№ 99
гр. *****, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20244200100425 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ
В исковата молба се твърди, че с Присъда №1/28.02.2023г. по НОХД№
20224330200024 по описа на РС Тетевен съдът признал подсъдимия ищеца за виновен в
това. че на 21.06.2021г., около 15,10ч. на първокласен път 1 -4, километър 8+800 в посока
гр.София управлявал МПС -товарен автомобил, собственост на „П.К." ЕООД, след употреба
на наркотично вещество специфичен метаболит „карбокси-ТНС", доказващ употребата на
наркотичното вещество тетрахидрокарабинол, установено с химикотоксикологична
експертиза на ВМА гр.София с рег.№И6438/16.08.2021г., поради което и на основание
чл.343б, ал.3 във връзка с чл.54 от НК бил осъден на една година лишаване от свобода и
глоба в размер на 500лв.. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на
наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.
При задържането на ищеца била издадена ЗППАМ, с която за срок не повече от 18
месеца му било отнето СУМПС. Тъй като наказателното производство се било проточило
СУМПС бил задържан за максималния срок от 18 месеца.
С Решение №41/06.06.2023г. по НОХД 20234300600120 на ОС Ловеч постановената
присъда била потвърдена
На дата 10.10.2023г. Апелативен Съд - Велико Търново постановил възобновяване на
ВНОХД №120/2023г. по описа на ОС Ловеч и отменил постановеното по него решение
ОС Ловеч отново потвърдил Присъда №1/28.02.2023г. по НОХД №24/2022г. на РС
Тетевен. Твърди се, че акта на ОС Ловеч противоречала на Решението на Апелативен съд -
Велико Търново и противоречи на разпоредбата на чл.343Б, ал.3 от НК. ОС-Ловеч приел, че
употребата на наркотици можело да се установи „с всички доказателствени средства", което
противоречало на НК, който регламентирал, че това следва да се установи по надлежния ред.
Ищецът подал искане за възобновяване, по което е образувано Наказателно дело
№20244000600088 на АпС ВТърново, като с Решение №68ищецът е признат за невинен в
това на 21.06.2021г., около 15.10ч. на първокласен път 1-4, километър 8+800 в посока
гр.София е управлявал МПС- товарен автомобил, след употреба на наркотично вещество-
тетрахидрокарабинол, установено с химикотоксилогична експертиза и го оправдал по
обвинението по чл.343б, ал.3 от НК.
Ищецът си бил извадил свидетелство за съдимост, от което било видно, че е осъден
1
Присъда №1/28.02.2023г. по НОХД№ 20224330200024 на РС Тетевен , от което било
очевидно, че ищецът продължава да бъде третиран като осъден, а освен това против него
били водени изпълнителни дела за събиране на разноски по делата.
Твърди се, че на 22.05.2024г. ищецът бил задържан за 24 часа, като не му била
предоставена храна и бил държан в пълна мизерия. Това било действие за да бъде накаран да
се признае за виновен за деяние, което не е извършено и се наложило негови приятели да му
носят храна от *****.
Освен това ищецът бил с отнето СУМПС за максималния срок от 18месеца. Същият
бил спрян със служебен автомобил, докато бил на пробен период за започване на работа,
като след обвинението ищецът не получил работа и така семейството му останало без
доходи. Без доходи и без СУМПС с последните се пари ищецът заплатил възнаграждение за
адвокат, който да го защитава в досъдебното и съдебното производство. Само явяваният в
РС Ловеч били тринадесет, като всеки път ищеца вземал неплатен отпуск и плащал
транспорт.
Твърди се, че поради тормозът, който РП Тетевен и РС Тетевен му оказвали в
продължение на години ищецът нямал възможност да поема елементарни нужди на
семейството си и били принудени да освободят жилището, в което живеели и да се нанесат
да живеят при майка му - той, приятелката му и дъщеря му. Тъй като не можел да си намери
хубава работа, работел на ниско възнаграждение, като всичките му доходи отивали за
адвокати, явявания по съдени заседания и разноски по наказателните дела. Поради тази
причина доверителят ми и семейството му трябвало да живеят под прага на бедността и
семейството било подложено на лишения, включително и зъболечение. Вредите, които
прокуратурата му причинила се простирали и след като бил оправдан, тъй като в
свидетелството му за съдимост все още излизала осъдителната присъда на РС Тетевен.
С оглед на гореизложеното счита, че в следствие на незаконосъобразно
повдигнатото обвинение и трите осъдителни присъди му нанесли сериозни психически и
емоционални вреди, които за които справедливо обезщетение би било такова в размер на
50000лв.
Ищецът заплатил възнаграждение за адвокат, който да го представлява във връзка с
незаконно повдигнатото му обвинение в размер на 800лв. за производствата пред РС -
Тетевен и ОС - Ловеч. Адвокатите, които са го защитавали пред тези инстанции, отказали да
му дадат доказателства за извършеното плащане, като го уверили, че по делото се съдържат
доказателства за заплатени 800лв. Заплатил бил 1200лв за искане за възобновяване и
процесуално представителство пред Апелативен съд - Велико Търново и 1200лв за искане за
делото пред ОС - Ловеч, по което отново бил осъден, като и 1200лв за искане за
възобновяване на наказателното производство, по което вече бил оправдан. За транспорт за
явяване на съдебни заседания заплатил 1100лв., за които разполагал с доказателства, а в
действителност разходите били много повече. Ищецът счита, че относно началния момент,
от който следва да се присъжда законна лихва за забава при прекратено досъдебно
производство се е произнесъл ВКС с Решение №123/04.10.2018г. по гр.д. №716/2018г. на III
г.о., като в т.4 и т.7 от ТР №3/ 22.04.2004г. по тьлк.д. №3/2004г. било прието, че
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на държавата по иска с правна
квалификация чл.2, т.2, изр.2 ЗОДВ възниква от момента на влизане в сила на прокурорското
постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, а същото е
разрешението и когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението. Това е и началният момент на забавата върху сумата по обезщетението.
Претендира се да бъде осъдена ответната ПРБългария да заплати на ищеца сумата от
50000лв. неимуществени вреди и сумата от общо 5500лв. имуществени вреди, ведно със
законна лихва от датата на оправдателната присъда до окончателното плащане на
задължението, като и направените по настоящото дело разноски.
Ответната Прокуратура на РБългария в депозирания по делото отговор оспорва иска
като недопустим и неоснователен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно между страните по делото, че с Присъда №1/28.02.2023г. по НОХД№
20224330200024 по описа на РС Тетевен е признат за виновен в това, че на 21.06.2021г.,
2
около 15,10ч. на първокласен път 1 -4, километър 8+800 в посока гр.София управлявал
МПС -товарен автомобил, собственост на „П.К." ЕООД, след употреба на наркотично
вещество специфичен метаболит „карбокси-ТНС", доказващ употребата на наркотичното
вещество тетрахидрокарабинол, установено с химикотоксикологична експертиза на ВМА
гр.София с рег.№И6438/16.08.2021г., поради което и на основание чл.343б, ал.3 във връзка с
чл.54 от НК бил осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500лв. На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание за
изпитателен срок от 3 години.
При задържането на ищеца била издадена ЗППАМ, с която за срок не повече от 18
месеца му било отнето СУМПС С Решение №41/06.06.2023г. по НОХД 20234300600120 на
ОС Ловеч постановената присъда била потвърдена
Апелативен Съд - Велико Търново постановил възобновяване на ВНОХД
№120/2023г. по описа на ОС Ловеч и отменил постановеното по него решение
ОС Ловеч отново потвърдил Присъда №1/28.02.2023г. по НОХД №24/2022г. на РС
Тетевен. Ищецът подал искане за възобновяване, по което е образувано Наказателно дело
№20244000600088 на АпС ВТърново, като с Решение №68 ищецът е признат за невинен в
това на 21.06.2021г., около 15.10ч. на първокласен път 1-4, километър 8+800 в посока
гр.София е управлявал МПС- товарен автомобил, след употреба на наркотично вещество-
тетрахидрокарабинол, установено с химикотоксилогична експертиза и го оправдал по
обвинението по чл.343б, ал.3 от НК.
Тези обстоятелства се установяват и от приложеното НОХД №24/2022г. на РС
Тетевен.
От показанията на разпитания по делото св.С.С. – съжителка на ищеца се
установява, че в момента семейството живеело при майката на ищеца. след като взели
книжката на У. същият бил в тежко емоционално и психическо състояние- бил депресиран,
нямал желание за нищо. В последствие загубили квартирата си и отишли да живеят при
майката на ищеца, тъй като поради загубата на работа не можели да се спояват. Когато на
ищеца била взета книжката същия работел като шофьор. След като У. бил оправдан излязъл
от депресията и отново започнал да спортува, отворил собствена зала и в момчета обучавал
млади момчета. Според свидетелката в момента бил по-добре. След вземане на книжката и
загубата на работата ищецът трудно намерил друга работа, тъй като заради делата трябвало
често да отсъства. Обвинението на ищеца се било отразило и на детето им, което
посещавало детска градина в близост до квартирата, но след напускането й и отиване на
семейството да живее при бабата на детето се наложило няколко поколения да живеят
заедно.
Св. А. заявява, че четири пъти бил карал У. до Тетевен на дела, за което ищецът му
давал по 100лв. за гориво. Знае, че преди вземане на книжката ищецът работел като шофьор,
но след това не искали да го вземат на работа. Свидетелят заявява, че не знае след колко
време У. е намерил работа, но обикалял да търси.
Съгласно приетото в т.13 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ОСГК на
ВКС Държавата отговаря за вреди по чл.2, т.3 от ЗОДОВ ако лицето е оправдано или
образуваното наказателно производство е прекратено.
В т.3 на ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС е казано, че отговорността на
Държавата е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина, както и от
формата на вината. Вината е относима спрямо нарушението и отговорността на
длъжностното лице, но не и спрямо отговорността на Държавата. Елемент от фактическия
състав на отговорността на Държавата е установяване незаконосъобразността на акта.
Безспорно предвид признаването на ищеца за невинен и оправдаването му по
повдигнатото му обвинение ответната Прокуратура на РБългария следва да носи
отговорност за причинените неимуществени и имуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, който иск е доказан по основание.
Несъмнено в следствие на повдигнатото му обвинение ищецът е изпитал неудобства
и притеснения свързани с полагане на усилия да убеди разследващите и прокуратурата в
своята невинност, които усилия са се увенчали с успех.
Несъмнено човек обвинен в извършването на престъпление, което в действителност
не е извършил, изпитва дУ.ни страдания и терзания, тъй като знае, че е невинен, а
3
същевременно следва да убеди и съответните органи в невинността си. Съдът намира, че в
настоящият случай тези болки и страдания на ищеца са в пряка причинно – следствена
връзка с повдигнатото му обвинение и подлежат на обезвреда от Държавата.
Съгласно ППВС №4/64г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията
за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане понятието
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е
съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. Обезщетението трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси,
но с различни по степен на тежестта на претърпените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид
изключителната продължителност на наказателното производство (от 21.06.2021г. до
22.05.2024г.), през който период У. е следвало да моли други лица да го закарат, за да може да
се яви на насрочените съдебни заседания. Съдът отчита обстоятелството, че след отнемане
на свидетелството за правоуправление ищецът е останал без работа, като по този начин е
изпитал допълнителни тревоги във връзка с издръжката на семейството си (същия към
момента е имал малко дете, за което полагал грижи заедно със св.С. и на което следвало да
осигурява издръжка). Напускането на квартирата, поради загубата на получавания доход и
необходимостта ищеца и семейството му да заживеят в дома на майка му също е в
следствие на обвинението и отнемането на свидетелството за правоуправление. През този
период У. трудно намерил работа, което безспорно е довело до допълнителен стрес.
Безспорно това обстоятелство се е отразило на самочувствието и психическото състояние на
У.. Съдът отчита и факта, че към момента ищеца вече не е депресиран, започнал е да
спортува и от отворил своя школа (показанията на св.С.).
Поради изложеното съдът намира предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за основателен и доказан до размера на 10000лв., за който
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда (т.4 от ТР№3/22.04.2004г. по т.д.№3/2004г.) – 22.05.2024г. до
окончателното изплащане. Предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди за
горницата над уваженият размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Обезщетяването на имуществени вреди от държавата на основание ЗОДОВ касае
парично задължение, като обезщетението следва да компенсира реалните вреди, доколкото
същите са преки и непосредствени вреди и са възникнали в причинна връзка с незаконно
обвинение. Безспорно разноските, извършени в наказателното производство, представляват
имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена
последица от увреждането (незаконното наказателно преследване). Адвокатското
възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези разноски, поради което
при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски
хонорар, но само до размера на реално заплатения хонорар, а не до размера на уговореното,
но незаплатено възнаграждение. В този см. са Решение № 355 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1651/2009 г., III г. о., Решение № 332 от 4.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2807/2015 г., III
г. о.
Ищецът претендира, че е претърпял имуществени вреди – представляващи сторени
от него разноски за явяване в съдебни заседания и заплатени адвокатски възнаграждения по
воденото срещу него наказателно производство.
Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, в това число
влизат и разходите за заплатено възнаграждение за защитник. Разноските за водене на
делото са тези, които страната реално е направила, а не такива, които са договорени, но не са
заплатени.
Видно от представените по делото 11 бр. ръкописни разписки ищецът е заплащал на
различни лица по 100лв. за да го закарат на съдебно заседание пред РС Тетевен. Съдът
констатира, че на посочените в разписките дати са провеждани с.з. по НОХД №24/2022г. на
РС Тетевен. Предвид изложеното съдът намира, че във връзка с осъществяване на защитата
си и явяване пред РС Тетевен по повдигнатото му обвинение ищецът У. е направил разходи в
размер на 1100лв.
В ТЗ№6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато
4
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената
форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че
само са договорени.
По НОХД №24/2022г. на РС Тетевен У. е ангажирал различни защитници на
различни етапи от производството. Всички са представили пълномощни, но само по ВНОХ
№120/2023г. по описа на ОС Ловеч е представен договор за правна защита и съдействие на
адв.В.М., в която е вписано, че е уговорено възнаграждение в размер на 500лв., което е
заплатено в брой.
По нито едно от останалите дела, образувани в хода на производството по НОХД
№24/2022г. на РС Тетевен пред различните инстанции не са представени договори за правна
помощ, нито какъвто и да било документ удостоверяващ размер на уговорено
възнаграждение, нито пък документ доказващ плащането на такова.
Към исковата молба са представени копия от три броя договори за процесуално
представителство и защита между ищеца и адв.Т., които обаче не се съдържат в нито едно от
делата образувани от горните инстанции във връзка с НОХД №24/2022г. на РС Тетевен
- договор от 27.06.2023г. – за подаване на искане за възобновяване на наказателно
производство по НОХД №120/2023г. на ОС Ловеч (л.21 от делото),
- договор от 20.11.2023г.за процесуално представителство по ВНОХ №400/2023г. на
ОС Ловеч (л.22 от делото) и
- договор от 14.02.2024г. за подаване на искане за възобновяване на
НОХД№400/2023г. на ОС Ловеч и НОХД №24/2022г. на РС Тетевен, както и на искане за
отмяна по реда на възобновяването на Решение №104/04.12.2023г. по НОХД №400/2023г. на
ОС Ловеч (л.23 от делото)
Уговорените възнаграждения по всеки от тези договори са в размер на 1200лв.
В т.2.1 от всеки от договорите е посочено, че възнаграждението е платимо в
седемдневен срок от подписване на договора, а същевременно в т.2.2 е посочено, че сумата е
заплатена изцяло от клиента при подписване на договора и същият служи за разписка за
предаване на сумата.
Съдът намира, че така представените договори за процесуално представителство и
защита не удостоверяват извършено реално плащане на уговорените възнаграждения.
Съдържанието на договорите по отношение на момента на заплащане на възнаграждението
е противоречиво. В тях е уговорено отсрочване на плащанията в седмодневен срок от
сключването им, а същевременно е посочено, че плащането е извършено в момента на
сключване на договора.
Дори и да се приеме, че е налице грешка при отразяване на момента на плащане, то
това би било приемливо и достоверно обяснение, ако беше допуснато само по един от
договорите, а това противоречие е допуснато и по трите договора.
Горното навежда съда на извода, че реално плащане на посочените в тези договори
за процесуално представителство възнаграждения не е извършено. В подкрепа на този извод
на съда е и обстоятелството, че нито един от договорите не е представен по НОХД
№24/2022г. на РС Тетевен.
Поради изложеното съдът счита, че в следствие на повдигнатото му обвинение
ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 1600лв. (платени разноски за транспорт
за явяване в с.з. по НОХД №24/2022г. на РС Тетевен и платено възнаграждение на адв.М.),
които следва да му бъдат възстановени, а предявения иск уважен до този размер, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР№3/22.04.2004г. по т.д.№3/2004г.) – 22.05.2024г. до окончателното изплащане.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за
горницата над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно уважената част от предявените искове ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 2,10лв.-разноски по делото.
5
Ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на адв.Т. сумата от 800лв.-
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв. При определяне на възнаграждението съдът
съобрази обстоятелството, че предявеният иск не се отличава с фактическа и правна
сложност, процесуалният представител на ищеца е извършил минимален брой процесуални
действия и че разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание. Освен това
съдът счита, че въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от
приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически
бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и
представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто
смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. (в този см. са
Определение №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на Іт.о., Определение
№959/05.03.2024г. по ч.гр.д.№5106/2023г. ІІІг.о., Определение №50016/26.02.2024г. по т.д.
№1964/2022г. на Іт.о. и др.)
По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба
№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. Б. У., с
ЕГН ********** от гр.*****, пл.***** №5, вх.А, ап.1 сумата от 10000лв. (десет хиляди
лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за
извършено престъпление, за което е оправдан по НОХД №24/2022г. на РС Тетевен , ведно
със законната лихва, считано от – 22.05.2024г. до окончателното изплащане., на осн. чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над уваженият размер от 10000лв.(десет хиляди лева) до размера на 50000лв.
(петдесет хиляди лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. Б. У., с
ЕГН ********** от гр.*****, пл.***** №5, вх.А, ап.1 сумата от 1600лв.(хиляда и
шестстотин лева) – обезщетение за претърпени имуществени вреди от повдигнато му
обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан по НОХД №24/2022г. на РС
Тетевен , ведно със законната лихва, считано от – 22.05.2024г. до окончателното изплащане.,
на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над уваженият размер от 1600лв.(хиляда и шестстотин лева) до размера на
5500лв.(пет хиляди и петстотин лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на М. Б. У., с
ЕГН ********** от гр.*****, пл.***** №5, вх.А, ап.1 сумата от 2,10лв.(два лева и десет
стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на адв.Ц. Г. Т.
от АК София, с личен номер на адвокат ********** сумата от 800лв.(осемстотин лева) –
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщението.
6
Съдия при Окръжен съд – *****: _______________________
7