№ 10659
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110113822 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма” ЕАД - гр. (град)
против Д. Д. Б..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 94.54 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената ТЕ за периода м.05.2019г. до м.04.2020г., сумата от 11.65 лв. – законна лихва
за забава върху ТЕ за периода 09.07.2019г. до 20.05.2021г. Ищецът претендира и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението. Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира
разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор, с който оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на облигационна връзка. Поддържа, че ответницата не е
собственик. Твърди изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за продажба на държавен имот от 20.12.1990г., видно
от който Ан. Б. Ил. е придобила собствеността върху топлоснабдения имот. Видно от
удостоверение за наследници от 01.10.2020г. ответницата Д. Б. е наследник на Ан. Б. Ил.,
при посочените в исковата молба квоти.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
1
имот, както и извлечения за дялово разпределение, неоспорени от ответника.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "фирма" ЕАД на потребителите в гр. (град), приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представените договор за продажба на държавен имот от 20.12.1990г. и
удостоверение за наследници от 01.10.2020г. ответницата Д. Б. е собственик на 1/6 ид. ч. от
топлоснабдения имот.
С оглед на изложеното, съдът приема, че между страните съществуват облигационни
правоотношения.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила след публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е
нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния пери-од, като неоснователни са възраженията на ответника в
тази връзка.
По делото не се спори, че до имота е доставяно твърдяното количество топлоенергия
на посочените цени. С оглед на гореизложените съображения съдът намира, че по делото е
установено потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните
2
стойности за процесния период.
Неоснователно е възражението на ответника е за изтекла погасителна давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2019г. до м. 04.2020г. Заявлението е
подадено пред РС (град) на 08.06.2021г. За периода от м. 05.2019г. до 08.06.2021г. не са
изтекли повече от 3 години. Ето защо, възражението на ответника за изтекла погасителна
давност е изцяло неоснователно.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпъл-нение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото исково
производство в размер на 540 лв., както и направените в заповедното производство разноски
в размер на 12.50 лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. (град), (адрес), че дължи на „фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: гр. (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 94.54 лв., представляваща незаплатена
ТЕ за периода м. 05.2019г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и по предявения иск с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 11.65 лв., представляваща
лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 09.07.2019г. до 20.05.2021г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК
3
по гр. д. № 6406/2021г. на ПРС.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (адрес), да заплати на
„фирма” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: гр. (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 540 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски, както и сумата от 12.50 лв., представляваща направените по ч. гр. д. №
6406/2021г. на ПРС разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4