РЕШЕНИЕ
№ 4300
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20211110208267 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЗД „Б. И.”АД срещу наказателно
постановление/НП/ № Р-10-296/20.04.2021г., издадено от заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя са наложени
две имуществена санкция в размер на по 4000 лв. на основание чл. 644, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва
се нарушението да е извършено при условията на повторност. Преценява се
като допуснато съществено процесуално нарушение обстоятелството, че едва
в НП, но не и в АУАН твърдяното нарушение е квалифицирано по по-тежкия
състав на чл. 644, ал. 2 КЗ. Според жалбоподателя АУАН следва да съдържа
пълното описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Счита се, че повторността е елемент от обективната страна на
състава на нарушението и предвид чл. 42, т. 4 ЗАНН, вр. чл. 84 ЗАНН
повторността следва да бъде описана в АУАН. Поддържа се, че неправилно е
определена датата на нарушението. Релевира се довод за неспазване на срока
1
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН. Жалбоподателят поддържа, че
наложеният размер на имуществената санкция не съответства на тежестта и
характера на нарушението. Счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.
28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, алтернативно за преквалификация на
деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, при което да се наложи минималната
санкция.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата страна КФН се представлява от юрк. Налбантов, който
моли за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С вх. № 91-02-384/24.03.21г. в КФН е постъпила жалба от адв. И., в
качеството му на пълномощник на С. Д. и Т. Д.. Жалбата съдържа оплакване
срещу забавено произнасяне по претенции № ********** и **********,
заведена в ЗД „Бул Инс” АД.
По жалбата на адв. И. от страна на КФН е извършена проверка, като с
писмо с изх. № 91-02-384 от 25.03.21г. от ЗД „БУЛ ИНС” АД са изискани
заверени копия от всички документи по претенциите.
Отговорът на застрахователя заедно с изисканите документи е постъпил
в КФН на 06.04.21г.
От представените от застрахователя документи се установява, че на
05.03.2020г. в ЗД „БУЛ ИНС” АД е заведена претенция № ОК-131889 от адв.
И.
1.Във връзка с настъпило ПТП, в резултат на което на С. Д. са
причинени неимуществени вреди. Основанието за завеждането на
претенцията бил договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на виновния водач, обективиран в полица
БГ/02/1190001787243, като били представени и доказателства за завеждане на
претенцията.
На 23.03.2020г. застрахователят е изискал от ОПП гр. В. Т. копие от НП
на водача, влязло в сила, което постъпило пред застрахователя на
2
08.04.2020г.
На 13.07.2020г. застрахователят отново изискал копие от влязлото в
сила НП, което постъпило при него на 30.07.2020г.
На 30.03.2021г. застрахователят се произнесъл по претенцията, като
изплатил на С. Д. сумата от 700лв.
Едновременно с това на
2.Във връзка с настъпило ПТП, са били причинени увреждания на лек
автомобил „О. А.” с рег.номер ВТ........., собственост на Ст. Д. и на основание
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите на виновния водач, обективиран в полица
БГ/02/1190001787243, като били представени и доказателства за завеждане на
претенцията.
С писмо от 11.03.2020г. застрахователят е уведомил пълномощника на
увреденото лице, че следва да представи увреденото МПС за оглед и
документ, удостоверяващ по безспорен начин вината на застрахования водач,
както и фактура за пътна помощ.
На 07.04.2020г. бил извършен оглед на автомобила, като бил съставен
опис, заключение на щета.
На 23.03.2020г. застрахователят изискал от ОПП гр. В. Т. копие от НП
на водача, влязло в сила, което постъпило пред застрахователя на
08.04.2020г.
На 13.07.2020г. застрахователят отново изискал копие от влязлото в
сила НП, което постъпило при него на 30.07.2020г.
На 13.11.2020г. застрахователят уведомил С. Д., че по претенцията е
налице тотална щета и застрахователят изискал от ползвателя на
застрахователни услуги да представи документ, удостоверяващ
прекратяването на регистрацията на лекия автомобил и удостоверение от
ОПП. Изпратено било и писмо до ОД на МВР В. Т., с което органът бил
уведомен, че по отношение на автомобила е налице тотал щета.
На 19.11.2020г. пред застрахователя било представено доказателство,
удостоверяващо прекратяването на регистрацията.
На 30.03.2021г. застрахователят се произнесъл по претенцията, като
изплатил на Стефан Дечков сумата от 26628,84лв., както и 120лв. разходи за
3
пътна помощ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелката Св. А. и събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание по
реда на чл. 283 НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с оглед на
което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на
наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в НП подробно е
описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
нарушената правна разпоредба по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. АУАН и НП са
издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че АУАН е издаден
извън срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. До извършване на проверката на
изложените в жалбата на адв. И. обстоятелства, актосъставителят не би могъл
да прецени дали е осъществен състав на административно нарушение.
Отговорът на застрахователя по повод изисканото становище и
документацията по случая са постъпили в КФН съответно на 06.04.21г. Едва
след тази дата е било възможно формирането на преценка за наличието на
основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. АУАН е
съставен на 08.04.21г., т.е. в 3-месечния срок, чийто начален момент е
откриването на нарушителя. Производството е образувано и в пределите на
удължения за нарушенията по кодекса двугодишен срок, доколкото в случая
и двете нарушения са извършени на 03.07.2020г., а АУАН е съставен на
4
08.04.21г.
Напълно неоснователни са доводите в жалбата, че обстоятелството, че
се касае за повторно нарушение, следва да бъде описано в АУАН,
респективно – че липсата на описание на факти за повторността в АУАН
съставлява допуснато съществено процесуално нарушение. Според чл. 42, т. 4
ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено. Фактът дали едно нарушение е повторно не е
елемент от фактическия му състав. Актосъставителят следва да отрази в
АУАН само тези обстоятелства, които е установил, и които в съвкупност
водят до извода, че е извършено административно нарушение, в случая по чл.
496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ. Не е от компетенциите на актосъставителя, нито той
обективно има възможност да изследва дали в едногодишен срок преди
извършване на нарушението, което констатира с АУАН, по отношение на
нарушителя има влязло в сила наказателно постановление, с което е бил
наказан за същото по вид нарушение. Повторността като факт се изследва от
административнонаказващия орган при определяне размера на наказанието,
тъй като същата има отношение не към самото нарушение, а към
индивидуализацията на наказанието.
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
административните нарушения по чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ въвежда тримесечен срок за
произнасяне, считано от завеждане на щетата. В процесния случай
претенцията по първото нарушение е заведена на 05.03.2020г. С оглед на това
и този срок изтича на 05.06.2020г. на 13.03.2020г. с решение на основание чл.
84 от Конституцията на РБ, НС обявява извънредно положение, считано от
13.03.2020г. до 13.04.2020г. Във връзка с това на 23.03.2020г. е приет и на
24.03.2020г. е обнародван в ДВ Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, съгл.чл. 3, т. 2 от който за срока 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение, спират да текат давностни и други
срокове, предвидени в нормативни актове. Следователно срокът по чл. 496,
ал. 1 от КЗ е спрял да тече, считано от 13.03.2020г.
На 06.04.2020г. е приет, а на 09.04.2020г. е обнародван в ДВ Закон за
изменение и допълнение на Закон за мерките и действията по време на
5
извънредното положение, в сила от 09.04.2020г., съгл. параграф 11, т. 5
сроковете по КЗ не се променят. Следователно за остатъка си срокът по чл.
496, ал. 1 от КЗ продължава да тече, считано от 09.04.2020г.
Съответно за застрахователят се е породило задължение, считано от
05.03.2020г., но не по-късно от 02.07.2020г.вкл. да се произнесе по
претенцията по един от двата предвидени начина. Застрахователното
обезщетение и по двете нарушения е било изплатено на 30.03.2021г., т.е.
извън предвидения срок.
Следователно застрахователят е извършил нарушение на 03.07.2020г. и
правилно са определени датите на извършване на административните
нарушения. Правната квалификация в АУАН и НП кореспондира с
извършените нарушения. Отношението на чл. 496, ал. 1 към чл. 108, ал. 1 КЗ
като на специална към обща норма би било правно значимо в случай че те
уреждат по различен начин идентични хипотези. Тогава би се проявило и
дерогиращото действие на специалната норма. Между чл. 108 ал. 1 КЗ,
приложима към сроковете за произнасяне по всички застрахователни
претенции, и чл. 496, ал. 1 КЗ не е налице противоречие. Последната правна
норма представлява гаранция за защита правата на потребителите на
застрахователни услуги, тъй като въвежда краен пределен срок, в рамките на
който застрахователят е длъжен да се произнесе по предявената претенция.
Разпоредбата е израз на засилена законодателна закрила и се отнася само за
претенции по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Обратно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ се прилага при
уреждане на претенции по всички видове застраховки. Поради това и по
предявена претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на авомобилистите застрахователят следва да се произнесе в 15-днвен срок от
представяне на доказателствата по чл. 106 КЗ, но не по-късно от три месеца
от завеждане на претенцията. По тази причина двете разпоредби са
допълващи, като чл. 496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ не съдържа правила, които да
дерогират общите такива на чл. 108, ал. 1 КЗ.
Застрахователят е длъжен в тримесечен срок от завеждане на всяка
претенция по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
окончателно да се произнесе по нея по един от алтернативно предвидените в
чл. 496, ал. 2 КЗ начини - като определи и изплати обезщетение или
6
мотивирано откаже плащане. В конкретния случай видно от приобщените по
делото писмени доказателства произнасянето по претенцията е настъпило
далеч отвъд рамките на тримесечния срок.
За застрахователя, считано от 05.03.2020г., но не по-късно от
02.07.2020г. включително, се е породило задължение да се произнесе по
претенцията по един от двата законоустановени начина. Застрахователят е
изплатил обезщетенията на 30.03.21г., т.е. извън рамките на
законоустановения тримесечен срок от завеждане на претенцията.
Неизпълнението в срок на установеното задължение по чл. 496, ал. 2,
вр. ал. 1 КЗ от страна на застрахователя е правнорелевантният факт,
пораждащ неговата отговорност и основание за налагането на имуществена
санкция.
Извършените административни нарушения по смисъла на чл. 496, ал. 2,
вр. ал. 1 КЗ са формални и съставът е осъществен с непроизнасянето на
застрахователя в тримесечен срок от завеждане на претенцията. В случая на
03.07.2020г. застрахователното дружество е осъществило състава на
вменените им административни нарушения.
Нормата на чл. 644, ал. 2 КЗ е санкционна, като същата предвижда по-
високи размери на административното наказание, когато нарушението е
повторно. С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на
дружеството за квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан
в АУАН, а е наложено административно наказание за основния състав на
нарушението, за което е съставен АУАН, като имуществената санкция е
съобразена с обстоятелството, че нарушението е повторно. В съответствие с
разбирането, че повторността не е елемент от фактическия състав на
нарушението, а е обстоятелство, имащо значение за индивидуализация на
наказанието, именно в санкционната част на КЗ в
административнонаказателните му разпоредби, са предвидени по-високи
наказания глоба и имуществена санкция при повторност на нарушението.
Следва да се изтъкне, че видът и размерът на наказанието според чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН са реквизити на наказателното постановление, а не на АУАН, като
последният не е необходимо да съдържа данни за извършени предишни
нарушения, нито тяхната оценка като смекаващи или отегчаващи
отговорността обстоятелства.
7
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на
основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, като е наложена имуществена
санкция в размер над минималния законоустановен размер, а именно –
имуществена санкция в размер на по 4000 лева. В случая се касае именно за
повторно извършени нарушения, като аргументите на жалбоподателя в
жалбата, че не е налице повторност, са неоснователни. Съобразно пар. 1, т. 51
от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение. В случая от приобщените по делото
доказателства се установява, че нарушението, предмет на настоящото дело, е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-10-
6/02.01.20г., влязло в сила на 13.06.2020г., с което ЗД „Б. И. АД е наказано за
същото нарушение.
Съдът намира, че случаят не е маловажен и не са налице предпоставки
за приложение на чл. 28 ЗАНН. Непроизнасянето в срок по предявена
претенция винаги засяга интересите на застрахованото лице, независимо дали
се касае за изплащане на застрахователно обезщетение или за мотивиран
отказ от изплащането му. Забавеното изплащане лишава застрахования от
възможността да ползва полагащата му се сума, за да възстанови
претърпените вреди, а от друга страна да обжалва по съдебен ред размера на
изплатеното обезщетение или мотивирания отказ за изплащането му.
Процесното нарушение разкрива типичната за този вид нарушение степен на
обществена опасност. Крайният срок за произнасяне по щетата е бил
02.07.2020г., а застрахователят се е произнесъл едва на 30.03.2021г. – с повече
над осем месеца закъснение. Отделно от това се касае за нарушение,
извършено повторно, което обстоятелство дефинитивно изключва
възможността нарушението да се приеме за маловажно.
На жалбоподателя е наложена двукратно имуществена санкция в размер
над законоустановения минимален размер по чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2
КЗ, а именно – 4000 лева. Размерът на санкциите е съобразен с обществената
опасност на нарушението, със закъснението от над 8 месеца от пределния
8
срок за произнасяне по претенцията, с оглед на което обосновано на
нарушителя е наложен размер на санкцията над минималния, като съдът
намира, че размерът на имуществената санкция не следва да бъде намаляван.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/ № Р-10-
296/20.04.2021г., издадено от заместник-председателя на Комисията за
финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с
което на ЗД „Б.И.АД са наложени две имуществена санкция в размер на по
4000 лв. на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение на чл.
496, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9