Р Е Ш Е Н И Е № 428
гр.
Бургас, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на единадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 142 по
описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.С.С. и И.П.М., чрез адв. Миглена
Христова от АК-Бургас, и двете със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. Трайко Китанчев№47, ет.2, офис 6, с която са предявени срещу
ответника ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. Райко
Петков-Казанджията№4-6а, представлявано от Райна Иванова Миткова, отрицателни
установителни искове по чл.439 от ГПК, за приемане за
установено, че
ищците не дължат сумата от 40 468 лева на ответника по изпълнително дело
20137050400091 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие БОС, от които
36 993 лева неолихвяема сума, 1361 лева
законна лихва и 2113 лева
пропорционална такса, образувано въз основа на влязла в сила заповед за
незабавно изпълнение на БРС №218 от 16.01.2013г. по ч.гр.д№269/2013г. на БРС,
поради погасяването им по давност в хода на съдебното изпълнение. В исковата
молба, уточнена с молба от 09.04.2019г. по делото, ищците излагат твърдения, че след иницииране
на заповедно производство от кредитора „Банка Пиреос България“ АД спрямо тях е
издадена влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,
срещу която не са предявили възражения в
срока по чл. 414, ал.2 от ГПК. Посочват, че въз основа на изпълнителен лист по допуснатото
незабавно изпълнение е образувано изпълнително производство, в хода на което
ответникът ЕОС Матрикс ЕООД е конституиран като взискател след като е придобил
по договор за цесия вземанията-предмет на изпълнението от банката-взискател.
Според ищците последното предприето изпълнително действие, годно да прекъсне
давността по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ВКС, ОСГТК,
спрямо първата ищца М.С. е публична продажба на ипотекиран имот от
25.09.2013г., когато е влязло в сила постановлението за възлагане и
първоначалният взискател-цесионер е придобил имота. Поддържат, че спрямо
другата ищца - солидарен длъжник И.М. е извършено само едно изпълнително
действие-запор на банкови сметки от 05.02.2013г., като считано от тогава до
настоящия момент е изтекла петгодишната материална давност и процесните
вземания са погасени по давност. Изнасят данни, че по изпълнителното дело
взискателят не е поискал извършването на нови изпълнителни действия. Ангажират
доказателства. Претендират разноски.
В
законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, който оспорва предявените искове. Твърди, че се е снабдил с
изпълнителен лист и на 05.02.2013г. е образувал изпълнително дело№91/2013г. по
описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие БОС. Счита, че в настоящия казус
приложение следва да намери общата петгодишна погасителна давност, която е
прекъсвана с предприемане на редица изпълнителни действия-налагане на запори
върху банкови сметки на 22.02.2013г., запор върху МПС на втората ищца на същата
дата, депозирана молба от взискателя от 18.03.2013г. за налагане на възбрана и
насочване на принудително изпълнение върху възбранения имот, приключило с
постановление за възлагане от 03.10.2013г., както и налагане на запор върху
пенсията, от който са постъпвали удръжки до 2015г. Позовава се на даденото
разрешение в решение №170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д. №2382/2017г. по чл.290 от ГПК,
съгласно което приетото в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело
№2/2013г. на ВКС следва да се прилага за
в бъдеще, като отмяната на ППВС№3/08.11.1980г. поражда действие от датата на
отмяната му с ТР №2/26.06.2015г. на ВКС. Ангажира доказателства. Претендира
разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците.
По
делото в преклузивния срок по чл. 372,
ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която исковете се
поддържат. Посочва се, че наложеният запор върху пенсия касае друг солидарен
длъжник М. А., а не ищците. По същество излагат
доводи, че съгласно чл.125 от ЗЗД спирането и прекъсването на давността спрямо
един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
Считат за неоснователно възражението на ответника,
че давността е спряла да тече по време на изпълнителното производство до приемането на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС. Според ответниците срокът
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е изтекъл и цитираното
решение на ВКС по чл.290 от ГПК в писмения отговор не е приложимо, тъй като има
предвид приключили преди отмяната на ППВС№3/08.11.1980г изпълнителни производства, а не висящи такива към момента на
постановяването на новото тълкувателно решение.
Ответникът се е
възползвал от правото си на допълнителен писмен отговор в срока по чл. 373,
ал.1 от ГПК, в който посочва, че не споделя изложеното от ищците относно
последните предприети изпълнителни действия и относно приложението на чл.125 от ЗЗД.
Предявени са искове с правно
основание чл. 439, ал.2 от ГПК, които са допустими.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК №218 от 16.01.2013г. по ч.гр.д.№269/2013г. на БРС ищците са
осъдени да заплатят солидарно заедно с длъжника М.С.С. на Банка Пиреос България
АД сумата от 32 300,17 евро главница по договор от 14.08.2008г. за жилищен
кредит от 14.08.2008г. и последващи сключени към него анекси, 1586,74 евро
възнаградителна лихва, 1,40 евро наказателна лихва, 61,86 евро месечна такса по
чл.15, б“в“ от договора, 108 лева нотариални такси за връчване на нотариални
покани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2013г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 2445,27 лева разноски
в заповедното производство.
Видно от приложените с исковата молба договор
от 14.08.2008г. за жилищен кредит от 14.08.2008г. и 6 броя анекси, с които е
изменен, ищцата М.С. имала качеството кредитополучател, а ищцата И.М. се е
задължила като солидарен длъжник с анекси №4, 5 и 6 към договора, като третият
солидарен длъжник М. А. не е страна в настоящото производство.
По делото няма спор
между страните, че срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение не са
подадени възражения от длъжниците по реда на чл. 414 от ГПК, поради което
същата е влязла в законна сила.
На 18.01.2013г. в
полза на банката е издаден изпълнителен лист въз основа на допуснатото
незабавно изпълнение, като въз основа на него на 05.02.2013г. по молба на
кредитора е образувано изпълнително дело№20137050400091 по описа на ЧСИ Илко
Бакалов, с район на действие БОС.
Установява се от
приложеното изпълнително дело, че с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№* по нот. дело №*/2008г. М.С. като
кредитополучател е учредила в полза на банката договорна ипотека върху
закупения от нея по договора за кредит апартамент№*, находящ се в гр. Б., ж.к. М. р., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.
На 07.02.2013г. на М.С.
и на И.М. са връчени поканите за доброволно изпълнение
Във връзка със запорни
съобщения на 06.02.2013г. е наложен запор върху сметката на ищцата И.М. в КТБ
АД и по сметки на ищцата М.С. в ПИБ АД,
но по тях е нямало наличност.
На 13.02.2013г. е
наложен запор върху пенсията на солидарния длъжник М. А., видно от запорно
съобщение на стр.393 по делото.
С постановление от
12.02.2013г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствени на ищцата М.С.
недвижими имоти.
Със запорно
съобщение, находящо се на стр. 431 по делото, на 26.02.2013г.е наложен запор
върху лек автомобил „Опел Астра“ – собственост на ищцата И.М..
На 18.03.2013г. по
изпълнителното дело е наложена възбрана върху собствени на длъжника М. С.недвижими
имоти.
На 25.09.2013г.
съдебният изпълнител е издал постановление за възлагане на недвижим имот,
влязло в сила на 15.10.2013г., с което е
възложил на взискателя „Банка Пиреос България“ АД закупения по договора за
кредит и ипотекиран в полза на банката недвижим имот на М.С..
С молба от
05.12.2013г. до ЧСИ Илко Бакалов взискателят е посочил, че с вальор от
15.10.2013г. е заверена сметката му със сумата от 37 523 лева във връзка с
влязлото в сила постановление за възлагане, като са погасени суми както следва:
2730,01 евро съдебни разноски, 1588,16 евро просрочена и наказателна лихва,
2618,78 евро законна лихва до 15.10.20113г. и 12 248,26 евро главница,
като остатъчният дълг възлиза на 20 051,91 евро главница и 288,85 евро
законна лихва към 05.12.2013г.
На стр. 409-415 по
делото е приложен договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2016г., сключен
между първоначалния взискател и ответното дружество, както и потвърждения за
сключване на цесията. Неразделна част от същия е списък на прехвърлените
вземания на стр. 421-436, сред които процесния договор. В молба от 03.08.2016г.
по ЕОС Матрикс ЕООД е поискало на основание чл.429 от ГПК да бъде конституирано
като взискател по изпълнителното дело, но с молбата не е поискало предприемане на действия по
принудително изпълнение, нито е възложило събирането на вземането по чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ. Молбата е била уважена от съдебния изпълнител, който с
постановление от 10.08.2016г. е конституирал ответното дружество като
взискател. Посоченото постановление е отменено с решение от 14.10.2016г. по
в.гр.д./2016г. на БОС по жалба на длъжника М. А. поради липса на доказателства
за съобщаване на цесията на длъжниците по чл.99, ал.4 от ЗЗД. След отмяната на
постановлението за конституирането му ответникът е ангажирал по изпълнителното
дело обратни разписки за надлежното съобщаване на цесията на солидарните длъжници,
като с постановление от 12.12.2016г. съдебният изпълнител го е конституирал като
взискател на основание чл.429, ал.1 от ГПК. Постъпила е втора жалба от
длъжника А. срещу постановлението от
12.12.2016г., която е била оставена без разглеждане от БОС с определение по в.гр.д.№3/2017г.,
потвърдено с определение №107 от 17.03.2017г.
по ч.гр.д.№94/2017г. на АС-Бургас.
При така установената
по делото фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
С влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение е прекъсната
погасителната давност за процесните вземания на основание чл. 116,
б“б“ от ЗЗД, като е започнала да тече нова петгодишна
давност съгласно чл.117 от ЗЗД, тъй като вземанията са съдебно признати от
длъжниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД
прекъсването и спирането на давността спрямо един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо другите. Ето защо съдът намира, че следва да
изследва поотделно предприетите действия по принудително изпълнение, прекъсващи
давността по чл. 119, б“в“ от ЗЗД спрямо всяка една от ищците. С оглед разпоредбата
на чл.125 от ЗЗД, уреждаща самостоятелност в положението на солидарните
длъжници по отношение на изтичане на давността и основанията за нейното спиране
и прекратяване, съдът не следва да отчита действията по принудително изпълнение
спрямо длъжника М. А., които не оказват влияние върху правното положението на
останалите солидарни длъжници по изпълнителното дело. Солидарните
длъжници са обикновени другари, поради което
прекратяването на изпълнителното производство по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК спрямо всеки един от тях настъпва при различни
предпоставки в зависимост от конкретно предприетите действия по принудително
изпълнение от взискателя спрямо отделните длъжници.
С т.10 на
Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., като е
прието, че прекъсва давността предприемането на изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. В
тълкувателното решение примерно са изброени
действията на принудително изпълнение, годни да прекъснат давността - насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Според тълкувателното решение по време на изпълнителния
процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа и
да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен или да не
действа и да не иска нови изпълнителни способи. Дадени са разяснения, че
каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство
всички по него изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключения на
действията, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В
решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на
ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2016 г., като даденото в т. 10 от цитираното тълкувателно
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това. Прилагането на даденото с новото
тълкувателно решение тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради това старото ППВС трябва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния
акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще.
Съдът намира, че спрямо ищцата И.М.,
за която последното предприето действие по принудително изпълнение е извършено
на 05.02.2013г., изпълнителното производство е прекратено на 05.02.2015г. по
силата на закона преди постановяването на ТР№2/2015г. с непредприемане от
взискателя на изпълнителни действия в двугодишен срок на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, респективно спрямо ищцата М.С. последното предприето действие по
принудително изпълнение е извършено на 25.09.2013г
и изпълнителното производство е прекратено на същото основание на 25.09.2015г.,
след постановяване на ТР№2/2015г.
И за
двете ищци за периода до приемането на новото тълкувателно решение следва да намери приложение разрешението,
даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което погасителната давност е спряла докато трае изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането. По силата на предходния тълкувателен акт с образуването на изпълнителното
дело давността за вземането на взискателя е прекъсната, а след това съгласно чл.115, ал.1,
б."в" ЗЗД е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство съгласно чл.115, ал.1, б. "ж" от ЗЗД. Действието на
спирането е преустановено с прекратяването на изпълнителното производство,
което в случая е настъпило по силата на закона. Тъй като за разлика от
чл.116, б."б" ЗЗД в случаите на чл.116, б."в" ЗЗД
действието на прекъсването на давността не се свързва с резултата от
предприетите изпълнителни действия, то в този случай съгласно ППВС № 3/1980 г.
новата давност тече от прекратяване на изпълнителното
производство, а не от датата на последното поисканото изпълнително
действие. Извършените действия по принудително
изпълнение докато е действало ППВС № 3/1980 г. по време на висящ изпълнителен процес не се обезсилват
по право при последваща перемпция.
При горните мотиви съдът намира, че давността
по отношение на ищцата И.М. е прекъсната на 05.02.2015г. и от тогава е започнала да тече нова
давност, която не е изтекла към приключване на съдебното дирене пред настоящата
съдебна инстанция. По отношение на ищцата М.С. спирането на давността при
действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. също следва да се зачете.
ТР№2/2015г. действа занапред, поради което
теченето на погасителната давност се счита възобновено на 26.06.2015 г., с постановяването на новото тълкувателно
решение, като считано от тогава на
основание чл.117, ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова давност.
При горните мотиви предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439,ал.2 ГПК, вр.чл.124,ал.1 ГПК са неоснователни и следва бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от
спора ищците следва да заплатят на ответника сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М.С.С. и И.П.М., чрез адв.
Миглена Христова от АК-Бургас, и двете със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Трайко
Китанчев№47, ет.2, офис 6, за приемане за установено спрямо ответника ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. Райко
Петков-Казанджията№4-6а, представлявано от Райна Иванова Миткова, че ищците не
дължат сумата от 40 468 лева, от които 36 993 лева неолихвяема сума,
1361 лева законна лихва и 2113 лева пропорционална такса по изпълнително дело
20137050400091 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие БОС поради
погасяването им по давност в хода на съдебното изпълнение.
ОСЪЖДА М.С.С.
и И.П.М. да заплатят на ЕОС Матрикс ЕООД сумата от 100 лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: