Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………2023 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ тричленен състав,
в публично
заседание на десети ноември през 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА
ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура
Варна Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията – докладчик В.
Чолакова кас. НАХД № 2162 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.Х.И. с ЕГН **********
***, срещу Решение №1005/21.07.2022 г., постановено по н.а.х.д. №1252/2022 г.
по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 21-0819-005487/17.12.2021 год. на Началник група към ОД МВР Варна,
сектор ПП – Варна, с което на касатора за нарушение на чл.174, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. и за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. Със същото решение
касаторът И. И. е осъден да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Касаторът релевира основанията на чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК, приложими по препращане на чл. 63в от ЗАНН - нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. На практика в
касационната жалба се преповтарят възраженията, посочени пред въззивната
инстанция. Твърди се, че при постановяване на решението не са взети предвид
всички факти и обстоятелства, свързани с извършване и установяване на
административното нарушение тъй като същите са невярно описани в
обстоятелствената част на наказателното постановление – не е взето предвид
влошеното му здравословно и физическо състояние вследствие на травми от нанесен
му побой от служители на охранителна фирма, което го е лишило както от
възможност да преценява обстановката край себе си, така и от способност да
взема правилни и адекватни решения. Сочи се, че незаконосъобразно е бил лишен
от възможността да участва лично в образуваното пред ВРС дело. Моли решението
на ВРС да бъде отменено и да се отмени наказателното постановление. В съдебно
заседание касаторът не се явява, представлява се от процесуален представител,
който поддържа касационната жалба. В хода по същество и в писмената защита
претендира присъждане на разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът по касация – Началникът на група в ОД на
МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен не изпраща представител.
В писмени бележки, с.д № 16654/08.11.2022 г. пълномощникът на ответника гл. юриск.
К.Л.- А., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето
й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като моли в случай,
че жалбата се уважи и се присъди адвокатско възнаграждение, същото да бъде в
минимален размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила
решението на ВРС.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна пред Районен съд-Варна е
установено, че на 04.12.2021г. около 00.10 часа в град Варна, по ул. „Вяра“, в посока
бул. „Сливница“ И.И. управлявал лек
автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег.№ **, като отказал да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510” с фабричен номер ARNA **, и не носил СУМПС както и контролен талон
към него. За нарушението е съставен АУАН по данни на свидетели очевидци.
Издаден бил и талон за медицинско изследване № **. АУАН бил съставен и предявен
на И., който отказал да го подпише, което било удостоверено с подпис на
свидетел. Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред Районен съд- Варна
наказателно постановление, с което АНО наложил на И. за нарушение на чл.174,
ал. 3 от ЗДвП на осн. чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца; за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. и за нарушение
на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на осн. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 10лв.
За да потвърди наказателното постановление Районен
съд-Варна е приел, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и при спазване на разпоредбите
на чл.52, ал.4, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Прието е и че в АУАН и НП подробно са
описани всички елементи от състава на нормите, проявлението на които сочат на
съставомерност на деянията. По същество е прието, че събраните доказателства
установяват обективната и субективната съставомерност на санкционираните деяния
и реализирането на съставите на посочените административни нарушения.
Решението на Районен съд – Варна е правилно и в
съответствие с приложимия закон. Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на
съда. Същият споделя и правните изводи на решаващият съд за законосъобразност
на издаденото наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира
последиците при отказ на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества.
Установяването на употребата се извършва посредством техническо средство или
чрез медицинско изследване по аргумент от чл. 174, ал. 3 от ЗДвП във вр. с Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр.
81 от 2018 г.), като последната определя реда за установяване посредством
използване на съответни технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Разпоредбата на чл. 3а от Наредбата
конкретизират основанията за допустимост на изследването с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
/доказателствен анализатор/ или с медицинско или химическо лабораторно
изследване, когато-лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест, лицето не приема показанията на техническото средство или теста,
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Предвид горното, водачът на МПС извършва
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, когато откаже да бъде изследван с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество и едновременно с това при наличие на основанията на чл. 3а от
Наредбата не изпълни издаденото му предписание за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Т.е. съставянето и връчването на талона за медицинско изследване е
доказателство за заявения от водача отказ, който наред с установеното
управление на МПС изпълва състава на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В случая за изхода на спора е релевантно единствено безспорно
установеното обстоятелството, че И. е отказал проверка с техническо средство „Алкотест
Дргерер 7510” с фабричен номер ARNA 0167, каквото е и словесното описание на
нарушението, което сочи именно на нарушение на първата хипотеза на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Този извод на въззивната инстанция не се оспорва от касатора, а изложените
от него аргументи целят единствено да докажат, че причина за отказа му е било неговото
неадекватно състояние с оглед особеното емоционално, физическо и психическо
състояние, в което се е намирал след конфликта с намиращите се на място
служители на охранителна фирма и на пристигналите по-късно полицейски
служители.
Горните възражения от една страна не могат да бъдат
приети за достоверни, а от друга сами по себе си не оборват както съставения
АУАН, така и обясненията на разпитаните свидетели по делото. Всички разпитани
свидетели, вкл. и преките очевидци на случилото се, са категорични, че
касаторът е бил в нетрезво състояние и е отказал да бъде тестван за алкохол.
Причините за отказа от страна на И. да му бъде извършена проверка не са
отразени от него с възражение при съставянето на акта, нито впоследствие с
писмено такова в установения от ЗАНН срок. Още повече, че по арг. от чл. 189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното, като от страна на касатора не е оборена тази
доказателствена сила с допустимите процесуални способи.
Не могат да бъдат споделени от касационния състав
доводите на касатора за незаконосъобразност на НП поради това, че в него
неправилно е посочено времето на извършване и констатиране на нарушението – 00.10
ч. на 04.12.2021 година. На първо място, няма законово изискване в АУАН да бъде
отразен точния час на извършване на нарушението, а единствено датата и мястото
на извършването му по арг. от чл. 42, т.3 от ЗАНН, което в случая е сторено –
04.12.2021г. около 00.10 часа. Фактът, че АУАН е съставен в 00.10 часа, а
талона за медицинско изследване е издаден в 01.20 часа, е неотносим към
съставомерността на деянието - отказ за извършване на проверка с техническо
средство. Времевият интервал от съставяне на АУАН до извършване на проверка за
алкохол в специализирана лаборатория би имал значение и би бил относим към
съставомерността на деяние, обективирано в употреба на алкохол с оглед
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. В конкретната хипотеза, макар
и талона за кръвна проба да е издаден след 1 час, по делото не е спорно, че И.
не е отишъл в МБАЛ, за да му бъде извършено медицинско изследване за наличието,
респ. липсата на употреба на алкохол.
Неоснователни са и твърденията, изложени в
касационната жалба, че въззивният съд е осуетил участието на И. в съдебното
производство и поради това касаторът не е могъл да реализира в пълен обем
правото си на защита. По аргумент от чл. 61, ал. 2 от ЗАНН съдът дава ход на
делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от
него адрес. В случая в подадената до Районен съд – Варна жалба от 23.03.2022г. И.
е посочил адрес ***, на който адрес е изпратена призовката от 05.04.2022г.
Видно от приложения отрязък от призовката, длъжностното лице–връчител е
отбелязало, че адресатът не е познат във входа, а в момента в ап. 56 не живее
никой. Този факт е дал основание на въззивния съд да даде ход на делото, поради
което не е налице твърдяното процесуално нарушение.
Що се отнася до твърдението, че И. към момента на
извършване на нарушението не е управлявал МПС и в този смисъл не е бил „водач“,
поради което неправомерно АНО е ангажирал административнонаказателната му
отговорност, същите са изложени за първи път едва с писмената защита,
депозирана в съда по електронен път на 21.11.2022 г., т.е. след приключване на
устните състезания в производството. Съгласно чл. 218, ал.1 от АПК касационната
инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.
По аргумент за противното изложените в писмената защита нови доводи не се
обсъждат, което кореспондира и с установената в чл. 220 от АПК забрана за
установяване на нови факти в хода на касационното производство.
По отношение на другите две нарушения на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, а именно, че И. не е носил СУМПС от съответната категория и
контролния талон от СУ, същите се явяват доказани. Съгласно горната разпоредба,
водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. По делото не са събрани доказателства оборващи установеното в
НП, а именно, че СУМПС и контролния талон не са представени в момента на
проверката. Поради това, доказателствената стойност на АУАН не е оборена и АНО е наложил на жалбоподателя наказание в минимален размер, съобразно
разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП. Обстоятелството,
че тези документи са иззети от касатора в по-късен момент при извършен обиск не
променя горния извод на съда.
Не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, тъй
като, видно от справката за нарушител/водач от касатора са извършени множество
нарушения по ЗДвП, за които е бил санкциониран. Липсват каквито и да е
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обичайните случаи.
В обобщение във връзка с оплакванията на касатора,
поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че такива оплаквания
са правени още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е дал
законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните доказателства
по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до
обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение.
Настоящата инстанция не е компетентна да изследва
фактите, а правилното прилагане на закона към установените от въззивната
инстанция факти. При неправилно установяване на фактите по вина на въззивния
съд, поради процесуални пропуски, довели до лишаване на страната от право на
защита, касационният съд е компетентен да върне делото за ново разглеждане на
друг състав на същия съд. Когато фактите, релевантни за спора, не са установени
правилно от първата инстанция по вина на страната, която се ползва от тях, то
касационната инстанция не може да отмени решението на това основание, ако
въззивният съд е положил всички усилия за издирване на обективната истина чрез
попълване на делото с доказателства.
Касационното
производство не е предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на
въззивния съд. В настоящата хипотеза доказателства, които да подлагат на
съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито във
въззивното, нито в настоящото съдебно производство.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените
в нея основания, а обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното
искане и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден от изложеното и на основание чл.221, ал.2 предл.
първо от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административният съд, VІ – ти
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1005/21.07.2022 г. по НАХД
№1252/2022 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА И.Х.И. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР - Варна,
сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: