НОХД № 152/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия Д.И.Б. ***, ЕГН: ********** за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че в гр. Панагюрище, след
като е осъден с влязъл в сила на 04.04.2017 г. съдебен акт, постановен по гр.д.
№ 79/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, да издържа свои низходящи –
малолетните си деца Л.Д.Б. на * г. и В.Д.Б. на * г., съзнателно не е изпълнил
това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за
периода от 04.04.2017 г. до месец април 2019 г. включително, или издръжка общо
в размер на 4 980,00 лв.(четири хиляди деветстотин и осемдесет лева).
Производството
пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVII от НПК.
В
съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура - гр. Панагюрище
поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимия на
наказание пробация с първите две задължителни пробационни мерки за срок от една
година
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник, признава
се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях.
Подсъдимият
и защитникът му пледират за минимално наказание.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
През 2011 г. подсъдимия Д.Б. и св.Г.Д. заживели на съпружески начала. От съвместното
им живеене, съответно на *** г. и на *** г. се родили децата Л. и В., които подс.Б.
припознал. През 2016 г. подсъдимият и св.Д. се разделили, като децата останали
да живеят при майката. С определение от
28.03.2017 г. по гражданско дело № 79/2017г. по описа на РС Панагюрище, влязло
в сила на 04.04.2017 г. била одобрена постигната между подсъдимия и св.Д. спогодба, по силата на която подсъдимият се задължил да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 115,00 лв. ,
или 230 лв. за двете деца.
След влизане в сила на съдебната
спогодба подс.Б. заплатил с прекъсване на св.Д. 540,00 лв. за издръжка на
децата, като през следващите месеци не плащал издръжката и не проявявал никакви
грижи и интерес към децата по повод
тяхното отглеждане.
От така определената месечна издръжка, подс.Б. не заплатил нито една, считано за периода от
04.04.2017 г. до месец април 2019 г. включително, или издръжка общо в размер на
4 980,00 лв.(четири хиляди деветстотин и осемдесет лева).
По този повод св.Д. подала жалба в Районна
прокуратура-гр.Панагюрище и било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на самопризнанието на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и събраните в
досъдебната фаза доказателства, които напълно подкрепят самопризнанието:
показанията на св.Г.Д. и писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни
доказателства, които синхронизират напълно със събраните писмени доказателства,
като взаимно се допълват, подкрепят направените самопризнания и очертават по
категоричен начин гореописаната фактическа обстановка.
Съдът,
след като обсъди доказателствата, прие че подсъдимия Д.И.Б. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в гр. Панагюрище, след като
е осъден с влязъл в сила на 04.04.2017 г. съдебен акт, постановен по гр.д. №
79/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, да издържа свои низходящи –
малолетните си деца Л.Д.Б. на * г. и В.Д.Б. на * г., съзнателно не е изпълнил
това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за
периода от 04.04.2017 г. до месец април 2019 г. включително, или издръжка общо
в размер на 4 980,00 лв.(четири хиляди деветстотин и осемдесет лева).
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето и мястото на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимият
е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е предвиждал
и искал настъпването на обществено опасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК.
Съзнавал е, че има месечно задължение за изплащане на
издръжка на децата си в размер общо на 230,00 лева, а в инкриминирания период не
е изпълнявал това си задължение. Не са налице обстоятелства, изключващи наказателната
отговорност на подсъдимия, доколкото той е в работоспособна възраст. За
съставомерността на деянието е ирелевантен фактът, че през инкриминирания период подсъдимият
не е реализирал доходи.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, съдът се ръководи от
разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и изискванията на
чл.54 и чл.57 от НК - относно неговата индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която
е висока, предвид това, че е насочено против интересите на деца. Обществената опасност на подсъдимия не е
висока. Видно от приетата по делото справка за съдимост и характеристична
справка, същият е осъждан за престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК с влязла в
сила присъда на 19.09.2016 г., като няма други престъпни прояви.
Причината за извършеното престъпление е ниското правно
и обществено съзнание на подсъдимия, както и тоталната липса на родителски
чувства и загриженост към собствените му деца.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие
причината, поради която подсъдимият не е плащал издръжка на децата си, а именно
липсата на финансови средства. Отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия е осъждането му за
престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК с влязла в сила присъда на 19.09.2016 г.
Като съобрази гореизложеното и след като прецени
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, съдът осъди подс.Б. на наказание пробация със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност
на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от по една година, което е съответно на извършеното и с което
ще се постигнат целите по чл.36, ал.1 от
НК.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: