Решение по адм. дело №49/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-377 от 18.02.2025 г., подадена от В. Г. М. от [населено място], [ЕГН], против Решение № 3 от 30.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена Жалба против разпореждане [номер]-00-3443-2/28.11.2024 г. на Ръководител осигуряване за безработица в ТП на НОИ - Габрово.

С разпореждане [номер]-00-3443-1 от 15.10.2020 г. на ръководител на осигуряването за безработица – началник сектор «Краткосрочни плащания», на жалбоподателката Милпетрова е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 01.10.2020 г. до 31.07.2021 г., в размер на 74.29 лв. дневно, като към разпореждането е приложена справка за преведените на лицето в тази връзка ежемесечни суми за десет месеца, считано от 01.10.2020 г. до 31.07.2021 г., формиращи обща сума на стойност 15 378.03 лв.

На 15.11.2024 г. директор ТП на НОИ – Габрово е уведомен от директора на ТП– Плевен, че е приложена процедура по служебен път за заличаване на данни за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на «С. К. Т.» ЕООД, Плевен, като едно от лицата е жалбоподателката – В. М.. Процедурата касае периода от 02.03.2015 г. до 31.12.2018 г.

С Констативен протокол от 06.08.2024 г. се установява, че сключени от бивш работодател на жалбоподателката – «Сити ком трейд» ЕООД, трудови договори носят белезите на фиктивност, от което следва, че наетите по тях лица, сред които и Милпетрова, не са полагали трудова дейност, която е основание за осигуряването им и не са осигурени лица по смисъла на КСО, поради което за тях неоснователно са били подадени данни за осигуряване и на дружеството в тази връзка са издадени задължителни предписания за заличаването им като такива. Периодът, относим към настоящия правен спор, обхваща времето от 02.03.2015 г. до 31.12.2018 г.

На 06.08.2024 г. служители при ТП – Плевен издават Задължителни предписания № ЗД-1-14-01661161, с които задължават „Сити Ком Трейд“ ЕООД, Плевен, БУЛСТАТ: ********* да заличи данните за посочените лица, сред които жалбоподателката, за същия период, като е определен и срок за това – 17 работни дни от получаването на акта. Данните за жалбоподателката в посочения период и досежно посочения работодател са заличени на основание чл.4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. служебно, поради липса на доброволно изпълнение на предписанията.

С процесното разпореждане [номер]-00-3443-2 от 28.11.2024 г. на Ръководител осигуряване за безработица, н-к сектор Краткосрочни плащания е изменено предходно издаденото Разпореждане от 15.10.2020 г. в частта относно периода за отпускане на обезщетението и се определя нов период – от 01.10.2020 г. до 31.05.2021 г. поради представени нови документи във вр. с извършваната проверка по разходите на ДОО от страна на контролните органи при осигурител «С. К. Т.» ЕООД и издадени задължителни предписания относно неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като данните са заличени. Това е наложило извършването на нова преценка за правото и размера на обезщетението за безработица, наложила изменение на предходно издаденото Разпореждане.

Разпореждането от 28.11.2024 г. е обжалвано по административен ред от Милпетрова, като жалбата е подадена в законния срок.

Издадено е Решение № 3 от 30.01.2025 г. на и.д. директор ТП на НОИ – Габрово А. И., с което жалбата е разгледана по същество и е оставена без уважение. Мотивите за това са следните:

Въз основа на гореописаната обстановка е направен извод, че по време на действието на трудовия договор на Милпетрова с този осигурител не е била налице осъществявана дейност от последни, съответно – не са изпълнявани и трудови задължения от лицето, поради което не е налице основание за осигуряване при работодателя за нея и още три фиктивно наети от последния лица. За целия период, за който са подавани данни за осигуряване на водените на работа лица, липсват внасяни осигурителни вноски. При извършена проверка преди това от органи на НАП е установено, че дружеството не е предоставило документи и не е подавало ГДД. По данни на НАП липсват и годишни счетоводни отчети, отчети за приходи и разходи, баланс, фискални устройства и конкретни търговски обекти на работодателя. Дружеството не притежава недвижими имоти, МПС, земеделска и горска техника, ценни книжа, дялове, акции в други търговски дружества, както и банкови сметки. Б. сметка на търговеца е закрита на 30.07.2018 г. По нея не е имало движение. Друга такава е открита на 01.01.2018 г., но по нея също не е имало движение. Липсват адреси на работните места, където наетите до 2019 година лица са полагали труд. Не може да се установи изплатени ли са дължими трудови възнаграждения от 2015 г. до 2019 г. на работници и служители. Няма подадени декларации обр. 15 по ЗЗБУТ, не са представени присъствени форми, дневник за приетите документи по чл. 6, ал. 1 от НПОПДОО. При извършени вътрешни проверки на наетите по трудов договор лица, вкл. Милпетрова, се установява, че са налице несъответствия между данни при предходно ревизионно производство и това, което е приключило с Протокол от 28.05.2024 г. При предходното лицата не са представили фишове за заплати, т.к. по техни твърдения не ги били пазели. В последващото производство пред НАП Милпетрова представя всички фишове за работна заплата за периода, през който е имала трудов договор. Осигурителният доход на същата е нараствал периодично, достигайки максималния такъв.

При направен анализ от НАП на представените от НОИ фактури за продажба с издател „Сити Ком Трейд“ ЕООД е установено, че те не съответстват на вече приведените със същите номера фактури, които са обаче от други дати и с други контрагенти. Това навежда на извод за недействителност на представените фактури при тази проверка. Те не са и декларирани по законовоустановения ред, липсват в дневниците за покупки на посочените в тях контрагенти. Освен това, в издадените от това дружество фактури е посочен предмет на продажба на рекламни материали и платна, поддръжка на спедиторско и интернет обслужване, разработка на интернет страници и сайтове, поддръжка на интернет платформа и продажба на отпадъчна хартия и пластмаса. В дадените пред НОИ писмени обяснения Милпетрова сочи, че е осъществявала работа с клиенти на фирмата, проучвала е възможности за изграждане на търговски център в [населено място], комуникирала е с потенциални инвеститори и изпълнители на проекта. Не може да посочи обаче имена на клиенти, адреси, телефони, предмет на сделките, подробности по проучванията, като е видно, че естеството й на работа се различава от предмета на сделките по представените фактури. Начисляването и изплащането на трудовите й възнаграждения, съгласно представените от дружеството копия на ведомости за заплати за периода 2015 – 2019 г., се разминават съществено и са в значително по-голям размер, в сравнение с начислените и изплатени трудови възнаграждения по оборотни ведомости за същия период, поради което данните от разплащателните ведомости се приемат за неистинни. Заключението е, че сключените трудови договори от това дружество, вкл. с жалбоподателката, са фиктивни. Поради това са издадени посочените по-горе задължителни предписания. Същите не са изпълнени в постановения срок, поради което органът е преминал към служебно заличаване на данните за лицата.

Милпетрова е получавала обезщетение за безработица в периода 01.10.2020 г. до 31.07.2021 г. на база осигуряването си и при този работодател, като заличаването на данните до 31.12.2018 г. има значение за отпускането и изчисляването на това обезщетение. Променя се размерът на общия й осигурителен стаж след 2000-та година, като същият вместо 11 г., 10 м. и 11 дни се намалява на 8 г., 6 м. и 10 дни. Отразява се и върху размера на осигурителния й доход за базов период 01.10.2018 г. – 30.09.2020 г., който от 67 087.42 лв. се намалява на 63 207.42 лв. По тази причина и процесното Разпореждане, с което се изменя първоначално издаденото такова, с което на Милпетрова се отпуска обезщетение за безработица, се приема от административния орган за законосъобразно, т.к. съгл. чл. 54а, ал. 1 от КСО при осигурителен стаж след 31.12.2001 г. от 7 г. и 1 ден до 11 г. такова обезщетение се дължи за срок от 8 месеца.

Влязлото в сила разпореждане, с което се отпуска исканото обезщетение за безработица първоначално, може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне на правото, размера и периода на ПОБ, респективно в хипотезата на неправилно отпускане, съгл. чл. 54ж, ал.2, т. 1 и т. 2 от КСО. В случая новото разпореждане е издадено служебно и органът няма задължението да уведоми адресата преди да го издаде. Новите факти и доказателства, свързани със заличените данни досежно Милпетрова, касаят пряко поставеният за разглеждане пред ответника въпрос и той се е съобразил с тях, с оглед на което издава и процесното Решение.

Решението е получено от адресата си на 04.02.2025 г. Жалбата против него е подадена на 14.02.2025 г. – в законния срок и като подадена от заинтересовано лице против подлежащ на оспорване пред административен съд ИАА, същата се явява допустима.

Жалбоподателят намира, че доводите, съдържащи се в процесния ИАА, са немотивирани и фактите, на които почиват те – недоказани. На първо място договорът, сключен със „Сити Ком Трейд“ ЕООД е действителен. Не са налице доказателства, въз основа на които да се направи извод, че положеният по това трудово правоотношение труд е фиктивен. Жалбоподателката е действала добросъвестно. Данни, за осигуряването й са подадени коректно и своевременно. Като служител тя не е имала основанието да предполага дали са налице неправомерни действия от страна на нейния работодател и се явява осигурено лице по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КСО. По тази причина и счита, че изплатените й парични обезщетения за безработица са добросъвестно получени от нея. Ползвала е болнични обезщетения по време на работата си при същия работодател. Налице са писмени доказателства за осъществяваната от нея трудова дейност – трудов договор, фишове за заплати, трудова книжка и др. При наличието на доказано реално извършвана трудова дейност, ТП на НОИ – Плевен е достигнал до погрешни констатации, довели до заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, което е довело до издаване на процесното Разпореждане, оставено в сила с атакуваното по съдебен ред Решение на ответната страна. Затова се иска отмяна на последното.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Й. П. от АК – Велико Търново, който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт П. Р., която оспорва жалбата.

И двете страни претендират за присъждане на деловодни разноски, вкл. адвокатско, респективно - юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът обсъди наведените в жалбата основания, както и останалите, непосочени в нея, основания по чл. 146 от същия нормативен акт за отмяна, респективно – прогласяване на нищожност, на процесния административен акт в пунктовете, в които същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, въз основа на която направи и следните фактически и правни изводи:

На първо място по отношение на един от изтъкнатите в жалбата доводи относно получавано обезщетение за временна неработоспособност, съдът следва да отбележи, че не този вид плащане е обект на процесните актове и на настоящия правен спор. В случая става въпрос единствено за отпуснато обезщетение за безработица с разпореждането от 15.10.2020 г. с период на изплащане от 01.10.2020 г. до 31.10.2021 г., което е изменено с процесното Разпореждане от 28.11.2024 г., с което е променен единствено периодът на изплащане на същото, като той е съкратен до 31.05.2021 г.

Подробните мотиви, наложили тази промяна, се съдържат в оспорения ИАА, а именно – процесното Решение № 3 от 30.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Габрово и те се изразяват основно в това, че въз основа на влезли в сила задължителни предписания, които са изпълнени служебно поради липса на доброволно изпълнение, част от релевантния за изчисляване размера и срока на изплащане на това обезщетение срок, както и поради неполагане реално на труд по трудово правоотношение по изложени от органа съображения, е счетен за нереален осигурителен стаж, поради което е заличен и, съответно, за него не се дължат осигуровки, респективно – той не е осигурителен стаж и не може да послужи като база за това обезщетение.

Разпореждането е издадено от ръководител на осигуряването за безработица и началник сектор краткосрочни плащания – Г. Д.. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Със Заповед № 3244 от 11.04.2016 г. и Заповед № 3497 от 21.08.2020 г. на управител на НОИ същата е определена за експерт по осигуряването в сектор „Краткосрочни плащания“, респективно – началник сектор „Краткосрочни плащания“ и съгласно длъжностната характеристика за втората длъжност на този служител е възложено организацията и контролът на дейността в сектора по отпускане изплащането на парични обезщетения, вкл. за безработица, както и издаването на разпореждания в тази връзка. Със Заповед № Ц1015-07-93 от 18.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Габрово служителката е оправомощена да издава разпореждания, вкл. по чл. 54е, ал. 4 и чл. 54ж, ал. 1 от КТ, каквото се явява именно процесното. В заключение на изложеното съдът намира, че разпореждането е издадено от компетентен орган в изпълнение на предоставените му по закон правомощия.

Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директор ТП на НОИ– Габрово, който се е произнесъл с процесното Решение, издадено от лице – служител в същата администрация, на което е възложено изпълнението на функциите на такъв административен орган със Заповед № 4472 от 25.11.2024 г. на подуправител на НОИ /л. 41/, вкл. за датата, на която е издаден процесният ИАА, поради което съдът намира, че и досежно този административен акт следва да се направи извод, че е издаден от компетентен орган в рамките на предоставената му със закон компетентност.

С издаването на акта не са нарушени изискванията за неговата форма, т.к. той съдържа всички необходими реквизити, вкл. изложени подробно фактически и правни мотиви за неговото издаване. Фактическите основания съответстват на правно посоченото такова в Решението, а именно – чл. 54ж, ал. 2,т. 1 от КСО, както следва: Влязлото в сила разпореждане може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. В случая такива нови документи и доказателства са свързаните със заличаването на данните на Милпетрова като осигурено лице, вкл. за осигурен социален риск „безработица“, за периода, през която е декларирана като такова лице при работодател „Сити Ком Трейд“ ЕООД, Плевен, както фактически установявания по официални документи и приложения към тях, съставени и събрани при проверки на НАП и НОИ по отношение реално положения стаж от Милпетрова в горепосоченото търговско дружество, цитирани в Решението.

Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и чл. 54л КСО. Следва извод, че лицето трябва да е осигурено, съгласно изричната норма на § 1, ал. 1, т. 3 КСО, за да има право да получи обезщетението за безработица. В конкретния случай от данните по делото, приобщени към процесната административна преписка и касаещи извършена проверка на "Сити Ком Трейд" ЕООД, събрани в производството по издаване на Задължителни предписания №ЗД-1-14-01661161 от 06.08.2024 г. на името на дружеството, е видно, че при проверки от НАП и НОИ, органът е установил липса на извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени данни от същия, в качеството му на работодател и осигурител, сред които е и жалбоподателката. Мотивът е, че дружеството, в което е работила тя, не е осъществявало търговска дейност за 2015 г. и 2019 г., като административният орган подробно е изброил причините, поради които и самият той смята, че този факт е доказан. В производството по издаване на задължителни предписания, които са влезли в сила, жалбоподателката не е участвала като заинтересована страна, но в процесното Решение директорът на ТП на НОИ – Габрово е изложил мотиви защо счита, че не е осъществявана стопанска дейност от страна на дружеството, което обосновава и извода, че Милпетрова не е извършвала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 Къдекса. Административният орган е изложил подробни съображения относно това, дали е имало правно основание за подаването на данните и за тяхното заличаване по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за жалбоподателката, правилно ли са били подадени от осигурителя и имало ли е основание за служебното им заличаване, знаела ли е Милпетрова, че осъществява дейност, за която не подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а КСО и с какви факти се доказва това обстоятелство, въз основа на какви данни по административната преписка следва извод, че лицето не е осигурено.

Разпореждането и оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Габрово са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, релевантни за процесния период 02.03.2015 г. – 31.12.2018 г. и след събиране на необходимата информация, обуславяща извод, че жалбоподателката не притежава качеството на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1. Необходимо е лицето реално да е осъществявало трудова дейност, тъй като са защитими само трудови и осигурителни права, които действително са възникнали. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика: Решение № 2762 от 15.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5873/2022 г., VI о.; Решение № 4718 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 924/2021 г., VI о.; Решение № 2268 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2020 г., VI о.; Решение № 2268 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2020 г., VI о. и др., както и съдържанието на приложимите правни норми. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор, но и валидно възникнало трудово правоотношение, както и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. В случай, че по делото се установи обстоятелството, че осигурителят не е осъществявал реална търговска дейност, то съответно и лицето не може да е осъществявало трудова такава - Решение № 2240 от 9.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10621/2021 г., VI о.

В отношенията между осигурен и ТП на НОИ за осигуреното лице настъпват последиците от констатациите на контролните органи спрямо които единствената защита на осигуреното лице е да установи благоприятните за себе си факти, а именно - че е осигурено лице като е упражнявало трудова дейност. В този смисъл: Решение № 6665 от 6.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2835/2022 г., VI о. Затова и съдът е дал изрични указания с нарочен съдебен акт, че в тежест на жалбоподателката е да установи тези благоприятни за нея факти в рамките на настоящото производство.

От събраните по делото доказателства в тази насока се изяснява следната фактическа обстановка:

На 05.03.2019 г. и на 24.04.2019 г. органи на НАП са направили проверки на работодателя „Сити Ком Трейд“ ЕООД, Плевен, за резултатите от която са съставили Протоколи № П-04000719018247-141-001 и № П-04001518214217-079-001. От съдържанието и приложенията към тях е видно, че дружеството е регистрирано през 2013 година в Пловдив, а през 2014 година е променило седалището и данъчната си регистрация в [населено място]. За периода от 31.01.2015 г. до 31.01.2019 г. в него са работили няколко лица, едно от които – жалбоподателката. На 29.01.2019 г. от Милпетрова са изискани данни във връзка с проверката при процедура по чл. 32 от ДОПК, след като същата не е намерена на известните й адреси. На 28.02.2019 г. офис на НАП – Габрово са получени писмени обяснения, към които се представя сключен от нея трудов договор с фирмата от 28.02.2015 г., копие от длъжностна характеристика за длъжност „Организатор на работа с клиенти“, обяснение, че трудовото възнаграждение е получавано в брой и лицето не е запазило фишовете за това. Съгласно представените обяснения лицето е освободено от работа на 01.01.2019 г. В т.нар. обяснения на практика не е посочена никаква друга информация. Според длъжностната характеристика тя посреща и обслужва клиенти, приема техни оплаквания; обработва договори за наем и извършва проверка на такива, изпълнява и други функции, възложени й от управителя на фирмата. На практика Милпетрова е участвала като трето лице в проверката, организирана от НАП и е имала възможност да даде обяснения и да представи доказателства в тяхна подкрепа, от която възможност тя реално се е и възползвала.

При проверката се установява, че за периода от регистрацията на дружеството до този момент са установени доставки/продажби към шестима контрагенти, на които са извършени насрещни проверки, установили следното:

1.“Г. Аргирус Трянс“ ЕООД – предмет на дейност – автомобилен транспорт. Представени са две фактури от 2017 година, по които дружеството е задължено да заплати услуги: извършена рекламна кампания в страни от ЕС и месечен абонамент в спедиторски и логистични интернет сайтове за първото полугодие на 2017 година и за второто полугодие на същата. В представена декларация от това дружество се сочи, че лицето, с което е осъществен контакт от името на „Сити КомТрейд“ ЕООД, е С. И. от [населено място].

2. „Централ Болкан Рисайклинг“, което дружество е закупило хартия от осигурителя на Милпетрова по две фактури от 2018 година, но няма доказателства за извършени плащания по тях, изрично е декларирано, че към 02.04.2019 г. те са неразплатени. Контактът със „Сити Ком Трейд“ отново е установяван чрез С. Г..

3.“Висвардис Транс“ ЕООД, което дружество е също с основна дейност товарен автомобилен транспорт. Представени са 4 фактури от 2017 г. и 2018 г. във връзка с отношенията му със „Сити Ком Трейд“ ЕООД за изработка на интернет страница с домейн и месечна такса интернет платформа. Проверяваното лице декларира, че няма сключени договори с работодателя на Милпетрова, но е осъществявало контакти с това дружество отново чрез С. И..

4.“Мултизим“ ЕООД е получател по 8 фактури на „Сити Ком Трейд“ ЕООД, като 6 от тях касаят процесния период и те са за извършена рекламна кампания в страни-членки на ЕС, но не са представени доказателства за извършването на такива услуги от доставчика.

5.“Примаресурс“ ООД – представени са две фактури от 2017 година с предмет на доставка – отпадъчна хартия.

6.“Манда Сарая“ ООД – твърди се, че по фактура от 2017 година е извършена услуга за проучване на пазара на ЕС, като фактурата е неразплатена.

В заключение проверяващите от НАП са счели, че дейността на фирмата не е установена, няма данни за нея в информационните системи на НАП, не са подавани никакви декларации или други документи, от които да е видно, че тя е работила. Не става ясно в тази връзка и каква точно е била дейността на лицата, назначени на работа там, едно от които – жалбоподателката. Не е доказано, че те са получавали и възнаграждения. Общ реализиран доход от отношенията с горепосочените шест конрагента за 2014 г. – 2018 г. е в размер на 156 906 лв., който обаче не е деклариран в подавани ГДД.

В Протокол № П-0400152322542-073-001 от 28.05.2024 г. на органите на НАП за проверка на „Сити Ком Трейд“ ЕООД се установяване, че не са подавани декларации по ЗКПО. На 20.10.2014 г. е открило банкова сметка, която е закрита на 30.07.2018 г., по която не е имало движение. За периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г. дружеството има разплащателна сметка, открита на 14.12.2019 г. и закрита два месеца по-късно, но по нея не е имало движение, не е ползвало други банкови услуги. Също така представените фактури от „Сити Ком Трейд“ ЕООД /техен издател/ в ТП на НОИ не отговарят като съдържание на фактурите от извършените от НАП насрещни проверки, като е посочено в какво се състоят несъответствията. От извършената насрещна проверка на В. М. и дадените от нея обяснения става ясно, че според нейните твърдения тя е сключила договор с дружеството, като работата й била свързана с осъществяване на контакти с клиенти на фирмата. Работното й място било в [населено място]. Проучвала е възможност за изграждане на голям търговски център в [населено място], като е контактувала с потенциални инвеститори и изпълнители за осъществяването на проекта. Ежемесечно е получавала трудови възнаграждения в брой, като се е подписвала на платежна ведомост и е получавала фишове за заплати и прилага копия от тези фишове.

Дружеството е подавало ежемесечно декларации обр. 1 и 6 за процесния период, но не е декларирало и доказало реалното изплащането на трудови възнаграждения, като за периода не са внесени и дължимите осигуровки. Начислените и изплатени трудови възнаграждения съгласно представени платежни ведомости за заплати се различават съществено и са в значително по-висок размер от начислените и изплатени трудови възнаграждения, съгласно оборотните ведомости.

Протоколите от проверките на НАП съставляват официални свидетелстващи документи, които не са оспорени и тяхната доказателствена сила не е оборена, поради което съдът намира, че същите отразяват точно и вярно твърденията за съответните обстоятелства, съдържащи се в тях. От тези протоколи действително може да се направи извод, че за процесния период не се установява, че дружеството – работодател е извършвало конкретна търговска дейност, че самата жалбоподателка е реализирала в него конкретни трудови функции, за които е получавала трудови възнаграждения, вкл. заради това, че работодателят не може да докаже наличието на доходи, част от които да са отивали за изплащането на тези възнаграждения – както на нея, така и на други лица, посочени в протоколите, за които се твърди, че са били негови работници/ служители. Счетоводството не е водено редовно, не са изготвяни ГДД, счетоводни отчети, отчети за приходи и разходи, баланс, не са регистрирани устройства с фискална памет и търговски обекти, нито активи – имоти, МПС, други машини и съоръжения, не са съставяни каквито и да било други счетоводни документи, освен въпросните фактури на тези шестима контрагенти, за които не се установява по несъмнен начин дори плащания по тях, но дори и такова да е налице, то същото е недостатъчно за изплащането на възнагражденията на Милпетрова за период от близо 4 години и то на максимален осигурителен доход. На по-късен етап са представени оборотни ведомости и ведомости за заплати, молби и заповеди за отпуск, трудови договори и длъжностна характеристика, които документи нямат характера на официални такива и достоверна дата на съставяне и могат да послужат единствено за удостоверяване на издателя си, но не и за достоверност на съдържанието.

С Констативен протокол № КВ-5-14-01661093 от 06.08.2024 г. на служители на НОИ са отразени резултатите от направена проверка на същото дружество, като в Протокола е посочено, че същата обхваща периода от 26.11.2013 г. до 31.07.2023 г. В регистъра на трудовите договори са отразени сключени такива с четири лица, сред които и Милпетрова, като данните за нея са от 28.02.2015 г. до 01.01.2019 г. За целия период, през който лицата са се водили на работа, не са били плащани осигурителни вноски. Обсъдени са данните от съставените от НАП протоколи от проведените проверки, липсата на банкови сметки на дружеството, по които да има движение на парични средства, както и несъответствието в съдържанието на фактури с едни и същи номера, но от различни дати, както и обясненията на жалбоподателката, давани пред органите на НАП. Обърнато е внимание и върху разминаването в твърденията на Милпетрова при първата проверка, на която е заявила, че не разполага с фишове за заплати и при втората такава, при която представя такива документи.

В обясненията си тя посочва единствено наименованието на длъжността си, не конкретизира естеството на работата си, нито конкретни клиенти, с които е работила, нито конкретен предмет на сделките, макар че първите проверки от НАП са правена 2-4 месеца след прекратяване на трудовите й правоотношения. Повечето фактури са с отразен предмет продажба на рекламни материали и платна, поддръжка на електронни и интернет сайтове, разработка на интернет сайтове и интернет платформи, продажба на отпадъчна хартия и пластмаса, но подобни дейности Милпетрова не сочи да е извършвала. От Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен на 16.08.2023 г. е изпратена информация в НОИ, че липсват адреси на работните места, където лицето до 2019 г. е полагало труд, не може да се установи изплатени ли са дължимите трудови възнаграждения за периода от 2015 г. до 2019 г., не са подавани декларации по чл. 15 от ЗЗБУТ. Въз основа на така изложеното проверяващите от ТП на НОИ са направили извод за фиктивност на трудовия договор на жалбоподателката, поради което и са счели, че тя няма качеството на осигурено лице през същия.

По тази причина са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-14-01661161 от 06.08.2024г. от контролни органи на НОИ – главен инспектор по осигуряването в ТП– Плевен. В тях е разпоредено на дружеството да заличи данните за жалбоподателката за периода 02.03.2015 г. – 31.12.2018 г., като са изложени мотиви, аналогични на горните. Даден е срок за изпълнение 17 дни от деня на връчването. Предписанията са изпратени по пощата на адреса на дружеството, фигуриращ и към момента в ТР, но известието за доставка се е върнало на 28.08.2024 г. с отбелязване, че пратката не е потърсена. Т. е изпратено и на адреса на управителя му със същия резултат. На 02.10.2024 г. е съставен протокол за поставяне на таблото за съобщения на обявление за така съставените задължителни предписания. Съобщението е свалено от таблото на 10.10.2024 г., видно от протокол от тази дата. Съгласно чл. 110, ал. 4 от КСО, разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление, а когато връчването не може да бъде извършено по този ред, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен. В случая този ред е спазен и предписанията следва да се считат за връчени на 10.10.2024 г. Срокът за обжалването им изтича на 24.10.2024 г., а за изпълнението им – на 27.10.2024 г. По делото няма данни да са били предприети действия за обжалването им, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила.

Безспорно е, че към преписката е приложен трудов договор между дружеството и жалбоподателката от 26.02.2015 г., който обаче не е доказателство за реалното започване и изпълнение на трудовите ангажименти на изпълнителя по него. Представени са и фишове за заплата, които са без достоверна дата на изготвяне. По тях може да се установи какви възнаграждения евентуални следва да са начислени на лицето, макар че не е налице счетоводна отчетност, от която да се види, че това е направено, но не и че същите са реално изплатени, още по-малко кога и по какъв начин е станало това. Следва да се има предвид, че при първата проверка от НАП жалбоподателката е заявила, че не ги съхранява, което противоречи с поведението и твърденията й по-късно, когато ги представя.

Интерес будят и молбите за отпуск на Милпетрова до работодателя от 2025 г., когато трудово правоотношение дори не се твърди, че съществува, които нямат нищо общо с процесния период и въз основа на които е разрешен отпуск също за 2025 година /л.113 – л.116/. Това поставя под съмнение и без друго непредставените своевременно при проверките на НАП и НОИ такива за 2015 г. – 2018 г., които също са без достоверна дата, представляващи частни документи и установяващи единствено това, че са издадени от лицата, посочени като техни автори.

Присъствените форми също не могат да бъдат обвързани с достоверна дата на съставяне– такива могат да бъдат съставени по всяко и следва да се приеме, че не са били налице при проверките, след като не са били представени на тях. Като дата, на която са изготвени може да се приеме датата на първото им представяне пред държавен орган, вкл. пред съда. Същите могат да се съставят по всяко време, след като не са намерили отражение в официален документ на определена дата и не са намерили отражение в редовно водено от дружеството счетоводство.

Същите изводи се отнасят и до приложената Заповед № П-15/01 от 20.05.2018 г- на управителя на „Сити Ком Трейд“ /л.318/, с която Милпетрова е назначена за ръководител на проект „Търговски комплекс Габрово – Проучване“. Данни за такъв по делото няма. Напротив – в писмените обяснения на Милпетрова, дадени при проверките на НАП, се сочи, че същата била проучвала условия за разкриване на търговски комплекс, но в [населено място]. За такава дейност в [населено място] тя не е споменавала.

Като официални свидетелстващи документи могат да се приемат обаче протоколи от извършените проверки, отразяващи посочените по-горе обстоятелства и взети предвид и от административния орган при произнасянето му с процесния ИАА. Така от Протокол от 24.04.2019 г. на ТД – Велико Търново на НАП е видно, че според подаваните декларации обр. 1 и 6 В. М. е назначена с възнаграждение от 1 500.00 лв., от 01.01.2016 г. до м. 02.2017 г. като осигурителен доход за нея е подавана сумата от 1 810.80 лв. От м. 03.2017 до 04.2017 – 1821.60 лв. От 06.2017 г. до 12.2018 доходът е заявен като такъв от 2 600.00 лв. Както бе посочено, би могло да се приеме, че дружеството е извършило няколко продажби за целия период на шестима контрагенти, като това не се установява по безспорен начин, с оглед разминаването в съдържанието на фактурите, представени пред НОИ и пред НАП, както и че е налице реципрочно плащане, с оглед липсата на водено в дружеството редовно счетоводство, липсата на касови отчети, издадени разходни касови ордери и отразено счетоводни движение по налични негови банкови сметки. Освен това и при направените насрещни проверки нито едно от проверяваните контрагентни дружества не сочи да е комуникирало с жалбоподателката, напротив – сочи се друго лице – С.. Въпреки, че длъжността на жалбоподателката е обслужване на клиенти, по делото не е посочен нито един такъв, с когото тя е комуникирала, нито има данни от такова лице за наличието на подобна комуникация. Освен това фактурите са издавани за дейности, свързани основно с изграждане и поддръжка на сайтове, за което не е налице нито твърдение от страна на жалбоподателката, че е осъществявала това като дейност, нито че е компетентна и квалифицирана да го прави. Изводите на служителите на НАП, съдържащи се в този протокол относно това, че няма данни за извършвана дейност от информационната система на Агенцията и възприети в последствие като правилни и от ответника, се споделят и от настоящия съдебен състав. Представените документи съдът намира за съставени в последствие, с цел да обслужат защитната теза на жалбоподателката, която се е водела формално на трудов договор в дружеството с още няколко лица.

От материалите от извършените проверки и тези по настоящото дело не се установява дали и каква точно работа е реализирала жалбоподателката, къде е било работното й място, след като няма данни дружеството да е било собственик, наемател или да е ползвало помещение в [населено място] или друго населено място на друго правно основание. Така, напр., в представен по делото Протокол № ОП/15/04 /л.320/ е посочено „Място: Офис „Картала“, [населено място]“, но няма данни дружеството да е притежавало или ползвало такъв обект на каквото и да било правно основание. Следва да се отбележи, че в трудовия договор с Милпетрова липсва отбелязано място на работа, въпреки че това е задължителен реквизит, съгл. чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ. Липсва и посочване характер на работата, съгл. т. 2 от същия нормативен акт, като наименованието на длъжността не е достатъчно за да определи вида на работата според тази разпоредба. Не е посочен и реквизит по т. 3 - началото на неговото изпълнение.

С писмо от 07.08.2025 г. /л. 824/ на Агенция по вписванията изрично е посочено, че на името на дружеството няма вписани, отбелязани и заличени данни за периода от 01.01.1992 г. до 04.08.2015 г.

В друг Протокол от среща с клиент с посочена дата на съставяне 15.06.2015 г. /л. 322/ е отразено, че Милпетрова е присъствала на среща с представител на „Мултизъм“ в [населено място], но при направените насрещни проверки на шестте дружества, влк. и това, не се споменава, че някой е говорил или се е срещал с нея, напротив, упоменава се името на другото лице – С..

На л. 324 и сл. от делото са приложени „пътни листи“ от различни дати, но достоверността им съдът също приема за неустановена, т.к. липсват каквито и да било доказателства, че на името на дружеството има такъв автомобил – [Марка], [рег. номер] или че такъв е предоставен на конкретно правно основание на дружеството. В протоколите от проверка на НАП и данните от КАТ изрично се сочи, че дружеството не притежава такова МПС. Не са налице и достоверни данни за сключен договор за ползването на такова.

Служебната бележка за проведен инструктаж /л. 356/ № 4 с посочена дата 02.03.2015 г. съдът също намира за изготвена на по-късен етап, с цел защита тезата на страната – жалбоподател. Тази бележка не фигурира в регистър, вкл. в Инструктажна книга, заверена на определена дата от официален орган или дори водена редовно от самото дружество-работодател, поради което тя може да свидетелства единствено за това, кой е нейният автор.

Допълнително съмнение относно достоверността на представената от жалбоподателката документация будят представените от нея трудови книжки. За стажа си в „Сити Ком Трейд“ тя представя първо Трудова книжка № 2, Серия Щ, № 833258 /л.478/. Видно от протокол от о.с.з. по делото е представен оригинал от книжката за сведение и сверка и по делото е останало заверено копие, след направена сверка за идентичност от съда в присъствие на представители на страните. В последствие за същия период и същите обстоятелства – стаж при същия работодател, Милпетрова представя Трудова книжка без номер, серия А, № 223468 /л. 594/. Според направените експертизи на подпис подписите, положени за управител на дружеството и на двете книжки не са лицето, което осъществява тези функции. Съдът приема експертизите за обосновани, обективни, относими и приложими доказателства. Същите не са оборени по съответния ред. Освен това и няма основателна причина, изложена от страна, която да обосновава издаването на два различни документа, с едно и също наименование, чиято цел е удостоверяване на едни и същи факти.

Относно свидетелските показания на И. Б. съдът следва да посочи, че не дава вяра на същите. Лицето е управител на въпросното дружество и в случай, че заяви, че представените по делото документи, както и представени такива пред органите на НАП и НОИ, с които заявява и поддържа убеждението, че дружеството е наело на работа конкретни лица, които не са работили реално в него, са с невярно съдържание, той би понесъл лично юридическа отговорност. Освен това показанията му не са подробни, ясни, последователни и не кореспондират със събраните доказателства. Така, напр., той заявява, че Милпетрова се е занимавала „със счетоводството“ в предприятието, но тя не е на такава длъжност, нито има твърдения и документи, от които да е видно, че има съответната квалификация и е изпълнявала подобни трудови функции. Също така заявява, че фирмата притежавала два буса, но от протоколите на НАП и направената справка в КАТ това не се потвърждава.

Съдът не дава вяра и на показанията на свидетеля Т., т.к. той е също едно от лицата, за които при направените проверки от НАП и НОИ се установява, че е бил назначен на фиктивен трудов договор, въз основа на което органите на НОИ са предприели аналогични действия. Не може да обясни какви стоки е продавала фирмата, от къде са получавани и на кого са продавани. Говори единствено за покупко-продажба на акумулатори, след това – за олио и зехтин, както и сирене, които са хранителни стоки и по делото няма документални данни за осъществяването на такива сделки от дружеството. Няма данни то да е разполагало със склад, в който да съхранява подобна стока, нито със специално транспортно средство за целта. Ако продажба на сирене е извършвана от мандра „Сарая“, на която този свидетел твърди, че е бил управител, то това няма общо с деклариране на продажби на такава стока от „Сити Ком Трейд“. По-натам във връзка с конкретен въпрос свидетелят сочи, че е закупувал ензими и други хранителни добавки, но че това е ставало от името и/или за сметка точно на „Сити Ком Трейд“, а не на мандрата, не е уточнено, нито документално установено. Свидетелят твърди, че В. се занимавала с „документите“, но по делото не е представен нито един, свързан с търговската дейност на дружеството, издаден и/или подписан от нея.

По делото са представени Ревизионна записка и Анализ на ревизионна записка от 18.03.2024 г. на НАП, ТП – Плевен, отразяващи горепосочените факти. В Доклад от 05.11.2024 г. на А. П. – главен инспектор по осигуряването, е отразено, че предвид наличието на противоречиви факти и документи- копия на фактури, ведомости за заплати и оборотни ведомости и съмнения за реално съществуване на трудови правоотношения и търговски сделки, с писмо от 07.11.2024 г. на НАП е изискано извършване на насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в протоколите от 24.04.2024 г. и 28.05.2024 г. Обсъдени са изложените по-горе факти и несъответствия, въз основа на които е направен извод за фиктивност на трудовите договори и липса на реалното им изпълнение, като работещите по тях, вкл. жалбоподателката, се счита, че не са полагали реално труд, поради което не са осигурени лица по смисъла на §.1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за което са съставени Констативен протокол и са дадени Задължителни предписания от 06.08.2024 г. Последните са влезли в сила и не са изпълнени доброволно, поради което се предлага да се премине към служебно заличаване на данните по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица.

Във връзка с доклада началник отдел КПК е изготвил предложение за служебното заличаване на данни относно Милпетрова за процесния период като осигурено лице и данните са заличени.

Според цитираната правна норма, послужила като правно основание за служебното заличаване на данните, Националният осигурителен институт подава данни за: издадените по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и влезли в сила задължителни предписания, когато предписанията са за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, включително и след срока по чл. 8, ал. 1, т. 4. Не е налице специална правна норма, която изрично да предвижда участие на осигуреното лице в тази процедура. Но то има право на участие и защита при издаването на настоящия ИАА, който пряко засяга осигурителните му права и в рамките на това производство има възможност да представи доказателства за наличието на статута си на осигурено лице, които се преценяват от съда именно при решаване на такъв въпрос, както е в случая.

Значението на осигурителния стаж като задължителна предпоставка за получаване на съответната осигурителна престация, се установява от разпоредбите на чл. 40, ал. 1, чл. 48а от КСО и чл. 52а от КСО в относимата редакция. Съгласно посочените разпоредби, лицето трябва да е осигурено за безработица, както и да има съответните месеци осигурителен стаж, които определят както правото на обезщетение за проявлението на този осигурен социален риск, така и неговите размер и срок на изплащане. Качеството "осигурено лице", според приложимите норми на Кодекса за социално осигуряване, препраща към понятието "осигурителен стаж", защото само при неговото наличие лицата се считат за осигурени и имат право да претендират следващото им се парично обезщетение при настъпване на определен социален риск, т.е. натрупаният осигурителен стаж има значение за придобиване на определени социални права, измежду които и правото на обезщетение за безработица. Според разпоредбите в КСО, касаещи понятието "осигурителен стаж", може да се направи извод, че това е период от време, през който се осъществява възмездна трудова дейност. За неговото прецизно дефиниране следва да се посочи и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 КСО, която въвежда изискване за лицето да са внесени или дължими осигурителните вноски. Именно последната цитирана разпоредба дава основание да се приеме, че този белег на стажа придава спецификата на "осигурителен". Наличието на формални документи – трудов договор, трудова или осигурителна книжка и т.н., не е достатъчно за да предаде това качество на периода от време, необходимо е лицето реално да е осъществявало съответния вид дейност. В противен случай за закона би било достатъчно просто да са оформени съответни документи и лицето въз основа на тях да претендира осигурителни плащания, което не е така в нито една социално-осигурителна система.

Безспорно е, че за възникване фактическия състав на правото да се получи парично обезщетение от рода на процесното, лицето следва да е осигурено, като за това е необходимо да се докаже, че е налице реално извършване на трудова дейност и заетост на работника и че трудът е възмезден. Именно тези два елемента не са установени по делото, а те следва да са кумулативно налице, за да се признае стажът за осигурителен такъв.

Вярно е, че жалбоподателката не е участвала в производството по издаване на задължителни предписания. Законодателят не е предвидил изрично такова нейно участие посредством конкретна правна норма. Лицето обаче е имало възможността да установи наличието на реално изпълнение на трудовите си функции в хода на настоящото производство, за което съдът му е дал изрични указания с Определение № 212 от 20.02.2025 г. и му е предоставил възможност в няколкото проведени открити съдебни заседания по делото да стори това. В случая административният орган при издавено на процесния ИАА се е мотивирал не само с влезлите в сила задължителни предписания, а и с редица други доказателства, удостоверяващи факти и обстоятелства, които са навели на извода за фиктивност на сключения трудов договор.

В допълнение следва да се има предвид и това, че в случая обект на оспорване по настоящото дело не е акт или действие по заличаването на данни, а само и единствено процесното Решение. Дори и да не е участвала в производството по това служебно заличаване като страна, жалбоподателката е узнала за това обстоятелство най-късно при посочването му в процесното Решение и връчване на последното. Дори и да й бъде признато качеството на лице с правен интерес, то в този случай тя, в това си качество, е имала право на самостоятелна жалба като заинтересовано лице, но не е подала такава нито в 14-дневен срок от узнаването на съответните обстоятелства, нито е предприела действия в срока по чл. 102, във вр. с чл. 101 от АПК за възобновяване на производството. Законодателят е предоставил на неучаствало в производството по издаване на ИАА заинтересовано лице допълнителна възможност да организира защита на своите интереси. След като тя не е реализирала тази възможност по предвидения ред, то не може да се приеме, че са нарушени нейни процесуални или други права. Още по-малко това би следвало да доведе до отмяна на процесния ИАА на това основание и то във връзка с евентуално процесуално нарушение в друго производство, каквото настоящият съдебен състав не намира че е налице.

В заключение на гореизложеното съдът намира за мотивиран и законосъобразен процесният административен акт относно извода за непризнаване стажа на жалбоподателката за периода 02.03.2015 г. – 31.12.2018 г. за осигурителен. Въз основа на този извод правилно е изчислен и периода, за който на Милпетрова следва да се отпусне обезщетение за безработица. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл. 54в, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва: от 7 години и 1 ден до 11 години – 8 месеца. С приспадането на непризнатия стаж от 3 г., 9 м. и 29 дни осигурителният стаж на Милпетрова към момента на придобиване на правото на обезщетение за безработица от 11 г. и 20 м. попада в нормата за тази продължителност на изплащане и правилно с Разпореждането от 28.11.2024 г. той е намален на 8 месеца.

С оглед на така изложеното съдът намира, че депозираната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

При този изход на спора съдът счита за своевременно направено и основателно искането на ответната страна за присъждане на деловодни разноски на обща стойност от 900.00 лв. за настоящата съдебна инстанция, както следва: 700.00 лв. възнаграждение за вещо лице; 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд- Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. № СДА-01-377 от 18.02.2025 г., подадена от В. Г. М. от [населено място], [ЕГН], против Решение № 3 от 30.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена Жалба против разпореждане [номер]-00-3443-2/28.11.2024 г. на Ръководител осигуряване за безработица в ТП на НОИ – Габрово, като неоснователно.

ОСЪЖДА В. Г. М. от [населено място], [ЕГН] да заплати на Национален осигурителен институт, деловодни разноски на стойност от 900.00 /деветстотин/ лв., съставляващи разноски за настоящата съдебна инстанция, както следва: 700.00 лв. депозит за вещо лице; 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните, в едно със съобщенията за неговото изготвяне.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Габрово до В. А. съд.