Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 50 Година 2020г. Град П., обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П. ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 14. 02. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА
М.
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 3 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд П. е
сезиран с искова молба,подадена от Б.Ц.Д.,
ЕГН **********,***, против „ДЗИ- Общо застраховане „ ЕАД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на
дейността гр. С. , р-н „ Т. „ , бул. „ В.
“№89Б.
С Решение № 1437/28. 10.2019г. на районен съд П. , постановено по гр.
д. № 4905/ 2018г. по описа на същия съд, е уважен
частично предявения иск.
Присъдени са разноски в полза на страните, съобразно уважената и отхвърлената
част от иска.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба в уважителната част от ответника в първоинстанционното производство ДЗИ- Общо застраховане „ ЕАД , ЕИК
********* .
Във въззивната
жалба се излагат съображения за
неправилност на решението в
обжалваната част поради нарушение на
материалния закон , необоснованост и
нарушение на процесуалните правила . Искането
е да се отмени решението на районния съд в обжалваната
част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което иска се отхвърли , като неоснователен.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна. В писмения отговор ответната страна оспорва въззивната жалба. Прави се
искане решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно да се остави
в сила
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба
, като взе предвид становището на противната страна и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено
следното :
Въззивната жалба е
процесуално
допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата
.
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е частично основателна
.
Районен съд П. е
сезиран с осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско „ на МПС.
Правното основание на иска е по чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховането / КЗ/. Уважаването на иска предполага установяването на следните обстоятелства :
- валидно сключен договор за имуществена застраховка ;
- настъпване на застрахователно събитие;
- причиняването на имуществена щета ;
- причинна връзка между щетата и
застрахователното събитие;
- в тежест на
застрахования е да установи ,че е изправна страна по договора,т. е. ,че е
изпълнил договорните си задължения ;
По делото е представен валидно сключен договор за автомобилна застраховка „Каско „ със срок на покритие на застраховката 14. 08.2018г. – 13. 08. 2019г. В срока на застрахователния
договор( на 18. 09. 2018г. ) е настъпило застрахователното събитие , което е удостоверено със
съставен двустранен констативен
протокол за ПТП. В резултат на застрахователното събитие е настъпил имуществена
щета за застрахования, изразяваща се в материални щети по МПС,собственост на
ищеца. Ищецът е изпълнил задължението си
по чл. 403 ал. 1 от ГПК ,като е уведомил незабавно застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие. Уведомяването е станало още същия ден,а
именно на 18. 09. 2018г. По делото е установено ,че застрахования е изпълнил и задължението си по
чл. 404 ал. 1 от КЗ, като е предоставил
на застрахователя необходимата
информация за установяване на
застрахователното събитие,включително
увреденото МПС е било предоставено за оглед на застрахователя .
Всички тези
обстоятелства са безспорни по делото и
не се оспорват от противната страна .
За да откаже
изплащането на обезщетение застрахователя се е мотивира с обстоятелството ,че механизма на произшествието , който е описан от застрахования не съответства на действителния механизъм на
произшествието,което означава ,че щетите по автомобила не са настъпили по
начина ,описан от застрахования.
В отговора на
исковата молба отказа се мотивира с разпоредбите на т. 9.1.8. , 9.1.9. , 9.3.1.и 10.8. от Общите условия/ ОУ/ на застрахователя за автомобилна застраховка
„Каско „ Няма спор за това ,че при
сключването на договора Общите условия са предадени на застрахования и той е заявил,че
ги приема , при което те са станали неразделна част от застрахователния договор( чл. 348 ал. 1 от КЗ).
В т. 9.1.8. ,
9.1.9. и 9.3.1. на ОУ е предвидена възможността застрахователя да не изплати застрахователно
обезщетение при груба небрежност на
застрахования и когато застрахования е декларирал неверни обстоятелства във
връзка със застрахователното събитие , представил е неистински документи или документи с невярно съдържание, които
имат значение за определяне вида и размера на вредите и на застрахователното
обезщетение.
Разпоредбата на
т.10. 8. от ОУ не следва да се обсъжда
от съда, тъй като касае задължения на застраховащия , а не на застрахования .
Въззивната
инстанция счита,че неправилно застрахователя се е позовал на цитираните по-
горе норми от ОУ ,за да откаже изплащането на обезщетение , тъй като те са неприложими в конкретния казус.
В разпоредбата на
чл. 408 от КЗ императивно са посочени основанията за отказ на застрахователя . Правната норма има императивен характер и не подлежи на разширително
тълкуване по пътя на договарянето в застрахователния договор. Действително
, страните по застрахователното правоотношение са свободни да уговарят
както основанията за носене на
отговорност от застрахователя в случай
на увреждане на застрахованото имущество
,така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност,но в тази
насока те са ограничени от разпоредбата на чл. 408 от КЗ.( Виж в този смисъл Р. № 4/ 21.
03. 2012г. по т.д.№ 81/2011г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Р. № 1068/ 08. 05.
2019г. по т.д.№ 1035/2019г. на САС;Р. № 2242/ 01. 10. 2019г. по в.гр.д. № 1552/2019г.
на САС; Р. № 592/ 01. 03. 2019г. по т.д.№ 6362/2018г. на САС;). Ако в застрахователния договор или в общите условия на застрахователя се уговорят основания за
освобождаване на застрахователя от отговорност , които са различни от тези
,посочени в текста на чл. 408 от КЗ ,то тези уговорки са недействителни до степен нищожност, като противоречащи на
закона( чл. 26 ал. 1 от ЗЗД). Настоящият казус е точно такъв. Основанията в отказа на застрахователя не попадат в хипотезите на чл.
408 от КЗ. Не може да се приеме ,че е налице и хипотезата на чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ. във
вр. с чл. 404 ал. 1 от КЗ, а именно ,че застрахования не е изпълнил задължението
си за предоставяне на достоверна информация относно обстоятелствата ,при които
е настъпило застрахователното събитие и
причинените вреди. Това е така , тъй като правната норма изисква неизпълнението
на задължение по застрахователния договор да е довело до възникване на
застрахователното събитие , което в
настоящия казус не е така.
Въззивната инстанция счита ,че и разгледани по същество основанията за отказа на застрахователя са неоснователни
.
На първо място ,
следва да се отбележи ,че грубата
небрежност(съзнаваната небрежност, като форма на
непредпазливите деяния )на застрахования, която е посочена в т. 9.1.8. на ОУ, като основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност,не представлява основание за
освобождаване от отговорност на застрахователя, тъй като правно значение има
единствено умишленото причиняване на
застрахователното събитие от
страна на застрахования ,застраховащия или трето ползващо се лице ( чл. 408 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КЗ и чл. 408 ал. 2 от КЗ).
Неоснователно е
възражението на застрахователя за това ,че застрахования
е предоставил невярна информация относно мястото и механизма
на настъпването на
застрахователното събитие и причинените щети на автомобила .От данните по
делото е установено ,че застрахования е предоставил на застрахователя препис от
двустранния констативен протокол за ПТП. В този протокол е описан механизма на произшествието . От заключението на приетата по делото СТЕ се установява ,че механизма на произшествието
,който е описан в двустранния протокол за ПТП напълно съвпада с действителния
механизъм на произшествието , което означава ,че застрахования не е декларирал
неверни обстоятелство относно механизма на произшествието пред застрахователя ( Произшествието е настъпило на пътя
гр. П. – с. М – с. О., в зависимост от посоката на движение. При излизане
от черен път на главния път шофьора
на лекия автомобил ( застрахования ) е
отнел предимството на трактора , който се е движил по главния път, в резултат
на което се стигнало до сблъсък на двете
МПС ).Никакво правно значение за отговорността на застрахователя
няма обстоятелството къде точно е настъпило произшествието и по конкретно на кое от отклоненията за с. М . Ако застрахователя е считал ,че част от повредите по автомобила не са
настъпили в резултат на описаното от застрахования застрахователно събитие, а в резултат на друго събитие, той е имал
право да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение за съответните
механични агрегати, но не и
изцяло да откаже изплащането на
обезщетение.
Следва
да се отбележи също така ,че в съдебното производство не са доказани твърденията на застрахователя за
това ,че произшествието е настъпило на друго място,различно от отклоненията за
с. М .
По делото са
разпитани като свидетели лицата Н. Ц.Д.( брат на ищеца ) и свидетеля А.Д.А.( шофьора на трактора)
.Свидетелите са обяснили пред съда ,че произшествието е станало при излизане на
лекия автомобил от черен път , представляващ разклон за с. М, на пътя за гр. П.. И двамата свидетели са категорични в обясненията си ,че мястото на произшествието
, което е показано на снимковия материал към преписката на застрахователя не е действителното място на произшествието .
Свидетелите са обяснили пред съда ,че
на отклонението за с. М , където е станало произшествието е имало канавка , като след сблъсъка трактора и автомобила са били извън платното , в
канавката . На мястото е имало големи храсти , които са ограничавали видимостта
. Имало е струпани отпадъци от строителни материали и железобетонни колове за
лозя. Пътят , от който е излизал автомобила е представлявал отъпкан земен път с коловози . От обясненията
на свидетелите е очевидно ,че мястото на произшествието , което е показано на
снимковия материал към преписката на застрахователя не е действителното място на произшествието.
Следва да се даде
вяра на обясненията на разпитаните свидетели , тъй като и двамата свидетели имат преки възприятия от
мястото на произшествието ( свидетеляА. е участник в произшествието , а
свидетеля Д. е отишъл на мястото на произшествието,за да помогне на брат си да
прибере автомобила ).
На следващо място ,следва да се отбележи ,че възражението , което е направено с отговора
на исковата молба относно
надзастраховането е неотносимо към
настоящия спор и не следва да се разглежда от съда.
Действително, с
договора за застраховка е определен
размер на застрахователния риск над
действителната стойност на застрахованото имущество ( при пазарна цена на автомобила към датата на произшествието 15320лв.
,размера на застрахователното обезщетение е сумата 21 000 лв. ). При това положение приложение
следва да намери разпоредбата на чл.
388 ал. 1 от КЗ във връзка с чл.
400 от КЗ . Всички тези обстоятелства обаче са неотносими към предмета
на спора и не следва да се разглеждат от
съда .
По размера на обезщетението .
В текста на чл.
386 от КЗ е посочено ,че размера на застрахователното обезщетение не може да надхвърля размера
на застрахователната полица .Посочено е
,че застрахователното обезщетение следва да обхваща само действително
претърпените вреди към датата на настъпване на събитието .
Според
разпоредбата на чл. 390 ал.2 от КЗ
„тотална щета „ на МПС ще имаме , когато разходите по възстановяване
надвишават 70% от действителната стойност на автомобила
.Така е определено понятието „тотална щета „ и в т. 12.3. на ОУ на
застрахователя . Действителната стойност
на автомобила е пазарната цена на автомобила към датата на застрахователното
събитие ( чл. 400 ал. 1 от КЗ).
От заключението на
СТЕ се установява ,че е налице „тотална щета „ на автомобила . Пазарната стойност
на автомобила към датата на застрахователното събитие е 15320 лв.
Разходите по възстановяване на
автомобила са на стойност 23
872, 56 лв.
В т. 12. 3. 1. на ОУ на застрахователя е посочено ,че при „тотална щета „ размера на
застрахователното обезщетение е действителната стойност на застраховането
МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие намелена със
стойността на годните агрегати ,възли и детайли .
От заключението на
СТЕ видно ,че стойността на запазените части на автомобила
е 46%, при което стойността на застрахователното обезщетение е сумата 8272,
80лв. , колкото е определено и от
районния съд .
По въпроса за лихвите върху застрахователното
обезщетение.
В текста на чл.
409 от КЗ е посочено,че законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение се дължи след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ ,
освен в случаите по чл. 380 ал. 3 от КЗ.
Текстът на чл.
405 ал. 1 от КЗ сочи ,че застрахователното обезщетение
следва да се изплати в уговорения срок, като относно сроковете препраща към нормата на чл. 108 ал. 1-3 или ал. 5
от КЗ.
Принципното
положение ,залегнало в текстовете на чл. 108 ал. 1 и ал. 2 от КЗ е ,че застрахователното обезщетение
следва да се изплати в 15-дневен срок от датата на предявяване на претенцията
,когато са представени всички
доказателства по чл. 106 от КЗ , а в противен случай, когато не са представени
всички доказателства по чл. 106 от КЗ
, не по – късно от 6 месеца
от датата на предявяване на претенцията .
В текста на чл.
390 ал. 1 от КЗ е посочено ,че когато се касае до „тотална щета „
на МПС застрахователното обезщетение се изплаща ,след като застрахования
представи удостоверение от компетентните органи за прекратяване на
регистрацията . Това означава ,че в хипотезата на „тотална
щета „ на МПС лихви за забава върху
застрахователното обезщетение се дължат
от деня , в който застрахования
представи доказателства за дерегистрацията на МПС ,тъй като от този момент за застрахователя
възниква задължението за изплащане на застрахователното обезщетение и от този
момент застрахователя изпада в забава. По делото не са представени писмени доказателства за дерегистрацията на
автомобила,поради което за застрахователя не е възникнало задължението за изплащане на застрахователно обезщетение
,респективно за изпадането на длъжника в забава
( виж чл.86 ал. 1 от ЗЗД).
В обжалваното
решение районния съд е приел,че лихвите за
забава се дължат от датата на подаване на исковата молба в съда, което е
неправилно . На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени решението
на съда в тази част, като лихвите за забава се присъдят от деня на представяне
на доказателства пред застрахователя за дерегистрацията на автомобила .
По въпроса за разноските по делото .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ще
следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 700
лв., представляваща сторени разноски за възнаграждение за един адвокат пред
въззивната инстанция , по представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие.
Разноски в полза
на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като вземането на законна лихва
за забава няма самостоятелен характер, представлява
акцесорно вземане към главното вземане, вземането няма точно определена парична
оценка към датата на постановяване на
съдебното решение , размера на вземането зависи от изплащането на главното задължение
и следва да се определи в изпълнителното производство, а не в съдебното
производство.Вземането за законна лихва за забава не представлява самостоятелна претенция и
върху него съдът не събира ДТ.
По обжалваемостта на съдебното решение.
Процесният спор
представлява „търговско дело“ по смисъла на чл. 280 ал. 3 т. 1 от КТ,тъй като
вземането на ищеца произтича от абсолютна търговска сделка – чл. 286 ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 1 ал. 1 т. 6 от ТЗ и чл. 365 т. 1 от ГПК. Цената на иска е под
20 000 лв. , поради което решението на съда не подлежи на касационно обжалване .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№ 1437/28. 10.2019г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 4905/
2018г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА относно законната лихва за
забава,вместо което постановява :
Вземането в размер
на 8273 лв. се дължи ведно със законна лихва за забава,считано от деня на
представяне на писмени доказателства от
застрахования пред застрахователя за
прекратяване регистрацията на
автомобила .
В останалата
обжалвана част ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд .
ОСЪЖДА „ДЗИ-
Общо застраховане „ ЕАД , ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление на дейността гр. С. , р-н „ Т. „ , бул. „ В. “№89Б , да заплати в полза на Б.Ц.Д., ЕГН **********,***, сумата 700 лв.,
представляваща сторени разноски за възнаграждение за един адвокат пред
въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция
не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: