Р Е Ш Е Н И Е
№
...................../ ................ 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЙОВА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ :
ГЕРГАНА СТОЯНОВА ДИМИТЪР МИХОВ
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Владислав Томов, като
разгледа докладваното от съдията Йова Проданова касационно административно -
наказателно дело № 81 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, чрез процесуален представител, против Решение № 2167/27.11.2019 год., постановено по НАХД №
4716/2019 год. по описа на Варненски районен съд, VІ състав.
В началната част на жалбата се
твърди незаконосъобразност на решението, постановено при
неправилно приложение на института на "маловажност", след което са
изложени противоречиви твърдения както по отношение на изводите на въззивния
съд относно съставомерността на деянието, така и по отношение на установените
от него факти. Искането е решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното
постановление.
Ответната страна „Варненска строителна компания“ ООД, представлявано от
управителя С.Б.В., не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение
за неоснователност на жалбата.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените
касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК,
за да се произнесе, взе предвид:
С решението от 27.11.2019 год. Варненският районен съд отменя Наказателно постановление
№ 03-010778 от 20.12.2018 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Варненска строителна компания“ ООД ЕИК
10392922, на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 150 лв.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, които намира за непротиворечиви
и взаимно допълващи се, въззивният съд приема
за установено, че на 27.11.2018 година при извършена проверка на строителен
обект, изпълняван от ответника и находящ се в гр.Варна, УПИ VІІ, идентификатор 10135.3513.1845
в кв.4 на 26 м.р., служители на Дирекция „Инспекция по труда“ установяват, че
по отношение на лицето Х.Х.К., на длъжност „общ работник, строителство на
сгради“, дружеството-работодател не е отразило в книгата за начален инструктаж
проведен инструктаж на 27.11.2018 г., когато е следвало да бъде отразен. На
основание на констатациите е съставен акта за установяване на
административно нарушение, срещу който не е предявено възражение в определения
от закона срок. Въз основа на издадения АУАН е постановено и оспореното
Наказателно постановление.
Районният съд отменя
обжалваното наказателно постановление по съображения, че то е издадено в
нарушение на материалния закон поради неправилно определяне на субекта на
нарушението.
Според въззивната
инстанция работодателят може да бъде субект на административно-наказателна
отговорност за нарушения на Наредба
№РД-07-2 от 16.12.2009 година в хипотезите на чл.11, ал.1 и чл.3, т.е. в
случаите, когато не е осигурил провеждането на инструктажи с определяне на
лице, което да ги провежда или когато допусне до работа лице, което не е
инструктирано.
Районният съд приема, че в конкретния случай недокументирането
на проведен инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на
въззивника, не представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
защото за това деяние санкция не е предвидена, предвид санкционната норма на чл. 415в,
ал.1 от КТ, която не представлява състав на административно нарушение. Направен
е и извод, че задължението за документиране на начален инструктаж възниква само
в случай, че инструктаж е бил проведен, а такива доказателства (за проведен
начален инструктаж на конкретния работник) не са ангажирани от страна на
въззиваемата страна, която носи тежестта за доказване в административно-наказателното
производство. Доказателствата по делото установяват провеждане на първоначалния
инструктаж впоследствие - на 28.11.2018 година.
Касационният състав намира за правилни
крайните изводи в оспореното решение, като приема част от съображенията и
изводите на въззивната инстанция.
Съгласно чл. 2 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят има задължението да осигури на всеки работещ
подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в
съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното
място, като чл.
3 от същата наредба го задължава да не допуска до работа работник и служител, който не
притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Видовете инструктажи
са регламентирани с нормата на ал.3 на чл.10 от Наредбата.
С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от
Наредба № РД-07-2/2009 г. на работодателя е вменено задължение да осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ.
Самото провеждане на инструктажите по чл. 10, ал. 3, съгласно ал.2 на чл.11 от
наредбата, се осъществява от длъжностни лица с подходящо образование по ред и
при условия, определени от работодателя; съгласно ал.5 на чл.11 инструктажите,
проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно
приложение № 1.
Тълкуването на посочените
разпоредби разграничава ясно задълженията на работодателя по създаването на ред
и условия за провеждането на инструктажите
от задълженията на длъжностното лице, на което е възложено тяхното
провеждане. Субектите на тези задължения са също категорично посочени, от което
следва, че субект на задължението за провеждането и документирането на
инструктажите е определено от работодателя длъжностно лице, което би било
отговорно при неизпълнение на нормативно възложените му задължения. В представената книга за инструктаж фигурира подпис на
лицето, извършило
инструктажа, но в административно-наказателното
производство не са изяснени фактите относно създаден от дружеството ред и
условия за провеждане на инструктажите, по определяне на длъжностното лице, на
което е възложено провеждането им.
Доколкото
нормативното изискване лицето, на което е възложено извършването на инструктаж и неговото документиране, е различно от
нормативното изискване работодателят да изпълни задълженията си по осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, то правилно въззивният съд е приел, че за
деянието – недокументиране на проведен инструктаж не следва да се ангажира
отговорността на работодателя.
При неустановеността в хода на
административно-наказателното производство на задълженото лице по смисъла на
чл.11, ал.2 от Наредбата, определянето на работодателя като субект на
нарушението и ангажирането на отговорността му противоречи на приложимите
материално-правни разпоредби, поради което изводите на районния съд за отмяна
на наказателното постановление поради противоречие с материалния закон са
правилни.
Настоящият съдебен състав споделя становището на въззивната
инстанция за неправилно позоваване от административно-наказващия орган на
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която регламентира
отговорност за маловажно нарушение, без да съдържа състав на конкретно нарушение, като определя
предпоставките за квалифициране на дадено нарушение като маловажно и размера на
имуществената санкция и глобата.
Касационният състав преценява, че
документирането на проведен инструктаж е уредено като задължение, чието
неизпълнение представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, след като е
нормативно закрепено от текста на ал.5 на чл.11 от Наредбата, поради което и
неизпълението му е санкционирано с нормата на чл.413, ал.2 от Кодекса на труда,
но реализирането на административно-наказателна отговорност може да бъде
осъществено спрямо задълженото за това лице.
При изложените съображения
касационната жалба се явява неоснователна, решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 2167/27.11.2019 год.,
постановено по НАХД № 4716/2019 год. по описа на Варненски районен съд, VІ
състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: