Р Е Ш Е Н И Е № ….....
гр. Враца, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 5041 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен регресен иск с правно основание по чл. 288а, ал. 3 /отм./ вр. чл.
288, ал. 12 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба, депозирана от Гаранционен фонд, гр. София, срещу И.М.П.,
ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че на основание чл. 288а, ал. 1 КЗ
/отм./ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 г., Гаранционният фонд възстановил изплатеното от НББАЗ на
Националното бюро на Република Франция по щета № 120659/12.11.2013 г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 967,28 лева. Обезщетението
било за имуществени вреди, причинени на микробус „Рено Трафик“, рег. № ******,
собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“, при настъпило на 16.03.2011 г. в
Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, ПТП. Сочи се, че виновен за настъпилото ПТП
бил ответникът П., който управлявайки товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ******,
при движение в Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, при опит за маневра
преустройване в дясна пътна лента ударил правомерно движещия се там микробус
„Рено Трафик“, рег. № ******. Твърди се, че ответникът управлявал автомобила
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че с
регресна покана изх. № ГФ – РП 251/23.05.2018 г. ищецът поканил ответникът да
му възстанови сумата, но плащане на постъпило. Иска се постановяване на
решение, с което ответникът И.П. да бъде осъден да заплати на ищеца Гаранционен
фонд сумата от 3 967,28 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен
фонд на Националното бюро на Република Франция по щета № 120659/12.11.2013 г.
обезщетение за имуществени вреди, причинени на микробус „Рено Трафик“, рег. № ******,
собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“, при настъпило на 16.03.2011 г. в
Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, ПТП, причинено от товарен автомобил „Ивеко“,
ДКН ******, управляван от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на исковата молба – 26.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира се присъждане на сторените в производството
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника П., с който се
заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Сочи, че ответникът
не е станал причина за реализиране на ПТП. Заявява, че в протокола за ПТП не е
отразено същият да е съставен в присъствието на преводач, а освен това в него
не се съдържат констатации относно вина на ответника, а само данни за
участниците в ПТП. Ответникът не оспорва, че на посочената дата и място е
управлявал товарна композиция, състояща се от т. а. „Ивеко АТ440“ с рег. № ******
и ремарке с рег. № Z005068R. Сочи се, че управлението на автомобила било по
силата на трудово правоотношение с „РТ Транс“ ЕООД, чиято собственост е
товарният автомобил и чието задължение е да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Това задължение не може да се вмени в отговорност на
водача. Заявява, че не ответникът е виновен за настъпилото ПТП, а напротив, от
констативния протокол е видно, че при маневра престрояване в дясното платно,
управляваният от ответника автомобил е бил ударен от движещия се зад него
микробус „Рено Трафик“. В протокола липсват данни за скоростта на движение на
двата автомобила, причина за настъпване на ПТП или климатични условия, имащи
отношения към ПТП, нито са посочени нарушените нормативни актове и правила за
движение, нито кой е виновният водач. Счита, че не са налице елементите на
фактическия състав на регресната отговорност, поради което ищецът не разполага
с регресен иск срещу ответника. Оспорва размера на предявения иск, като счита,
че същият е предявен в завишен размер, доколкото от доказателствата към
исковата молба се установява, че увреденото лице е приело сумата в размер на
1 699,53 евро, представляваща обезщетение в пълен размер за материалните
щети след ПТП от 16.03.2011 г. Заявява възражение за изтекла погасителна
давност на претендираното вземане, като счита, че вземането на ищеца е
възникнало от датата на плащане на обезщетението – 21.10.2013 г. И към датата
на депозиране на исковата молба същата е изтекла. Сочи, че давността не е била
прекъсната с изпращането на регресната покана, тъй като същата не е получена от
ответника. Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде
изцяло отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа следното:
С
доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
е прието за безспорно между страните, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че на посочените в исковата молба дата и място – на 16.03.2011
г., в Терминяк Фери дьо Диеп, Република Франция, е настъпило процесното ПТП.
От
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП на френски език, ведно
с превод на български език, се установява, че на 16.03.2011 г., в 15 часа, в
Терминяк Фери дьо Диеп, Република Франция, е настъпило ПТП с материални щети
между микробус „Рено Трафик“, рег. № ******, собственост на дружество ЛД „Трансмарш
Фери“, и товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ******, управляван от ответника И.П.. В
полетата от протокола, предназначени за попълване на данни относно видимите
щети по участващите в ПТП автомобили, както и за описание на
местопроизшествието и за допълнителни забележки, е отбелязано от преводача „не
се чете“. Протоколът е подписан и от двамата участници в процесното ПТП.
От представената по делото справка от базата данни
на Информационен център към Гаранционен фонд /л. 9/ се установява, че към момента
на настъпване на ПТП, управляваният от ответника П. автомобил с ДКН ****** не е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от представената по делото кореспонденция /л.
10-11/ между Централна френска служба на застрахователните дружества срещу ПТП и
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ е, че по
повод настъпилото на 16.03.2011 г. във Франция ПТП в НББАЗ е заведена щета с
реф. № GF-12-423 F за нанесените от процесното ПТП имуществени щети,
като информират Централна френска служба, че управляваният от настоящия
ответник лек автомобил е с обичайно домуване в България и същият не е бил застрахован
към датата на ПТП.
От представеното по делото писмо от 13.09.2013 г. /л.
36-38/ се установява, че Централна френска служба на застрахователните
дружества срещу ПТП е заявила искане до НББАЗ, придружено със съответните
документи, за изплащане на сумата от общо 1 954,45 евро, представляваща
дължимо обезщетение за причинени имуществени щети и хонорари за управление, с която
сума собственикът на увредения автомобил е бил обезщетен от тях. Писмото
съдържа покана за заплащане на сумата без лихва в двумесечен срок.
От представеното по делото нареждане за превод на
валута от 21.10.2013 г. /л. 13/ се установява, че НББАЗ е превело сумата от
общо 2 544,09 евро във връзка с две щети, една от които е процесната щета,
като от своя страна с писмо изх. № 1-4072/05.11.2013 г. /л. 12/ НББАЗ е
поискало от Гаранционен фонд възстановяване на сумата от общо 2 028,44
евро на основание чл. 34, ал. 3 ПУДГФ.
От доказателствата по делото се установява, че по
тази претенция в Гаранционен фонд е образувана щета № 12 0659/12.11.2013 г. и с
доклад по щета от 12.11.2013 г. /л. 14/ сумата 3 967,28 лева /левовата
равностойност на 2 028,44 евро/ е одобрена за възстановяване на НББАЗ на
основание чл. 34, ал. 3 ПУДГФ и същата е изплатена от ищеца на НББАЗ на 26.11.2013
г. с платежно нареждане /л. 15/.
С регресна покана изх. № ГФ-РП 251/23.05.2018 г.
/л. 39/ ищецът Гаранционен фонд е поканило ответника П. да му възстанови
изплатеното от тях обезщетение по щета № 12 0659/12.11.2013 г. в размер на 3 967,53
лева. Поканата е получена от член на домакинството на ответника /с имена Д.В./
на 15.06.2013 г., видно от известието за доставяне.
За установяване релевантните по делото факти са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Д.Т.В..
От показанията на свид. В. се установява, че в периода, в който
станало процесното ПТП, свидетелят пътувал заедно с ответника, който бил
международен шофьор, за да се обучава. Сочи, че ПТП станало през 2011 г. във
Франция, точно преди да се качат на ферибота за Англия. Заявява, че ответникът
управлявал камиона и точно преди граничния пункт се преустроили за едно от
гишетата. Други пътници им дали знак, че следва да се пристроят в друга лента
за движение, водеща към гише, предназначено за товарни автомобили. Ответникът
подал светлинен сигнал и тръгнал да се преустройва в съседна лента, като се
движел с не повече от 5-10 км/ч и в този момент отзад в ремаркето се ударила
лека кола. Сочи, че дошла полиция и след
проверка на документите се установило, че „Гражданската отговорност“ на камиона
била изтекла. Бил съставен констативен протокол, който ответникът подписал. Показанията
на свидетеля съдът възприема с доверие, тъй като са последователни и логични и
не намира основание да се съмнява в тяхната достоверност.
Други относими доказателства в производството не са
ангажирани.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание по чл. 288а,
ал. 3 /отм./ вр. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника И.П. да заплати на ищеца Гаранционен фонд сумата от 3 967,28 лева,
представляваща възстановеното от Гаранционен фонд на Националното бюро на
Република Франция по щета № 120659/12.11.2013 г. обезщетение за имуществени
вреди, причинени на микробус „Рено Трафик“, рег. № ******, собственост на
дружество ЛД „Трансмарш Фери“, при настъпило на 16.03.2011 г. в Терминяк Фери
дьо Диеп, Франция, ПТП, причинено виновно от товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ******,
управляван от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба – 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./, Гаранционният
фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ след изплащане
на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите по ал. 8.
Съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато
моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията
на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното
събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал. 3 на същата
разпоредба, след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12
и 14 КЗ /отм./.
Настоящият съд намира, че независимо дали обезщетението за
причинени имуществени вреди е изплатено от ГФ пряко на увреденото лице в
хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./ или чрез компенсационен
орган на държава – членка на ЕС, какъвто е Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи за Република България по смисъла на чл. 282 ал. 4 КЗ
/отм./ в хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, то във всички случаи,
ако за МПС с обичайно местопребиваване на територията на Република България,
чийто водач виновно е причинил пътно - транспортното произшествие в друга
страна членка на ЕС, няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”
за МПС, или не е установен застраховател, след изплащане на обезщетението на
увреденото лице или възстановяване на стойността му на компенсационния орган,
за ГФ по силата на закона възниква регресно право към причинителя на
увреждането на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./.
Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди,
причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не
е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
/отм./. Следователно, възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на четири материални
предпоставки: 1./ ищецът да е платил обезщетение на
увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на
делинквента
в търсения размер; 2./
за увредения да
е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3./ деликтната отговорност да е
възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и 4./ делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на реализиране на ПТП.
Следователно са основателността на иска в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1.
Настъпването на описаното в исковата молба ПТП на територията на Република
Франция, което е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Р
България; 2. Противоправно поведение от страна на ответника; 3. Причинени
имуществени вреди на чуждо имущество – микробус „Рено Трафик“, рег. № ******,
собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“; 4. Причинно – следствена връзка
между противоправното поведение на ответника и причинените имуществени вреди;
5. Липсата на сключен за управлявания от ответника товарен автомобил „Ивеко“,
ДКН ******, задължителен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователно покритие към датата на процесното ПТП; 6.
Плащане от страна на ищеца на обезщетението за имуществени вреди на
правоимащото лице в претендирания размер от 3 967,28 лева.
Доколкото вината като елемент от
фактическия състав на деликта се предполага, оборването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно доказване.
В тежест на ответника е да докаже, че е
имал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователно покритие към датата на процесното ПТП,
респ. че е погасил задължението си спрямо ищеца.
Като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните е отделен фактът на настъпване на процесното ПТП, както и дата и
мястото на настъпване. Не се установи за автомобила, управляван от ответника,
към датата на ПТП да е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Установи се и извършеното от страна на ищеца плащане на
обезщетение за причинените на увреденото лица вреди.
Спорни между страните са въпросите относно механизма на ПТП и
вината на ответника в качеството му на водач на автомобила.
За установяване механизма на ПТП ищецът, чиято е доказателствената
тежест, е представил двустранен констативен протокол от 16.03.2011 г. на
френски език, придружен с превод на български език съгласно изискването на чл. 185 ГПК. Разпоредбата на чл. 185 ГПК изисква документ, представен на чужд език, да
се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Както бе
посочено по – горе, в полетата на представения превод на констативния протокол, предназначени за попълване на данни
относно видимите щети по участващите в ПТП автомобили, както и описание на
местопроизшествието и допълнителни забележки, е отбелязано от преводача „не се
чете“. Това са полета, отбелязани в превода с №№ 11, 13 и 14, в които в
документа на френски език се съдържа ръкописен текст. След като е отбелязано,
че текстът не се чете, т. е. не може и да бъде преведен, то екземплярът от КП
на български език не съдържа никакво описание на механизма на настъпилото ПТП,
нито констатации относно вината на ответника за настъпване на ПТП. Преведеният
документ съдържа единствено начертаната в съответното поле схема, но от същата
не може да се заключи кой участник как, в каква посока и с каква скорост се е
движил, нито чия е вината за ПТП /ако има такива констатации/, нито някакви
други релевантни за фактическата обстановка обстоятелства.
С
оглед изложеното ищецът не е доказал твърдения от него в исковата молба
механизъм на ПТП, а ответникът съумя да проведе обратно доказване по оборване
презумпцията за неговата вина при настъпване на ПТП.
За
пълнота следва да се посочи, че дори и констативният протокол да съдържаше
текстово описание на механизма на ПТП, съвпадащо с твърденията в исковата
молба, съгласно трайната съдебна практика същият не притежава материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП. Протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети
от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Констативният протокол за
ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице
на полицията, съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко
възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като например местоположение на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на
местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. Когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава, ищецът като носещ тежестта за
установяване на механизма на ПТП, следва да ангажира и други доказателства –
САТЕ, свидетели и т.н. /в този смисъл Решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. №
50128/2016 г., ВКС, III г. о., Решение № 98/25. 06. 2012 г. по т.
д. № 750/2011 г., ВКС, II т.о.; Решение № 15/25.
07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г.,
ВКС, I т.о.; Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г.,
ВКС, I т.о.; Решение № 110/04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г.,
ВКС, II т.о.; Решение № 227/12.02.2014 г. по т. д. № 769/2012 г.,
ВКС, I т.о.; Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г.,
ВКС, I т.о. и много други/. С оглед на това и
доколкото ответникът оспорва твърдяния от ищеца механизъм на ПТП, Гаранционният
фонд следваше да ангажира други доказателства за установяването му съобразно
тежестта, която носи в процеса. Такива доказателства не бяха поискани в
производството.
С оглед всичко гореизложено, предявеният иск с правно основание чл.
288а, ал. 3 /отм./ вр. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД е неоснователен
и следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски възниква за ответника. В настоящото производство ответникът претендира
съгласно списък по чл. 80 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лева. По делото обаче не е представен договор за правна защита и съдействие
или други доказателства, че ответникът реално е заплатил адвокатския хонорар на
упълномощените от него адвокати. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г, по тълк. д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната реално е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая като не са представени
доказателства, че ответникът П. е заплатил адвокатския хонорар, то разноски за адвокатското
възнаграждение няма как да му бъдат присъдени.
При горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от
Гаранционен фонд – гр. София, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.
4, представлявано от изпълнителните директори Б.М. и С.С., против И.М.П.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.
288а, ал. 3 /отм./ вр. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3
967,28 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд на
Националното бюро на Република Франция по щета № 120659/12.11.2013 г.
обезщетение за имуществени вреди, причинени на микробус „Рено Трафик“, рег. № ******,
собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“, при настъпило на 16.03.2011 г. в
Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, ПТП, причинено виновно от товарен автомобил
„Ивеко“, ДКН ******, управляван от ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: …………………………….