№ 268
гр. Пловдив, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20245300900565 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба,
подадена на 20.09.2024 год. от „ЕСВ България“ ООД, представлявано от Е.Р.
против Р. Т. Д..
Ищцовото дружество твърди, че на 22.05.2023 год. е сключило договор
за заем с ответника Р. Т. Д., по силата на който е приело да му предостави в
заем сумата 50 000 лв., а заемателят се задължил да върне заема в срок до
31.12.2023 год. Постигнато било съгласие за заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 3% годишно върху заетата сума, равняваща се на 900 лв. за
срока на договора. Сумата, предмет на заема, била преведена по банков път по
сметка на Р. Т. Д. чрез два превода – на 24.05.2023 год. била преведена сумата
25 000 лв., а на 29.05.2023 год. били преведени останалите 25 000 лв. Заемът
не бил върнат в уговорения срок и ответникът изпаднал в забава, поради което
дължал обезщетение за забавено плащане, което за периода от 01.01.2024 год.
до 19.09.2024 год. възлизало на 5019,19 лв.
Предвид изложените фактически твърдения са предявени обективно
съединени осъдителни искове за присъждане на следните суми:
сумата 50 000 лв., дължима главница по договор за заем, сключен
между страните на 22.05.2023 год., с падеж на задължението 31.12.2023 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба
– 20.09.2024 год. до окончателното плащане;
1
сумата 900 лв. договорна възнаградителна лихва и
сумата 5 019,19 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода от 01.01.2024 год. до деня, предхождащ
датата на подаването на исковата молба – 19.09.2024 год.
Претендират се сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответникът Р. Т. Д. не оспорва
твърдението за сключване на договор за заем с описаното в исковата молба
съдържание, както и получаването на заемната сума. Но твърди, че падежът
на задължението за връщането му не е настъпил, тъй като по силата на Анекс
от 13.09.2024 год. между страните е постигнато съгласие, че заемът следва да
бъде върнат на 31.12.2030 год. Тъй като вземането е неизискуемо, то и
предявените срещу ответника искове за връщане на главницата и за
присъждане на обезщетение за забава били неоснователни. Оспорва се и
вземането за възнаградителна лихва в размер на 900 лв., тъй като
договорената възнаградителна лихва от 3% годишно се дължала
едновременно с връщането на главницата, т.е. падежът и на това задължение
не е настъпил. Във връзка с иска за възнаградителна лихва се акцентира и
върху това, че главницата е предоставена на два транша – на 24.05.2023 год. и
на 29.05.2023 год., поради което лихвата следва да бъде изчислявана за период
след на реалното предоставяне на главницата. Поради изложеното се настоява
исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва анекса и излага
аргумент, че ответникът Р. Т. Д., който е и съдружник в „ЕСВ България“ ООД,
е подписал анекса като представляващ ищцовото дружеството, без да
разполага с надлежна представителна власт да извършва правни действия от
името на „ЕСВ България“ ООД. Считано от 07.07.2023 год. ответникът не
притежавал качеството на управител на „ЕСВ България“ ООД по силата на
решение на ОСС от същата дата. Това решение не било вписано в Търговския
регистър, тъй като вписването било спряно до приключването на спора по т.д.
№ 407/2023 год., но същото имало незабавно действие в отношенията между
съдружниците. Анексът бил сключен без знанието и съгласието на управителя
Е.Р., който непосредствено след узнаването за анекса /с връчването му като
приложение към отговора на ИМ/ се противопоставя на извършените от името
на дружеството правни действия без представителна власт. Оспорва
достоверността на датата на анекса и счита, че той е антидатиран, като е
подписан след подаването на исковата молба, за да обслужи тезата на
2
ответника.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва
възражението на ищеца, че не е разполагал с надлежна представителна власт
да представлява „ЕСВ България“ ООД при подписването на анекса, като се
позовава на чл. 140, ал. 4 ТЗ, според който освобождаването на управителя на
ООД има действие от вписването му, а към 13.09.2024 год. Р. Т. Д. е бил
вписан в ТР като управител на дружеството. Поради това се поддържа довода,
че по силата на анекса от 13.09.2024 год. падежът на задълженията по
договора не е настъпил.
Във връзка с оспорената от ищеца достоверност на датата на анекса от
13.09.2024 год. се акцентира, че същият е с нотариално удостоверено
съдържание с датата 24.09.2024 год. и несъмнено е съществувал преди
ответникът да узнае за завеждането на делото. Твърди се също, че договорът
има достоверна дата и от по-ранен от нотариалната заверка момент - от
20.09.2024 год., 08,42 ч., когато е изпратен по електронен път от ответника до
неговия пълномощник адв. И., което е сторено преди часа на постъпването на
исковата молба в съда. Поради това се оспорват доводите на ищеца, че анексът
е създаден единствено за целите на производството. Счита, че няма правно
значение обстоятелството дали анексът е осчетоводен в счетоводството на
ищеца.
Цената на иска за връщане на дадената в заем сума обосновава родова
подсъдност на Окръжен съд като първа инстанция. Поради връзка между
исковете, на ОС са подсъдни и исковете за акцесорните вземания за
възнаградителна лихва и обезщетение за забавено плащане, въпреки им
цената им под прага на чл. 104, т. 4 ГПК. Спазена е и местната подсъдност по
чл. 105 ГПК. Съдът приема, че е сезиран с редовна искова молба, с която са
предявени процесуално допустими искове. Внесена е дължимата за
производството държавна такса. Предявените искове са с правно основание
чл. 240, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД. Възражението на ответника срещу
неизискуемостта на вземанията се квалифицира по чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С доклада по делото въз основа на становищата на страните, съдът е
3
приел за безспорно между тях и ненуждаещо се от доказване с доказателства,
различни от вече ангажираните, че:
- между страните по делото е сключен описания в исковата молба
договор за заем и че заемната сума е предадена от ищеца на ответника
посредством два банкови превода в размер на по 25 000 лв., в общ размер на
50 000 лв.;
- че е налице писмено съгласие за възнаградителна лихва в размер на 3%
годишно върху заетата сума;
- че с първоначалния договор за заем падежът на задължението за
връщане на заема е определен на 31.12.2023 год.
Спорът е съсредоточен около правния въпрос кога настъпва падежът на
задължението за връщането на предоставения заем. Този основен въпрос е
породен от правното действие на подписания от Р. Т. Д., действащ като
управляващ и представляващ „ЕСВ България“ ООД анекс към договора за
заем, носещ дата 13.09.2024 год., отлагащ падежа на задължението за връщане
на заема до 31.12.2030 год.
В тази връзка следва да се проследят обстоятелствата, вписани и
заявени за вписване в Търговския регистър по партидата на „ЕСВ България“
ООД.
Дружеството е учредено през 2015 год. като еднолично дружество с
ограничена отговорност с капитал 500 лв. През 2020 год. в регистъра е
вписана промяна – дружеството е трансформирано в ООД с двама
съдружници - Е.Р., притежаващ дялове на стойност 75 лв. /15%/ и Р. Т. Д., с
размер на дяловото участие 425 лв. /85%/. И двамата съдружници са вписани
като управители на дружеството, представляващи същото заедно и поотделно.
На 07.07.2023 год. в гр. Пловдив е било проведено ОСС, на което е взето
решение Р. Т. Д. да бъде освободен като управител и да се предприемат
действия по вписване на промяната в ТР. Протоколът от ОСС има достоверна
нотариално удостоверена дата.
Предприети са били действия по вписването на промяната в Търговския
регистър, като е подадено заявление обр. А4 за вписване на заличаването на Б.
като управител, но с акт на съда регистърното производство е било спряно до
приключването на производството по иска, предявен от Р. Т. Д., с правно
основание чл. 74 ТЗ.
С предявения на 10.07.2023 год. иск Р. Т. Д. е оспорил
законосъобразността на решението на ОСС от 07.07.2023 год. и е поскал от
съда неговата отмяна. Образувано е било т.д. № 407/2023 год. по описа на ОС
– Пловдив. Същото е приключило с влязло в сила на 21.03.2025 год. съдебно
4
решение, с което са отхвърлени предявените от Р. Т. Д. против „ЕСВ
България“ ООД искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на всички решения, взети на
Общо събрание на съдружниците от 07.07.2023 год. на ответното дружество
„ЕСВ България“ ООД.
След влизане в сила на съдебното решение спряното регистърно
производство е възобновено и на 31.03.2025 год. е вписано заличаването на Р.
Т. Д. като управител на дружеството въз основа на признатото за
законосъобразно решение на ОСС от 07.07.2023 год. Понастоящем единствен
управител на дружеството е Е.Р..
Спорът по делото е концентриран около обстоятелството дали Р. Т. Д. е
имал представителна власт по отношение на „ЕСВ България“ ООД след
вземането на решение на ОСС от 07.07.2023 год. и преди вписването на това
решение в Търговския регистър, в това число към:
- 13.09.2024 год. /датата, на която се сочи да е съставен анекса/;
- 20.09.2024 год. /датата на завеждането на настоящото дело/ и
- 24.09.2024 год. /датата на нотариалното заверяване на преписа от
анекса/.
Анексът към договора за заем от 22.05.2023 год. е подписан от Р. Т. Д.,
действащ от името и на двете страни по сделката – заемодател и
заемополучател. Б. е направил волеизявления и от името на „ЕСВ България“
ООД, в качеството на вписан в ТР управител на дружеството, и като
физическото лице, в качеството на заемател. С анекса е оформено съгласие
предоставената в заем от заемодателя сума от 50 000 лв. да бъде върната на
дружеството до 31.12.2030 год., като пълният размер на възнаградителната
лихва се дължи едновременно с изплащането на главницата, а именно до
31.12.2030 год.
Анексът носи дата на съставяне 13.09.2024 год. Достоверността на
датата е оспорена от ищеца. Но съдът е приел в хода на разглеждането на
делото, че точната дата на съставянето на анекса е без конкретно правно
значение, тъй като дори анексът да не е съставен на 13.09.2024 год., както е
посочено в текста му, а 11 дни по-късно, когато преписът от него е официално
нотариално удостоверен от нотариус Петър Михов, то и двете дати попадат в
промеждутъка от време между проведеното ОСС от 07.07.2023 год. и
вписването на решенията от това ОСС в ТР /31.03.2025 год./. А този
промеждутък от повече от една година поражда един и същи въпрос -
въпросът за представителната власт на Б.. този въпрос има принципно еднакъв
отговор досежно всеки от дните в периода 07.07.2023 год. до 31.03.2025 год.
Без правно значение е и обстоятелството дали достоверната дата на
анекса предхожда деня и часа на подаването на исковата молба в съда
5
/20.09.2024 год., 15,00 ч./ и дали този анекс е съставен за целите на
производството, тъй като според нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при
разрешаването на спора следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Т.е. дори
анексът да е съставен след деня и часа на подаването на исковата молба, ако
той материализира валидна правна воля на страна по делото, съдът следва да
вземе предвид породените от него правни последици. Не е от значение е дали
анексът е с достоверна дата 13.09.2024 год. или е антидатиран и
действителната дата на съставянето му е датата на нотариалната му заверка –
24.09.2024 год., а единствено дали изявлението на Р. Т. Д., действащ от името
на ищцовото дружество „ЕСВ България“ ООД, е произвело правно
обвързващо действие по отношение на юридическото лице, от чието име е
действал Б..
Както към 13.09.2024 год., така и към 24.09.2024 год., Б. е вписан в ТР
като управляващ и представляващ „ЕСВ България“ ООД. Същевременно и
към двете посочени дати вече е било проведено ОСС на „ЕСВ България“ ООД
от 07.07.2023 год. за освобождаване на Р. Т. Д. като управител на дружеството,
това обстоятелство е било заявено за вписване в ТР и е било известно на Б.,
който е оспорил по съдебен ред законосъобразността на решението за
освобождаването си с искова молба от 10.07.2023 год.
В тази насока съдът анализира съдържанието на нормите на чл. 119, ал.
2 и на чл. 140, ал. 1 и 4 ТЗ.
Според чл. 119, ал. 2 ТЗ в търговския регистър се вписват конкретно
посочени в ал. 1 на същата разпоредба данни, сред които са данните за
назначените управители на дружеството. Управителят според чл. 141, ал. 2,
изр. първо ТЗ представлява дружеството, а според ал. 4 овластяването на
управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде
заличено от търговския регистър.
В чл. 140, ал. 1 ТЗ е посочено, че решенията на ОСС, които се отнасят до
вписванията по чл. 119, ал. 2, трябва да бъдат вписани в ТР. А ал. 4 на чл. 140
ТЗ предвижда, че увеличаване и намаляване на капитала, приемане и
изключване на съдружник, преобразуване на дружество, избор и
освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор, имат
действие от вписването им в търговски регистър.
Според трайната съдебна практика на ВКС по тълкуването и
прилагането на чл. 140, ал. 4 ТЗ, която настоящият състав на съда споделя,
решенията на ОСС пораждат незабавно действие във вътрешните
отношения между дружеството и неговите съдружници с оглед
разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ. След датата на вземане на решението на
6
ОСС за освобождаване на съдружника Б. като управител – 07.07.2023 год. с
мнозинство от 85% от капитала, чиято незаконосъобразност е отречена по
съдебен ред, овластяването на управителя Б. е оттеглено. Действието на
подлежащото на вписване в търговския регистър решение на ОСС по
отношение на съдружниците и органите на дружеството настъпва веднага.
Взетите от Общото събрание на съдружниците решения, подлежащи на
вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните
отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците, т. е.
имат действие от момента на вземане на решението. Това действие не е в
зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ. Конститутивният ефект на
вписването, включително и в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е единствено по
отношение на трети лица. В тази насока са както решенията на ВКС, на които
ищецът се позовава в писмената си защита, така и решение № 135/09.11.2009
год. на ВКС по т.д. № 184/2009, първо т.о.; решение № 86 / 01.09.2017 год. по
т.д. № 1068/2016 год. на второ т.о.; решение № 39/15.04.2011 год. по т.д. №
526/2010 год. на първо т.о.; решение № 251/06.03.2018 год. по т.д. № 593/2017
год. на второ т.о.
С оглед на посоченото по-горе следва да се приеме, че взетото от ОСС
на 07.07.2023 г. решение за освобождаването на Р. Т. Д. като управител на
ответното дружество е породило действието си във вътрешните отношения
между съдружниците незабавно. Считано от 07.07.2023 год. овластяването на
Б. като управител с представителни права по отношение на „ЕСВ България“
ООД във вътрешните отношения между двамата съдружници е оттеглено и
оттеглянето е произвело незабавно действие.
Поради това към момента на подписването на анекса през м. 09.2024
год. /без значение е конкретната дата/ Р. Т. Д. няма качеството на управител на
„ЕСВ България“ ООД в отношенията на дружеството с физическото лице Р. Т.
Д.. Поради това последният не разполага с представителни права и не може
надлежно да представлява дружеството в отношенията му със самия Б..
Посоченото обосновава извод, че Б. не е имал представителна власт да
сключи от името на „ЕСВ България“ ООД, като негов управляващ и
представляващ, анекс от м. 09.2024 год., с който да отсрочи падежа на
задължението за връщане на предоставения му заем до 2023 год. и на
начислените договорни лихви. Този анекс е сключен от името на дружеството
от лице без надлежна представителна власт.
В момента, в който дружеството обективно е узнало за анекса – с
връчването му като приложение към отговора на исковата молба, то е
възразило срещу действието без представителна власт, изразявайки изричното
си противопоставяне в допълнителната искова молба.
7
Не се спори, че междувременно и преди противопоставянето с ДИМ от
17.01.2025 год., предоговореният падеж по анекса не е осчетоводен в
счетоводството на дружеството, за да се тълкува дали подобно осчетоводяване
съставлява конклудентно потвърждаване на действията без представителна
власт. В представеното извлечение от счетоводните книги на дружеството към
19.09.2024 год. вземането на връщане на заетата сума се третира като
падежирало на 31.12.2023 год., т.е. анексът не е бил осчетоводен и действието
без представителна власт не е потвърдено.
Ето защо, след изричното противопоставяне на управителя на „ЕСВ
България“ ООД Е.Р. на извършеното от Б. от името на дружеството действие
по предоговаряне на клаузите на договора за заем, висящата недействителност
на анекса е отпаднала с обратна сила и анексът се е превърнал окончателно в
действие без представителна власт, което не е произвело каквито и да е
правни последици за ненадлежно представляваното дружество.
Предвид обстоятелството, че анексът не е породил правни последици,
отношенията между страните се уреждат от първоначалния договор за заем.
Според него заетата сума в размер на 50 000 лв. следва да бъде върната до
31.12.2023 год. Към датата на подаването на исковата молба – 20.09.2024 год.
падежът на задължението за връщане е настъпил и вземането на дружеството
е изискуемо. Поради това искът за връщане на главницата е доказан по
основание. Той е доказан и по размер предвид липсата на спор, че ответникът
не е върнал цялата или част от заетата сума. Главницата е дължима ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 20.09.2024 год.
до окончателното плащане.
При наличие на изрична писмена уговорка, залегнала в чл. 11 от
договора, за възмезден характер на заема и поемането на задължение за
връщане на заетата сума ведно с възнаградителна лихва от 3% годишно, искът
за присъждане на възнаградителна лихва е доказан по основание.
Досежно размера на лихвата, то тя действително е дължима само за
периода, в който заемната сума реално е била предоставена на
заемополучателя и ползвана от него, а не за периода от подписването на
договора. В тази насока е основателен доводът на ответника, че следва да се
съобрази обстоятелството, че заемът е предоставен посредством два банкови
превода от по 25 000 лв.: първият транш е от 24.05.2023 год., а вторият – от
29.05.2023 год. Лихва е дължима за периода от 24.05.2023 год. до 28.05.2025
год. /пет календарни дни/ върху сумата 25 000 лв., а върху цялата сума по
заема от 50 000 лв. е дължима за периода от датата на втория транш –
29.05.2023 год. до 31.12.2023 год. /217 календарни дни/. При тези уточнения
размерът на възнаградителната годишна лихва се изчисли на база
обстоятелството, че календарната 2023 год. има 365 дни; дневната лихва върху
8
50 000 лв. е 4,109589 лв., а дневната лихва върху 25 000 лв. е 2,0547945 лв.
Така, за периода на реално ползване на заема до 31.12.2023 год. годишната
лихва от 3% е в размер на 902,05478 лв. Следователно искът за закръглената
по-малка сума от 900 лв. е доказан и по размер.
Като не е върнал предоставената в заем сума на 31.12.2023 год., считано
от 01.01.2024 год. ответникът е изпаднал в забава и в съответствие с чл. 86 ЗЗД
дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. За
определянето на размера на законната лихва не са необходима специални
знания, тъй като това е възможно да се извърши посредством лихвен
калкулатор, общодостъпен чрез сайта calculator.bg. При използването на
калкулатора се изчисли, че размерът на законната лихва върху главницата от
50 000 лв. за периода от 01.01.2024 год. до деня преди подаването на исковата
молба – 19.09.2024 год. е в размер на 5 019,19 лв. Поради това искът за
присъждане на това акцесорно вземане е изцяло доказан по основание и
размер и следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Разноските по настоящото дело
се констатираха в размер на 2257,52 лв. внесена държавна такса и 7 020 лева
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Държавната такса е реално постъпила по сметка на съда, а адвокатското
възнаграждение е преведено по банков път, за което са представени
доказателства. Ответникът е формулирал възражение срещу размера на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. По това възражение,
заявено своевременно, съдът отчете, че без ДДС договореното
възнаграждение е в размер на 5850 лв. Като се отчете, че предявените искове
са три и върху всеки се определя отделно възнаграждение, възнаграждението
в размер на 5850 лв. не е прекомерно. Още повече, че именно в подобен
размер /6000 лв./ е договореното, изплатено и претендирано от ответника
адвокатско възнаграждение. Поради това в полза на ищеца ще се присъдят
всички сторени по делото разноски в общ размер на 9277,52 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А Р. Т. Д., гражданин на **, роден на **. в **, **, с ЛН
съгласно разрешение за пребиваване **********, с адрес **, да заплати на
„ЕСВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
9
гр. Пловдив, п.к. 4000, район Централен, ул. „Патриарх Евтимий“ № 15, ет. 1,
ап. оф. 7, представлявано от управителя Е.Р., следните суми, дължими въз
основа на договор за заем, сключен на 22.05.2023 год., както следва:
сумата 50 000 лева, дължима главница по договора за заем, с падеж на
задължението 31.12.2023 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на исковата молба – 20.09.2024 год. до
окончателното плащане;
сумата 900 лева договорна възнаградителна лихва, дължима за периода
от реалното предоставяне на заемната сума до 31.12.2023 год. и
сумата 5 019,19 лева обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода от 01.01.2024 год. до 19.09.2024 год.
сумата 9 277,52 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10