РЕШЕНИЕ
№ 800
гр. Велико Търново, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110100188 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. Г. Г., чрез адв. Св.
И. - ВТАК, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ - град София кумулативно,
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. В
исковата молба процесуалният представител на ищцата развива съображения, че
същата е пострадала от ПТП, реализирано на 15.07.2022 година на път Коритна -
Български извор - Микре - Севлиево - Велико Търново - Омуртаг – Търговище -
(Разград-Шумен), км. 116 в посока към град София от виновния водач на мотоциклет
„Хонда“, модел „ГЛ 1800“, с peг. № ЕН1233К. Посочва, че за ПТП е съставен КП за
ПТП с пострадали лица № 295, съгласно който виновният водач не е избрал правилно
скоростта на движение, не се е съобразил с релефа на местността, състоянието на
пътния участък, при което е загубил контрол върху управляваното от него ППС и
паднал в страни. Твърди, че ищцата е била пасажер на посоченото по-горе ППС и е
паднала заедно с водача. Навежда доводи, че в резултат на ПТП ищцата е получила
повърхностен мекотьканен хематом на лява тазобедрена става и левия седалищен
мускул и закрито счупване на ребро, за което се наложило ищцата да извършва и
допълнителни прегледи. Посочва, че за мотоциклета е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, валидна до 26.04.2023 година в ответното застрахователно
1
дружество, поради което ищцата е подала заявление до последното и са образувани
щета с № 0801-004523/2022-01 и щета № 0801-004523/2022-02 за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди, че дружеството е отказало
изплащане на обезщетение, но въпреки това е превело по банковата й сметка сума в
размер на 3 000.00 лева. Посочва, че така определения размер не съответства на дългия
и изключително болезнен период на възстановяване, включващ множество неудобства
и неразположение в нормалните и ежедневни дейности, които всеки човек извършва.
Твърди, че ищцата преживява отново и отново инцидента, като последната продължава
да изпитва негативни преживявания, страх, стрес и психически дискомфорт. Посочва,
че освен неимуществени, ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за оставането й за 3 нощувки в болнично заведение. Направено е искане „ЗАД
Далл Богг: Живот и Здраве“ - град София да бъде осъдено да заплати на Д. Г. Г., сумата
в размер на 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при ПТП, реализирано на 15.07.2022г., както и сумата в размер
на 17.40 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди при
ПТП, реализирано на 15.07.2022г., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху претендираните суми, считано от датата на уведомяване на
застрахователя, до окончателното погасяване на задължението. Претендира да й бъдат
присъдени направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и
по размер. Процесуалният представител на ответното дружество не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение за мотоциклет „Хонда“, модел „ГЛ 1800“,
с peг. № ЕН1233К, по силата на застрахователна полица № BG/30/122001219253 със
срок на действие от 27.04.2022 година до 26.04.2023 година, т.е. и към датата на ПТП,
но оспорва водачът на мотоциклета да има вина за настъпване на процесното ПТП.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в неползване на
необходимата екипировка от страна на ищцата. Оспорва вида и характера на телесните
увреждания на ищеца, както и периода от време, през който са съществували. Развити
са и съображения, че размерът на претендираното с исковата молба застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП е завишен,
както и че сумата, която е преведена на ищцата в размер на 3 000.00 лева, репарира
действително претърпените от нея болки и страдания. Направено е искане предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а в условията на
евентуалност – претендираното обезщетение за неимуществени вреди да бъде
намалено. Претендира да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски по
делото.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че към 15.07.2022 година за мотоциклет
„Хонда“, модел „ГЛ 1800“, с peг. № ЕН1233К има сключена валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество, валидна до
26.04.2023 година по Застрахователна полица № БГ/30/122001219253.
Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 295 от 15.07.2022 година; АУАН № 690412 от 15.07.2022
година /л. 188/, на 15.07.2022 година, на път Коритна - Български извор - Микре -
Севлиево - Велико Търново - Омуртаг – Търговище - (Разград-Шумен), км. 116 е
настъпило ПТП, при което водачът на мотоциклет „Хонда“, модел „ГЛ 1800“, с peг. №
ЕН1233К - Е. Д. Г., собственост на „Фаст Конструкшън“ при избиране на скоростта си
на движение, не се съобразява с релефа на местността, състоянието на пътя (участък,
следствие от ремонт на пътя), при прав пътен участък, губи контрол над управляваното
от него МПС и пада встрани като реализира ПТП. В протокола е отразено и че са
пострадали както водачът на мотоциклета, така и Д. Г. Г..
От приложените по делото заверени копия на Епикриза, ИЗ № 8023/2022 година
на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново; Медицински протокол на ЛКК
№ 137 от 18.07.2022 година на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново; БЛ
№№ Е20222250894 от 18.07.2022 година, Е20223086986 от 20.09.2022 година,
Е20222466523 от 19.08.2022 година /л. 12-17/ се установява, че в следствие на ПТП Д.
Г. Г. е била приета в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - град Велико Търново на
15.07.2022 година, с основна диагноза „Счупване на ребро“ и е изписана на 18.07.2022
година, като за престоя си е заплатила сумата в размер на 17.40 лева. Издадени са и
болнични листи за периода от 15.07.2022 година до 16.10.2022 година.
Видно от приложена по делото застрахователна преписка по щета, образувано в
ответното дружество /л. 59-75/ с Претенция, вх. № 3150 от 05.08.2022 година /л. 62/, Д.
Г. Г. е отправила застрахователна нея имуществени и неимуществени вреди в резултат
от настъпилото на 15.07.2022 година ПТП, към която е представила и документ за
банковата си сметка. С Уведомление, изх. № 5413 от 07.11.2022 година на "ЗАД Далл
Богг: Живот и Здраве" - град София /л. 60/ е отказано изплащането на застрахователно
обезщетение. От приложеното преводно нареждане от 10.11.2022 година обаче, е
видно, че ответното дружество е изплатило на ищцата застрахователно обезщетение в
размер на 3 000.00 лева.
В проведеното на 19.04.2023 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Е. Д. Г. заявява, че живее с Д. на семейни начала и преди
доста често пътували с мотор двамата. На 15.07.2022г. пътували от Варна за София с
мотор и след Търново, може би на около 10 км. правели ремонт на пътя, като отбивали
3
движението и го пускали. Посочва, че в момента, в който пуснали движението, влезли
в едни изкопани работи и на излизане от тази изрязана част на пътя, моторът поднесъл,
не успял да го овладее и паднали, като се движели с много ниска скорост. Заявява, че
Д. паднала на едната страна, а той паднал на другата, тъй като се опитал да изправи
мотора. Посочва, че първо дошла линейка и докато й оказвали първа помощ, дошла и
полиция, след което и двамата ги качили в линейката и ги закарали в Спешна помощ в
Търново. Заявява, че след като им направили снимки, на нея й казали, че ще я оставят
под наблюдение за няколко дни, а той се върнал на местопроизшествието. Посочва, че
Д. имала счупено ребро, рамото й било натъртено, лявата ръка я боляла, в
тазобедрената част на крака била натъртена, а впоследствие се получили много големи
синини. Заявява, че 3 месеца след това Д. била вкъщи в болничен и пиела някакви
лекарства – антибиотици и обезболяващи, почти два месеца, а и до ден днешен приема
обезболяващи, като я заболи. Посочва, че може би около месец и половина, два след
инцидента ходела само с помощ и почти не е ставала от леглото през първия месец,
тъй като не можела да ходи сама. Заявява, че все още изпитва болки и неразположения
– не може да вдига с тази ръка тежки неща и постоянно се сеща за инцидента. Посочва,
че не се е качвала на мотор от тогава, но в колата като се вози, изтръпва. Страхува се да
пътува, а преди това постоянно пътували с мотора. Заявява, че решили да посети
психолог и ходила в София три пъти да говори. Няма психически проблем, но просто
има уплаха.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /л.
118-124/ се установява, че ПТП е настъпило в участък от пътя в ремонт, без данни за
конкретните строително монтажни дейности. Няма данни за максималната разрешена
скорост в участъка на пътя в ремонт, в който е настъпило ПТП, ограничена с пътни
знаци за движещите се в посока от гр. Велико Търново към гр. София - посоката на
движение на мотоциклета. Освен това същата не може да бъде изчислена поради липса
на изходни данни. Така че ограничението на скоростта, която може да бъде приета
като превишена или несъобразена от страна на водача при управлението на
мотоциклета в тази пътна обстановка не може да даде основание да се приеме като
причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка. Тези данни дават
основание да се приеме следният механизъм на ПТП: На 15.07.2022г. в 10.10ч., при
движение на мотоциклет „Хонда“, модел “ГЛ 1800“, с рег. № ЕН1233К, управляван от
Е. Д. Г., заедно с пътник, возещ се на задната седалка в посоченото МПС Д. Г. Г. по
платното за движение на път II-53 при км. 116+000, върху прав участък от пътя в
ремонт, в светлата част на денонощието, в условия на добра видимост, водачът му като
не се съобразява с пътната обстановка, със състоянието на пътя в ремонт, с превозното
средство, и при неправилно боравене с органите за управление, допуска нарушаване на
динамичното равновесие на управлявания от него мотоциклет. В резултат на
нарушеното динамичното равновесие на мотоциклета същият заедно с водача и
4
пътника падат встрани от платното за движение. От удара при падането върху пътя са
нанесени щети на мотоциклета и са пострадали пътникът Д. Г. Г. и водачът ***.
Непосредствената причина за настъпилото ПТП е допуснатото нарушаване на
динамичното равновесие на управлявания от мотоциклет, при неправилно боравене с
органите за управление на мотоциклета, основни от които са кормило и спирачки, в
условия на участък от път в ремонт, каквито могат да бъдат изрязвания, застилания с
филц или пясък и др. инертни материали. Неправилното боравене с органите за
управление в условия на участък от пътя в ремонт, независимо от скоростта на
движение, каквато и да е тя, може да доведе до нарушаване на динамичното
равновесие на управлявания от водача мотоциклет и той да падне заедно с пътника.
Основната екипировка на водач и пътник на мотоциклет следва да бъде задължително
защитна каска и по желание екипировка от специално облекло, като обезопасителната
екипировка при реализиране на пътнотранспортно произшествие е предназначена да
опазва живота и здравето на водача и пътника.
Видно от приетата по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни
/л. 101-105/, получените травматични увреждания са в резултат от тъпи травми /удари с
или върху твърди тъпи предмети с неограничена повърхност/. Получените травми е
възможно да бъдат получени по начин описан в исковата молба. За травмата в областта
на лявата тазобедрена става болките и страданията са с период от около 25 дена, като
същите са със среден по интензитет сила. За счупването на ребро, болките и страдания
е възможно да продължат около 2-3 месеца, като през първите 20 дни са били със
значителен интензитет и постепенно са затихнали. Травмите описани в исковата молба
и медицинските документи съответстват напълно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е
предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответното застрахователно дружество
към датата на настъпване на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от водача на
застрахования автомобил, че е налице причина връзка между противоправното
поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени и
неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника по
делото е да установи наличието на твърдяното от него съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
5
Процесуалната допустимост на предявените по делото преки искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди е предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от него
към ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния
за ПТП водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по
делото видно от представената от застрахователна преписка, застрахователят е бил
поканен да заплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на 05.08.2022
година /л. 62/, към която са били представени необходимите документи, включително
и служебна бележка за банкова сметка на ищцата, по която не е постигнато
споразумение, т. е. застрахователят не е платил в сроковете по чл. 496 КЗ. Видно от
преписката с Уведомление, изх. № 5413 от 07.11.2022 година на "ЗАД Далл Богг:
Живот и Здраве" - град София /л. 60/ е отказано изплащането на застрахователно
обезщетение, но въпреки това на 10.11.2022 година ответното дружество е изплатило
на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 3 000.00 лева.
От събраните доказателства се установява, а и не е спорно по делото, че към
датата на ПТП – 15.07.2022 година, гражданската отговорност на водача на мотоциклет
„Хонда“, модел “ГЛ 1800“, с рег. № ЕН1233К, е покрита от ответното дружество по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". По силата
на този застрахователен договор застрахователят се е задължил да покрие в границите
на определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение
или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключенията на изслушаните експертизи съдът намира за установени по несъмнен и
категоричен начин всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност,
предвидени в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Безспорно се установява, че по време на
действието на застрахователния договор, на 15.07.2022 година на път Коритна -
Български извор - Микре - Севлиево - Велико Търново - Омуртаг – Търговище -
(Разград-Шумен), км. 116 е реализирано ПТП. Последното е причинено от водача на
застрахования мотоциклет, гражданската отговорност на който е покрита от ответното
застрахователно дружество. В протокола за ПТП /л. 7-8/ изрично е посочено, че
водачът на мотоциклет „Хонда“, модел „ГЛ 1800“, с peг. № ЕН1233К - Е. Д. Г., при
избиране на скоростта си на движение, не се съобразява с релефа на местността,
състоянието на пътя (участък, следствие от ремонт на пътя), при прав пътен участък,
губи контрол над управляваното от него МПС и пада встрани като реализира ПТП. В
протокола е отразено и че са пострадали както водачът на мотоциклета, така и Д. Г. Г..
Следва да се има предвид, че механизмът на настъпване на процесното ПТП не може
да бъде установен от приложения по делото протокол за ПТП. Последният е официален
6
свидетелстващ документ, имащ обвързваща за съда материална доказателствена сила,
но само относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя
му. Същият не е възприел непосредствено пътния инцидент, но пряко е установил
обективното състояние на мотоциклета след ПТП, неговото местоположение и
видимите му щети, обстоятелства, които са обективирани в протокола за ПТП. В
същата насока са и показанията на разпитания по делото свидетел и водач на
мотоциклета, дадени в проведеното на 18.05.2023 година съдебно заседание. Въз
основа на изготвения констативен протокол и на останалите събрани по делото
доказателства е изготвено и прието заключението на съдебно-автотехническа
експертиза, което не е оспорено от страните и от което се установява механизмът на
ПТП, а именно, че на 15.07.2022г. в 10.10ч., при движение на мотоциклет „Хонда“,
модел “ГЛ 1800“, с рег. № ЕН1233К, управляван от Е. Д. Г., заедно с пътник, возещ се
на задната седалка в посоченото МПС Д. Г. Г. по платното за движение на път II-53
при км. 116+000, върху прав участък от пътя в ремонт, в светлата част на денонощието,
в условия на добра видимост, водачът му като не се съобразява с пътната обстановка,
със състоянието на пътя в ремонт, с превозното средство, и при неправилно боравене с
органите за управление, допуска нарушаване на динамичното равновесие на
управлявания от него мотоциклет.
Ответникът, в чиято тежест е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
ангажирал доказателства в тази насока. От друга страна от съдебно-автотехническата
експертиза се установява както описаният по-горе механизъм на настъпване на
процесното ПТП, така и обстоятелството, че единствената пряка и непосредствена
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на мотоциклета.
Неоснователно се явява и направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като е
била без обезопасителна екипировка. В тази връзка следва да се има предвид, че
наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той лично обективно е способствал за вредоносния резултат като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване /Решение № 59 от 10.06.2011
година по т. д. № 286/2011 година на I т. о. на ВКС, Решение № 98 от 24.06.2013 година
по т. д. № 596/2012 година, Решение № 99 от 8.10.2013 година по т. д. № 44/2012
година на II т. о. ВКС/. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения
е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало,
наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение,
до вредоносния резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия - действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
7
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди /Решение № 169 от 28.02.2012 година по т. д. № 762/2010 година на
ІІ т.о. на ВКС/. В конкретния случай, наведеното от ответника възражение се свежда до
твърдението, че пострадалата е бил без обезопасителна екипировка, но по делото не са
ангажирани каквито и да е доказателства, както за наличието, така и за липсата на
такава по време на настъпване на ПТП. Изрично в Решение № 27 от 15.04.2015 година
по т.д. № 457/2014 г. на II т. о. ВКС приема, че „Приносът на пострадалия следва да
бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само
предполагаем“. При направено възражение за съпричиняване, липсата на екипировка
не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на
съпричиняване на вредоносния резултат. В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен
категоричен извод, че ищецът е имал поведение, което да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат в каквато й да е била степен. При това положение съдът
приема за установени елементите от фактическия състав на деликтната отговорност,
поради което направените от ответника оспорвания за съпричиняване се явяват
неоснователни.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че от противоправното поведение на водача на застрахования автомобил,
ищцата по делото е претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на
здравето й. Разпитаният по делото свидетел *** *** заявява, че след инцидента на
ищцата е била откарана в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – град Велико Търново, където е
била настанена за няколко дни, както и че в последствие е била в болничен 3 месеца,
като първите месец и половина два се е придвижвала с помощ, както и че лечението й
продължило няколко месеца. В този смисъл са и приложените писмени доказателства,
както и изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от които се установява,
че Д. Г. е получила повърхностен мекотъканен хематом на лява тазобедрена става и
левия седалищен мускул и закрито счупване на ребро, както и че получените
травматични увреждания са в резултат от тъпи травми /удари с или върху твърди тъпи
предмети с неограничена повърхност/, като травмите описани в исковата молба и
медицинските документи съответстват напълно. Същите е възможно да бъдат получени
по начин описан в исковата молба. За травмата в областта на лявата тазобедрена става
болките и страданията са с период от около 25 дена, като същите са със среден по
интензитет сила. За счупването на ребро, болките и страдания е възможно да
продължат около 2-3 месеца, като през първите 20 дни са били със значителен
интензитет и постепенно са затихнали. Отделно от това след инцидента се страхува да
пътува. Отказва да се качва на мотор, а преди това пътували постоянно, като дори в
8
автомобил да се вози „изтръпва“. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
подобен инцидент винаги е съпътстван с негативни изживявания. При това положение,
съдът след като съобрази характера и интензитета на уврежданията, начинът и
обстоятелствата, при които те са настъпили, продължителността на оздравителния
период и отражението им върху начина на живот на увредените лице, с оглед
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди обезщетение за причинените
неимуществени вреди по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а зависи
от преценката на обективни обстоятелства като естеството на увреждането, начина на
получаването му, интензитет и продължителност на негативните преживявания,
продължителността на оздравителния период, самата форма на лечение,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, трайни последици, възраст,
загрозявания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. При
преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната личност, която е
засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията,
които те са оказали върху нея. В случая по делото настоящият съдебен състав след
като съобрази изложеното по-горе приема, че обезщетението за претърпените от Д. Г.
Г. неимуществени вреди в резултат от настъпилото ПТП в размер на 10 000.00 лева се
явява справедливо. В тази връзка съдът съобрази, че безспорно подобен пътен
инцидент оказва негативно влияние върху психиката на пострадалия, което се
установява и от показанията на разпитания свидетел. Същата изпитва страх от
пътуване дори с лек автомобил, а на мотор - отказва да се качи. От друга страна
уврежданията й не са много тежки и се изразяват в повърхностен мекотъканен хематом
на лява тазобедрена става и левия седалищен мускул и закрито счупване на едно ребро.
Във връзка с уврежданията, същата е била настанена в болнично заведение за 3 дни и е
предприемала медикаменти. Освен това, около месец и половина е ходела само с
помощ, като оздравителния период с оглед заключението на съдебномедицинската
експертиза възстановителния период за тези увреждания е продължил около 2-3 месеца
и през първите 20 дни болките и страданията са били със значителен интензитет, а от
показанията на разпитания свидетел се установява, че и към настоящия момент
понякога изпитва боли, за които взема обезболяващи. От определеното обезщетение
следва да бъде приспадната сумата в размер на 3 000.00 лева, изплатена като
застрахователно обезщетение на ищцата на 10.11.2022 година.
В настоящото производство освен претърпените от ищцата неимуществени
вреди безспорно се установява и че Д. Г. Г. е претърпяла и имуществени такива. Видно
от приложените писмени доказателства, същата е заплатила за болничен престой в
МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – град Велико Търново сумата в размер на 17.40 лева. В
този смисъл направените от ищцата разходи, са в причинно-следствена връзка с
претърпените увреждания. За същите са представени платежни документи, поради
което исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
9
вреди следва да се уважи в пълния претендиран размер.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване е от кръга на
допустимите възражения, които биха могли да бъдат противопоставени на увредения и
с него се цели определяне на занижен размер на обезщетението. В случая по делото
както бе посочено по-горе единствената пряка и непосредствена причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на мотоциклет „Хонда“, модел “ГЛ 1800“,
с рег. № ЕН1233К, респективно – ищцата не е имала поведение, което да е допринесло
за настъпване на вредоносния резултат в каквато й да е била степен, поради което
възражението в тази насока се явява неоснователно.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явяват основателни и доказани за сумата в размер на 7
000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д. Г. Г. неимуществени
вреди – болки и страдания от настъпило на 15.07.2022 година ПТП и за сумата в размер
на 17.40 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същия имуществени
вреди от настъпилото ПТП, поради което и като такива следва да бъдат уважени.
Основателността на главните искове предпоставя основателността и на
акцесорните претенции за лихва. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете
дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
КЗ /т. 2/. Видно от приложената по делото застрахователна преписка, ищцата е
уведомила ответното дружество, за настъпилото застрахователно събитие, като е
представила всички необходими за това документи, с Претенция, вх. № 5413 от
07.11.2022 година на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД - град София, поради което
с изтичането на срока от 15 работни дни, т.е. от 29.11.2022 година, застрахователното
дружество е в забава за изплащане на обезщетенията и дължи законна лихва върху тях
от тази дата, а не както е посочено в исковата молба от датата на уведомяването
07.11.2022 година.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД - град София следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата
в размер на 680.00 лева, представляваща направени от нея разноски по делото за
внесена държана такса и за депозити за изготвяне на експертизи по делото. При този
изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал.
2 ЗА се явява основателна. Предвид основателността на предявените от ищеца искове и
с оглед нормата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните
10
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към датата на възникване на
процесуалното правоотношение, ответното дружество следа да заплати на
процесуалния представител на ищцата сумата в размер на 1 000.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със седалище и адрес на
управление град София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №
1, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г. от*, с ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, СУМАТА в размер на 7 000.00 лв. /седем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди – болки и страдания от настъпило на 15.07.2022г. застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования
мотоциклет „Хонда“, модел “ГЛ 1800“, с рег. № ЕН1233К и СУМАТА в размер на
17.40 лв. /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди от настъпило на 15.07.2022г. застрахователно
събитие – пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования
мотоциклет „Хонда“, модел “ГЛ 1800“, с рег. № ЕН1233К, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 29.11.2022 година до окончателното им изплащане, като
отхвърля претенцията за законна лихва, считано от 07.11.2022 година до 28.11.2022
година, като неоснователна.
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със седалище и адрес на
управление град София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №
1, с ЕИК 20029961 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в
размер на 680.00 лв. /шестстотин и осемдесет лева/, представляваща направените от
нея разноски по делото.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - IBAN: BG84
IABG 8098 1002 1396 00 – „Интернешънъл Асет Банк“ АД.
ОСЪЖДА "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, със седалище и адрес на
управление град София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №
1, с ЕИК 20029961 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. С. И. – ВТАК
от * сумата в размер на 1 000.00 лева /хиляда лева/, представляваща възнаграждение
за осъществяваното безплатно процесуално представителство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12