Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 664                               21.02.2020 г.                            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На двадесет и четвърти януари                                               Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

              Председател: Димана Кирязова- Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа.д. № 3090 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе докладваното гр предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от „СТРОЙТЕК 90“ ЕООД против „СИДОРЕНКО ХОЛДИНГ“ АД и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението върху собствените му движими вещи, находящи се в склад на ответника в гр. Черноморец, м. „Външната чешма”, а именно: 209 бр. изолационни плоскости (фибран) с вафленоподобна повърхност, сини на цвят, с правоъгълна форма, с дебелина 50 мм, ширина 600 мм и дължина 1250 мм, пакетирани в найлонови пакети от по 8 плоскости (26 пакета по 8 плоскости и една самостоятелна плоскост), с общ обем на всеки пакет от по 0,3 куб. м., на обща стойност 1 250 лв., евентуално (съгласно направеното в о.с.з. на 03.07.2019 г. уточнение) – ако вещите са изгубени, унищожени или повредени – ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца паричната им равностойност в размер на 1 250 лв., както и да бъдат присъдени на ищеца направените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че с договор за наем от 01.09.2012 г. ответникът е отдал под наем на ищеца имот – хале в гр. Черноморец, м. „Външната чешма”, който е бил ползван за склад за строителни материали. Твърди се също така, че на 01.06.2018 г. (в съдебно заседание 29.11.2019 г. е прието за безспорно между страните, че това е станало на 31.05.2018 г.) представителят на ответното дружество е разпоредил складът да бъде заключен, подменен е бил катинарът, както и са били свалени охранителните камери, като в този момент в склада е имало собствени на ищеца движими вещи на обща стойност над 150 000 лв., включително процесния фибран. След проведени между страните разговори, в електронно писмо от 12.02.2019 г. ответникът е заявил, че счита договора за наем за развален от 31.05.2018 г. и претендира сумата от 9 048 лв. от ищеца, като в същото писмо е признато, че стоките на ищеца са задържани до изплащане на задълженията от негова страна, а впоследствие ответникът е претендирал и други суми от ищеца. Ищецът твърди, че не дължи на ответника претендираните от него суми, но дори и да ги дължи, то стоките са задържани неправомерно – без негово съгласие, поради което ответникът следва да ги върне на ищеца. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцовото дружество, който поддържа иска, ангажирани са доказателства. С молба от 19.11.2019 г. е направено възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 108 от ЗС, а евентуално предявеният иск е с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че искът е недопустим, евентуално неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Твърди се, че искът е недопустим тъй като се претендира ревандикация на родово определени вещи, като съдът намира това възражение за неоснователно с оглед направените след предявяването на иска уточнения на исковата молба относно индивидуалните белези на процесните движими вещи. Твърди се също така, че искът е неоснователен, тъй като липсват доказателства ищецът да е собственик на вещта, че тя се владее/държи от ответника, евентуално че това владение/държане е без правно основание. С молба от 06.11.2019 г. е заявено, че договорът за наем е бил прекратен от наемодателя - поради системна забава в плащането на наемната цена от наемателя, с писмено изявление, с изпратено до ищеца в началото на м. май 2018 г. на адреса му на управление, като пратката е върната неполучена, поради което след изтичането на дадения на наемателя 7-дневен срок да освободи и предаде имота (считано от връщане на неполучената пощенска пратка), на 31.05.2018 г. е бил подменен катинарът на халето. Твърди се също така, че наемателят е премахнал огражденията, обособяващи ползваната от него площ като отделна част от халето и е започнал да поставя свои вещи и на други места в имота, включително и в двора, като имотът се е ползвал и от собственика му и от трети лица, поради което според ответника не може да се установи дали процесните вещи са били в халето, включително в ползваната от ищеца част от него, или там е имало подобни вещи, но собствени на друго лице. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и направените с него оспорвания, като моли исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на договор за наем от 01.09.2012 г., с който наемодателят „СИДОРЕНКО ХОЛДИНГ“ АД е предоставил на наемателя „СТРОЙТЕК 90“ ЕООД за временно и възмездно ползване част от собственото си хале с идентификатор 81178.32.415.1, находящо се в гр. Черноморец, м. „Външната чешма“, с площ от 500 кв.м., заградена и обособена в югозападната част на халето, съгласно приложена скица, срещу месечна наемна цена в размер на 150 лв. без ДДС. Договорът е сключен за срок от 3 години, считано от датата на подписването му (чл. 4.1), но страните не спорят, че наемателят е продължи да ползва склада и след изтичането на този срок със знанието на наемодателя, като по делото не са налице доказателства за противопоставяне от негова страна, поради което на осн. чл. 236, ал. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че действието на договора е било продължено за неопределено време.

Страните също така не спорят, че ищецът е продължил да ползва склада до 31.05.2018 г., когато ответникът е подменил катинара на халето, като тези факти са приети за безспорни между страните с протоколно определение от 29.11.2019 г.

По делото са представени фактура № 200750/09.03.2013 г. с получател „СТРОЙТЕК 90” ЕООД за 78,15 куб.м. XPS на обща стойност 10 393,95 лв., както и приемо-предавателен протокол към нея, като ищецът твърди, че процесните вещи представляват остатък именно от тази стока. Във фактурата и в протокола обаче е посочено само общото количество на стоката в куб.м., но не и отделните бройки и пакети от нея.

Представени са и електронни писма, както и съобщение по Вайбър, за които ищецът твърди, че са му били изпратени от ответника и с които, според ищеца, ответникът е предявил претенции против него за заплащане на суми по договора за наем и е признал задържането на негови стоки, находящи се в склада в гр. Черноморец, включително процесния фибран.  Ответното дружество е оспорило авторството на тези документи и изпращането им от ответника, поради което е била назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че електронните съобщения действително са били изпратени от **************@*********.*** и са получени в електронната поща на ищеца, но не може да се установи кое физическо лице е техен подател. По отношение на съобщението по Вайбър вещото лице е заявило, че не е могло да установи дали то е било получено, тъй като ищецът не му е предоставил СИМ картата, на която се твърди, че го е получил.

По делото е назначена и изготвена и съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че фактура № 200750/ 09.03.2013 г. е осчетоводена при ищеца и стоката е заведена в счетоводните регистри на дружеството, като впоследствие в периода 2013 г. – 2019 г. са били продавани части от тази стока и към 31.05.2019 г. по документи ищецът е имал наличност от нея в размер на 54,47 куб. м. Вещото лице също така е изчислило, че общата стойност на претендираните 7,83 куб.м. фибран е в размер на 1 187,54 лв. с ДДС. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че не му е бил осигурен достъп до счетоводството на ищеца, а необходимите документи са му били изпратени по електронната поща. Заявило е също така, че няма данни да е била извършвана инвентаризация на склада на ищеца в гр. Черноморец.

В съдебно заседание на 24.01.2020 г. са разпитани свидетелите В. Г.П. (без родство със страните) и Р. Г. Л. (*******).

Свидетелят П. заявява, че през периода 2013 г. – април 2018 г. е работил в „СТРОЙТЕК 90“ ЕООД като шофьор и товарач в склада на дружеството в гр. Черноморец. Твърди, че складът е бил с площ около 400-500 кв.м. и е представлявал преградена с метална ламарина част от едно хале. Отделно от склада ищецът е ползвал за офис една стая, която е била долепена от външната страна на халето и не е била част от склада, като в офиса са се намирали касовият апарат, компютърът, фактури и други документи. Според свидетеля, в склада на ищеца са се продавали керемиди, тухли, греди, гипсова шпакловка и др. строителни материали, като към 2018 г. в склада е имало около 150 пакета фибран, който е представлявал част от закупени през 2013 г. около 240-250 пакета от тази стока. Свидетелят твърди, че ежемесечно в склада е била правена инвентаризация, като наличната стока е била сверявана с данните в компютъра и затова той помни количеството наличен фибран към 2018 г. Свидетелят заявява, че складът е работил през пролетта и есента, а през останалото време е бил затворен. След като е напуснал фирмата през м. април 2018 г., през м. юни 2018 г. той е ходил (с друго лице) в склада, за да вземат намиращи се там плажни чадъри, но установили, че катинарът на входната врата на двора бил сменен и вратата била заключена. Обадили се на служител на „Сидоренко Холдинг“, който отишъл на мястото със С. С., отворили им склада, но не разрешили да огледат стоката вътре, а само да си вземат чадърите. Вратата на склада също била заключена и катинарът й бил сменен. Бил сменен и катинарът на вратата на ползвания от ищеца офис към склада. Според свидетеля, достъп до склада на ищеца е имало само от външната страна, но не и от към вътрешността на халето, като на металната преграда, която е отделяла склада от останалата част от халето, не е имало врата.

Св. Л. заявява, че е работил в склада на „СТРОЙТЕК 90“ ЕООД в гр. Черноморец година и половина през периода 2013 г. – 2014 г., а след това е ходил до склада почти ежедневно, за да води жена си там и да й помага. Според свидетеля складът е работил до пролетта на 2018 г., като е бил отворен от есента до пролетта, а лятото не работил, поради забраната за строителство. В началото на юни 2018 г. той и другият свидетел отишли в склада, за да вземат чадъри, но установили, че катинарите на дворната врата и на вратата на склада били сменени. Обадили се на служител на „Сидоренко Холдинг“ и той отишъл там заедно със С. С.. Последният казал на свидетеля, че ищцовото дружество не е платило наема и има задължения към тях, поради което няма да ги пусне в склада, като им разрешил само да вземат чадърите. В началото на м. октомври 2018 г. свидетелят минал край склада и видял, че вратите му са отворени и че там се работи. Обадил се на Ю. С., който му казал, че докато не си платят задълженията, няма да ги пусне да си приберат стоката. В началото на 2019 г. свидетелят отново отишъл до склада, тъй като имал уговорка за продажба на стоката, но Ю. С. пак не му разрешил да вземе стоката от склада. Тогава свидетелят видял, че стоката не била на местата, където те са я оставили, а С. му казал, че не е той човекът, който ще му пази стоката. През м. февруари 2019 г. Ю. С. изпратил имейл на „СТРОЙТЕК 90“ ЕООД за дължими суми в размер на 9 048 лв. – за прибиране на стоката, за неустойки и др., като освен това казал на свидетеля, че трябва да изчистят склада и тогава ще им разреши да си вземат стоката. През април 2019 г. той пратил на ищцовото дружество по електронната поща проформа-фактура за сумата от 9 180 лв., а след това изпратил и проект за споразумение и още една проформа-фактура, след което свидетелят му се обадил по телефона, за да се разберат нещо, но това бил последният разговор между тях.

При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че както главният, така и евентуалният иск са недоказани и неоснователни, тъй като ищецът не успя да докаже чрез пълно и главно доказване, че е собственик на процесните движими вещи (с индивидуализиращите им белези, описани в молба от 05.08.2019 г.), че именно такива вещи са се намирали към 31.05.2018 г. в ползвания от него склад в гр. Черноморец, както и че ответникът е задържал тези вещи.

По делото се доказа, че в периода 01.09.2012 г. – 31.05.2018 г. ищецът е ползвал под наем склад с площ от 500 кв.м., представляващ обособена част от собствено на ответника хале в гр. Черноморец, м. „Външната чешма“, като е развивал там търговска дейност по продажба на строителни материали. Доказа се също така, че през 2013 г. ищецът е закупил 78,15 куб.м. „XPS“, но не се установи дали процесните движими вещи са идентични с този артикул. От показанията на свидетеля П.  се установи, че към 2018 г. в склада е имало около 150 пакета фибран, но не се доказа с какви индивидуализиращи белези е била тази стока, нито какво е било съдържанието на всеки от пакетите, нито се доказа, че ответникът е задържал без основание в склада вещи именно с посочените от ищеца индивидуални белези.

С оглед на горното и тъй като ищецът не доказа правото си на собственост върху конкретните движими вещи, чиято ревандикация претендира, нито че ответникът владее или държи тези вещи, съдът намира, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид отхвърлянето на главния иск следва да бъде разгледан по същество предявеният от ищеца евентуален иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД - за присъждане стойността на процесните вещи.

Съдът намира, че и евентуалният иск е неоснователен, тъй като – на първо място – не се доказа ищецът да е бил собственик на процесните движими вещи, нито се доказа ответникът да дължи връщане на тези вещи на някакво законово основание, нито се доказа процесните вещи да са погинали или след отправена му покана да ги върне ответникът да ги е отчуждил, каквито са основните предпоставки за уважаването на този иск, поради което и той следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на предявените искове, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото в размер на платеното възнаграждение за един адвокат, а именно 500 лв. В случая това възнаграждение надхвърля минималния размер по наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но съдът намира, че възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно и на ответника не следва да бъдат присъждани разноски в по-малък размер, тъй като по делото са проведени 4 открити съдебни заседания, на всяко от които е присъствал процесуален представител на ответното дружество, както и последният е депозирал множество писмени молби и становища, а освен това макар спорът по делото да не се отличава с особена правна сложност, в случая  фактическата обстановка е била усложнена, предвид необходимостта от многократно уточняване на предявените искове, съответно необходимостта процесуалният представител на ответника да се запознае с тези уточнения и да изрази становището си по тях. Ето защо съдът счита, че платеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение следва да му бъде присъдено в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „СТРОЙТЕК 90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Петлешков“ № 84, ет. 1, ап. 1, против „СИДОРЕНКО ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Транспортна“ № 37, иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху собствените му движими вещи, находящи се в склад на ответника в гр. Черноморец, м. „Външната чешма”, а именно: 209 (двеста и девет) броя изолационни плоскости - фибран, с вафленоподобна повърхност, сини на цвят, с правоъгълна форма, с дебелина 50 мм, ширина 600 мм и дължина 1250 мм, пакетирани в найлонови пакети от по 8 плоскости (26 пакета по 8 плоскости и една самостоятелна плоскост), с общ обем на всеки пакет от по 0,3 куб.м., както и евентуално предявения от „СТРОЙТЕК 90“ ЕООД против „СИДОРЕНКО ХОЛДИНГ“ АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 250,00 (хиляда двеста и петдесет) лв., представляваща паричната равностойност на гореописаните движими вещи.

ОСЪЖДА „СТРОЙТЕК 90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Петлешков“ № 84, ет. 1, ап. 1, да заплати на „СИДОРЕНКО ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Транспортна“ № 37, сумата от 500,00 (петстотин) лв., представляваща направените от него разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                   

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

СА