№ 4752
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110115117 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от З. Р. Д., против «София Комерс
Кредит груп» АД, гр. София, за прогласяване на нищожността на клаузата по
§ 7 от договор за потребителски кредит от 28.10.2021 г., предвиждаща
задължение за плащане на неустойка в размер на 503.46 лв., поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Към исковата молба са приложени
документи, като се иска тяхното приемане за установяване на твърдените
обстоятелства..
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит от 28.10.2021 г., по силата на който ответникът като
кредитор е предоставил на ищеца като кредитополучател сумата от 1200 лв.,
при фиксиран лихвен процент 41,16 %, годишен процент на разходите 49,89
%, срок на погасяване 6 месеца, с размер на месечната вноска по кредита –
308.59 лв. Ищецът посочва, че клаузата по § 7 от договор за потребителски
кредит от 28.10.2021 г., предвиждаща задължение за плащане на неустойка в
размер на 503.46 лв., при непредоставяне на обезпечение в срок от 3 дни,
предвидено в §6 от договора, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави и поради това, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и
чл. 146 от ЗЗП.
1
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника «София Комерс Кредит груп» АД, гр. София, с
който искът се признава. Заявява, че иска постановяване на решение при
признание на иска. Счита, че не дължи разноски, тъй като са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно – признал е иска и не е
станал причина за завеждане на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира следното.
Безспорни в отношенията между страните обстоятелствата, предвид
признанието на иска, че между тях е сключен договор за потребителски
кредит от 28.10.2021 г., по силата на който ответникът като кредитор е
предоставил на ищеца като кредитополучател сумата от 1200 лв., при
фиксиран лихвен процент 41,16 %, годишен процент на разходите 49,89 %,
срок на погасяване 6 месеца, с размер на месечната вноска по кредита – 308.59
лв.
От приложения в настоящото исково производство договор за
потребителски кредит от 28.10.2021 г. и видно, че клаузата на § 7 от същия
предвижда задължение за плащане на неустойка в размер на 503.46 лв., при
непредоставяне на обезпечение в срок от 3 дни, предвидено в §6 от договора,
като по делото не е налице спор, че такова обезпечение не е предоставено.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът
намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че
ответникът е кредитор по договор за потребителски кредит от 28.10.2021 г, а
ищеца е заемополучател.
2
По делото не е налице спор, че сумата за кредита в размер на 1200 лв., е
получена от ищеца.
Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за
нищожност на клаузата на § 7 от договора, която е предмет на делото. В
случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на заема, съобразно договора и
общите условия. Съдът намира, че въведените в договора условия към
изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от
сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за
изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените
гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение
след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се
приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния
план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по
договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Затова, а и предвид направеното признание на иска, съдът намира
същия за основателен, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
3
има право на разноски в размер на 30 лв., представляващи държавна такса, а
на процесуалния представител на ищеца следва бъде присъдено
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от
ЗА в размер на 1000 лв., съгласно минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази насока съдът намира, че възражението на ответника
за наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неоснователно. Това
е така, защото процесуалния закон изисква кумулативното наличие на
предпоставките, а именно ответникът да признае иска и да не е станал
причина за завеждане на делото, докато в случая е налице единствено първата
предпоставка, т.е. ответникът е признал иска. Втората предпоставка не
налице, тъй като ответникът е изпратил уведомление /л. 29/ до ищеца за
прихващане на дължими суми по договора и приспадане на сумите по
процесната нищожна клауза едва в хода на настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността, по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, предявен от З. Р. Д., ЕГН **********, със
съд. адрес гр. ......., чрез адв. М., против «София Комерс Кредит груп» АД, гр.
София, ЕИК ..........., със съд. адрес гр. София, .........., на клаузата на § 7 от
договор за потребителски микрокредит от разстояние от 28.10.2021 г.,
предвиждаща задължение за плащане на неустойка в размер на 503.46 лв., при
непредоставяне на обезпечение в срок от 3 дни, предвидено в §6 от договора.
ОСЪЖДА «София Комерс Кредит груп» АД, гр. София, ЕИК ..........., със
съд. адрес гр. София, .........., да заплати на З. Р. Д., ЕГН **********, със съд.
адрес гр. ......., чрез адв. М., сума за разноски в размер на 30 лв.
ОСЪЖДА «София Комерс Кредит груп» АД, гр. София, ЕИК ..........., със
съд. адрес гр. София, .........., да заплати на адв. Д. В. М., адрес гр. ......., сума в
размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за предоставена
безплатна правно помощ по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5