Р Е
Ш Е
Н И Е
№ 1298
гр.
Пловдив, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII н.с., в
публично съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди и двадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. ТАСЕВ
при секретаря Ваня
Койчева, като разгледа АНД № 2460/2020 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 20-1030-001863/02.03.2020 год., издадено от
Началник група към ОДМВР гр. Пловдив, с-р „Пътна полиция“ упълномощен с МЗ
8121з-515/14.05.2018 год., с което на Х.И.С., с ЕГН ********** са били наложени
административни наказания, както следва: ГЛОБА в размер от 200 /двеста/ лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/
лева на осн. чл.185 от ЗДвП, за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв. на основание чл.
183 ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
на основание
чл. 183 ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10
/десет/ лв. и за нарушение на
чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер
на 20 /двадесет/ лева, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 16 контролни
точки.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а се представлява от адв. М.,
чрез който моли съда да отмени НП само в пункт 1, като в останалата част
постановлението не се оспорва.
Въззиваемата страна с-р „ПП“ при ОДМВР
гр.Пловдив – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е частично основателна.
На 07.02.2019 г., в 17:25 часа, в гр.
Пловдив, на ул. „Полет“ № 84, Х.И.С., управлявал л.а. „Рено Меган“ с рег. № **
**** **, собственост на „ТРАНСИМПЕКС“ АД, когато бил спрян за проверка, при която
било установено, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Прието било,
че автомобилът бил с прекратена регистрация, поради неспазване срока на
договора за покупко продажба, като наред с горното нарушение по време на
проверката контролните органи констатирали и че водачът не е поставил
обезопасителен колан по време на движение, управлявал е МПС без включени
светлини предзназначени за използване през деня или къси светлини, не е
представил СУМПС и контролен талон към него, нито СРМПС – част 2, а също така
автомобилът не бил оборудван с пожарогасител.
За горните нарушения св. К.М.К. съставил на нарушителя акт за установяване
на административно нарушение с бланков № 203753/07.02.2020, който бил подписан
от жалбоподателя без възражения, а въз основа на така съставения АУАН било издадено
атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят К.М.К., който
поддържа констатациите в съставения от него АУАН. В допълнение св.К. сочи, че Х.И.С.
е бил спрян първоначално за неносене на колан, като впоследствие след проверка
в ОДЧ, контролният орган установил, че процесното МПС е било с прекратена
регистрация, тъй като жалбоподателят не е спазил срока за прехвърляне на
автомобила.
Съдът кредитира депозираните гласни
доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Настоящият състав приема, че в материалите съдържащи се в
административнонаказателната преписка по обжалваното НП, въззиваемата страна не
сочи доказателства в подкрепа на издаденото постановление в неговия пункт 1
относно нарушението по 140, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са
събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин
извършването на посоченото в НП административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е
моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че
същият, на 07.02.2020 г., е управляван от жалбоподателя, в посочения пътен
участък, който път е отворен за обществено ползване.
Не се доказва, обаче, от събраните по делото доказателства, твърдяният
основен факт, релевантен за съставомерността на процесното административно
нарушение, и в частност, фактът на служебно прекратена регистрацията на
автомобила, към момента на извършване на деянието 07.02.2020 г. Писмени доказателства,
по отношение на този факт не се намират нито в материалите по делото, нито в съдържанието на обжалваното НП.
Констатираната от съда непълнота относно факта на служебно прекратена
регистрация на процесното МПС с отразяване на датата на това събитие, което да
е отразено в съдържанието на обжалваното НП, от своя страна обективират извод
за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 52, ал. 2, т.
5 от ЗАНН, тъй като липсва в изискуемата от закона пълнота - на описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Деецът е поставен в
невъзможност да организира защитата си, тъй като няма яснота и пълнота относно
твърдяните от административните органи факти, изпълващи съставомерните признаци
на състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Допуснатото
нарушение на процесуалните правила е съществено и неотстранимо, като
предпоставя отмяна на обжалваното НП.
На следващо място въззивният съд приема, че по делото не се събраха
доказателства, нарушителят да е знаел за това обстоятелство, а именно прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Действително прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, и при това, по отношение на
процесната хипотеза - чл. 143, ал. 15 от ЗДВП, вр. с чл. 18 б, ал. 1, т. 10 от
Наредба I- 45 от 24.03.00 г. не е предвидено уведомяване на собственика.
Задължението за уведомяване, според съда, се следва и имплицитно от
вмененото в чл. 19 от Наредбата задължение за изискване от собственика и
връщане на регистрационните табели като част от процедурата по спиране от
движение на превозното средство. Това от своя страна обективира изградено
знание от страна на собственика за наложенатата, по служебен ред, мярка. По
делото се установи по безспорен и категоричен начин от събраните писмени
доказателства, че Х.С. не е бил уведомен за служебно прекратена регистрация на
управлявания от него л. а. „Рено Меган“ с рег. № ** **** **.
Въз основа на това се мотивира извод у съда, че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил без знанието, че управлява МПС, което е с прекратена
регистрация, т. е. не е регистрирано по надлежния ред и в този смисъл не се
установява и субективната страна на нарушението. В тази връзка съдът приема за
основателни наведените от защитника на въззивника доводи за наличие на
обстоятелства изключващи отговорността на дееца, по см. на чл. 14, ал. 1 от НК,
вр. с чл. 11 от ЗАНН.
С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното наказателно постановление в тази му част, е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Доколкото, обаче, жалбоподателят не оспорва постановлението в останалата
част, с която са му наложени административни наказания по точки 2, 3, 4, 5 и 6
от НП, в тази му част същото не подлежи на разглеждане по същество.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-1030-001863/02.03.2020 год., издадено от
Началник група към ОДМВР гр. Пловдив, с-р „Пътна полиция“ упълномощен с МЗ
8121з-515/14.05.2018 год., с което на Х.И.С., с ЕГН ********** са били наложени
административни наказания, както следва: ГЛОБА в размер от 200 /двеста/ лева и
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част.
Решението не е окончателно и подлежи
на обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
Е. К.