№ 72
гр. Бургас, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205420 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: * гр.Бургас, * чрез
представляващия *, срещу Наказателно постановление № 1411/2020 г. от 24.02.2021 г.,
издадено от Директора на ТД Южна Морска към Агенция Митници (към настоящем с
наименование ТД Митница-Бургас), с което на жалбоподателя: I. за нарушение по чл. 126,
ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на основание чл. 126, ал. 1, т. 2
ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 3441,90 лв.; II. на основание чл. 124, ал.
1, вр. чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС е присъдено да заплати 3051,29 лева, представляващи
пазарната цена на стоките, предмет на нарушението; III. за нарушение по чл. 126, ал. 1 от
ЗАДС, на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на
6483,26 лв.; IV. на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС е присъдено да се
заплати 5753,97 лева, представляващи пазарната цена на стоките, предмет на нарушението.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 1517/2021 г. по описа на РС-
Бургас, като с Решение № 393/23.07.2021 г. НП е било изцяло отменено. С Решение №
1902/30.11.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2019/2021 г. на АдмС-Бургас въззивният съдебен акт е бил
изцяло отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния
съд, след което е било заведено под горния номер.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
развиват пространни доводи за незаконосъобразност на санкционния акт, както и за наличие
на нарушения на административнонаказателните правила. Като цяло не се оспорват
вменените факти, но се възразява срещу извода, че за съответните горива липсват
документи за платен акциз, като се излагат подробни твърдения, относно техния произход.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.
* от АК-Бургас, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и
доразвива. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски за всички инстанции.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител
в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), като видно от
известието на л. 71 от НАХД № 1517/2021 г. по описа на РС-Бургас - НП е връчено на
жалбоподателя на 01.03.2021 г., а жалбата е подадена на 08.03.2021 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
Със Заповед № ЗТД - 1000 - 282/20.05.2020 г. на директора на Териториална дирекция
Южна морска на Агенция „Митници“ било възложено извършването на проверка за
установяване на факти и обстоятелства от значение за задълженията за акциз на „*“ ЕООД,
стопанисващо няколко бензиностанции, една от които с адрес: гр. Бургас, *.
На 27.05.2020 г. на „*“ ЕООД, било връчено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения № В0001000-РК4- ИДП2/26.05.2020 г.
Изисканите документи и електронни файлове на магнитен носител (CD), били
предоставени в определения 14-дневен срок с писмо вх. № 32-161315/08.06.2020 г.
В хода на проверката, от предоставените от „*“ ЕООД документи и счетоводни
регистри с писмо вх. № 32-161315/08,06.2020 г., било установено следното:
На 31.08.2018 г. по счетоводна сметка „304 3 Дизел Б6“ от счетоводната отчетност на
„*“ ЕООД, били заведени излишъци от 7682,010 л. „Гориво за дизелови двигатели“ с код по
КН 27102011. На 01.01.2018 г. началното салдо (наличността) по сметка „304 3 Дизел Б6“ за
обект (бензиностанция) с адрес: гр. Бургас, * е 8 004 л. Количеството съответствало на
крайното салдо към 31.12.2017 г. и количеството в резервоара в литри, приведени към
температура 15 °С, по данни от нивомерната система към 31.12.2017 г.
За периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2018 г, в обекта - бензиностанция на „*“ ЕООД, с
адрес: гр. Бургас, *, били получени 1 046 456 л. За същия период, от обекта
(бензиностанция) на „*“ ЕООД, били продадени 1 057 124,010 л. „Гориво за дизелови
двигатели“, видно от счетоводната отчетност на лицето. Количеството и стойността на
стоките, били изписани на разход (по кредита) на сметка „304 3 Дизел Б6“ и стойността на
продадените стоки е осчетоводена по дебита на сметка 702. По кредита на сметка 702, били
отчетени приходите от продажби на стоки. Натрупаните обороти по кредита на сметка 702,
съответствали на данъчната основа на облагаемите доставки, декларирани в регистър
„Дневник за продажбите“ на „*“ ЕООД с ЕИК * в Националната агенция за приходите за
данъчните периоди от 01.01.2018 г. до 31.08.2018 г.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения № BG001000-PK4-
ИДП11/15.07.2020 г., връчени на проверяваното лице на 15.07.2020 г., били изискани
документите, на основание на които били заведени излишъците.
С писмо вх. № 32- 212260/22.07.2020 г. в определения 7-дневен срок, от лицето била
предоставена „Таблица - равносметка за прихода и разхода на стоково-материални ценности
31.08.2018“. В таблицата били нанесени данните от счетоводните регистри за начално салдо
(налично количество в началото на периода), количества по прихода (получени стоки),
количества по разхода (продадени количества). В колона 13, следваща се 3 счетоводна
наличност - резултатна колона, от сумата на началното салдо и количествата по прихода,
били извадени количествата по разхода, като било вписано отрицателно число - 2664,01лв.,
тоест за периода от 01.08.2018 до 31.08.2018 г., било продадено „Гориво за дизелови
двигатели“ с 2664,01 л. в повече от сбора на наличното количество към 01.01.2018г. и
полученото количество за периода с платен акциз.
На база тези факти св. Г.Д. – ст. инспектор в ТД „Митница“ Бургас, преценила, че „*“
ЕООД е продало 2664,010 л. акцизна стока с търговско наименование „Гориво за дизелови
2
двигатели“ с код по КН 27102011, без документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза от установените към 31.08.2018 г. излишъци от акцизни стоки,
с което е осъществил състава на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС и „*“ ЕООД държи 5018 л.
акцизна стока с търговско наименование „Гориво за дизелови двигатели“ с код по КН
27102011 без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза от установените към 31.08.2018 г. излишъци от акцизни стоки, с което е осъществил
състава на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС.
За извършената проверка, бил съставен АУАН № 1332 от 27.08.2020 г., който бил
връчен на упълномощено лице, като към момента на връчването му, не били направени
възражения.
Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което издал обжалваното наказателно постановление, с
което за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)
и на същото основание, на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция
в размер на 3441,90 лв. и за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС и на
същото основание, на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в
размер на 6483,26 лева, а на основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 107е, ал. 2 от Закона за
акцизите и данъчните складове, било присъдено „*“ ЕООД да заплати 3051.29 лв.,
представляващи пазарната цена на стоките, предмет на първото нарушение, съгласно чл. 4,
т. 39 от ЗАДС и на основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 107е, ал. 2 от Закона за акцизите
и данъчните складове, „*“ ЕООД, да заплати 5753,97 лв. /пет хиляди седемстотин петдесет
и три 4 лева и деветдесет и седем стотинки/, представляващи пазарната цена на стоките,
предмет на второто нарушение, съгласно чл. 4, т. 39 от ЗАДС.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Съдът няма основание да не кредитира свидетелските показания на
разпитания свидетел. На практика спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали за
установените излишъци горива се дължи акциз, или не. Дружеството не оспорва, че
действително е реализирало излишъци, които надлежно е осчетоводило, но оспорва правния
извод на АНО, че за тези излишъци от горива е следвало да начисли акциз.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок (в тази връзка съдът се позовава и на изводите на касационната инстанция в Решение
№ 1902/30.11.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2019/2021 г. на АдмС-Бургас, които няма смисъл да
преповтаря). Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В обобщение,
липсват формални основания за отмяна на наказателното постановление.
Съставът обаче намира, че липсва осъществен състав на нарушение по чл. 126, ал. 1
от ЗАДС.
Съгласно тази разпоредба - на лице, което държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия
акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. - за
физическите лица, и имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-
3
малко от 2000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 4000 лв. - за юридическите
лица и едноличните търговци.
Следователно, за да е осъществено нарушението е необходимо да се установи, че
жалбоподателят е държал или продал посочените в постановлението количества горива, без
горепосочения документ.
Видно е, че АНО не оспорва наличната счетоводна документация, на база на която е
съставен АУАН, като не се твърди, че се касае за количества горива, които са придобити по
друг начин, извън отразените счетоводно операции. Това, което всъщност се твърди е, че за
надлежно заведените излишъци също следва да е налице документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
По мнение на настоящия състав обаче тази теза не намира законова опора. Както бе
посочено, не се твърди тези излишъци да представляват акцизни стоки, които са постъпвали
по друг начин при дружеството, извън осчетоводените операции. Напротив - от наличните
по делото данни може да се направи обоснован извод, че тези излишъци се дължат на съвсем
други обстоятелства. На първо място, това е физико-химичната особеност на стоката, която
променя своя обем при промяна на температурата, а на второ - отклонението, което може да
даде нивомерната система, което е 0,5 процента (посочено в НП).
По-важният въпрос по делото е обаче дали надлежно осчетоводените излишъци, без
значение как точно са се формирали, следва да бъдат придружавани от документ за платен
акциз. Съставът намира, че липсва такова законово изискване. Констатирането на излишъци
представлява следствие от инвентаризация, която обаче не е предвидена като начален
момент, от който да се дължи акциз съгласно чл. 20 от ЗАДС. По-същественото е обаче, че
установяването на излишъци не попада в никоя от хипотезите за начисляване на акциз
съгласно чл. 19 ЗАДС - производство на територията на страната, въвеждане на територията
на страната от територията на друга държава членка или при внасяне на територията на
страната. Приемането на противното би означавало разширително тълкуване на разпоредба,
създаваща публичноправно задължение за субектите, което противоречи на основни
принципи на правото.
Вярно е, че в случая е налице празнота, доколкото реално тези количества гориво са
реализирани (по отношение на държаните количества -вероятно ще бъдат реализирани от
търговеца), който формира продажната цена с включен акциз – т.е. търговецът ще събере от
крайният потребител акциз за тази стока, без същевременно да начисли този акциз към
Държавата. Вярно е обаче също така, че няма как да се търси отговорност, била тя и
административнонаказателна, ако дадено задължение не е изрично предвидено в закона. В
конкретния случай, по мнение на съда, ЗАДС не предвижда изрично задължение за
начисляване на акциз в случаите на констатирани излишъци, формирани от свойствата на
стоките (горивата). При това положение евентуалното ангажиране на отговорността на
дружеството би било неправилно.
В допълнение следва да се отчете разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 6 от ЗАДС, според
която данъчната основа за определяне на акциза за бензина, газьола, керосина, както и
смазочните препарати и препаратите за омасляване с код по КН 3403 и продуктите с код по
КН 3814 е количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С. След като е
предвидено такова привеждане към определена температура е ясно, че и самият законодател
е отчел възможните отклонения в обемите (т.е. че количество гориво с определено тегло –
килограми, тонове и т.н., може да има различен обем при различна температура), като е
приел някаква средна стойност по която да се определя размерът на акциза. Именно такива
отклонения могат да бъдат причина за констатиране на излишъци при инвентаризация, при
което неминуемо могат да се получат разминавания между количеството, за което е платен
акциз и това, което реално се намира в момента в дадения обект. По-важното е, че
приемането на осреднени параметри за изчисляване на акциза за тези горива означава, че
4
законодателят позволява платеният акциз да не съответства на акциза, който би се дължал
при измерване на реалното количество гориво в литри във всеки конкретен момент. При
това положение може да се приеме, че липсва законодателна воля да се заплаща акциз и за
надлежно установените и удостоверени в обектите излишъци. Единствено в случай, че
безспорно се докаже, че тези излишъци всъщност са придобити при някоя от хипотезите на
чл. 19 и чл. 20 от закона (което не е сторено в настоящия случай) би могла да се ангажира
отговорността на субекта по чл. 126 от ЗАДС.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради липса на осъществен
състав на административно нарушение, заради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Следва да се посочи и че това дело е едно от няколкото между същите страни и по
повод на аналогични факти, като вече има формирана последователна практика на
касационната инстанция, като например – Решение № 1695/04.11.2021 г. по к.н.а.х.д. №
1909/2021 г. на АдмС-Бургас, в което изрично се приема, че: „Изводите на
административнонаказващият орган, че за надлежно заведените излишъци също следва да
е налице документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза, не намират законова опора, поради което неправомерно е ангажирана
отговорността на търговеца на соченото основание. Количествата акцизни стоки, с
които дружеството е оперирало, са надлежно осчетоводени и за същите са регистрирани
съобщения в системата на НАП за потвърждаване на доставките. Ето защо, възприемат
се изводите на решаващия съд за несъставомерност на установеното нарушение, и
отменяйки на това основание наказателното постановление, е постановил правилен
съдебен акт, който следва да се остави в сила.“
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита (л. 82 от НАХД № 1517/2021 г. по описа на
РС-Бургас) и фактура (л. 83 от НАХД № 1517/2021 г. по описа на РС-Бургас), в които е
отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1320 лв. с ДДС за
представителство при първото разглеждане на делото от РС-Бургас. Приложен е и договор
за правна защита (л. 19 от КНАХД № 2019/2021 г. по описа на АдмС-Бургас) и фактура (л.
20 от КНАХД № 2019/2021 г. по описа на АдмС-Бургас), в които е отразено, че е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1320 лв. с ДДС за представителство при
разглеждане на делото от АдмС-Бургас. От АНО не е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, нито при първото разглеждане на делото от РС-
Бургас, нито в производството пред АдмС-Бургас, нито в настоящото производство, поради
което и така претендираните разноски в общ размер на 2640 лева следва да се присъдят в
полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1411/2020 г. от 24.02.2021 г., издадено от
Директора на ТД Южна Морска към Агенция Митници (към настоящем ТД Митница-
Бургас), с което на жалбоподателя I. за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, на основание
чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 3441,90 лв.; II. на
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС е присъдено да заплати 3051,29 лева,
представляващи пазарната цена на стоките, предмет на нарушението; III. за нарушение по
чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 ЗАДС е наложена имуществена
санкция в размер на 6483,26 лв.; IV. на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 107е, ал. 2 от ЗАДС е
присъдено да се заплати 5753,97 лева, представляващи пазарната цена на стоките, предмет
на нарушението.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „*“ ЕООД с ЕИК: *, гр. Бургас, ул. *,
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в ОБЩ размер на 2640 (две
хиляди шестстотин и четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси,
като по отношение на АНО препис ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се връчи с ОТДЕЛНО
съобщение както на ТД Митница-Бургас към Агенция Митници, така и на Директора
на ТД Митница-Бургас към Агенция Митници (с оглед измененията в процесуалната
легитимация на АНО).
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6