№ 72
гр. В.П., 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20243610100554 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79, ал. 1 от
ЗЗД, и чл.86, ал. 1 от ЗЗД от „Ю.Б.“ АД, представлявано по закон от Д. Ш. и П.Д. –
изпълнителни директори срещу С. Д. И. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 4989,72 лева,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 09.05.2023 год. до
окончателно плащане на сумата, възнаградителна лихва в размер на 1066,15 лева, начислена
за периода от 05.05.2022 год. до 31.03.2023 год. и мораторна лихва в размер на 780,43 лева,
дължима за периода от 05.05.2022 г. до 26.04.2023 г., за които суми има издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 98 от 12.05.2023 год. и
изпълнителен лист № 96 от същата дата по ЧГД № 215/2023 г. по описа на РС – В.П..
Ищецът твърди, че с ответника се намират в договорни отношения по Договор за
кредитен лимит за издаване на кредитна карта с № МК213877 от 14.07.2021г. с разрешен
кредитен лимит в размер на 5000,00 лева. Излага, че на дата 05.05.2022 год.
кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, като е
изпаднал в забава. Допълва, че е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за
главница, считано от датата на изпадане в забава - 05.05.2022 год. Поддържа, че предвид
допуснатото просрочие кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем на дата -
31.03.2023 г. с връчена Покана до длъжника. С поканата е даден срок и възможност на
длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита, но към настоящия момент
длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница, такси и разноски по
сключения договор с „Ю.Б.".
Ищцовото дружество настоява, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
31.03.2023 год. С настоящата искова молба, към която е приложена покана за изпълнение, в
която е инкорпорирано и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
ищецът изрично се позовава на предсрочната изискуемост на вземанията по процесния
1
Договор за кредит с № МК213877 от 14.07.2021г.
При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
разноски в заповедното и исковото производство.
В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Преди датата на съдебното заседание е депозирано становище от редовно упълномощения
му процесуален представител, в което последвният заявява, че поддържа претенциите и
моли същите да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който ответникът чрез
назначения му особен представител заявява, че намира исковата претенция за допустима, но
за неоснователна. Оспорва твърдението на ищеца, че на посочената в исковата молба дата,
както и към датата на подаване на заявлението от страна на кредитора за издаване на
заповед за изпълнение е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена
надлежно на ответника, тъй като счита, че волеизявлението на банката за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита не е досигнало до С. Д. И.. Твърди, че клаузата, с която е
договорен размерът на дължимата възнаградителна лихва по кредита е неравноправна, тъй
като ощетява потребителя. Допълва, че клаузата не е индивидуално уговорена и не отговаря
на изискването на чл. 10 от ЗПК – да е изготвена на ясен и разбираем за потребителя език.
Предвид всичко изложено настоява исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
По силата на Договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта №
МК213877, сключен на 14.07.2021 г. между ищцовото дружество и ответника, ищецът е
издал на ответника кредитна карта Mastercard Standard.
От представения Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК213877,
сключен на 14.07.2021 г. между ищцовото дружество и ответника, е видно, че ищецът е
предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван
чрез кредитната карта, в размер на 5000,00 лева, съгласно условията за усвояване, ползване
и погасяване, посочени в подписания договор за кредит, общите условия към него и всички
други приложения. Съгласно чл. 4, ал. 1 кредитният лимит се олихвява с фиксиран годишен
лихвен % в размер на 18,9 %, като всички дължими възнаграждения по договора се
начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит на Картата през съответния
месечен отчетен период. Размерът на ГПР е 31,73% съгласно чл. 4, ал. 5. В чл. 4, ал. 2 и 3 от
договора подробно е посочен начинът на начисляване на договорната лихва. В чл. 5, ал. 7 от
договора е посочено, че при неплащане на задължителната минимална вноска на падежа,
посочен в месечното извлечение, картодържателят дължи на банката обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит (общата
дължима сума, която се посочва от банката в издадените месечни извлечения). Съгласно чл.
7, ал. 2 от Договора при непогасяване на минималните месечни вноски по 2 последователни
месечни извлечения, банката може да обяви задължението на кредитополучателя за изцяло
предсрочно изискуемо.
Представена е декларация, подписана от ответника по делото, в която последният е
декларирал, че се е запознал с общите условия на банката и тарифата и е съгласен със
същите.
От ангажираната Покана за изпълнение вх. № 20548/29.03.2023 г., връчена на ответника
лично чрез ЧСИ Стоян Якимов рег. № 844 на НК, с район на действие – СГС, е видно, че
2
ищцовото дружество надлежно е известило ответника, че от датата на получаване на
поканата обявява кредита за предсрочно изискуем.
Сред материалите от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 215/2023 год. по описа
на ВПРС има Сертификат МК213877 от 2021 год. към Групов застрахователен договор по
застрахователна програма „Защита на плащанията“ № 6/А/2009, застрахователен пакет
„Покритие на задълженията плюс“, ведно с общи условия за застрахователна програма
„Защита на плащаниата“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „ЮроБанк
България“ АД, за застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“. Застраховано
лице е ответникът.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от
18.09.2021 год. до 22.01.2022 год. по кредита са усвоени суми в общ размер на 5929,82 лева.
Вещото лице е посочило, че по кредита са били извършвани плащания в общ размер на
1648,35 лева, като банката е погасила 940,10 лева за главница, 135,55 лева за договорна
лихва, 50,20 лева за мораторна лихва, 190,01 лева за такси и 332,49 лева за застраховки.
Последното извършено плащане по кредита се е осъществило на 30.09.2022 год. в размер на
263 лева. Вещото лице е изчислило, че съгласно извлечението от счетоводните книги на
банката към дата 26.04.2023 год. броят на пропуснатите плащания е 12, а размерът на
просрочените вноски – 6055.87 лева, включващи договорна лихва и главница, а до датата на
исковата молба – 27 бр., а до датата на изготвяне на експертизата 13.03.2025 год. – 34 бр.
Посочено е, че към датата на извлечението от счетоводните книги (26.04.2023 год.) при
настъпила предсрочна изискуемост на вземането на 31.03.2023 год. дължимите суми по пера
са 4989,72 лева – главница, 1140,54 лева – договорна лихва, 706,04 лева – мораторна лихва
или общо 6836,30 лева, каквато обща сума се претендира и в исковата молба. Вещото лице е
изчислило размера на цялото задължение по пера и в хипотеза на ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземането към датата на подаване на заявлението, т.е. към датата на
връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответника – 27.12.2024
год., като сумата е по-висока от претендираната с исковата молба, тъй като ще се дължи
допълнително договорна лихва върху размера на главницата при ГЛП 18.9 % за периода от
датата на заявлението 10.05.2023 год. до 27.12.2024 год., както и законна лихва върху
главницата. Дължимите суми в този случай (при необявена предсрочна изискуемост) биха
били: 4989,72 лева – главница, 2704,44 лева – договорна лихва, 1706,29 лева – мораторна
лихва или общо 9400,45 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни
изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „Ю.Б.“ АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника
С. Д. И., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 98/ 12.05.2023 год. по ч. гр. д. № 215/2023 г. на ВПРС и изпълнителен лист №
96 от същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с Определение №
361/01.08.2024 год., постановено по ч. гр. д. № 215/2023 г. на ВПРС е дал указания на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в
законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило
исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
3
вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Заявена е претенция с правно основание на осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД - за
установяване същестуването на вземания – неиздължена главница, договорна лихва по
Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК213877 и мораторна лих ва.
Ответникът чрез назначения си особен представител релевира възражения за ненадлежно
обявена на длъжника предсрочна изискуемост на кредита, както и за неравноправност на
клаузите, уреждащи дължимостта на договорната лихва.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че твърдяното в негова полза вземане съществува по основание, размер и длъжник,
както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор за кредит за текущо
потребление между ищеца и ответника; че се явява изправна страна по договорното
правоотношение като е предал сумата по договора на ответника; че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, обявена надлежно на ответника. Доколкото ответникът чрез
особения си представител е навел възражение за неравноправност на клаузата, с която се
уговаря дължимостта и размера на договорната лихва, в тежест на ищеца е да установи, че
въпросната клауза е уговорена индивидуално.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадане в забава на длъжника, период на забавата и размер на претендираното обезщетение
за забава.
В тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
В настоящия случай не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установи по безспорен начин, че ищецът и ответникът са били в облигационни отношения,
уредени от сключените между тях Договор за издаване и обслужване на персонална
кредитна карта № МК213877 от 14.07.2021 г., по силата на който ищецът е издал на
ответника кредитна карта Mastercard Standard и Договор за кредитен лимит за издаване на
кредитна карта № МК213877 от 14.07.2021 г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитната
карта, в размер на 5000,00 лева.
Безспорно се установи от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните по делото и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, че ищецът е изпълнил договорното си задължение като е осигурил
възможност на ответника да се възползва от предоставения му кредитен лимит.Вещото лице
е посочило, че за периода от 18.09.2021 год. до 22.01.2022 год. по кредита са усвоени суми в
общ размер на 5929,82 лева. Извършвани са плащания преди датата на депозиране на
заявлението в съда, като експертът подробно е описал какви суми са внесени от ответника и
за погасяване на кои вземания по пера са разнесени от банката.
Ответната страна не е ангажирала никакви доказателства, че е изпълнила задължението
си за връщане на цялата усвоена и претендираната главница, както и на начислената
договорна лихва по договора. Напротив, от изслушаната и възприета от съда съдебно
счетоводна експертиза безспорно се установи, че плащания за револвиране и погасяване на
кредита не са постъпвали след датата на подаване на заявлението в съда.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №
4
МК213877, сключен на 14.07.2021 г., при непогасяване на минималните месечни вноски по 2
последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението на
кредитополучателя за изцяло предсрочно изискуемо.
Безспорно с оглед събраните по делото доказателства за ищеца е възникнало право да
обяви задължението на кредитополучателя за изцяло предсрочно изискуемо, тъй като
ответникът не е изпълнил задължението си за погасяването му.
По делото спорен е въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане на твърдяната от ищеца дата, предхождаща датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
В тази връзка следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем (в този смисъл са разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По своята същност обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изрично изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Обявяването на предсрочната изискуемост следва да предхожда датата, на
която е подадено заявлението по чл. 410, респ. чл. 417 от ГПК. Вярно е, че няма строги
изисквания към това изявление, но съдебната практика категорично приема, че същото
следва да бъде обективирано в нарочен писмен документ, който трябва да е достигнал до
знанието на длъжника (в този смисъл Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на
ВКС, I т. о., Решение № 208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС,. І т. о. и др.).
Постигнатата в чл. 7, ал. 2 от Договора за кредитен лимит за издаване на кредитна карта №
МК213877, сключен на 14.07.2021 г. предварителна уговорка, че при допусната забава в
плащанията ползването на кредитния лимит се прекратява, като вземането на банката за
целия използван кредитен лимит става изискуемо, не настъпва автоматично. Тя не поражда
действие за длъжника ако кредиторът не е отправил до него изрично волеизявление в този
смисъл. Следва да се отбележи още, че предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, но само ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (Решение № 139/05.11.2014 г.
по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.). Видно от ангажираните писмени доказателства
волеизявлението на банката ищец, че обявява кредита за предсрочно изискуем, е било
връчено на ответника лично на 31.03.2023 г. Особеният представител на ответника не е
оспорил автентичността на положения на разписката подпис, нито е навел релевантни
възражения относно извършеното връчване на книжата. Връчителят надлежно е отразил в
разписката извършените от него действия по повод връчване на процесното уведомление.
Посочил е, че е посетил адреса по месторабота на длъжника в „Скуар Консултинг България“,
получил е тел. номер на адресата, провел е тел. разговор с него и му е връчил книжата
лично. Това обстоятелство се установява от положения от ответника подпис на разписката.
Фактът, че не е посочен точния адрес, на който книжата са били връчени на ответника, не
може да заличи редовното им лично връчване на последния. Още повече, че както по-горе се
посочи, не беше оспорена автентичността на положения подпис. Ето защо, при липсата на
данни, сочещи за нередовност на извършените от връчителя действия, съдът следва да
приеме, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като ответникът е бил надлежно
уведомен за това обстоятелство на 31.03.2023 год. Възражението на особения представител
на ответника, че волеизявлението на банката, че обявява целия кредит за изцяло предсрочно
изискуем не е достигнало до длъжника, се явява неоснователно и опровергано от
ангажираните писмени доказателства.
5
По изложените доводи, исковата претенция за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 4989,72 лева, е
основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за
неравноправност на клаузата, с която е договорен ГЛП във фиксиран размер на 18,9 %,
поради противоречието й с добрите нрави, поради това, че не била изготвена на ясен и
разбираем език, че не била индивидуално уговорена, била в ущърб на потребителя и
създавала неравнопоставеност между правата и задълженията на потребителя и кредитора.
В договора страните изрично са уговорили размер на годишен лихвен процент по
кредита в размер на 18.9 %, а годишният процент на разходите е в размер на 31,73 %. В
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е насочен към
избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по слабата страна, като
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне
на средства на потребителя не винаги е константен, тъй като към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисионни и други разноски и те на практика да
увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до който
може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на
кредита. Законната лихва по реда на чл. 86, ал.2 от ЗЗД се определя по следния начин: към
основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Към датата на сключване на
процесния договор за заем (14.07.2021 год.) размерът на основния лихвен процент,
определен от БНБ е бил 0.00 на сто. Увеличен с 10 пункта означава, че ГЛП е 10 %,
трикратният размер е 30 %, а петкратния размер е 50 %. С оглед нормата на чл.19, ал.4 ЗПК,
съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за опреД.е размера на законната
лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на
сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР /31,73 %/ не надвишава
петкратния размер на законната лихва, а е в рамките на допустимата граница, поради и което
уговорената клауза за възнаградителна лихва не противоречи нито на императивни норми на
закона, нито на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Предвид
изложеното по-горе, не може да се възприеме и тезата на особения представител на
ответника, че спорната клауза била в ущърб на потребителя и създавала неравнопоставеност
между правата и задълженията на потребителя и кредитора. Атакуваната клауза е изготвена
на ясен и разбираем език, като релевантната информация, касаеща размер на кредита, други
продукти и такси, заплащани от потребителя, брой погасителни вноски, размер на същите,
обща стойност на плащанията, ГПР и лихвен процент, са изнесени отделно и могат да бъдат
възприети изцяло от средния потребител, поради което не е налице противоречие на
клаузата с нормата на чл. 10 от ЗПК. Не е налице и твърдяната неравноправност на клаузата,
с която е договорен размер на ГЛП, на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
По изложените доводи, следва да се уважи и претенцията за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът дължи на ответника възнаградителна лихва в
размер на 1066,15 лева, начислена за периода от 05.05.2022 год. до 31.03.2023 год.
Тъй като длъжникът не е изпълнил своевременно задълженията си по договора, в полза
на кредитора се следва и обезщетение за забава на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в претендирания
размер на 780,43 лева, дължимо за периода от 05.05.2022 г. до 26.04.2023 г.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
6
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 906,91 лева, от които 136,73
лева – заплатена държавна такса и 770,18 лева – адвокатско възнаграждение, както и
сторените в исковото производство разноски, възлизащи на 2217,09 лева, включващи
заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. И., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „В.“ № 11, че същият ДЪЛЖИ
на „Ю.Б.” АД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „О.П.“
№ 260, представляван по закон от Д. Б. Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори следните
суми: 4989,72 лева, представляваща обявена за предсрочно изискуема главница по Договор
за кредит № МК213877 от 14.07.2021 год., сключен между „Ю.Б.” АД, от една страна в
качеството му на кредитор и С. Д. И., от друга страна в качеството му на кредитополучател,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.05.2023 г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 1066,15 лева, начислена за периода от
05.05.2022 год. до 31.03.2023 год., мораторна лихва в размер на 780,43 лева, начислена за
периода от 05.05.2022 г. до 26.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 98/ 12.05.2023 год. и
Изпълнителен лист № 96/ 12.05.2023 год. по ч.гр.д. № 215/2023 г. по описа на ВПРС, на осн.
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Д. И., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Ю.Б.” АД, с ЕИК ...........,
представляван по закон от Д. Б. Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори сумата от 2217,09
лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. №
554/2024 год. по описа на РС- В.П., включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за
особен представител на ответника, за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 906,91 лева, представляваща
сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
215/2023 год. по описа на Районен съд- В.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните чрез процесуалните им представители, на
осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
7