РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Тутракан, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100198 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по молба с правна квалификация по чл. 9 от Закона
за защита от домашното насилие, предявена от Ш. И. А. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в ***, за налагане на мерки за защита от домашно
насилие спрямо А. Х. М. с ЕГН **********.
В молбата за защита се твърди, че на 08.05.2022 г. пострадалият е бил
на пазара в гр. К. да продава круши и декоративни керамични фигури. Тъй
като една от тези фигури се счупила, той отишъл до колега от пазара, за да си
купи лепило. Това се случило около 09,00 часа. Оказало се, че А.М. е сложила
маса, за да продава круши, точно срещу продавача на лепило. Тя започнала да
вика защо пострадалият отива при нея, нямало 50 метра разстояние, нямал
право да се доближава до нея. Обиждала го с думите крадец, мошеник,
педераст, лъжец и пр. Той си купил лепилото и се върнал до своята маса.
Около 9,30 часа при него отишли полицейски служители, на които Ш.А.
обяснил станалото се. Страните били предупредени да не се доближават един
до друг и да не вдигат скандали. Около 14,00 ч. пострадалият прибирал
стоката си, когато А.М., преминавайки на около 5-6 метра от него започнала
1
да го обижда с думите: „Курвенско момче“, както и с други ругатни, и го
заплашила с убийство. Обиден от горното отношение пострадалият отишъл
при нея да и иска обяснение, защо го ругае, какво и е направил. Тя наново
̀̀
започнала да го обижда и заплашва, дори в един момент започнала да го
замеря със саксии с цветя, с круши, даже поискала от хората нож, за да заколи
пострадалия. Бива възпряна от нейни близки. Пострадалият твърди, че в
резултат на тези агресивни действия на А. Х. М. е получил контузии по
лицето, гърдите и дясното коляно, които са описани в медицинска
консултация от 09.05.2022 г.
Иска от съда да наложи защитни мерки за срок от 18 месеца, описани
подробно в сезиращата му молба. Претендира разноски.
В съдебното заседание пострадалият се явява със своя процесуален
представител; двамата поддържат молбата за защита от домашно насилие.
Ответницата се явява лично и с процесуален представител. Оспорват
твърдението, че на процесната дата и място е осъществила акт на домашно
насилие. Напротив, изтъкват, че по отношение на Ш.А. е била издадена
заповед №6/21.04.2022 за незабавна защита по гр.д.№ 222/2022 на РС
Исперих – да не се доближава на по-малко от 50 метра до А.М., която той е
нарушил. Според ответната страна всъщност неговото поведение се явява
противоправно, а нейното – в защита на собствените и права.
̀
След преценка на събраните доказателства, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е допустима, но неоснователна.
Законът за защита от домашното насилие има за цел да уреди правата на
лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното
налагане – чл. 1, ал. 1. Установено е, че в семейна среда пострадалите са по-
уязвими и беззащитни срещу насилие, извършено от техен близък, за разлика
от насилието извън семейството. Често пострадалите не съобщават, че са
жертва на домашно насилие, което, от своя страна, може да се осъществи и да
придобие съвсем различни форми, в сравнение с традиционното разбиране за
насилието само като физическо. Тези специфики на домашното насилие
налагат изследването на въпроса дали действително такова е извършено по
делото, или се касае за обикновено пререкание, прераснало във физическа
агресия от едната и/или другата страна, в който случай законът няма да
2
намери приложение, макар формалните изисквания за допустимост на
производството да са налице.
В чл. 3 са посочени лицата, които имат право да се ползват от закона,
т.е. да инициират производство по него. Ответницата не оспорва, че е
съжителствала на семейни начала с Ш.А.. Напротив, признава го в
сведението, което е дала по полицейската преписка УИ № 290р-
6417/12.05.2022 на РУ-Кубрат (л. 22). Формално пострадалият попада сред
лицата, имащи право на защита по ЗЗДН – на основание т. 2, пр. второ на чл.
3, но в действителност акт на домашно насилие от А.М. спрямо него не е
осъществен на посочената дата и място.
Доказателството, което Ш.А. представя – записът от инцидента,
опровергава тезата на неговия процесуален представител, повторена в хода на
устните състезания: че ответницата се опитвала да провокира неговия
доверител; искала да го компрометира, защото имала издадена заповед за
защита в нейна полза; че на излизане от пазара, започват обидите и заплахите
по адрес на пострадалия, едва ли не ненадейно и без причина; че той имал
кръв по лицето и т.н. Нищо подобно не установява съдът от записа, който
Ш.А. е направил, подготвяйки се предварително за него, и от записа, който
А.М. е направила – без предварителна подготовка.
Тези аудио-визуални записи представляват електронни документи –
аргумент от параграф 1, т. 3 от ДР към ГПК във връзка с чл. 3, параграф 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 и са допустими доказателствени средства, щом
чл. 184 ГПК посочва реда, по който следва да се представят по делото.
Особеното в този ред е възможността документът да се представи като
препис на хартиен носител, което в никакъв случай не изключва
възможността да се представи само в електронен вид. Напротив, при
тълкуване на разпоредбата излиза, че точно това е принципът. Всеки аудио-
визуален запис може да съдържа важни за делото волеизявления на лицата,
които са записани в него, а също така може да съдържа и други съществени
обстоятелства, явяващи се правнорелевантни или доказателствени факти.
Понеже са движими вещи, съдът извърши оглед в съдебното заседание по чл.
204 ГПК на CD-тата с помощта на компютърната конфигурация в съдебната
зала.
Констатацията, че записът започва с кадър, на който в далечината се
3
вижда маса и пострадалият, който снима, се приближава към нея, а зад масата
е ответницата, чиято първа реплика е „Защо…“, като от началото на записа до
репликата минава точно половин минута, доказва, че Ш.А. се е подготвил за
заснемането и опровергава тезата на неговия процесуален представител, че
А.М. е започнала скандала. Напротив, съдът вижда как скандалът започва и се
провокира от пострадалия.
Неговата първа реплика е абсолютно нелогична и не кореспондира с
изненаданата ответница, той веднага започва с: „Няма да ме псуваш“,
повторено три пъти. А.М. не го псува.
Тя изважда своя телефон, а репликата на пострадалия: „Да,
доказателство за съда“, обяснява кое провокира операторската страст на
страните.
Следващите реплики на пострадалия разкриват същността на конфликта
му с ответницата. Става въпрос за имуществен спор по повод твърдение за
предоставен от Ш.А. на А.М. заем за потребление в размер на 18 000 лева, по
който ответницата не е изпълнила задължението си да го върне; както и по
твърдение за заем за послужване с предмет някакъв автомобил, чието
връщане също бива искано от пострадалия.
Що се касае до агресивните действия от страна на А.М.: хвърляне на
саксии – действително такива се констатират, но те са провокирани от
пострадалия с арогантното му поведение, множеството подстрекаващи
реплики, включително: „Давай, давай, давай“, „Удари, удари, удари, удряй“,
„Вижте я, вижте я, вижте я“, и при това осъзнавайки че А. А. прогресивно
изпада в състояние на афект, който е видим и за хора без специални знания из
областта на психологията и психиатрията. Например свидетелката Али,
бидейки страничен наблюдател, е възприела ответницата в онзи момент като
нервна. Логично е мъжът, който е съжителствал с нея шест години да познава
характера и, от какво се дразни, какво я вбесява.
̀
Пререканията завършват с репликата на пострадалия: „Такива курви не
ебавам аз“, която съдът приема, че е насочена към ответницата, защото през
целия запис единственият субект, с който се кара Ш.А., е А.М.. Тоест,
казвайки „Такива…“, пострадалият има предвид нея, а не някой друг – както
се опитва да го оправдае неговият процесуален представител.
Всички тези констатации водят към извода, че съдът не е изправен пред
4
акт на домашно насилие от страна на А.М. спрямо Ш.А., а пред най-
тривиален спор за пари, прераснал в пререкания и физически действия с
агресивен заряд, извършени от ответницата, но отчитайки че те са
провокирани изцяло от поведението на пострадалия. Дали провокаторът има
право на някаква защита по друг процесуален ред и по друг закон, съдът няма
ангажимента да изследва в настоящото производство, но определено няма
право на защита по ЗЗДН, защото няма качеството на пострадало лице по
смисъла на този закон.
За процесуална икономия съдът прие за доказани твърденията на
пострадалия, че на направения от него запис ответницата го обижда и
заплашва на турски език. Тези му твърдения се подкрепят от свидетелските
показания на Нуртен Али. Въпреки това, не се променя изводът на съда по
отношение на неоснователността на молбата за защита, тъй като изречените
от А.М. обидни и заплашителни думи на турски език по адрес на Ш.А. също
са резултат от неговото противоправно поведение. Защото, колкото
противоправно е да се хвърлят саксии по хората, да се обиждат и да се
заплашват, също толкова противоправно е подбудителството
(подстрекаването) към такива деяния.
След като не се доказва от записа на пострадалия, че ответницата е
извършила акт на домашно насилие, няма значение какви травми е получил
Ш.А. вследствие на попадналите върху него саксии. Все пак съдът не приема
за достоверни свидетелските показания на свид. Али в частта относно
видяната от нея кръв по челото и носа на Ш.А.. За да има кръв по носа,
предполага се, че една от саксиите го е уцелила точно там. Ноторно известно
е, че носът е добре кръвоснабдена част от главата, която при някои хора
кърви дори без травма, а при удар, ако е толкова силен, че да причини
кървене, същото започва непосредствено след удара и обикновено е обилно.
На записа, направен от пострадалия, последната саксия, която по всяка
вероятност го е ударила някъде по тялото, полита към него на 6-ата минута и
27-ата секунда от неговия запис. След това на 6-ата минута 44-ата секунда
започват взаимните пререкания кой на кого посягал, съпроводени с репликата
на Ш.А.: „Сега ще отидем при съдията“. Точно в същия момент А. А. прави
своя запис, което се установява от същите реплики. Тоест, нейният запис е
след замерянето с последната саксия и на него се вижда лицето на Ш.А.,
вижда се, че е с оцапана тениска, вероятно от пръстта в саксията, но по
5
лицето му съдът не констатира да има следи от кръв. Секунди след това той
се оттегля от местопроизшествието, като при това свидетелката А. не споделя
да го е последвала. Според съда, ако действително е имало кървене
вследствие на удара от саксията, тази кръв неминуемо щеше да се види на
записа на пострадалата.
С кръв или без кръв, както съдът изложи вече по-горе, извършеното от
А.М. не представлява домашно насилие по смисъла на закона. За случая е без
значение също така колко и какви още дела са водели и/или водят страните
помежду си, включително дали някои от тях също са за домашно насилие, и
от кого са инициирани.
Не се доказаха никакви други действия нито физически, нито вербални
от страна на ответницата, които пострадалият твърди, че са акт на домашно
насилие и които са се случили преди записаната от него сцена. Предвид
констатираното в записа, което опровергава твърденията на Ш.А., че е жертва
на домашно насилие, съдът не дава вяра включително на онази част от
декларацията му по чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, в която декларира под страх от
наказателна отговорност, че няколко часа по-рано, около 9,00 часа А.М. го е
обиждала с думите крадец, мошеник, педераст, лъжец и пр.; както и по-късно,
към 14,00 часа, когато го е нарекла „курвенско момче“ и го е заплашила с
убийство. Дори действително такива реплики да са отправени, предвид
неизказаното в последващата част от декларацията, в която е описана сцената
от записа, а именно че фрустрацията на ответницата всъщност е изцяло
провокирана от пострадалия, съдът допуска, че по всяка вероятност и по-рано
през деня Ш.А. е ходил да дразни А.М. с искане да му върне парите и колата.
Тъй като съдът следва да откаже издаването на заповед за защита по
отправената молба, ответницата има право да и бъдат присъдени разноските
̀
за адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
Ш.А. следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН да плати
държавната такса за производството в размер на 25 лева.
С оглед на гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 1849/12.05.2022 на Ш. И. А. с ЕГН
********** за издаване на заповед за защита срещу А. Х. М. с ЕГН
********** по повод твърдени актове на домашно насилие, извършени на
08.05.2022 г. на пазара в гр. К., и
ОТКАЗВА да издаде заповед за защита по Закона за защита от
домашното насилие.
ОСЪЖДА Ш. И. А. с ЕГН ********** да плати 400 лева (четиристотин
лева) на А. Х. М. с ЕГН ********** за съдебните разноски по гр.д.№ 198/2022
на ТнРС.
ОСЪЖДА Ш. И. А. с ЕГН ********** да плати по сметката на Районен
съд Тутракан с IBAN BG63 CECB 9790 3187 9800 00 държавната такса в
размер на 25 лева (двадесет и пет лева) за производството по гр.д.№ 198/2022
на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в седемдневен срок пред
Окръжен съд Силистра.
Препис от него да се връчи на процесуалните представители на
страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7