О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 260151 26.11
.2020 год.,гр.Пазарджик
Пазарджишки окръжен съд,гражданска
колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа В ч. гр.д.№ 794 по описа на съда за 2020 година, докладвано
от съдията Трънджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.423 от Граждански процесуален кодекс.
Във
възражението си по този ред Д.М. твърди, че на 4.09.2020 година разбрал от
работодателя си, че е наложен запор върху трудовото му възнаграждение от ЧСИ.
Тогава узнал и , че срещу него е проведено заповедно производство и е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 8000 лева.
Обосновава
хипотезата на чл.423 ал.1 т.3 от ГПК със следните доводи: На адреса , посочен
като негов постоянен и настоящ адрес живял под наем. След изтичане на договора
за наем не живеел на този адрес , а на друг адрес в с. Войняговци, където обаче
не могъл да се регистрира по административно- технически причини.
Поради
това всички съобщения по делата не стигали до него.
Твърди
,че не дължи сумите , за които е издадена заповедта за изпълнение.
Моли
възражението му да бъде прието.Към възражението е приложен договор за наем и
доказателства относими към дължимостта на сумата.
В
писменото си становище Е.М. , заявител в заповедното производство, намира
възражението за недопустимо, евентуално подържа, че е неоснователно.
Съдът
, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за
установено следното:
По
заявление на Е.М. е образувано ч.гр.д.№ 422 по описа за 20202 година и е
издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.10 ГПК.
В
хода на заповедното производство е извършена справка и е установено ,че
постоянния и настоящия адрес на длъжника е в гр. Пазарджик.
По
молба на взискателя е образувано изпълнително производство при ЧСИ С..
До
длъжника е отправена покана за доброволно изпълнение. Поканата не е връчена , тъй
като е установено ,че длъжникът не живее на адреса. Видно от книжата по делото
на адреса е залепено уведомление на 3.08.2020 година.
Наложен
е запор върху трудово възнаграждение на длъжника ,като е изпратено запорно
съобщение на работодателя на длъжника – дружество със седалище гр. Пазарджик.
Работодателят
е отговорил ,че длъжникът работи при него но на 2-часов работен ден и получава
възнаграждение под минималната работна заплата.
Запорното
съобщение е връчено на работодателя на 8.09.2020 година.
При
така приетото , съдът приема ,че възражението е допустимо.С възможността за
защита по този ред длъжникът разполага в едномесечен срок от узнаване на
заповедта за изпълнение. При липсата на лично връчване и други данни по делото
, съдът приема твърдението ,че длъжникът е узнал за заповедта при налагане на
запор или по-скоро опита за налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение.
Съдът намира, че длъжникът не доказва твърденията си, че не е
узнал своевременно за връчването на заповедта за изпълнение поради особени
непредвидени обстоятелства. Особени непредвидени обстоятелства по см. на чл.
423, ал. 1, т. 3 от ГПК са
тези, които не могат нито да се предвидят, нито преодолеят по волята на
страните според обикновеното разбиране за добро водене на делото, като те
следва да се докажат с пълно доказване. Самия молител сочи във възражението си,
че не живее на адреса, който е
регистриран като негов постоянен и настоящ адрес. Няма значение по какви
причини не е могъл да регистрира новия адрес , на който пребивава, след като не
е предприел никакви действия, за да осигури достигането на каквито и да е книжа
и съобщения да него.
Под особени непредвидени обстоятелства в постоянната практика
на ВКС се разбират тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и
неочаквано и обективно са възпрепятствали страната да извърши определени
процесуални действия при наличие на проявена от нея добросъвестност и положена
грижа за добро водене на своите дела. Такива са обстоятелствата, които имат
изключителен и изненадващ характер.
В конкретния случай не са налице такива обстоятелства по
смисъла на чл.423 т.3 ГПК. Длъжникът е напуснал адреса ,кой е регистрирал като
свой постоянен и настоящ такъв и не е предприел никакви действия , за да
осигури получаването на книжа, адресирани до него. Без значение е ,че има
някакви пречки да регистрира нов адрес , още повече, че доказателства в
подкрепа на тези твърдения няма. От представеното копие на молба – декларация ,
такива изводи не могат да се направят.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
О П
Р Е Д Е
Л И
НЕ ПРИЕМА възражение по реда на чл.423 от ГПК на Е.М.М.
против заповед за изпълнение , издадена по ч.гр.д.№ 422 по описа за 2020 година
на Пазарджишки районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.