Решение по дело №119/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №614/06.12.2023 г. на Районен съд-Плевен постановено по АНД № 1721/2023 г. по описа на съда, е потвърдено Наказателно постановление № 713797-[рег. номер]/21.07.2023г, издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново, Дирекция в ГД „Фискален контрол“, с което на „ГИС - 04“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], бл.№15б, ет.1, ап.13, представлявано от М. Г. П., на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „ГИС – 04“ ЕООД, чрез адвокат И. Н. от Адвокатска колегия- Плевен, който счита, че в конкретния случай съдът е достигнал до неправилни изводи, като е приел, че касаторът е извършил нарушението. Счита, че съдът не е обсъдил представените доказателства, че нарушението е отстранено още преди съставянето на АУАН, поради което неправилно не е установил приложимост на чл. 28 от ЗАНН.

Моли съда да отмени оспореното решение и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата на заявените в нея основания.

В съдебно заседание ответникът Началник отдел "Оперативни дейности " Велико Търново в ГД "Фискален контрол" се представлява от юрисконсулт Ж., която моли да бъде оставено в сила атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

Съгласно §11 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. същата е издадена на основание чл. 118, ал. 2, ал. 3, ал. 3а, ал. 4, ал. 18 и ал. 20 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 185, ал.2, пр. последно от ЗДДС, в приложимата редакция на нормата от ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г., действала към момента на установяване на нарушението и на издаването на НП, на юридическите лица и едноличните търговци, които извършат или допуснат извършването на нарушение по чл. 118 от същия закон или на нормативен акт по неговото прилагане, извън хипотезите по ал.1 на същия член, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага имуществена санкция по ал.1 в размер от 500 до 2000 лв.

С оспореното решение РС Плевен е приел за установено, че е доказано описаното в НП и АУАН нарушение.

АУАН № [рег. номер]/31.03.2023 г. е съставен за това, че при извършена проверка на 14.03.2023г. в 9,57 ч. в търговски обект: магазин, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ГИС 04“ ЕООД, е констатирано, че в обекта има монтиран, въведен в експлоатация и работещ към момента на проверката касов апарат, модел DATECS DP-150 с идентификационен номер на фискално устройство №DT7233530 и идентификационен номер на фискална памет №02928921.

Преди легитимация на проверяващите е направена контролна покупка на два броя лепило на обща стойност 1 лв., заплатена в брой от Р. П. – главен инспектор по приходите. Плащането било прието от Р. М. А. - продавач, която поискала още 0,01 лв. и издала фискален касов бон /ФКБ/ №0000033 от 14.03.2023г. в 9,56 ч. за сумата от 1,01 лв. за строителни материали в данъчна група Б. Във ФКБ не били посочени вид и брой артикули и единична цена.

Закупени са и два броя лед крушки с единична цена 3 лв. и обща стойност 6 лв., заплатени в брой от Р. П. - главен инспектор по приходите. Плащането било прието от Р. М. А. – продавач, като при продажбата е издаден ФКБ № 0000037/14.03.2023 г. с обща сума за плащане 6 лв. , отчетени в група Б за закупени строителни материали. Във ФКБ не били посочени реквизитите наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки.

Освен фискалния касов бон на проверяващите били предоставени и други документи с име „касова бележка“, съдържащи вида на стоката, количеството, единична цена, и общата стойност без ДДС и с ДДС.

Въз основа на тези обстоятелства е установено нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. на МФ. За нарушението е съставен АУАН № [рег. номер]/31.03.2023 г.

По делото пред РС Плевен са представени писмени доказателства и са разпитани свидетели.

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че издадените фискални касови бележки/бонове нямат съдържанието по чл. 26, ал.1, т.7 от Наредбата (лист 18 от първоинстанционното дело) – съдържат само общо посочване 1 артикул „строителни материали“ и обща сума 6 лв. и 1,01 лв.

Законът изисква издаваните счетоводни документи да са такива, регламентирани от нормативните актове, със съответното изискуемо от тях съдържание и форма, тъй като един от най-важните счетоводни принципи е принципът на документална обоснованост на счетоводните записвания, която се постига чрез прилагането на счетоводния метод на документиране. Документирането се осъществява чрез съставянето на счетоводни документи, които са носители на счетоводна информация и тази информация следва да бъде пълна, ясна, недвусмислена, конкретна, така, щото само от този предвиден за издаване счетоводен документ да става ясно какви отделни видове стоки са продадени, защото като такива те са доказателство за извършените стопански операции. Затова е необходимо да се следва установената от закона форма, съдържание и реквизити на тези документи.

За установеното при проверката в обекта е съставен протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0105986/14.03.2023г., а за установеното при извършената в офис на НАП документална проверка е съставен протокол №1684735/31.03.2023г., в които подробно са отразени установените факти и обстоятелства.

Нарушението правилно е квалифицирано като такова на чл. 26, ал. 1, т.7 от Наредбата – липсват задължителните реквизити: наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, като наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата.

Административно – наказващият орган въз основа на събраните доказателства и съставения АУАН е издал процесното НП. В НП е описана подробно установената фактическа обстановка, която съответства на действителното положение.

Налице е безспорно доказано нарушение на изискването за наличие в издадените ФКБ на задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, което е квалифицирано правилно, което е достатъчно основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора.

Административно-наказващият орган е отчел обстоятелството, че предпоставките за допускането на нови нарушения са отстранени от търговеца своевременно и поради това е наложил имуществена санкция в минималния размер, предвиден в действащата към онзи момент редакция на чл. 185 от ЗДДС.

Районният съд е събрал всички относими доказателства и е разпитал свидетели, чиито показания е кредитирал. Приел е за доказано, че при извършената проверка в обекта са направени контролни покупки, при които били издадени фискални касови бележки/бонове без необходимите реквизити.

При така установените факти съдът приел, че в хода на административно - наказателното производство не са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността и същевременно е упражнил правото си на защита в пълен обем. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и са били надлежно предявени на нарушителя, като притежават изискуемото съдържание съобразно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Въззивният съд приел за безспорно установено в конкретния случай, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като при извършена продажба на 14.03.2023г. на два броя лепило и две лед крушки е издал фискални бонове без задължителните реквизити. Съдът е направил извод, че наказващият орган правилно е издирил относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, предвиждащ наказание "имуществена санкция" за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 лв. до 2000 лв. На дружеството е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер, а именно 500 лв., като са съобразени данните по делото, че са положени усилия за отстраняване на порочната практика в търговския обект и при това положение наложената минимална имуществена санкция се явява съобразена с обществената опасност на констатираното нарушение и напълно достатъчна, за да се постигнат целите на наказанието.

РС Плевен е възприел като правилни изводите на АНО, че в процесния случай не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод за много по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. На тези основания съдът е потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството деяние.

Мотивите на РС за потвърждаване на обжалваното пред него НП се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на Национална агенция по приходите да се присъдят разноски в размер на 80 лева, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, с оглед осъщественото представителство по делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №614/06.12.2023 г. постановено по АНД № 1721/2023 г. по описа на Районен съд Плевен.

ОСЪЖДА „ГИС - 04“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], бл.№15б, ет.1, ап.13, представлявано от М. Г. П., да заплати в полза на Национална агенция по приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.