Определение по дело №1204/2015 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./10.02.2016г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

Като разгледа докладваното т.дело №1204/2015г. по описа на съда  и взе предвид извършената размяна, намира следното:

Производството е образувано по искова молба на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, срещу МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА ООД /в н./, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите, както следва: 25 500 лева, представляващи част от предявено и прието в производство по несъстоятелност вземане, произтичащо от договор за инвестиционен кредит №1546/2007г., сключен на 05.12.2007г. и анекс №А1 – 1546/2008г., анекс №А3/2009г., от главница с общ размер от 3 315 949.39 лева. С исковата молба се излага, че искът се предявява на основание чл.637, ал.6, т.3 от ТЗ като частичен от целия интерес на банката за реализиране вземане по договора. Твърди се, че искът е допустим въз основа на специалната норма на чл.637, ал.6 от ТЗ независимо от откритото производство по несъстоятелност на длъжника по т.дело №865/2009г. на ВОС тъй като вземането /предявено и прието в производството по несъстоятелност/ е обезпечено с имущество на трети лица, спрямо които ищецът има интерес да ползва изпълнителния лист по арг.от чл.429, ал.3 ГПК.   

Твърди се, че между страните е сключен договор за инвестиционен кредит №1546/2007г. на 05.12.2007г., изменен и допълнен с анекси №№А1 от 01.10.2008г. и №А3 от 23.10.2009г., съгласно който договор банката е предоставила на ответното дружество сумата до 2 054 000 евро, по която главницата е усвоена. Сумата реално предоставена по договора за кредит е в размер на 2 028 300.50 евро. Съгласно чл.7 от анекс №3 усвоената главница се издължава на 52 равни месечни вноски. Твърди се, че по т.дело №856/2009г. ВОС съдът е открил производство по несъстоятелност с решение от 23.03.2010г. На 29.11.2010г. съдът в производството по несъстоятелност е одобрил списък на приетите предявени вземания, сред които и вземането на банката – ищец по договора за инвестиционен кредит №1546/2007г. относно сумите 3 315 949.39 лева, предявена и приета главница по договор за кредит; 158 270.05 лева – възнаградителна лихва съгласно чл.5 от договора за периода от 27.12.09г. до 23.03.2010г.; сумата от 26 524.61 лева част от възнаградителната лихва за периода от 23.03.2010г. до 23.04.2010г. вкл. и сумата от 2 764 лева такса по застрахователна полица съгласно чл.3, ал.4 от договора и анексите към него. Твърди се, че за част от сумите, представляващи неприето вземане за главница и договорна лихва, ищецът е завел установителен иск по чл.694 от ТЗ, който е изцяло уважен от ВОС по т.дело №2118/2010г., потвърдено с решение на ВнАС по в.т.дело №65/2013г. Твърди се изрично, че предявената с настоящия иск сума в размер на 25 500 лева, представляващи равностойността на 13 037.94 евро, представлява част от приетото в производството по несъстоятелност вземане на кредитора – Банка Пиреос България АД. По-късно ищецът е заявил увеличение размера на иска до 800 000 лева, на основание чл.214 ГПК, което е допустимо макар съдът да не се е произнесъл с изрично определение за приемането му.

Твърди се, че цялата приета в производството по несъстоятелност сума от 3 315 949.39 лева не е изплащана към датата на предявяване на иска. Тъй като с решение от 28.01.2014г. ответното дружество е обявено в несъстоятелност, то съгласно чл.617 ТЗ всички вземания на банката са изискуеми от тази дата. Твърди се, че всички вземания на банката по договора за кредит и анексите към него са обезпечени с учредяване на договорни ипотеки върху имущество на трети лица. По-нататък ипотекираното в полза на банката имущество е прехвърлено на трето лице АКРЕДИТТО ЕООД, поради което това имущество не попада в масата по несъстоятелност на длъжника и по отношение на същото не могат да бъдат водени отменителни искове. Срещу тези имоти не може да бъде предприето изпълнение в рамките на производството по несъстоятелност именно поради излизане извън обхвата на МН. Прави се довод, че предявеният осъдителен иск е единствената възможност банката да насочи изпълнението си върху това имущество съгласно чл.429, ал.3 ГПК, т.е. банката може да реализира вземането си единствено като се снабди с изпълнителен лист срещу длъжника за принудително изпълнение спрямо имуществото на третите задължение лица. Предприетото действие не уврежда правата и интересите на останалите кредитори в производството и дори напротив, същите при проведено частично изпълнение върху ипотекираното имущество, ще се възползват от намалелият дълг на длъжника.

На съда е служебно известно висящо към момента производство по т.дело №2114/2010г. на ВОС, ТО, образувано по предявен отрицателен установителен иск на кредитор в производството по несъстоятелност МАРИНА РИВИЕРА ПРОПЪРТИС ЕООД срещу банката и длъжника /в н./, за отричане вземането на банката по договора за инвестиционен кредит в приетия по несъстоятелността размер от 3 503 508 лева, на основание чл.694 ТЗ.  Искът по чл. 694 ТЗ е установителен по своя характер – предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане. Това налага извод, че промени в списъка на приетите вземания може да се извършва само чрез процедура по оспорване – чл. 690 ТЗ или чрез установителния иск по чл. 694 ТЗ . И след като е налице влязло в сила решение по чл. 694 ТЗ относно решените с него въпроси настъпва стабилитет. Разпоредбата на  чл. 694, ал. 4 ТЗ, установяваща последиците от приключване на производството по чл. 694 ТЗ, предвижда, че влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността. По този начин законът разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо, очертани в чл. 298 ГПК, като ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса по чл. 694 ТЗ / така Решение № 155/13.10.2011 г. по т.д. № 652/10 г. на ВКС, ІІ т.о./ 

Производството по т.дело №2114/2010г. на ВОС, ТО е образувано преди настоящото т.дело №1204/2015г., преди т.дело 1945/14г. на ВОС. Образувано е по искова молба на „Марина Ривиера Пропъртис"ЕООД, представлявано по пълномощие от адв.Веселин Георгиев и адв. Албена Драганова против „МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА” ООД, ЕИК ********* /в открито производство по несъстоятелност/ и „Банка Пиреос България” АД, ЕИК ********** за приемане за установено несъществуването на вземане на „Банка Пиреос България”АД, прието в производството по несъстоятелност, в размер на 3 503 508 лв, произтичащо от договора за инвестиционен кредит 1546/2007 от 23.10.2007г., анекс №1-1546/2008г. от 01.10.2008г. и анекс 3-1546/2009г. от 23.10.2009г. Настоящия спор е предявен по реда на чл.637, ал.6, т.3 ТЗ, за снабдяване с изпълнителен лист от кредитора срещу длъжника, въз основа на който да предприеме принудително изпълнение върху имота по учредената договорна ипотека от трети лица за чужд дълг. Искът е предявен като частичен, за част от сумата в размер на 800 000 лева, от приетото в несъстоятелността вземане на банката срещу длъжника в общ размер на 3 503 508 лева. Ако в обуславящото производство по установителния иск бъде прието несъществуване на вземане в този размер, или дори частично, това решение ще има обвързваща сила спрямо ищеца по т.дело 1204/2015г. на ВОС като ще лимитира и изпълнителния титул по осъдителния иск спрямо третите лица, учредили ипотека върху свой личен имот /извън масата на несъстоятелността/.

Съгласно решение №15/01.03.2010г. по т.дело –№535/2010г. на Първо т.о. на ВКС, пост. По реда на чл.290 ГПК, когато съществува възможността за установяване по исков път с иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ съществуването на неприето вземане и несъществуване на прието такова, определението на съда по чл. 692 ТЗ, с което одобрява списъка на приетите от синдика вземания, не се ползва със сила на присъдено нещо. По съществуването и вида на вземането ще се формира сила на присъдено нещо едва с произнасянето на съда по установителния иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, съответно по тези с правно основание чл. 646 и по отменителните искове по чл. 647 ТЗ.

Като взе предвид наличието на висящо производство по иск с правно основание чл.694 ТЗ, предявен от кредитор в производството по несъстоятелност срещу прието от съда с определение по чл.692, ал.3 ТЗ вземане на друг кредитор, намира следното: Влязлото в сила решение по този иск ще има установително обвързващо действие за длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, вкл. спрямо ищеца по т.дело №1204/2015г. на ВОС БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД. /чл.694, ал.4 ТЗ/ Определящ в случая ще е размера на приетото вземане на банката срещу длъжника МАРИНА БЛЕК СИЙ РИВИЕРА /в н./ Поради това, съдът намира, че производството по установителния иск има обуславящо значение за настоящия спор по т.дело 1204/2015г. на ВОС по чл.637, ал.6, т.3 от ТЗ. Поради това т.дело №1204/2015г. на ВОС подлежи на спиране до приключване на спора по т.дело 2114/2010г., на осн.чл.229, т.4 ГПК. Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по т.дело №1204/2015г. на ВОС до приключване на спора по т.дело №2114/2010г. на ВОС, на основание чл.229, т.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчването му на страните чрез процесуалните им представители с ЧЖ пред ВнАС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: