№ 386
гр. Козлодуй, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20221440101616 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От В. В. Ф., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ......., чрез адв.М. В.
М. от АК - Пловдив против „ Фератум България ” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София ул. „Александър Малинов “ №51,
вх.А, ет.9, офис 20 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22,
вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК за признаване, че договор №1130586 за
предоставяне на потребителски кредит от 01.03.2022г., сключен с „ Фератум
България “ ЕООД е нищожен.
В условията на евентуалност да се признае, че клаузата на чл.5 от
договор №1130586 за предоставяне на потребителски кредит от 01.03.2022г.,
сключен с „ Фератум България “ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен
договор за гаранция / поръчителство / е нищожна на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ищцата твърди, че е страна по договор №1130586 за предоставяне на
потребителски кредит от 01.03.2022г., сключен с „ Фератум България “
ЕООД, по силата на който се е задължила да върне сума от 3375.00 лева, при
ГПР 49.11% и при срок на кредита от 18 на брой вноски.Релевира се, че
съгласно т.5 от договор №1130586 за предоставяне на потребителски кредит
от 01.03.2022г., тя е следвало да сключи договор за гаранция с дружеството „
Ferratum Bank „, с цел да бъде обезпечен, сключения договор за
потребителски кредит.Излагат се доводи, че договор №1130586 за
предоставяне на потребителски кредит от 01.03.2022г., сключен с „ Фератум
България “ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от
1
ЗПК, вр.чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.В условията на евентуалност се счита, че
клаузата на чл.5 от договор №1130586 за предоставяне на потребителски
кредит от 01.03.2022г., сключен с „ Фератум България “ ЕООД, въз основа на
която клауза е сключен договор за гаранция / поръчителство / е нищожна на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
Сочи се, че договор №1130586 за предоставяне на потребителски кредит
от 01.03.2022г., сключен с „ Фератум България “ ЕООД е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9
от ЗПК, да се посочат условията за прилагането на годишния лихвен
процент.Твърди се, че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на договора или е променлив, както и че никъде не е
отбелязано какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва, съотношението й с главницата, както и таксата
гаранция, за да може да се направи проверка дали посочения лихвен процент
отговаря на действително прилагания от кредитора.Излагат се доводи, че
погасителния план към договора за кредит не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като е посочена общо дължимата сума, което не
позволява на длъжника да разбере заплащаните вноски какви компоненти
включват, как са изчислени и на каква база.
На следващо място, се счита, че договорът между страните не отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него е посочена само
абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита.Релевира се, че не става ясно
какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е
предвидена дължимостта на такса гарант.Според ищцата, след като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по
разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях.Сочи се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
като с уговорката за заплащане на такса банкова гаранция, се нарушава
изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г..Твърди се, че такса за банкова гаранция, не е предвидена
никъде в договор за предоставяне на потребителски кредит, а е следвало да
бъде включена в ГПР.Счита се, че със заплащането на сумата предвидена за
такса за банкова гаранция към фирма - партньор изцяло се нарушава
принципът на добросъвестност и справедливост, както и принципите на
добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
Релевира се, че посочването в договора на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „ заблуждаваща
търговска практика “ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита
на потребителите.Изтъква се, че в случая не е приложима нормата на чл.26,
ал.4 от ЗЗД, а следва да бъде взета предвид тази на чл.22 от ЗПК, която е
приложима към договорното правоотношение между страните.Счита се, че с
2
клаузата на чл.5 от договора за кредит се накърняват добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като въз основа на нея ищцата е била
задължена да сключи договор за поръчителство, за да й бъде отпуснат кредит.
Твърди се, че същата е във вреда на потребителя и е неравноправна на
основание чл.143 от ЗЗП, а на основание чл.146 от ЗПК е нищожна.
Моли се, съда на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае, че договор
№1130586 за предоставяне на потребителски кредит от 01.03.2022г., сключен
с „ Фератум България “ ЕООД е нищожен.В условията на евентуалност да се
признае, че клаузата на чл.5 от договор №1130586 за предоставяне на
потребителски кредит от 01.03.2022г., сключен с „ Фератум България “
ЕООД, въз основа на която клауза е сключен договор за гаранция /
поръчителство / е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК,
вр.чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявения иск като недопустим.Твърди се, че ищцата не
е представила договор №1130586 за предоставяне на потребителски кредит от
02.03.2022г., по който ответното дружество да изрази конкретно становище
по исковите претенции, като по този начин е лишено от възможността за
адекватна правна защита.Сочи се, че ответникът не е страна по представения
от ищеца Договор за предоставяне на поръчителство, тъй като същият е
сключен с „Фератум Банк“, т.е. съвсем друго юридическо лице.Моли се съда
да върне исковата молба като нередовна и да прекрати производството.С
допълнителни молби предявеният иск се оспорва като неоснователен и в тази
връзка се излагат подробни съображения.
По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза.От
заключението на същата се установяват условията на договора за кредит
№1130586 от 01.03.2022г., сключен между ответника и ищцата, а именно:
- размер на кредита – 2500.00 лева;
- лихва по кредита – 875.00 лева, изчислена при 49.11% годишна
фиксирана лихва за целия срок на договора;
- брой вноски – 18;
- 2475.00 лева – сума за допълнително избрана незадължителна услуга
към „ Фератум Банк „;
Установено е, че оскъпяването на кредита с олихвяването е 875.00 лева
за пълния период на погасяване.
Отразено е, че ищцата е заплатила по договора както следва:
- 107.42 лева – главница;
- 242.16 лева – лихва;
- 180.00 лева – такса по тарифа за напомнителни писма за просрочени
вноски;
- сума за обезпечение – поръчителство – 420.00 лева;
3
Или общо изплатената от ищцата сума е в размер на 950.00 лева.
Вещото лице е посочило, че договореният ГЛП по кредита е в размер на
35%.В договора записаният ГПР е 49.11%, като същият включвал като разход
единствено договорената лихва по договора за потребителски кредит с
ответното дружество.Сумата заплатена за поръчителство не е била включена,
като така било записано и в чл.4.3 от преддоговорната информация.Вещото
лице е дало заключение, че ако към размера на разходите по кредита, а
именно договорната лихва, се прибави и сумата да поръчителство, то ГПР
многократно ще надхвърли пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, като
същото би станало 237.50%.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 01.03.2022г., ищцата В. Ф. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за
предоставяне на потребителски кредит №1130586/01.03.2022г. по смисъла на
чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е
предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 2500.00 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор – на 18
вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора, с
първа падежна дата - 01.04.2022г..
Съгласно чл.3 от договора за целия период на кредита,
кредитополучателя е следвало да върне на кредитора общо сума в размер на
3375.00 лева, представляваща сбор от следните суми – сума на отпуснатия
кредит в размер на 2500.00 лева и лихва в размер на 875.00 лева, при лихвен
процент 35.00 %.
В чл.4 от договора е уговорено, че ГПР по кредита е в размер на 49.66%,
изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия
разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.Предвидено било, че общия разход по кредита е 875.00
лева, включващ уговорената в чл.3 лихва.
В чл.5 от договора било уговорено обезпечение, като било предвидено,
че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „ Фератум Банк „
в полза на ответното дружество.Уговорено било, че с одобряването от
ответното дружество на предоставетоно в негова полза обезпечение,
уговорката, свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.Уговорено
било още, че със сключването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е
посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както
4
физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който
да бъде одобрен от кредитора в процедурата за кандидатстване за
кредит.Посочено е, че кредитополучателят декларирал, че е запознат, че
всеки одобрен от кредитора поръчител, дава еднаква възможност на
кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.
В чл.6 от договора е уговорено, че извън уговорените индивидуални
условия, за уреждането на взаимоотношенията между страните, възникнали
по повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски
кредити, се прилагат ОУ за предоставяне на потребителски кредити на
ответното дружество.
В чл.5.1 от ОУ е предвидено, че преди сключването на договора за заем,
дружеството оценява кредитоспособността на кандидат заемателя въз основа
на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от кандидат
заемателя, и ако счете за необходимо, извършва справка в централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвани в Република България
за оценка на кредитоспособността на кандидат заемателите.Отразено е, че
дружеството може да извършва проверки в НОИ, държавните регистри,
кредитните учреждения, при телефонните оператори и др..При оценката на
кредитоспособността на кандидат заемателя, дружеството взима предвид и
предложеното от кандидат заемателя в полза на дружеството обезпечение по
заема / чл.5.2 от ОУ /.
В чл.5.3 от ОУ е предвидено, че за да повиши кредитоспособността си и
с това да повиши вероятността да бъде одобрен заема от дружеството,
кандидат заемателя може да предложи едно от следните обезпечения –
обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за
поръчителство или обезпечение, предоставено въз основа на договор за
поръчителство от поръчител, презложено от кандидат заемателя и одобрено
от дружеството физическо лице.Кандидат заемателя самостоятелно и
свободно, по свое собствено усмотрение, избира вида на предпочитаното от
него обезпечение и посочва това в молбата за заем / чл.5.4 от ОУ
/.Предложеното от кандидат заемателя обезпечение не задължава
дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от
кандидат заемателя заем / чл.5.5 от ОУ /.
В чл.5.6 от ОУ е предвидено, че в случай, че дружеството одобри
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката в полза на
дружеството става неотменима от страна както на заемателя, така и на лицето,
предоставило обезпечението.Отразено е, че одобрението на обезпечението от
дружеството се извършва чрез одобрението на заема, за което дружеството
уведомява заемателя.
След преценка на кредитоспособността на кандидат заемателя,
дружеството може да одобри заема и без да е необходимо заемателя да
предоставя каквото и да е обезпечение / чл.5.7 от ОУ /.
Съгласно чл.5.8 от ОУ, поръчителят или гарантът е задължен солидарно
5
със заемателя, като при неизпълнение на задълженията на заемателя,
дружеството има право да предяви претенциите си директно към поръчителя
и не е длъжно преди предявяването им спрямо поръчителя или гаранта, да
поиска удовлетворяването им от заемателя.
На ищцата бил предоставен и СЕФ, като от съдържанието на същия се
установяват обстоятелствата, посочени в погасителния план.В СЕФ е
отразено и описанието на обезпечението, което следва да се предостави по
договора за кредит, а именно – договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя.В графата разходи
по кредита е отразено, че лихвата по кредита се изчислява на базата на
фиксиран годишен лихвен процент от 49.66% и ГПР – 49.66%.Посочено е, че
при изчисляването на ГПР е взето предвид, че договорът за кредит ще остане
валиден през договорения период и, че кредиторът и заемополучателят ще
изпълняват задълженията си съгласно условията и сроковете, посочени в
договора.
Между ищцата, в качеството й на клиент и „ Фератум Банк „ / Малта /, в
качеството му на гарант, бил сключен договор за гаранция/поръчителство към
договор за потребителски кредит №1130586/01.03.2022г..
Съгласно чл.1.5 от договора за поръчителство, гарантът предоставя
гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията,
произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, включително и
от ОУ като неразделна част от този договор.
В чл.1.6 от договора за поръчителство е била уговорена такса за
предоставяне на гаранция / поръчителство / в размер на 2475.00 лева,
дължима от клиента за предоставената гаранция.Уговорено било таксата за
гаранция да се заплати по банкова сметка в „ Пощенска банка „ на месечни
вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за поръчителство, а именно –
на 18 броя вноски.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за договор за предоставяне на
потребителски кредит №1130586/01.03.2022г., установява възникналото
заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД
между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество „
Фератум България „ ЕООД, в качеството му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
6
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води
до недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ
разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит,
7
като тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1,
т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК
е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143-148 от ЗЗП.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен
разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което съдът
намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена само
общата сума, която потребителя дължи.Следва да се отбележи, че ГПР е
посочен в договора и в СЕФ, а именно – 49.66%, но определен въз основа на
начислените суми за главница и лихва.В действителност обаче, размерите на
посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на
действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел,
тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи
задължението за заплащане на обезпечение / поръчителство / ще бъде в доста
по - голям размер, предвид обстоятелството, че предвиденият размер за
възнаграждение за поръчител е в общ размер близък до размера на
предоставения кредит, а именно 2475.00 лева.В действителност обаче, както
се установява от заключението на изготвената по делото съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно,
пълно и обосновано, размерите на посочените в договора ГПР и общо
дължима сума, не съответстват на действителните такива изводимо от
задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се
оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за заплащане на
обезпечение / поръчителство / е 237.50%.По този начин се получава общ ГПР,
надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава.При
това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му и каква е общата стойност на кредита.
Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за
предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение
за поръчител в размер на 2475.00 лева е довело до съществено оскъпяване на
предоставения й кредит.Това задължение по естеството си представлява
скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване
8
на заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не
е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора
за кредит.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя
характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде
поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх
обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем
допълнително плащане на възнаграждение за поръчител, заобикаля
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР.При
това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на
ГПР.
Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на
договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки
изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се
генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на клауза,
предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и всички
останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от стойността
на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е бил
поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност
да влияе на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на ищцата с оглед нейната търговска или професионална
дейност, в рамките на която да е сключен процесния договор.Напротив,
ищцата попада в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради което се ползва
с потребителска защита.
С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за потребителски кредит №653891/15.08.2018г. е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за
поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия.Този
договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само
за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то
9
и за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита.
В случая договорът за предоставяне на поръчителство е бил сключен с
юридическо лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни
сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва
правото на регрес спрямо длъжника.
От доказателствата по делото се установи, че заявката за кредит може да
се подаде с гарант, който се избира от кредитоискателя във формата на
заявка, която попълва, както и, че гарантът може да бъде както избрано от
кредитоискателя физическо лице, така и банка – партньор на ответното
дружество, като кредитополучателят има избор да посочи една от двете
възможности.От гореизложеното, а и изводимо от чл.6 от ОУ, при всички
случаи, предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство е било
задължително условие за сключването на договора за кредит.Следва да се
вземе предвид и характера на процесния кредит, а именно същият е от
категорията на т.н.„ бързи кредити „, при които кредитоискателят разчита да
получи паричните средства които е заявил в сравнително кратък срок, какъвто
не му се предоставя дори ако избере да предостави личен гарант поръчител,
тъй като на първо място следва да сключи договор за поръчителство с това
лице, а на второ, избраното от него физическо лице, следва да бъде одобрено
от ответното дружество.Т.е. в случая, единствената възможност за
кредитоискателя да получи заявения от него кредит в сравнително кратък
срок е да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с
юридическо лице - поръчител, посочено от кредитодателя.В последния
случай сключването на договора за гаранция се явява задължително условие
за сключването на договора за предоставяне на потребителски кредит с
посочено от ответното дружество юридическо лице и то при условия, които
ищцата не може да предоговори и измени.Ако пък обаче същата се откаже да
сключи договора за поръчителство и е в невъзможност да посочи личен
гарант, заявката й за предоставяне на потребителски кредит ще бъде
анулирана.
Предоставянето на обезпечение по договора за кредит е било
задължително условие за сключването на договора, поради което
сключването на договора за поръчителство се е явявало задължително
условие за сключването на договора за кредит.Възможността да се откаже от
предоставянето на обезпечение при невъзможност да осигури физическо лице
- гарант, би имало за последица анулиране на заявката за кредит, респективно
до невъзможност да се сключи договор за кредит.От клаузите в договора
може да се направи извод, че поръчителството има за цел да обезщети
кредитора за вреди от евентуална неплатежоспособност на длъжника, което
обаче е в противоречие с чл.16 от ЗПК, съгласно който доставчикът на
финансова услуга сам оценява платежоспособността на потребителя и
предлага цена на кредита, съответна на получените гаранции.
Както беше отбелязано по – горе, договореното в полза на поръчителя
10
възнаграждение, представлява скрита лихва по договора за кредит, поради
което договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от правна основа, тъй
като по него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва
каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение
и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен
длъжник или не.Изискването за заплащане на таксата гаранция е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, което я прави неравноправна.
Обстоятелството, че кредитора е знаел за наличието на допълнителните
такси по договора за предоставяне на поръчителство още към момента на
сключването на договора, поради което е следвало да включи същите в ГПР
се извежда на първо място от чл.5 от ОУ, според който обезпечението
представено от гарант, следва да бъде във формата на договор за
поръчителство, т.е. сключването на последния следва да предхожда
сключването на договора за кредит.На второ място този извод съдът прави и
от отразеното в СЕФ, където е посочено, че ако кредитополучателят избере да
сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните
разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 2475.00 лева.Поради
горното двата договора следва да се разглеждат като едно цяло.
От всичко гореизложено съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна услуга за кредитополучателя,
която услуга е пряко свързана с договора за кредит и за която
кредитополучателя дължи възнаграждение, и то независимо от
обстоятелството дали ще бъде редовен платец, което е известно на
кредитодателя, който е следвало да го включи при изчисляването на ГПР по
договора за потребителски кредит.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на
законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на
потребителя в действителния му размер, по който договор потребителят е
икономически по – слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на
договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено за
него.Свободата на договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде
11
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи,
включително и на добрите нрави.В случая уговорката за заплащане на
възнаграждение за поръчителство в размер близък до размера на отпуснатия
кредит не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на
кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения –
независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не.
С оглед гореизложеното искът по чл.26 от ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен.Също така следва да се отбележи, че договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство се
намират във взаимовръзка помежду си и последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството
на правоотношенията, което прави и договорът за поръчителство нищожен.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило
в настоящия случай ищцата ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 2500.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва,
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и други
такси, предвидени в договора.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени направените от ищцата разноски за
дължимата по делото държавна такса по предявения иск в размер на 135.00
лева и внесения депозит за вещо лице в размер на 200.00 лева.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. М. – процесуален представител на ищеца, адвокатското
възнаграждение да бъде определено при условията на чл.38, ал.1 от ЗА.Видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е било
уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение за предявения иск за нищожност
на потребителския договор следва да се определи с оглед на разпоредбата на
чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която предвижда, че за процесуално представителство,
защита и съдействие при дела с интерес от 1000.00 лева до 10000.00 лева,
12
минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева плюс 10% за
горницата над 1000.00 лева.В случая минималното адвокатско
възнаграждение по този иск ще е в размер на 637.50 лева.Настоящият съдебен
състав счита, че така определеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като
в случая е осъществена реална адвокатска защита - подаване на искова молба
и представителство в производството чрез подаване на писмено становище.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за предоставяне
на потребителски кредит №1130586/01.03.2022г., сключен между В. В. Ф.,
ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ....... и „ Фератум България „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Ивет В.а
Димитрова и Десислава В.а Николова на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ Фератум България „
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Ивет В.а
Димитрова и Десислава В.а Николова ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Ф.,
ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ....... сума в размер на 335.00 лева /
триста тридесет и пет лева /, представляваща сторените по делото разноски за
държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Фератум
България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“ Александър Малинов „ №51, вх.А, ет.9, офис 20,
представлявано от Ивет В.а Димитрова и Десислава В.а Николова ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М. В. М. от АК – Пловдив, сума в размер на 637.50 лева /
шестстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки /, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
13