О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер103/30.1.2020г.Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като разгледа докладваното
от съдия Димо Димов
ВЧНД №1468 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243
ал.8 от НПК.
Образувано е
въз основа на жалба от адв.Светлана Костадинова Димова – в качеството й на
проц.представител на „У.Л.ЕАД гр.София, срещу определение №2240/06.12.2019 г. по ЧНД №5481/2019 г. на Районен
съд-Варна, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното
производство от 31.10.2019 г. по ДП №1732/2011 г. по описа на ОД на МВР-Варна.
В жалбата, по същество се сочат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, в
който в противоречие с установените по делото обстоятелства е направен извод за
изтичане на предвидената в чл.80, ал.1, т.3 от НК давност за наказателно
преследване. Изтъкват се аргументи за това, че не на 02.05.2009 г. - приетата
както от прокурора, така и от първоинстанционния съд дата е довършено
инкриминираното деяние, а на 05.04.2011 г. – когато съгласно сключения Договор
за лизинг между страните е възникнало задължение за връщане на лизинговата вещ
– л.а.“М.с рег.№ В 32 23 РВ. Излагат се доводи и че при определяне на правната
квалификация на деянието не е взета предвид и стойността на лизинговата вещ. Въз
основа на посочените основания се иска да бъде отменено обжалваното пред
настоящия съд Определение на ВРС.
Настоящият въззивен състав счита, че така подадената жалба е процесуално
допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от активно
легитимирана страна, а разгледана по същество, ВОС я намира за основателна, но по различни от посочените в същата съображения,
а именно:
Наказателното производство по ДП № 1732/2011 год. по описа
на Второ РУ при ОД МВР - Варна е
образувано на 16.08.2011 г. срещу
Д.И.Д. – за това, че през 2009 г. в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда
движима вещ – л.а. „М.320“, собственост на „У.Л.АД гр.София, която вещ владеел
- престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В
хода на разследването, видно от обжалваното пред настоящия съд определение,
било установено, че на 03.04.2009 г. дружеството „У.Л.АД гр.София, като
продавач, сключило договор за продажба на лизинг на МПС, л.а. „М.с рег.№ В 32-23 РВ, с дружеството
„Б.П.“ ЕООД, представлявано от Д.Д., като купувач. Автомобилът, предмет на договора бил предаден
на Д.. Съгласно определените в договора условия, пълното изплащане на покупната
цена следвало да става ежемесечно, като купувачът
заплатил няколко вноски, а в последствие
престанал да плаща. На 15.06.2010 г., св.Д. прехвърлил фирмата си на св.Кирил
Жеков М, като тъй като местонахождението на процесния автомобил не било
установено, „У.Л.АД – гр.София, подало
жалба в РП – Варна и съотв. се образувало досъдебно производство за извършено
престъпление по чл.206, ал.1 от НК. С
постановление от 31.10.2019 год. на РП –
Варна, същото било прекратено поради
изтичане на предвидената от закона давност.
Срещу
така постановения акт на прокурор от Районна прокуратура – Варна, в Районен съд
– Варна е депозирана жалба от адв.Светлана Костадинова Димова, разгледана от първоинстанционния съд по реда
на чл.243 ал.5 от НПК, като
производството е приключило с обжалваното пред настоящия въззивен съд
Определение, с което е потвърдено Постановлението за прекратяване на Района
прокуратура – Варна.
Съдът
е приел, че изложените от жалбоподателя възражения срещу атакувания прокурорски
акт са неоснователни, като е направил извод, че не са налице предпоставки за
неговата отмяна.
При извършения въззивен контрол за правилност и
законосъобразност на атакуваното Определение и във връзка с наведените в
жалбата доводи, настоящият въззивен състав намира същото за неправилно и незаконосъобразно,
като не споделя изложените в него мотиви, а така също след като прецени всички релевантни по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че изискуемите за
правилното изясняване на делото писмени и гласни доказателства не са били
събрани в необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред.
В конкретния случай настоящият
въззивен състав счита, че направените от страна на ВРС изводи, с които съдът
напълно се е солидаризирал с доводите на прокурора относно изтичане на
предвидената в закона давност за преследване на инкриминираното деяние са
изцяло неправилни, тъй като същите се
основават на констатации, несъответни на установените по делото налични
фактически обстоятелства, а от друга страна са направени при неизяснена в
пълнота фактическа обстановка, каквато е по настоящото производство.
Характерно за престъплението
по чл.206 от НК от обективна страна е преди всичко, че негов предмет може да
бъде само чужда движима вещ, която се намира във фактическата власт на дееца на
определено правно основание, като изпълнителното деяние на обсебването се
осъществява чрез акт на фактическо или юридическо разпореждане с чуждото
имущество, в свой или в чужд интерес, както и чрез бездействие , напр. отказ да се върне чуждата
вещ. От субективна страна,
обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл, тоест деецът
съзнава, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, която владее или
пази на правно основание, като той има за цел да се разпореди противоправно с
него, в свой или чужд интерес.
В този смисъл и за да бъдат
направени конкретни изводи относно съставомерността на посоченото престъпление,
съотв. и за довършеност на деянието, респ.за давността за наказателно
преследване на престъплението, то същите следва да са предпоставени от пълно и
всестранно попълване и анализ на доказателствената маса с относимите за това
обстоятелства по делото, което по настоящото такова не е направено.
Следва да се посочи, че изводът за
формализъм на извършваните плащания по така сключения на 03.04.2009 г. между „У.Л.АД гр.София и дружеството „Б.П.“
ЕООД, представлявано от Д.Д., договор за продажба на
лизинг на МПС, л.а. „М.е напълно неприемлив по отношение на своята логическа
и правна издържаност, доколкото извършаването на плащанията, само по себе си не
може да бъде квалифицирано като „формално“ такова, предвид, че основанието за
същото е именно сключения договор между страните, а и са налице реално
преведени в съответния размер парични суми, последната от която е през месец
ноември 2009 г. от лицето С.Б., неустановен и неразпитан от разследващите
органи.
От друга страна приетата от
прокурора и сътв.от съда дата на довършване на деянието, а именно - 02.05.2009 г.
е напълно несъответна на установеното по делото относно фактическото получаване
на автомобила от страна на лизингополучателя, като същата доколкото фиксира
единствено краен срок за предаване на процесното МПС и е последвана от
осъществени плащания по договора, не може по никакъв начин да обоснове и
аргументира нужният за съставомерността на деянието акт на юридическо или
фактическо разпореждане, в смисъла, обсъден по-горе, или противозаконен отказ
за връщане на вещта.
Изводите относно довършеността на
изпълнителното деяние не могат да бъдат направени и доколкото са налични
неясноти и противоречия относно обстоятелствата релевантни за прехвърлянето на
15.06.2010 г. на дружеството „Б.П.“ ЕООД и фактическото предаване на автомобил,
видно от дадените в хода на разследването показания на св. Д. и св.М. Същите не са били преодоляни
чрез предвидения за това в НПК способ, а именно провеждането на очна ставка.
В хода на разследването не са
предприети никакви действия и с оглед установеното местонахождение на
автомобила в Германия, който видно от приложено по делото писмо, от 16.06.2011
г. до 08.07.2011 г. е бил регистриран на името М., а от 08.07.2011 – на името
на MrOtto Stammermann, както и
такива за изясняване на обстоятелствата касаещи задържаната на 03.04.2011 г.
изходна куриерска пратка съдържаща неистинско СРМПС, част I на процесния автомобил, оригиналът
на което видно от материалите по делото се съхранява от лизингодателя и
сътв.относимост на това към предмета на настоящото производство.
В тази връзка следва да се посочи и
че изложените от ВРС принципни съждения свързани с давността за наказателно
преследване, подробно изброени, в
първоинстанционния съдебен акт, подкрепени със съотв.съдебна практика, изцяло
се подкрепят и от настоящия съд. Не може обаче да бъде споделен така направения
краен извод от ВРС, че по делото липсва
действие попадащо в посочената категория, т.к.след извършване на
престъплението такова
не е било предприемано срещу конкретно лице, аргумент за което се сочи, че заключителните
постановления и тези на ВРП за спиране и възобновяване, не са действия, годни
да прекъснат давността, т.к. не са конкретизирани персонално и по предмет, както
и че за да се прекъсне давността за наказателното преследване, необходимо е не
само откриването на извършеното престъпление, но и да е известно лицето, което
е извършило престъплението, както и надлежният орган да е извършил действие за
наказателното преследване на това лице.
ВОС не се съгласява с
така направения извод и най-вече с приетото, че в посочения срок органа на
досъдебното власт не е предприемал действия за преследване, които съставляват
определени в закона факти, годни да прекъснат теченето на срока по чл.80, ал.1
от НК.
В теорията и практиката безспорно е
изяснен въпросът относно прекъсването на
давността за наказателно преследване-това става с всяко действие на
органите на властта за наказателно преследване на дееца. Същото следва да бъде
извършено от компетентен орган, по предвидения в НПК ред, а също така да бъде
конкретизирано-с него да се осъществява наказателно преследване за конкретно
определено престъпление и едновременно с това спрямо конкретно лице. Прието е,
че като действия, които могат да прекъснат давността за наказателно преследване
могат да се приемат образуване на досъдебно производство срещу конкретно лице,
привличането на лице в качеството на обвиняем по делото, негов разпит,
призоваване на обвиняемия, внасянето на обвинителен акт в съда, насрочване на
делото и т.н.
В конкретния случай, досъдебното производство е било образувано с
Постановление на прокурор при ВРП на 16.08.2011 г. за извършено престъпление по
чл.206, ал.1 от НК срещу Д.Д. . Т.е доколкото компетентен орган е започнал
наказателно преследване срещу конкретно лице, за конкретно деяние, то и с този
си акт ВОС счита, че давността за наказателно преследване е прекъсната по
смисъла на
чл.80, ал.2 от НК.
С оглед гореизложеното, ВОС намира,
че събраните по делото доказателства не обосновават така направените изводи
досежно довършеността на изпълнителното деяние на извършеното престъпление и
предпоставките за изтичане на давността
за наказателно преследване, като доколкото при така воденото разследване е
налице голям доказателствен дефицит, който не е попълнен, то за се стори това
следва да бъдат събрани всички нужни доказателства съотносими към предмета на доказване, т.като не не са изчерпани всички
възможности за събиране на писмени и гласни доказателства, изискуемите за правилното изясняване на делото в
необходимия обем и пълнота и по съответния процесуален ред, а именно – да се
проведе очна ставка между св.М и св.Д. ; да се назначи СГЕ, предвид дадените
показания в проведения на 24.07.2019 г. разпит на св.Д.; установяване и разпит
на лицето С.Б. извършил два пъти плащания по Договора за лизинг; предприемането
на действия свързани с установеното местанохождение на автомобила в Германия и др.
С оглед гореизложеното, настоящият
въззивен състав намира, че изводите на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, изцяло споделени и от първоинстанционния съд, са необосновани
и незаконосъобразни, поради което и Определението на Районен съд-Варна следва
да бъде отменено. ВОС счита за нужно да
посочи и че както съдебния, така и прокурорския акт не отговарят и на
заложените в НПК стандарти свързани с мотивираност на акта, което се явява и
самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото в същите изключително
избирателно са посочени само част от установените в хода на проведеното непълно
разследването обстоятелства, като съотв. и немотивирано е прието довършване на престъплението на дата, която е
предпоставила и направени изводи за изтичане на давността за наказателно
преследване на извършеното престъпление и прекратяване на воденото наказателно
производство.
Поради гореизложеното
и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №2240/06.12.2019 г. по ЧНД №5481/2019 г. на Районен
съд-Варна, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното
производство от 31.10.2019 г. по ДП №1732/2011 г. по описа на ОД на МВР-Варна.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.