Присъда по дело №318/2022 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта:	13
Дата:	9 ноември 2022 г.
Съдия:	Дияна Димова Петрова

Дело:	20223610200318
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Велики Преслав, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
СъдебниЖеня Д. Иванова

заседатели:Диана П. Денева Дучева
при участието на секретаря Женя С. Проданова
и прокурора Каролина. Д. Калева
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Наказателно дело от общ
характер № 20223610200318 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. С. С. - роден на 22.04.1962 г. в гр. Велики Преслав, българин,
българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, работи, с постоянен адрес гр.
***, обл. Шумен, ул. „***“ № **, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това че 02.10.2016 г., в
гр.Велики Преслав, в съучастие с като съизвършител с Ф. Х. С. от гр.Велики Преслав, причинил
средна телесна повреда на А. А. А. от гр.Велики Преслав, изразяваща се в избиване на зъби без
които се нарушава дъвченето и говора – травматично разклащане на централните резци и счупване
на короната на пети зъб горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/, поради което и на
основание чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. с чл. 54 от НК, ГО ОСЪЖДА на ШЕСТ
МЕСЕЦА “лишаване от свобода“, като на осн.чл.58а, ал.1 от НК, НАМАЛЯВА наказанието с една
трета и му НАЛАГА ЧЕТИРИ МЕСЕЦА “лишаване от свобода“.
На осн.чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание “лишаване от
свобода“ ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Ф. Х. С., роден на 12.09.1998г. в гр. Велики Преслав, български
гражданин, с постоянен адрес в гр. ***, ул."***" № **, неженен, със средно образование,
безработен, осъждан, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това че 02.10.2016 г., в гр.Велики
1

Преслав, в съучастие като съизвършител с Х. С. С. от гр.Велики Преслав, причинил средна
телесна повреда на А. А. А. от гр.Велики Преслав, изразяваща се в избиване на зъби без които се
нарушава дъвченето и говора – травматично разклащане на централните резци и счупване на
короната на пети зъб горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/, поради което и на основание
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК вр. с чл. 54 от НК, ГО ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА
“лишаване от свобода“, като на осн.чл.58а, ал.1 от НК, НАМАЛЯВА наказанието с една трета и
му НАЛАГА ЧЕТИРИ МЕСЕЦА “лишаване от свобода“.
На осн.чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание “лишаване от
свобода“ ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, определя ОБЩО НАКАЗАНИЕ на
подсъдимия Ф. Х. С. с ЕГН **********, по настоящата присъда и по присъда по НОХД №46/2021
г. по описа на ВПРС, влязла в сила на 10.11.2021 г., в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА”,
На осн.чл.25, ал.4 вр. с чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното общо
наказание “лишаване от свобода“ ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
В случай на привеждане в изпълнение на наложеното с настоящата присъда общо
наказание „лишаване от свобода“ ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК,
от определеното общо наказание „лишаване от свобода“, времето през което подсъдимия Ф. Х. С.
е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, считано от 11.09.2019 г. от 19,30 часа до
15,00 часа на от 12.09.2019 г. по НОХД№46/2021 г. по описа на ВПРС.
ОСЪЖДА подсъдимите Х. С. С. с постоянен адрес гр. ***, обл. Шумен, ул. „***“ № **, с
ЕГН ********** и Ф. Х. С., с постоянен адрес в гр. ***, ул."***" № **, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на гражданския ищец А. А. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
***, обл. Шумен, ул. „***“ № **, сумата от 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал.2, вр.ал.1 от
НК вр. с чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършванена
деянието – 02.10.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърля гражданският иск в
останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Х. С. С. да заплати по сметка на Районен съд гр.
Велики Преслав държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 50.00
/петдесет/лева.
На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Ф. Х. С. да заплати по сметка на Районен съд гр.
Велики Преслав държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 50.00
/петдесет/лева.
ОСЪЖДА подсъдимите Х. С. С. с постоянен адрес ***, обл. Шумен, ул. „***“ № **, с ЕГН
********** и Ф. Х. С., с постоянен адрес в гр. ***, ул."***" № **, с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на гражданския ищец А. А. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
***, обл. Шумен, ул. „***“ № ** сумата от 575,00 лева представляваща обезщетение за
причинените му от престъплението по чл. 129, ал.2, вр.ал.1 от НК вр. с чл.20, ал.2 от НК
2

имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието -
02.10.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, отхвърля гражданския иск в останалата му
част до пълния предявен размер.
На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Х. С. С.. да заплати по сметка на Районен съд гр.
Велики Преслав държавна такса върху уважената част на гражданския иск за причинени
имуществени вреди в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Ф. Х. С.. да заплати по сметка на Районен съд гр.
Велики Преслав държавна такса върху уважената част на гражданския иск за причинени
имуществени вреди в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Х. С. С. да заплати в полза на
държавата по сметка на ВПРС сумата от 269.79 лв. /двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и
девет стотинки/ представляваща частта от направените по делото разноски по обвинението, по
което е признат за виновен, както и 5.00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Ф. Х. С. да заплати в полза на
държавата по сметка на ВПРС сумата от 269.79 лв. /двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и
девет стотинки/ представляваща частта от направените по делото разноски по обвинението, по
което е признат за виновен, както и 5.00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия подсъдимия Х. С. С., да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител А. А. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***,
обл. Шумен, ул. „***“ № **, направените разноски по делото в размер на 265.00 лв.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия подсъдимия Ф. Х. С., да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител А. А. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***,
обл. Шумен, ул. „***“ № **, направените разноски по делото в размер на 265.00 лв.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд
град Шумен.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №318 по описа за 2022 г. на ВПРС
От Районна прокуратура Шумен, Териториално отделение Велики Преслав е внесен в РС -
гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №36/2019г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№417/2016
г. по описа на РУ-В.Преслав, с който е повдигнато обвинение на Х. С. С. роден на 22.04.1962 г. в
гр. В. Преслав, пост. адрес гр. ***, ул. „***“ № *, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че на 02.10.2016г в гр. В.Преслав като
подбудител и помагач, в съучастие с Ф. Х. С. от гр. Велики Преслав - като извършител, причинил
средна телесна повреда на А. А. А. от гр. В.Преслав, изразяваща се в избиване на зъби, без които
се нарушава дъвченето и говора - травматично разклащане на централните резци и счупване на
короната на пети зъб горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/ - престъпление по чл. 129,
ал.2 във вр. е чл. 129, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.3 и ал.4 от НК и на Ф. Х. С. роден на 12.09.1998 г. в
rp. В.Преслав, пост. адрес гр. ***, ул. „***“ № *, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан с ЕГН **********, за това, че на 02.10.2016г в гр. В.Преслав, като
извършител в съучастие с Х. С. С. от гр. Велики Преслав - като подбудител и помагач, причинил
средна телесна повреда на А. А. А. от гр. В.Преслав, изразяваща се в избиване на зъби, без които
се нарушава дъвченето и говора - травматично разклащане на централните резци и счупване на
короната на пети зъб горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/- престъпление но чл. 129,
ал.2 във вр. с чл. 129, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Всеки от подсъдимите и защитника в разпоредителното заседание по делото заявяват, че
ще се възползват от диференцираните процедури по НПК на основание чл.371, т.2 от НПК, като
всеки от подсъдимите признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
като съобрази че самопризнанията по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 09.11.2022 г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на
основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите за деянията описани в
обвинителния акт.
Пострадалият преди разпоредителното заседание по делото предявява граждански искове
солидарно срещу подсъдимите за причинените му от престъплението имуществени и
неимуществени вреди. Предявените граждански искове са приети за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство. Ведно с гражданските искове депозира и молба за
конституиране като частен обвинител. Предвид наличието на процесуалните и материално правни
предпоставки пострадалото лице е конституирано и като частен обвинител, който да поддържа
обвиненията наред с прокурора.
На осн.чл.287 от НПК, прокурорът преди приключване на съдебното следствие повдига
ново обвинение на подс.Х. С., съответно изменено и по отношение на подс.Ф. С., т.к на съдебното
следствие са установени основания за съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, в частта относно формата на съучастие.
Съдът е допуснал изменението на обвинението, което се поддържа и от частния обвинител,
като страните не са пожелали да се подготвят по новото обвинение.
Поради което производството по делото е продължило по новите обвинения, както следва:
срещу подсъдимия Х. С. С. - роден на 22.04.1962 г. в гр. Велики Преслав, българин,
българско гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, работи, с постоянен адрес гр.
***, обл. Шумен, ул. „***“ № *, ЕГН **********, за това че 02.10.2016 г., в гр.Велики Преслав, в
съучастие с като съизвършител с Ф. Х. С. от гр.Велики Преслав, причинил средна телесна повреда
на А. А. А. от гр.Велики Преслав, изразяваща се в избиване на зъби без които се нарушава
дъвченето и говора – травматично разклащане на централните резци и счупване на короната на
пети зъб горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/, поради което и на основание чл.129, ал.2
вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и срещу подсъдимия Ф. Х. С., роден на 12.09.1998г. в гр. Велики
Преслав, български гражданин, с постоянен адрес в гр. ***в, ул."***" № *, неженен, със средно
1

образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за това че 02.10.2016 г., в гр.Велики
Преслав, в съучастие като съизвършител с Х. С. С. от гр.Велики Преслав, причинил средна
телесна повреда на А. А. А. от гр.Велики Преслав, изразяваща се в избиване на зъби без които се
нарушава дъвченето и говора – травматично разклащане на централните резци и счупване на
короната на пети зъб горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/, поради което и на основание
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на ШРП ТО-В.Преслав поддържа повдигнатите
обвинения, които счита за доказани по несъмнен начин и предлага на съда, след като признае за
виновни подсъдимите, да наложи на Х. С. наказание 6 месеца „лишаване от свобода“, което на
осн. чл. 58а от НК, да бъде редуцирано с 1/3 до 4 месеца. Вида и размера на същото, според
прокурора би изиграло роля за постигане целите на специалната превенция. Предлага наказанието
„Лишаване от свобода“ на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години. Предлага
на подсъдимия Ф. С. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
което да бъде редуцирано на осн. чл. 58а от НК с 1/3 до 4 месеца и същото наказание да бъде
отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
По отношение на Ф. С. прокурора счита, че са налице и условия за приложение на чл. 25
вр. чл. 23 от НК по настоящата присъда и по предходна такава и моли съдът да определи едно
общо наказание до размера на най-тежкото.
По отношение на гражданския иск за неимуществени вреди, счита същия за доказан по
основание като предоставя на съда да определи неговия справедлив размер.
Частният обвинител чрез повереника, счита обвиненията за доказани по несъмнен начин и
предлага да бъде наложено наказание на всеки от подсъдимите в размер на 8 месеца „лишаване от
свобода“, което да бъде редуцирано на осн.чл.58а, ал.1 от НК, като не изразява становище по
отношение на отлагане или изтърпяване ефективно на наказанието. По отношение на гражданските
искове моли да бъдат уважени изцяло, ведно с присъждане на направените по делото разноски,
както в настоящото разглеждане на делото, така и от друг състав на съда.
В хода на съдебното следствие всеки от подсъдимите заявява, че разбира в какво е обвинен
и се признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е
съгласен с тях.
Защитникът счита че по отношение на подс.Ф. С. обвинението е доказано по несъмнен
начин и предвид многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства, следва същото да
бъде определено на осн.чл.58а, ал.4 от НК във връзка с чл.55 от НК, в минималния предвиден в
закона срок на лишаването от свобода три месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок
от три години на осн.чл.66 от НК.
Подсъдимият Ф. С. се солидаризира със защитника си.
По отношение на подс.Х. С., защитата счита че обвинението не е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна, поради което моли за неговото оправдаване.
Подсъдимият Х. С. подкрепя изцяло изложеното от защитника си.
Според защитника гражданският иск за неимуществени вреди е доказан по основание само
по отношение на Ф. С., но изключително завишен по размер, поради което мило съда да го намали
„драстично“.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази процесуалната им годност, съдът прие за установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Пострадалият А. А. и подс.Х. С. били съседи. Отношенията между семействата им се
влошили отпреди около пет години, поводът за което бил разваления годеж между дъщерята на Х.
С. и сина на А. А.. От тогава до 02.10.2016г. между постр. А. и подсъдимите Х. С. и Ф. С., които
били баща и син, възниквали пререкания по различни поводи. Пострадалият неколкократно
предупреждавал Х- С. да преустанови отношенията си с неговото семейство, но последният се
заканвал, че нямало да ги оставят на мира цял живот.
На 02.10.2016г. около 17-18 часа постр. А. паркирал своя автомобил пред дома си. По това
2

време на улицата бил и подс. Ф. С.. Виждайки А., последния му казал, че го очаква и го напсувал.
Помежду им възникнало пререкание на висок тон. Разпрата чуло св. С. Т. - съпруга на
пострадалия. Тя излязла на улицата и застанала между двамата, за да предотврати евентуална
физическа саморазправа. В този момент подс. Ф. С. я бутнал и тя паднала на земята. Оплакала се
от болки в крака, който скоро бил опериран. А. веднага се притекъл на помощ, но когато
приклекнал, за да вдигне съпругата си, чул зад гърба си гласа на подс. Х. С., който се обърнал към
сина си Ф. С. с думите: ”Сега е моментът, удари го, сега ти е паднал, използвай”. Докато подканва
сина си да нанесе удар на пострадалия, подс. X.С. хванал двете ръце, на А. и ги събирал отзад зад
гърба му. Подсъдимият Ф. С., насърчен от думите на баща си и възползвайки се от
невъзможността на А. да се отбранява, му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на лицето,
като го съборил на земята. В следствие на деятелността на двамата възпрепятстване от страна на
Х.С. за отпор от пострадалия и нанесените удари от Ф. С. на А. бил счупен пети зъб горе, вляво, до
нивото на венеца, травматично били разклатени двата централни резци и втори зъб горе вляво,
което впоследствие довело до екстрахиране на резците. Нанесени му били и други травматични
увреждания, изразяващи се в травматичен оток в окосмената част на главата в ляво на ограничена
площ, кръвонасядане, две плитки латерации на горната устна, дълбоко охлузване на в задната
страна на левия ракът и охлузване на предмишницата под лакътя на същата ръка. След като видяла
побоят над А., св. Т. се развикала и започнала да моли някой от съседите да повика полиция.
Същевременно тя предотвратила и удар с бетонен кол, който съпругата на X.С. се опитала да
нанесе на пострадалия. Случилото се станало достояние на съседи, сред които и св. А. А., която
подала сигнал на телефон за спешни повиквания 112. На място пристигнал полицейски екип, който
преустановил физическата саморазправа.
На 03.10.2016 г. постр. А. бил транспортиран от св. Р. Р. до гр.Шумен, където посетил
ОСМ при МБАЛ-Шумен и бил освидетелстван от съдебен лекар. Последният го насочил за
консулт към стоматолог и такъв бил извършен.
Последвали медицински манипулации - на 05.10.2016 г. бил екстрахиран корена на 5-ти
зъб горе вляво, а на 30.11.2016г. били екстрахирани и централните резци , тъй като същите били с
Трета степен подвижност. Горното е намерило отражение в допълнително издаденото СМУ от
07.12.2016г. издадено от медицински специалист стоматолог.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанията на подсъдимите в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, които признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти чрез
техния разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на всеки от подсъдимите по чл.371,
т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда.
От изготвената комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че на
02.10.2019г. А. А. от гр. В. Преслав получил следните травматични увреждания: травматичен оток
в окосмената част на главата, слепоочно вляво на ограничена площ. Кръвонасядане, отток и две
плитки латерации на горна устна.Травматично разклащане на централните резци на горната
челюст и на втори зъб горе вляво.Счупване на короната на пети зъб горе вляво до венеца. Дълбоко
петнисто охлузване по задната част на левия лакът, кожно охлузване на предмишницата под
лакътя със задебеляване на епидермиса отдолу нагоре. Леко изразен травматичен оток около
охлузванията на лакътя.
Експертизата приела, че в резултат на получените травматични увреждания , на постр. А. е
причинено травматично разклащане на централните резци и счупване на короната на пети зъб горе
вляво под нивото на венеца /мостоносител/, поради което уврежданията следва да се квалифицират
по медикобиологичния признак избиване на зъби , без които се нарушава дъвченето и говора.
Травматичните увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма
удар и триене /за охлузванията/. Доколкото нанасянето на удари с невъоръжена ръка или крак имат
3

характеристика на такива, причинени от твърди тъпи предмети, експертизата приема, че същите
могат да бъдат получени по начин, съобщен от пострадалия.
Травматично разклащане на централните резци и счупване на короната на пети зъб горе вляво
под нивото на венеца /мостоносител/, които експертизата квалифицира по медикобиологичния
признак като избиване на зъби, без които се нарушава дъвченето и говор покрива критерия за
нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния подсъдимите в съучастие помежду
си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер –
нанасяне на средна телесна повреда, наказуемо по чл.129 от НК, защото:
- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
- от обективна страна подсъдимите чрез своите действия са въздействали на организма на
пострадалия, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи: От назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на общите действия на
подсъдимите на А. е причинено травматично разклащане на централните резци и счупване на
короната на пети зъб горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/, които уврежданията следва
да се квалифицират по медикобиологичния признак избиване на зъби, без които се нарушава
дъвченето и говор. Травматичните увреждания били причинени от действието на твърди тъпи
предмети по механизма удар и триене /за охлузванията/. Доколкото нанасянето на удари с
невъоръжена ръка или крак имат характеристика на такива, причинени от твърди тъпи предмети,
експертизата приема, че същите могат да бъдат получени по начин, съобщен от пострадалия.
Травматично разклащане на централните резци и счупване на короната на пети зъб горе вляво
под нивото на венеца /мостоносител/, които експертизата квалифицира по медикобиологичния
признак като избиване на зъби, без които се нарушава дъвченето и говор покрива критерия за
нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Останалите причинени
травматични увреждания представляват лека телесна повреда.
- субект на престъплението са пълнолетни вменяеми лица;
- от субективна страна престъплението е извършено от всеки от подсъдимите с пряк
умисъл – двамата са предвиждали конкретното увреждане и са съзнавали общественоопасния му
характер, като са искали настъпването на съставомерния резултат. Престъплението е извършено в
съучастие, при общност на умисъла, след разпределение на ролите, като всеки от подъсидимите е
действал като извършител.
Съгласно задължителната съдебната практика изразена в Постановление № 2 от
16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г.
/т. 6/ приложими и по отношение на телесната повреда: „Съизвършителство има и когато
между съучастниците са разпределени ролите, които имат да изпълняват при извършване на
убийството. Затова съизвършител се явява и този от съучастниците, който държи жертвата,
когато останалите й нанасят ударите, от които е последвала смъртта“. Т.е. при тези случаи,
приложими и към настоящия, същественото е, че действията на всеки един от нападателите
в побоя са насочени към осъществяването на общия престъпен резултат - телесното
увреждане на пострадалия, действайки с общност на умисъл и съотв. илеревантни за
квалификацията на деянието е конкретния автор на нанесения удар, причинил
съставомерния резултат. Извършителят осъществява самото изпълнение на престъплението
и участва в стадия на изпълнението на престъплението, какъвто в случая се явява и подс.Х.
С.. Взаимното участие на подсъдимите в извършване на деянието е довело до престъпния
резултат – нанасяне на средна телесна повреда.
Причините за консумирането на престъплението се коренят в ниската правна култура на
подсъдимите и нежеланието им да се съобразяват с установения правен ред в страната,
незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото
здраве и физическата цялост на личността, като настъпилия общественоопасен резултат е във
4

пряка и причинна връзка с виновното им поведение.
Мотивът за извършване на престъплението е предхождащ дългогодишен конфликт между
пострадалия и двамата подсъдими.
При определяне на наказанието на всеки от подсъдимите за извършеното престъпление,
съдът се е ръководил изцяло от това, че производството е по реда на глава двадесет и седма от
НПК, в частност от чл.373, ал.2 от НПК.
Подсъдимия Х. С. С. - роден на 22.04.1962 г. в гр. Велики Преслав, българин, българско
гражданство, неженен, неосъждан, с основно образование, работи, с постоянен адрес гр. ***, обл.
Шумен, ул. „***“ № *, ЕГН **********.
Като смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът прие чисто съдебно минало,
съдействие на органите на ДП. Като отегчаващи отговорността обстоятелства прие степента на
участие в извършване на престъплението/целенасочено държане на ръцете на пострадалия и
подтикване другия подсъдим към незабавни действия, за да бъде постигнат престъпния резултат-
телесна повреда/, начина на извършване от двамата подсъдими /държане и нанасяне на удари, като
се пречи на пострадалия да се защити/ и мотива за извършване на престъплението /стара вражда от
преди около пет години, интензитета на която необяснимо не е намалял с течение на времето, а се
подклажда и от двете страни/. Настоящият състав прецени, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия Х. С. обстоятелства. Предвид на горното
намира, че следва да му бъде определено наказание под средния размер, предвиден за
извършеното престъпление - осем месеца“лишаване от свобода“, което на осн.чл.58а, ал.1 от НК,
намали с една трета и му наложи наказание четири месеца “лишаване от свобода“.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е
наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание
“Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимия Ф. Х. С., роден на 12.09.1998г. в гр. Велики Преслав, български гражданин, с
постоянен адрес в гр. ***в, ул."***" № *, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с
ЕГН **********.
Като смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът прие липсата на осъждания към
датата на извършване на престъплението, съдействие на органите на ДП. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства прие степента на участие в извършване на престъплението/нанасяне
на удари, за да бъде постигнат престъпния резултат-телесна повреда/, начина на извършване от
двамата подсъдими /държане и нанасяне на удари, като се пречи на пострадалия да се защити/ и
мотива за извършване на престъплението /стара вражда от преди около пет години, интензитета на
която необяснимо не е намалял с течение на времето, а се подклажда и от двете страни/.
Настоящият състав прецени, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия ФЕРХАН С. обстоятелства. Предвид на горното намира, че следва
да му бъде определено наказание под средния размер, предвиден за извършеното престъпление -
осем месеца“лишаване от свобода“, което на осн.чл.58а, ал.1 от НК, намали с една трета и му
наложи наказание четири месеца “лишаване от свобода“.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдената не е
наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание
“Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Определеният размер на наказанията, съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдените лица. Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително
върху всеки от тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този
начин и с така определеното наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
5

Съдът като съобрази, че са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК
определи общо наказание на подсъдимия Ф. Х. С., по настоящата присъда и по присъда по НОХД
№46/2021 г. по описа на ВПРС, влязла в сила на 10.11.2021 г., до размера на най-тежкото
наказание четири месеца “лишаване от свобода”, като на осн.чл.25, ал.4 вр. с чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на наложеното общо наказание “лишаване от свобода“ за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
В случай на привеждане в изпълнение на наложеното с настоящата присъда общо
наказание „лишаване от свобода“ приспадна на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, от
определеното общо наказание „лишаване от свобода“, времето през което подсъдимия е бил
задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по НОХД№46/2021 г. по описа на ВПРС.
Досежно предявените граждански искове, съобрази следното: в резултат на процесното
противоправно деяние, осъществено в съучастие при съизвършитество, което е в пряка причинна
връзка с поведението на дейците, пострадалият е претърпял средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129 от НК, като са му причинени имуществени вреди за лечение в размер на 575,00 лв.,
доказани с документи и неимуществени вреди, болки и страдания, за които трудно би могло да се
намери равностоен паричен еквивалент. Съдът, при определяне на размера на причинените
имуществени вреди, се съобрази с представените писмени доказателства /на стр.86 и стр.100 от
ДП/. Поради което осъди подсъдимите да заплатят солидарно на пострадалия сумата от 575,00
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 02.10.2016 г. до
окончателното заплащане на сумата и отхвърли гражданския иск в останалата му част до пълния
предявен размер, като недоказан.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност
се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе.
По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пострадалият, освен имуществени е претърпял и
неимуществени вреди, които са неизмерими с пари, и затова размерът на следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които се имаха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му
положение. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява
главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането – травматичен
оток в окосмената част на главата, слепоочно вляво на ограничена площ, кръвонасядане, отток и
две плитки латерации на горна устна, травматично разклащане на централните резци на горната
челюст и на втори зъб горе вляво, счупване на короната на пети зъб горе вляво до венеца, дълбоко
петнисто охлузване по задната част на левия лакът, кожно охлузване на предмишницата под
лакътя със задебеляване на епидермиса отдолу нагоре, леко изразен травматичен оток около
охлузванията на лакътя.
Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван
пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което, с оглед на
гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. В конкретният случай съгласно
експертното заключение се установи, че в резултат на получените травматични увреждания на
постр. А. е причинено травматично разклащане на централните резци и счупване на короната на
пети зъб горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/, поради което уврежданията следва да се
квалифицират по медикобиологичния признак избиване на зъби, без които се нарушава дъвченето
и говора, нанесените и други телесни увреждания са причинили допълнителни болки и страдания,
начина на извършване чрез поставяне в неравностойно положение, без възможност да се защити,
6

на улицата, пред близки, които са наблюдавали случващото се, от своя страна е предизвикало
още негативни изживявания, безсилие и срам. Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и в случая се касае именно за А. А.
А..
Именно съобразявайки всички тези обстоятелства, във връзка с претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, начина на извършване на престъплението, както и
условията и обстановката, при които е осъществено/упоритост при осъществяване на
престъплението, демонстративно и агресивно/, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е
справедливо така претендирания граждански иск да бъде уважен в размер от 2500.00 лв., като в
останалата му част го отхвърли като неоснователен и недоказан. Всеки от подсъдимите е
допринесъл в еднаква степен за причиняване на вредите, поради което същите следва да бъдат
заплатени солидарно от двамата подсъдими. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към
момента на извършване на деянието. От този момент виновният им причинител изпада в забава.
Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва за
съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на
гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде присъден ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно - 02.10.2016 г.
Съдът възложи на всеки от подсъдимите направените разноски от гражданския ищец и
частен обвинител.
Съдът възложи на подсъдимите и деловодните разноски, направени в хода на досъдебното
и съдебното производство, включително и държавната такса съобразно размера на уважения
граждански иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Съобщи за изтекли лични данни