Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2294
30.09.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На двадесети септември Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. №
6149 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод предявения от С.М.М. против „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.
Рим, Италия, и допълнително уточнен иск за приемане за установено по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Мини Купър”, модел
„SD COUNTRYMAN”, с италиански регистрационен № ЕК 582 RG,
с видим
номер на рамата и номер на рамата по талон за регистрация на МПС - WMWZB71030WM98827, и оригинален номер на
рамата WMWZB71060WM98854.
Ищецът твърди, че през м. май 2012 г. в гр. Н. е закупил процесния автомобил, като
същия ден са му били предадени ключовете и талона на автомобила, а по-късно му
е бил донесен подписан от продавача писмен договор за
покупко-продажба от 10.06.2012 г., озаглавен „Декларация“, в който е била
вписана продажната цена на автомобила, и ищецът
е подписал договора в качеството си на купувач. Твърди също така, че на
07.02.2013 г. в резултат на извършена
полицейска проверка ищецът е предал доброволно на органите на полицията лекия
автомобил, както и ключа и талона на същия,
а на 23.04.2013 г. е предал на разследващ полицай и оригиналния договор за
покупко-продажба.
Заявява, че след това многократно е искал от РП – Бургас автомобилът да му бъде
върнат, но му е било отказвано с мотива, че ответното застрахователно дружество
има претенции към процесното МПС, поради което е прието, че е налице спор за
собственост между тях и на осн. чл. 113 от НПК връщането на автомобила е
обусловено от разрешаването на този спор по гражданскоправен ред. Поради това
ищецът е предявил настоящия иск, като твърди, че дори да е придобил автомобила
от несобственик, то той е придобил правото на собственост върху процесното МПС
на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗС. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
отговора, представя доказателства. Поискано е постановяване на неприсъствено
решение.
Така предявеният
установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като същият е
редовен и допустим.
Ответното дружество
не е подало отговор в законоустановения срок, не е изразило становище по
съществото на спора, не е ангажирало доказателства. Същото не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, редовно призовано, като липсва и искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
След
преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени писмени
доказателства (италиански регистрационен талон на МПС с превод на български
език, Договор (декларация) за покупко-продажба на МПС – на италиански език с
превод на български език, Протокол за доброволно предаване от 23.04.2013 г. и
две постановления на РП-Бургас), които не са оспорени от ответника и от които
може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на предявения иск,
тъй като от същите се установява, че ищецът е закупил процесното МПС от
италиански гражданин, удостоверено в писмен договор, като след това е предал
автомобила на органите на МВР, както и два пъти прокуратурата му е отказвала
връщане на автомобила, поради наличие на спор за собственост с ответника.
Предвид установената вероятна основателност
на иска и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се
е явил в съдебно заседание, без да е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставянето на
отговор и неявяването му по делото, съдът намира, че са налице условията на чл.
238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се
мотивира по същество.
Предвид
крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство в размер на 1526 лв., съгласно представения списък на разноските и
приложените доказателства за сторените разходи.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със
седалище и адрес на управление Република Италия, гр. Рим, бул. „Чезаре Павезе“
№ 385, че С.М.М., ЕГН **********,***,
е собственик на лек автомобил марка „Мини Купър”, модел „SD COUNTRYMAN”,
с италиански регистрационен № ****,
с видим
номер на рамата и номер на рамата по талон за регистрация на МПС - *****, и оригинален номер на
рамата ******, с италиански регистрационен талон № ***.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище и адрес на управление Република Италия,
гр. Рим, бул. „Чезаре Павезе“ № 385,
да заплати на С.М.М., ЕГН **********,***,
сумата от 1 526,00 лв. (хиляда
петстотин двадесет и шест лв.), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните
преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА