№ 165
гр. Харманли, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Ив. К.
при участието на секретаря И. Ат. И.
като разгледа докладваното от М. Ив. К. Гражданско дело № 20235630101114
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета Б.” ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес: гр. С., п.к. 1404, р-н Т., бул. ”Б.” № ***, чрез юрк. Б. Т.
срещу И. Г. Ч., ЕГН **********, гр. Х. ул. П.П.С. № * за признаване за установено по
отношение на И. Г. Ч., ЕГН **********, че дължи на „АПС Бета Б.” ЕООД, ЕИК:
*********, сумите в общ размер на 835.90 лева, от които: 600 лева — главница; 74.22 лева
договорна лихва върху главница;161.68 лева — законна лихва за забава върху главница;
Ищецът твърди, че с длъжника И. Г. Ч., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 1091150 на 11.06.2018 г.
по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от
разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на
Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и
електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
приложимото законодателство.
Ищецът посочва, че съгласно чл. 9 ЗГК, договорът за потребителски кредит бил
договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
1
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действал извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо
или юридическо лице, което предоставяло или обещавало да предостави потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените
Общи условия и Договор за потребителски кредит 1091150 от 11.06.2018 г. по безспорен
начин се установявали сключения между страните договор, задълженията си по който
ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин,
като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване.
Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен
според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.
Ищецът твърди, че дори и съдът да не приемел, че договорите не били сключени
по електронен път, то следвало да приеме, че договора за паричен заем по своето естество
бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на
паричната сума.
Ищецът твърди, че на 11.06.2018 година длъжникът И. Г. Ч., ЕГН **********
сключил Договор за кредит № 1091150 с Кредисимо, по силата на който получил сумата от
600 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски по 112.37 лева в срок до
10.12.2018 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ
Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран
0
лихвен процент в размер на 41.24 /0, както и годишен процент на разходите в размер на
50%. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя „ОУ“
неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит
страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на кредисимо
да уведомявал длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на
съобщения, писма и стикери.
Ищецът твърди, че ответника И. Г. Ч., ЕГН: ********** сключил на 11.06.2018
година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на
Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се задължило да сключи договор с
трето за процеса лице — Кредисимо и да отговарял пред Кредисимо солидарно с И. Г. Ч.,
ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те
били установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора
за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от Кредисимо. На 11.06.2018 година Ай Тръст и Кредисимо
сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се задължило спрямо
Кредисимо за всички задължения на И. Г. Ч., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така
Ай Тръст изпълнило задълженията си към И. Г. Ч., ЕГН: ********** по Договора за
предоставяне поръчителство, а ответника И. Г. Ч., ЕГН ********** не бил изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
Ищецът твърди, че Кредисимо поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми
2
задължения на И. Г. Ч., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 11.06.2018г., за което Ай
Тръст изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички
дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. След което на 23.02.2021 г. Ай Тръст
погасило дължимите от И. Г. Ч., ЕГН: ********** на Кредисимо суми, както следва: 600
лева /главница/ по Договор за кредит; 74.22 лева /договорна лихва/ за период от 11.06.2018 г
до 24.03.2021 година;161.68 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава/, за което на 23.02.2021г. Ай Тръст уведомило по електронна поща длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3, ал. 4 от Договора за предоставяне на
поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за
задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 349.26 лева, ведно със сумата от 83.75 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство.
Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г. „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД като цедент прехвърлило своите
вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
БЕТА Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, бул.
„Б.” № ***, ап. *. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 30.03.2021г. От Договора за продажба и прехвърляне на
вземания, между „Кредисимо” ЕАД като цедент и „АПС Бета Б.” ЕООД, ЕИК: *********,
като цесионер се установявало, че страните били постигнали договореност цедентът да
прехвърли станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълнявали задълженията си по тях, които вземания било договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора, с
което „Кредисимо” ЕАД прехвърлил на цесионера „АПС Бета Б.” ЕООД вземанията от
настоящия ответник.
Ищецът твърди, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от
цедента — на длъжника, имало за цел длъжникът да бъдел уведомен за кредитора, на който
следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице,
което не било титуляр на вземането, като с цел да била гарантирана сигурността на
длъжника да изпълнел именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за
сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор — цедент.
Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие,
поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.
Ищецът посочва, че с оглед константната съдебна практика нямало пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.
Моли съдът ако приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения
от него имейл адрес не било извършено надлежно, да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли съдът да приеме за
установено, че ответникът И. Г. Ч., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА Б.” ЕООД, с ЕРК
********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 752/2023г., а именно сумата
в общ размер от 835.90 лв., формирана, както следва: главница в размер на 600 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 74.22 лв. за периода от
11.06.2018г до 23.03.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 161.68 лв.
3
за периода от 24.03.2021г. до 11.08.2023г., както и лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че претендираната сума за лихва за забава представлявала
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от
длъжника по силата на чл. 2, раздел Х. „Забава. Предсрочна изискуемост” от ОУ, неразделна
част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна
вноска длъжникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска
Предвид гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да признаете
за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника И. Г. Ч., ЕГН
**********, че същият дължи на „АПС Бета Б.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. 1404, бул. „Б.” № ***, ап. *, представлявано от юрк. Павлина
Бакалова, гореописаната сума в общ размер от 835,90.
Претендира се присъждане на разноските, направени в хода на заповедното
производство и в хода на настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения
представител на ответника, с който посочва, че основателността на така заявената претенция
зависела от това ищецът да установял при условията на пълно и главно доказване, че между
ответника и „Кредисимо” ЕАД ЕИК********* е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на договор за потребителски кредит. Също следвало да се
установяло, че ответникът бил сключил валиден договор за поръчителство с „Ай тръст”
ЕООД ЕИК ********* - последното дружество изпълнило задължението си да погаси
сумите по договора в пълен размер.
На следващо място следвало да се установи, че „Кредисимо” ЕАД ЕИК
********* и „Ай тръст” ЕООД ЕИК ********* са сключили договор за цесия с ищеца по
настоящото производство и длъжникът-ответник бил уведомен за цесията, съгласно
правилото на чл.99 от ЗЗД. По делото не били представени никакви доказателства за това, И.
Г. Ч. ЕГН********** да е получил претендираната сума, по приложения по делото Договор
за потребителски кредит №1091150 от 11.06.2018г.
На второ място не били налице и доказателства за извършено плащане на
процесната сума от „Ай тръст” ЕООД ЕИК ********* на „Кредисимо” ЕАД ЕИК*********,
по силата на договор за поръчителство, което представлявало погасяване на задължението
на ответника, а и не били налице и доказателства за това действие да е бил уведомен
ответника, а само твърдение за уведомяване на ел.поща.
На последно място абсолютно недоказано било и твърдението, че точно
процесното вземане било цедирано на ищеца. Не се съдържали доказателства, че
прехвърлянето на вземането било произвело действие спрямо ответника, тъй като не са
представени доказателства, че същото му било съобщено от цедента (предишния кредитор)
— арг. чл.99, ал.4 ЗЗД. Правнорелевантно за действието на цесията било единствено
съобщението, извършено от стария кредитор.
Цитира постоянната практика на ВКС по този въпрос (Тълкувателно решение №
142-7 от 11.11.1954 на ОСГК на ВС, Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., I I т. о. ТК. Определение № 623 от 25.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 461/2009 II г. о.,
ТК и мн.др.).
Ответника твърди, че по делото нямало доказателства цесията въобще да е била
съобщена на длъжника нито от стария, нито от новия кредитор.
Предвид изложеното, счита че безспорно се обосновавала неоснователност на
предявения иск и като такъв моли съда да бъде отхвърлен.
4
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2,
вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените материали, частно гражданско дело № 752 по описа за
2031 г. на Районен съд – Харманли е било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител "АПС Бета Б." ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град С., бул. "Б." № **, ап. * и И. Г. Ч., ЕГН: ********** за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По депозираното заявление е издадена
Заповед №445 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.08.2023г. по ч.
гр. дело № 752/2023г. на РС – Харманли за сумата в общ размер от 835.90 лв., формирана,
както следва: главница в размер на 600 лв.; договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 74.22 лв. за периода от 11.06.2018г до 23.03.2021 г., законна лихва за
забава върху главницата в размер на 161.68 лв. за периода от 24.03.2021г. до 11.08.2023г.,
както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът е предявил против
ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
В заявлението си, заявителят е посочил, че паричното вземане представлява
неплатени суми по Договор за кредит № 1091150 сключен на 11.06.2018г. между
"Кредисимо" АД, град С. и длъжника, както и по Договор за предоставяне на поръчителство
от същата дата, сключен между «Ай Тръст» ЕООД и И. Г. Ч., ЕГН ********** вземанията по
който са прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение 1 към
Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. от "Ай Тръст"
ЕООД в полза на "АПС Бета Б." ЕООД.
В настоящото производство ищецът е представил неподписан Договор за кредит
№ 1091150 от 11.06.2018г. и приложение № 1 към същия, който се сочи да е сключен между
"Кредисимо" АД и ответника, по който "Кредисимо" АД се е задължил да предостави на
кредитополучателя И. Г. Ч., ЕГН ********** кредит въз основа на приложени към него
Общия условия и заявлението от него, представляващи цялостно и единно споразумение
между страните. В приложение № 1 към този договор от същата дата е видно, че кредитът е
потребителски с условия погасителен план, със срок на кредита - 6 месеца, брой
погасителни вноски - 6. Посочено е в договора, че падежната дата на първата погасителна
вноска е 10.07.2018 г., а последната на 10.12.2018г. Общият размер на предоставеният
кредит е 600. 00 лв., при лихвен процент по кредита - 41. 24% и годишен процент на
разходите /ГПР/ - 50 %.
Според чл. 12 от договора за кредит кредитополучателят е дал съгласието си
Кредисимо да използва телефон и адрес за кореспонденция във връзка със сключването,
изпълнението и прекратяване на договора, а именно гр. Х. ул. П. П. С. № * ет. * ап. * и е-
mail:Jonhsmith*** @gmail.com.
Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗКП и Общи
условия /ОУ/ за предоставяне на кредити.
Не е представено по делото заявление, изходящо от кредитоискателя, съдържащо
изявление, че желае да предостави обезпечение и да сключи договор.
Представен е и договор за предоставяне на поръчителство от 11.06.2018г.
сключен между "Ай Тръст" ЕООД в качеството на поръчител и И. Г. Ч., ЕГН ********** в
качеството на потребител, по който поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с "Кредисимо" АД, по силата на който да отговоря пред "Кредисимо"АД
5
солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението
на задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора
– 58,21 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит. Този договор за
поръчителство е сключен от И. Г. Ч., ЕГН ********** с "Ай Тръст" ЕООД, съгласно
задължението му по договора за кредит /чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит №
1091150 да предостави обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет
дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на
"Кредисимо" да плати всички изискуеми задължения на потребителя, а според ал. 2
поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от
кредитора искане за плащане най – късно в деня, следващ постъпването на искането, както и
да му предостави получената от "Кредисимо" информация за общия размер на задълженията
и съответно за размера на задължението по пера. Поръчителят е длъжен да уведоми
потребителя и за извършеното от него плащане и да му представи информация за същото.
Въз основа на този договор е сключен договор за поръчителство от 11.06.2018 г. и
между "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да
отговоря пред "Кредисимо" солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на
"Кредисимо" да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит.
Не са представени писмени доказателства по делото за уведомление до И. Г. Ч.,
ЕГН ********** от "Ай Тръст" ЕООД, че "Ай тръст" ЕООД уведомил ответника да е
заплатил просрочените му задължения към "Кредисимо"ЕАД по договор за потребителски
кредит с ID 1091150.
Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 02.03.2021
г., сключен между "Кредисимо" ЕАД, "Ай Тръст" ЕООД и ищеца и приложение № 1 към
него, идентифициращо вземанията, по силата на който договор кредиторите "Кредисимо"
ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД са прехвърлили на "АПС Бета Б." ЕООД вкл. и вземането,
произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 11.06.2018г., ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Според
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от същата дата процесните вземания
спрямо ответника са прехвърлени на ищеца.
С пълномощни "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД са упълномощили ищеца
"АПС Бета Б." ЕООД да уведомят от негово име всички длъжници по всички вземания,
които дружествата са цедирали (прехвърлили), съгласно Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия), сключен на 02.03.2021 г. и във връзка с изпълнение на законовото
задължение на упълномощителя по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Не са представени писмени доказателства за уведомяването на ответника във
връзка с извършената цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1,
вр. чл. 99 и сл. ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при
6
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни поради следните
съображения:
На първо място и във връзка с възражението на ответната страна следва да се даде
отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран спрямо ответника
кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си. Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника.
Т. е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва
на трето лице. Със сключването на договора, който е консенсуален и неформален, настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 ЗЗД предвижда, че
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. В случая следва да се приеме, че цедентът "Ай тръст" ЕООД се явява надлежен
носител на процесните вземания, които валидно е прехвърлил на "АПС Бета Б." ЕООД,
което се установява по категоричен начин от представения по делото договор за продажба и
прехвърляния на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. от и приложението /Приложение № 1 към
него.
Относимо за преценката на съда обаче е и обстоятелството, че настоящото
производство е проведено в отсъствието на ответника И. Г. Ч., ЕГН **********
представлявана от особен представител, както и че издадената по ч. гр. д. № 752 по описа за
2023 г. на Районен съд Харманли заповед № 445 от 14.08.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК не е била връчена на ответника лично, доколкото тя
не е била открита на постоянния си и настоящ адрес, нито е установена нейната актуална
месторабота.
В исковата молба са изложени твърдения, че вземането на «Ай Тръст»ЕООД по
договора за кредит № 1091150, сключен с "Кредисимо" АД е прехвърлено в полза на ищеца,
като следва да се отбележи, че с договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на
трето лице, без за това да е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си
спрямо последния обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията
му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая,
както бе посочено по-горе е налице валиден договор за цесия, потвърден от цедента, с който
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от
стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е
налице представителна власт за това /В този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о. на ВКС/. Видно от съдържанието на приложеното по делото
пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на
всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД,
доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби.
Относно последната предпоставка за уважаване на претенциите на ищеца,
изискваща уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника, съдът намира, че от
представените по делото писмени доказателства не се установява на длъжника да е връчено
уведомление в тази насока. Липсват данни уведомлението за цесия от ищеца до ответника,
изпратено на електронна поща Jonhsmith*** @gmail.com на дата 30.03.2021 да е получен и
съответно да е достигнал до знанието на ответника. В действителност, в представения по
делото Договор за потребителски кредит от 11.06.2018 г. са посочени адрес и телефонен
7
номер за кореспонденция с длъжника, но не се установява въпросното Уведомление за цесия
да е изпращано на посочения адрес или ответника да е търсен и уведомяван за него по
телефона. Освен това и както бе посочено по-горе, по делото не е представено заявлението
на ответника с искането за отпускане на кредит и с посочване на адрес, телефон или имейл
за връзка с него, за да се приеме, че същият действително е титуляр на посочената в
неподписания от нея Договор за потребителски кредит електронна поща.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в хода на образуваното съдебно
производство по предявен иск за прехвърленото вземане, принципно не може да бъде
игнорирано като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235,
ал. 3 от ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС,
II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая обаче ответника не е открит на
регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен и да се
представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включително всички книжа, свидетелстващи за сключения договор
за цесия, имащ действие и спрямо задълженията й. Следователно длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на
ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия, респ. следва да се приеме, че ответника не е надлежно уведомена за
цедираното вземане. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/,
нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага.
Поради изложеното съдът намира, че след като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо
ответника. Волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение на упълномощителна
сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие
спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме,
че е осъществено нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение,
нито с получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, съдържащи и
уведомление за прехвърляне на вземането, доколкото връчването им е извършено при
условията на чл. 47 ГПК в рамките на заповедното и исковото производства, редовността на
което не може да санира проявеното от страна на кредитора поведение, явяващо се в
противоречие с принципите на добросъвестно упражняване на правата, предшестващо
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, съгласно изложените по-горе
съображения.
С оглед на изложеното, съдът счита, че към настоящия момент ищцовото
дружество не се явява кредитор на ответника, а такъв продължава да бъде "Кредисимо"АД
и/или «Ай Тръст» ЕООД, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло, като неоснователни.
Само за пълнота следва да се отбележи още, че съдът намира за основателно
възражението на особения представител на ответника, че от представените от ищеца
доказателства не може да се установи по категоричен начин и сключването на процесния
Договор за потребителски кредит № 1091150 от 11.06.2018г., респ. договора за
поръчителство от същата дата, сключен с "Ай Тръст" ЕООД.
Тук следва да се посочи, че претендираните от ищеца вземания произтичат от
твърдения за сключен между "Кредисимо" АД и ответника договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки
8
договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.
2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящия случай,
за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени
неподписаните документи - договор за потребителски кредит № 1091155 от 11.06.2018г, и
общи условия към него, за които по същество се твърди, че са потвърдени от ответника, но
по делото липсва и не е представено заявлението, попълнено и подписано от И. Г. Ч., ЕГН:
********** с което той първоначално е поискал от «Кредисимо»АД да му бъде предоставен
потребителски кредит и в което да е посочил размера на искания кредит и начина, по който
да й бъде преведен. Не са изложени твърдения и не са представени доказателства такова
заявление да е било разглеждано и одобрявано от страна на кредитора.
Следователно, по делото не е доказано сключването на договор за потребителски
кредит между "Кредисимо" АД и И. Г. Ч., ЕГН: **********. В случая липсват представени
доказателства от ищеца и относно размера на непогасения остатък на дължимите от
ответника вноски, както и по отношение на извършени плащания от негова страна. Не са
формулирани и доказателствени искания в тази връзка, въпреки разпределената
доказателствена тежест и съответно изложените в отговора на исковата молба доводи и от
страна на ответника. Не са представени никакви доказателства и за това кога и по какъв
начин «Кредисимо»АД е превело в полза на ответника уговорената заемна сума от 600,00
лева, за да възникне задължението на ответника да върне същата на своя кредитор при
условията, визирани в Приложение № 1 към Договора.
По делото липсват доказателства и за това "Ай тръст" ЕООД да е изпълнило
задължението си към "Кредисимо" АД по сключения помежду им договор. Следва да се
отбележи на това място, тъй като се претендират вземания, цедирани на ищеца и с правно
основание договор за поръчителство, че съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1 ЗЗД, с
договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговоря за изпълнение на неговото задължение, а според ал. 2 поръчителството може да
съществува само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно
задължение. В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на цедирано от страна
на "Ай Тръст" ЕООД вземане, основаващо се на сключен между дружеството и ответника
договор за предоставяне на поръчителство, по което дружеството е поело задължение да
сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" и да отговоря пред него солидарно с
потребителя за изпълнение на задълженията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск. К атегорични и конкретни данни за изплащането на задълженията от страна на
поръчителя на "Ай тръст"ЕООД на кредитора, включително и техния размер, не се съдържат
в приети по делото писмени доказателства. Такива биха били единствено банковите
9
платежни документи или счетоводни документи, каквито по делото липсват, поради което и
на това основание искът следва да се отхвърли в неговата цялост.
Основателни са и възраженията на особения представител на ответника за
наличието на нищожни договорни клаузи във връзка с процесните договори – за кредит и за
поръчителство, макар предмет в настоящото производство да са вземания, произтичащи
само от договора за кредит № 1091150 от 11.066.2018г. При претенцията за реалното им
изпълнение, за да прецени основателността й, съдът следва да извърши и преценка относно
съществуването на задълженията. Тази преценка неминуемо включва обсъждане
действителността на клаузите, пораждащи задължението, чието изпълнение се претендира (в
този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение № 229 от 21.01.2013 г. на ВКС по т.
д. № 1050/2011 г., II т. о.). Съдът намира, че чрез предвиждане на обезпечение под формата
на поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита, с оглед на което ответните възражения в тази връзка се явяват
изцяло основателни. При справка в Търговски регистър се установява, че "Ай Тръст" ЕООД
и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като
едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Така чрез
формално незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на същия
този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата
норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а
посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като
финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е
включено в ГПР. Това плащане в същото време е съизмеримо с размера на кредитната сума –
при предоставена в заем сума от 600,00 лв. се предвижда възнаграждение на поръчител в
общ размер на 349,26 лева. При включването му в годишния процент на разходите, размерът
му значително би надхвърлил максимано регламентирания по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая не
може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора за кредит на
клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според договора за кредит условие за
възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо" да предостави искания от
потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без обезпечение кредиторът да
извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване на кредит с
обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице, или да предостави банкова
гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 16 ЗПК, съгласно която
доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.
В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за
кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда
от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Липсата при
кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя информация относно
предварително одобрените от "Кредисимо" АД юридически лица, с които дружеството би
сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен
друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана върху потребителя
скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от кредитора
поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен предмет на
дейност е сключване на гаранционни сделки. Поради всичко изложено следва да се приеме,
че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е
неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за
10
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и
търговеца-поръчител.
Отделно от горното следва да се посочи, че Договора за предоставяне на
поръчителство от 11.06.2018 г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо", за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и
погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното. Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство,
потребителят не е получил каквато и да било услуга. Ето защо, съдът приема, че като
основано на нищожна клауза, възнаграждението за поръчител, уговорено в договора за
предоставяне на поръчителство не би било дължимо от потребителя, макар в случая и то да
не се претендира.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен
начин възникването, респ. съществуването на паричното вземане в претендираните размери,
за което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
развилото се заповедно производството по ч. гр. д. № 752 по описа на РС Харманли за 2023
г., респ. че длъжникът е бил уведомен за цедирането им на ищеца. По така изложените
съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът не е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, вземането на ищеца не е било изискуемо. Ето защо не следва да бъде
ангажирана и отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 752 по описа
на РС Харманли за 2023 г.
На ответника не се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, тъй като по
делото липсват твърдения и доказателства за извършването на такива от негова страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "АПС Бета Б." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град С., бул. "Б." № **, ап. *, срещу И. Г. Ч., ЕГН **********, гр. Х.
ул. П.П.С. № * иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 и сл. ЗЗД, за приемане на установено, че И. Г. Ч., ЕГН
**********, гр. Х. ул. П.П.С. № * дължи на "АПС Бета Б." ЕООД сумата в общ размер от
835.90 лв., формирана, както следва: главница в размер на 600 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 74.22 лв. за периода от 11.06.2018г до
23.03.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 161.68 лв. за периода от
24.03.2021г. до 11.08.2023г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда 11.08.2023г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е
издадена Заповед № 445 от 14.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда
11
на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 752 по описа за 2023 г. на Районен съд – Харманли.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
12