№ 692
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000500244 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 4764 от 12.09.2023 г., постановено по гр. д. № 5720/2022 г.
на СГС, ГО, I-30 състав, ответната застрахователна компания „Лев Инс“ АД е
осъдена на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищцата И. Л. С.,
действаща чрез законния си представител Л. Т. С., сумата от 130 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на К. К. П., настъпила при ПТП на 11.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 17.05.2021 г. до окончателното плащане. Със
същото решение исковата претенция за разликата над присъдените 130 000
лева до пълния предявен размер от 150 000 лева е отхвърлена, като
неоснователна.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответната
застрахователна компания „Лев Инс“ АД, която в срока по чл. 259, ал. 1 от
1
ГПК го обжалва в осъдителната му част с оплаквания за неправилност.
Поддържа, че ищцата не е доказала, че е материално легитимирана да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. К. П., тъй като не от
кръга на лицата с право на обезвреда според постановките на ППВС №4/1961
г. Наред с това сочи, че не е установено по надлежния начин леталният изход
на пострадалия да е в причинна връзка с механизма на произшествието, респ.
дали механичната асфиксия (смърт чрез удавяне) се дължи на уврежданията,
получени непросредствено при катастрофата. Изложени са и съображения, че
определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен
и несъобразен с критерия за справедливост, въведен от чл.52 ЗЗД. Моли
решението да бъде отменено, а исковата претенция - отхвърлена изцяло.
Въззиваемата И. С. чрез пълномощника си адв.Д. оспорва въззивната
жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявен е пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от И. Л. С.,
действаща чрез законния си представител Л. Т. С., срещу застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента ЗК „Лев Инс“ АД, за заплащане на
сумата от 150000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. К. П., настъпила при ПТП
на 11.02.2021 г., причинено от застрахован при ответника водач, ведно със
законната лихва върху сумата от 18.05.2021 г. до окончателното плащане.
От фактическа страна от събраните по делото доказателства и най-вече
от заключението на техническата експертиза се установява, че на 11.02.2021
г., около 01:00 ч., при улично осветление, управлявайки по бул.
“Ботевградско шосе“ в посока към ул.“Челопешко шосе“ със скорост от около
88 км/ч лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, в който на
предната дясна седалка се возел пътникът К. К. П., водачът И. Д. К. по
неустановени причини завил плавно наляво към затревения остров, разделящ
двете еднопосочни платна, след което настъпил удар на лекия автомобил с
2
предна лява гума в левия бордюр. Продължавайки движението си лекият
автомобил се качил на затревения терен на разделителния остров. Когато
водачът задействал спирачната система е блокирано предно дясно колело,
което също се удря в левия бордюр. Автомобилът е продължил да се движи
по затревения остров диагонално до първата шина на мантинелата, която е
забита в земята, където се възкачва върху шината под ъгъл. Когато предното
дясно колело е достигнало първия кол, е настъпил удар, при който се е
разрушило окачването. След всичко това автомобилът е слязъл от шината и
левите му колела са започнали да се движат по крайната лява част на
фундамента на моста, но зад мантинелата, по наклона на ската на коритото на
р. Искър. При това положение автомобилът е бил силно наклонен наляво,
след което е излетял от моста. При падането се е завъртял около оста си в
посока обратна на часовниковата стрелка и е паднал върху покрива си. От
силният удар във водата, затворен почти херметически, покривът на
автомобила се е деформирал силно, повече наляво и надолу и леко надясно.
От деформацията са се натрошили всички стъкла. От течението на реката
автомобилът се е завъртял по дължина и е стъпил на колелетата си потънал
във вода до нивото на стъклата. Блокирана била и дясна предна врата. Вещото
лице е уточнило, че преди автомобилът да бъде изваден от реката лява предна
врата е отворена, а дясната е с леки деформации, като сочи, че това според
него се дължи на опита на излезлия от автомобила водач да отвори предната
дясна врата. Експертът твърди още, че рамките на стъклата на вратите са
увредени при опит да се отвори дясната врата, когато пожарникарите са
извадили пострадалият. Според експерта при такова падане пътникът от
предната дясна седалка вероятно се е ударил в част от интериора (в тавана),
като е уточнено, че при седнал човек, облегнат на облегалката на седалката,
таванът ще му натисне главата и може да увреди прешлените. Според вещото
лице причина за настъпване на произшествието са действията на водача на
лекия автомобил И. К., който е имал техническа възможност да спре
автомобила преди да достигне фундамента на моста, респ. преди падането му
в коритото на реката. В резултат на така описаното ПТП пътникът на
предната дясна седалка К. П. е починал.
Причината за смъртта на К. според приетата медицинска експертиза е
механична асфиксия от типа на удавяне. Тя е в пряка връзка с процесното
произшествие. Независимо, че в кръвта на удавника е установено наличие на
3
2,24 промила алкохол в кръвта, което опиянение е от естество да забавя
реакциите му, обективно смъртта от удавяне е настъпила в рамките на 3 до 5
минути. При наличните данни за невъзможност за бързо отваряне на предната
дясна врата и за заклещен долен крайник на пострадалия между борд-таблото
и седалката, обективно се касае до препятствия, непреодолими с оглед
състоянието на пострадалия в кратък период от време да напусне препозното
средство и да бъде спасен. Според експерта смърт от удавяне може да
настъпи и без алкохолно опиване.
При тези данни настоящият въззивен състав намира от правна страна
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал 1 от КЗ за основателен. За да
бъде ангажирана отговорността по така предявения пряк иск на
застрахователя на причинителя на вредата, е необходимо да бъдат доказани
две групи обстоятелства: от една страна осъществяването на всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, включващ в тяхното кумулативно
единство противоправно деяние на застрахования при него водач на МПС,
вреда, вина и причинна връзка между деянието и вредата, и от друга –
наличие на застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите” с
покритие към датата на настъпване на вредоносното събитие. В конкретния
случай всички посочени юридически факти се явяват доказани. Смъртта на
пътувалия на предната дясна седалка К. П. е настъпила в следствие на
виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач
на лекия автомобил, който обективно е имал възможността да предотврати
падането на колата в реката, а с това – и настъпване на удавянето на спътника
му. По делото не се установи обстоятелство, което да прекъсне причинно-
следствения континуум между произшествието и смъртта. Какво конкретното
увреждане, несъвместимо с живота, е станало пряка причина за настъпването
на смъртта, както и дали същото има травматичен генезис, е без значение.
Същественото в случая е, че в следствие нарушението на правилата за
движение по пътищата застрахованият при ответника водач на л.а. е
причинил катастрофата и падането на колата от моста, в следствие на което е
настъпила и смъртта на спътника му. Леталният изход за К. П. нямаше да
настъпи, ако не бе участвал в така реализираното ПТП. Ето защо, настящият
състав намира причинната връзка за доказана.
По спорния и пред въззивната инстанция въпрос, дали ищцата попада в
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди съдът
4
намира за нужно да посочи, че съгласно мотивите към раздел III от
Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд, допълнено с
Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, кръгът от
лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при
непозволено увреждане, се определя на принципа на справедливостта, тъй
като обезщетението възмездява главно страданията от загуба на морална
опора и подкрепа. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъдат обезщетени само най-близките на пострадалия в случай на
неговата смърт, като е прието, че сред тях са и низходящите на починалия,
както и отглежданото от него дете, след като се установи, че действително са
претърпели такива вреди.
В случая ищцата попада в кръга на лицата имащи право на обезвреда,
като лице, отглеждано от пострадалия, поради което същата има право на
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на К. К.
П., настъпила при процесното произшествие. От показанията на свидетелката
Ю. С. – секретар в кметството в с.***, където семейството се установило да
живее още през 2014 г., се установява, че майката на ищцата и починалият К.
живеели на семейна начала, като отглеждали всички деца в семейството,
включително и ищцата, която е била най-малка.
Меродавно при определяне на размера на обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди са нейната млада възраст – 12 години, както
и изживения емоционален стрес; негативните емоции от загубата на баща, в
каквото качество ищцата е възприемала пострадалия. Това се потвърждава от
показанията на С., според които И. го е наричала „тате“. От същите показания
се установяват и негативните емоции, които ищцата е изпитвала след загубата
– изживяла е най-тежко от всички деца, затворила се в себе си, спряла да
контактува, не се забавлявала. По категоричен начин се установи в
производството, че между двамата е съществувала близка и силна
непрекъсната емоционална връзка, каквато е връзката между родител и дете.
Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че
справедливият паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените
от ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 130 000 лв., както е
приел и първоинстанционният съд. Този размер не е завишен, а съответен на
причинените и доказани болки и страдания. Поради това и с оглед съвпадане
на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
5
При този изход на делото на адвокат Л. Л. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 9850 лв., на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4764 от 12.09.2023 г., постановено по
гр.д. № 5720/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-30 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания «Лев Инс» АД с ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адвокат Л. Л. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата от 9 850 лв., адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ответника И. Д. К..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6