консолидирали.
По изложените съображения съдът възприема,
че вземанията на ответника – Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол по изпълнителен лист от 05.04.2005 г., възлизащи на сумата от 179
437,67 лв., от които 177 120 лв. – неустойка за неизпълнение на програмата за
трудова заетост за 2001 г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2004 г.
до окончателното погасяване на задължението, и лихва за забава в размер на 2
317,67 лв., както и сумата от 3 880,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
установени с решение № 129 от 08.02.2005 г. по гр. д. № 890/2014 г. на ОС –
Враца, са погасени, считано от 12.01.2010 г. – със заличаване на длъжника „А. –
И.“ АД, поради което искът за установяване на тяхната недължимост заявен от
ищеца е основателен и предвид на това
следва да бъде уважен.
1. По иска, предявен при квалификацията на чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 179, ал. 1 ЗЗД за установяване несъществуването на ипотечно
правоотношение.
Съгласно чл. 166, ал. 1 от ЗЗД
ипотеката се учредява чрез вписването ѝ в имотния регистър, което се
извършва въз основа на договор или на друго уредено от закона основание, чийто
фактически състав не включва съгласието на ипотекарния длъжник за учредяването
ѝ. Акцесорния характер на
ипотеката обуславя възникването ѝ, както и последващото ѝ
съществуване, от наличието на вземане, чието изпълнение ипотеката е
предназначена да осигури.
Законната ипотека се учредява по
молба на кредитора, като в искането следва да се съдържат подробни данни за
страните и съдържанието на обезпеченото вземане, съответно за собственика на
обезпечението ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, за имота – предмет
на обезпечението, както и за сумата, за която се учредява ипотеката, в случай
че се касае за непарично вземане. Случаите, при които на кредитора на
определено вземане е предоставена възможността да учреди в своя полза законна
ипотека са изрично и изчерпателно предвидени в закона, като в чл. 168, ал. 1 ЗЗД
са уредени два от тях – ипотека в полза на отчуждителя на недвижим имот и в
полза на съделителя на недвижимо имущество.
Отделно основание за вписване на
законна ипотека се наблюдава да е разписано и в Закона за приватизация и
следприватизационен контрол. Съгласно § 11д, ал. 1 от ДР на ЗПСК за
обезпечаване изпълнението на задължения
по приватизационен договор органите за приватизация, съответно Агенцията за
приватизация и следприватизационен контрол, могат да предприемат необходимите
действия за учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение, като в ал. 2 на
същия параграф е предвидено, че ипотеката може да бъде само законна. Вписването
на законната ипотека се извършва въз основа на молба от органа за приватизация,
съответно от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, към която
се прилага приватизационният договор. Съгласно § 9 от ЗИД на ЗПСК
възможностите, уредени в § 11д от ДР на ЗПСК, се прилагат и за
приватизационните договори, по които към датата на влизане в сила на ЗПСК
собствеността не е прехвърлена. От изложеното следва, че § 11д от ДР на ЗПСК
намира приложение и по отношение на обсъждания в настоящия спор договор за приватизационна продажба на акции
от капитала на „А.“ АД, сключен на 22.07.1997 г., преди приемането на ЗПСК.
Съгласно § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК ипотеката може да бъде учредена,
както върху имущество, собственост на купувача по приватизационната продажба,
така и върху имущество, притежавано от приватизираното дружество, в случаите по
чл. 25 и 35 от ЗППДОбП (отм.). Правилото на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК
намира приложение и към процесния договор за продажба на акции от капитала на „А.“
АД, доколкото същият е сключен на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗППДОбП
(отм.).
В представени от страна на ищеца в хода
на производството становища, същият е изложил съображения за противоречие на
правилото на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК с общностното право, по които
следва да бъде взето отношение. Практиката на съдилищата по въпроса за приложимостта
на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК с оглед отношението ѝ с чл. 63, § 1
от ДФЕС и примата на общностното право е уеднаквена с решение № 147/27.01.2016
г. по т.д. № 3013/2013 г. по описа на ВКС, ІІ ТО.
Съгласно чл. 63, § 1 ДФЕС всички
ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и между
държавите-членки и трети страни се забраняват. Според постоянната практика на
СЕС – по дело С-282/04, С-283/04, С-112/05, чл. 63, § 1 ДФЕС забранява по общ
начин ограниченията върху движението на капитали между държави-членки.
Понятието „движение на капитали“ по смисъла на чл. 63, § 1 ДФЕС са от една
страна т.нар. преки и.иции, а именно всички видове и.иции на физически или
юридически лица, които служат за установяване или поддържане на трайни и преки
връзки между лицето, което предоставя капитала, и предприятието, на което този
капитал се предоставя за извършване на стопанска дейност; за участието в нови
или съществуващи предприятия целта да се установят или поддържат трайни
икономически връзки предполага, че по силата на разпоредбите на националните
законодателства относно акционерните дружества или на други разпоредби,
притежаваните от акционера акции му позволяват да участва ефективно в
управлението на дружеството или в контрола върху него, а от друга – т. нар.
портфейлни и.иции, а именно и.ициите чрез придобиване на ценни книжа от
капиталовия пазар единствено като финансова и.иция, без намерение да се оказва
влияние върху управлението и контрола на предприятието.
Що се отнася до и.ициите, за „ограничения“ по смисъла на чл. 63, § 1
ДФЕС, СЕС последователно възприема, че за такива следва да се считат всички
национални мерки, които могат да възпрепятстват или ограничат придобиването на
акции или дялове от въпросните предприятия или да възпрат и разубедят и.иторите
от други държави-членки да и.ират в техния капитал.
Правилото, съдържащо се в § 8, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на ЗПСК, предвиждаща възможност за държавата да впише законова
ипотека върху имущество на приватизираното дружество за неизпълнени в срок за
задължения купувача по приватизационния договор, несъмнено ограничава правата и
интересите на акционерите в това дружество. Акционерите биват ограничени във
възможността си да взимат решения за управление на недвижимото имущество,
собственост на приватизираното дружество, възниква опасност при реализирана на
ипотечното право да бъдат лишени акционерите от възможността да осъществяват и.иционните
си намерения. Доколкото единственото изискване, което законът поставя е имуществото,
върху което се учредява ипотека, да е собственост на приватизираното дружество,
не се държи сметка и за това дали купувачът по приватизационния договор е
акционер към момента на вписването на ипотеката. Държавата се поставя в
привилигировано положение по отношение на останалите правни субекти, тъй като
може да реализира претенциите си от имущество, което не е собственост на
длъжника – купувач по приватизационния договор, като в същото време и не е
предоставена възможност на другите участници в стопанския оборот да защитят
интересите си. Освен това, въведената с §8, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПСК възможност
държавата да впише законна ипотека за обезпечаване на изпълнението на договори,
сключени преди влизане в сила на закона, създава непредвидимост за и.ициите на
лицата, придобили акции от капитала на приватизираните дружества към порядъка
от време преди влизането в сила на обсъжданата редакция на закона създаваща
правото на държавата да обезпечи вземанията си с вписване на законова ипотека.
В конкретния случай и доколкото с въвеждане на тази норма се преследват чисто
икономически интереси на държавата, не е налице и ограничението на правилото на
чл. 63, §1 от ДФЕС в обществен интерес.
С оглед установената с чл. 63, § 1
ДФЕС забрана за ограничение на свободното движение на капитали между
държавите-членки и в съответствие с принципа за примат на правото на Европейския
съюз над националните правни разпоредби, правилото на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК се
дерогира от общностния правен ред и не може да бъде прилагано от националния
съд от момента на приемането на Република България за член на Европейския съюз –
01.01.2007 г. до законодателната ѝ отмяна със ЗИД на ЗПСК, обн. в ДВ бр.
34/12.05.2015 г. С оглед на изложеното вписаната на основание § 8 ПР на ЗИД на
ЗПСК в полза на държавата чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол законна ипотека върху имуществото на ищеца се явява недействителна.
Наред с обсъденото основание за
недействителност на ипотеката, водещо до изначална невъзможност за възникване
на ипотечното правоотношение между страните по делото, с оглед акцесорния характер
на ипотеката следва да бъде подчертано, че към момента на вписването ѝ в
Служба по вписванията – гр. Оряхово, а именно – на 27.06.2011 г., вземанията на
държавата към дружеството купувач по приватизационната сделка - „А. – И.“ АД, за
чието обезпечаване е предприето вписването на законната ипотека, са били
погасени, доколкото към предхождащ момент е отпаднала правосубектността на „А. – И.“ АД с факта на заличаването му като
правен субект от търговския регистър, считано от 12.01.2010 г. В този контекст
и с оглед дефинирания акцесорен характер на ипотечното право е изключена възможността подобно право да възникне и успешно
да се учреди в хипотезата, когато главните вземания, за обезпечаването на които
се вписва ипотеката, са вече погасени и не съществуват в патримониума на
държавата. В заключение е необходимо да се добави, че при позитивно съдебно
решение по разгледан и уважен иск за
несъществуване на ипотечно право, каквото се явява настоящото, съдът не
дължи нарочен диспозитив за заличаване на вписването на ипотеката. Според разпоредбите на чл. 179, ал.
1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ вписването на ипотеката се заличава въз основа на
съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена
форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. Оттук следва, че
във всички случаи, когато кредиторът отказва да даде съгласие за заличаване на
ипотеката, може да бъде предявен отрицателен установителен иск, че ипотеката не
съществува. В този случай заличаването на вписването става въз основана
влязлото в сила съдебно решение. Съдията по вписванията е длъжен да извърши
заличаването, именно защото решението е задължително за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България – чл. 297 ГПК. Заличаваното е
конститутивна последица на съдебното решение, с което е установено със сила на
пресъдено нещо, че ипотечното право не съществува. Заличаването може да иска
всеки заинтересован. То се извършва чрез отбелязване отстрани на вписания акт,
като се посочи документът, на основание на който то става, и времето, когато е
направено. Отбелязването се подписва от съдията по вписванията (чл. 19, ал. 3
ПВ). От действащата нормативна уредба е
ясно, че заличаването е последица на влязлото в сила съдебно решение за несъществуване
на вписаната законна ипотека. Но тази последица не е нужно да бъде отразена в
диспозитива на решението, за да бъде приложена. Тя не е част от спорното
материално право. Заличаването на ипотеката е резултат на отбелязване, затова и
съдът няма как да го постанови – това прави съдията по вписванията като зачете
последиците на решението и упражни
материалната си компетентност свързана с отразяване на даденото обстоятелство
във водените книги и регистри.
По
разноските:
С оглед крайния изход на разглеждания
спор право на разноски се поражда единствено в полза на ищеца, който чрез
процесуалния си представител своевременно е отправил процесуално искане за
присъждане на направените разноски за водене на делото пред настоящата
инстанция. Съдът констатира, че така формулираното искане е придружено от
доказателства за реалното им извършване. Общият размер на установените като
извършени от ищеца разноски възлиза на сумата от 6 246,50 лв.,
представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Сезираният съд констатира, че по
предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парични вземания в
размер на сумата от общо 179 437,67 лв. не е събрана следващата се държавна
такса. Посоченият иск е от категорията на оценяемите, което означава, че за
разглеждането му трябва да се заплати държавна такса в размер на 4 % от цената
на същия, или сумата от 7 177,51 лв. В този смисъл и на основание чл. 77 ГПК в тежест на ответника – АПСК следва да се възложи заплащането на посочената
такса, доколкото предявеният за разглеждане иск спрямо тази страна е
основателен, респективно уважен. Таксата подлежи на плащане в полза бюджета на
Софийски градски съд.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
предявен от „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Агенция
за приватизация и следприватизационен контрол, с адрес: гр. София, ул. „*******,
че „А. – И.“ АД /заличено дружество/ не дължи на Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол сумата от сумата от 179 437,67 лв., от които : 177
120 лв. – неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001
г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2004 г. до окончателното
погасяване на задължението, и 2 317,67 лв. – лихва за забава в размер на 2
317,67 лв., както и за сумата от 3 880,00 лв. – присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от 05.04.2005 г., издаден
по гр. д. № 890/2014 г по описа на ОС – Враца, поради погасяването им със
заличаване на длъжника - „А. – И.“ АД от търговския регистър, считано от 12.01.2010
г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 179, ал. 1 ЗЗД, предявен от „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** срещу Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол, с адрес: гр. София, ул. „*******, че в полза на ответника Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол не съществува ипотечно правоотношение по законна ипотека, вписана под
дв. вх. рег. № 1625/27.06.2011 г. на Служба по вписванията, гр. Оряхово, по
отношение на притежавани от ищеца - „А.“ АД, ЕИК ******* недвижими имоти,
съставляващи както следва : поземлен имот пл. № 1885, парцел I, в кв. 169,
„Южна промишлена зона“, по кадастралния план на гр. Оряхово, обл. Враца,
одобрен със Заповед № 628/24.06.1985 г. с площ от 48 350 кв.м. при съседи: от
север – ул. „арх. Цолов“, от изток – имот пл. № 1943 на „О.И. Х.“ ЕООД, гр.
Оряхово, на юг – имот пл. № 1944 на „Изгрев“ ЕОД, гр. Оряхово, на запад –
улица, заедно с част от построените в имота сгради, а именно – главен корпус –
резервни части на ССТ, със сглобяема стоманобетонна конструкция, на един етаж,
построена през 1982 г., с разгърната площ от 2690 кв. м., както и триетажна
битова сграда с частичен сутерен, изпълнена от сглобяеми елементи, с плосък
покрив железобетонна плоча с хидроизолация, построена през 1982 г., с
разгърната застроена площ от 1 374 кв.м.
ОСЪЖДА Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати в
полза на „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 6 166,50 лв.,
представляваща направени разноски по делото пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл.
77 ГПК да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата в размер
от 7 177,51 лв. – представляваща следваща се държавна такса за предявения и
разгледан в настоящото производство иск за отричане съществуването на парични
вземания присъдени с решение № 129 от 08.02.2005 г. по гр. д. № 890/2014 г. на
ОС – Враца.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: