РЕШЕНИЕ № 260100
гр. Бургас, 24.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на деветнадесети август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 609/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за
установено, че ответникът И.П.М., с настоящ адрес ***, му дължи сума в общ
размер от 989,96 лева – на основание Договор за заем № .../17.01.2018 год. и
договор за допълнителни услуги към него, сключен на 17.01.2018 год., и
представляваща сбор от 484,26 лева – главница по договора за заем, 44,54 лева –
договорна лихва по договора за заем за периода 25.08.2018-25.01.2019 год.,
47,52 лева – възнаграждение за допълнителни услуги по договора за допълнителни
услуги за периода 25.08.2018-25.01.2019 год., 356,40 лева – застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги за периода 25.08.2018-25.01.2019
год., 32,45 лева – обезщетение за забава по договора за заем за периода
25.08.2018-30.10.2019 год., и 24,79 лева – обезщетение за забава по договора за
допълнителни услуги за периода 25.08.2018-30.10.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 484,26 лева, начиная от 31.10.2019 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед
за изпълнение № 4118/01.11.2019 год. по ч. гр. д. № 9314/2019 год. на БсРС;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното
основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422, ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че по силата на Договор
за заем ...№ ...-.../17.01.2018 год. кредиторът – „Микро Кредит” АД, е
предоставил на ответника И.М. сума в размер 900 лева, с която е бил рефинасиран
по-ранен по време заем – № 1182-25931. Според клаузите на договора, заетата
сума следва да бъде върната на 12 месечни вноски от по 88,14 лева. Ищецът
твърди, че на 17.01.2018 год. страните по договора за заем са сключили и
договор за допълнителни услуги, описани в т. 3, като дължимите възнаграждения
са платими разсрочено, на 12 вноски от по 7,92 лева и 59,40 лева.
Според ищеца, вземанията по двата
процесни договора са му били прехвърлени с рамков цесионен договор от 16.01.2015
год., писмени анекси и приложение към тях. До длъжника И.М. е било изпратено и
уведомително писмо за цесията – по чл. 99, ЗЗД, връчено лично на адресата на 14.01.2020
год.
За заплащането на процесните суми,
ведно с договорна лихва и обезщетения за забава, е издадена Заповед за
изпълнение № 4118/01.11.2019 год. по ч. гр. д. № 9314/2019 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявените главни положителни установителни искове
за основателни. Представеният писмен договор, неоспорен по автентичност,
ангажира имуществената сфера на ответника И.М. като длъжник за връщане на
предоставената главница – чл. 240, ал. 2, изр. първо, ЗЗД във вр. с чл. 9 и
сл., ЗПК. Съдът счита, че вземанията по процесния договор за заем са били
надлежно прехвърлени в полза на ищеца-цесионер, на основание представените писмено
цесионно съглашение, анексите и приложението към него, поради което „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е материално-правно легитимиран като кредитор на
ответника М.. Съдът намира, че ответникът е бил уведомен за цесионната сделка
на 14.01.2020 год., след образуване на заповедното производство, но този факт следва
да бъде зачетен, на основание чл. 235, ал. 3, ГПК, тъй като дължимостта на сумите
не се установява към момента на подаване на заявлението, а към приключване на
съдебното дирене в исковия процес – вж. т. 9 от 4/2013-2013-ОСГТК на ВКС.
При
извършена служебна проверка за валидността на процесния договор за заем,
съобразно императивните норми на ЗПК, съдът намира, че двустранното съглашение е
действително, тъй като отговаря на императивните изисквания на чл. 11 и 12, ЗПК
и съдържа реквизитите, предвидени от законодателя. Към договора са представени
и общи условия на кредитора, подписани от страните, в съответствие с императива
на чл. 11, ал. 2, ЗПК. Уговореният между страните ГПР не надвишава определения
в чл. 19, ал. 4, ЗПК във вр. с чл. 86, ЗЗД максимален размер, поради което не е
налице нищожност на съглашението в тази част – чл. 19, ал. 5, ЗПК. Договорът
съдържа изявление на ответника, че е получил заемната сума, поради което следва
да се приеме, че ищецът е изправна страна по двустранното и реално възмездно съглашение.
Съдът намира за основателни и исковете за вземанията, произтичащи от договора за допълнителни услуги – в него се съдържат описания на вида на престациите на страните, посочени са дължимите от ответника погасителни вноски, представляваща погасителен план на паричното му задължение. Възражението на ответника за нищожност по чл. 10а, ал. 2, ЗПК съдът намира за неоснователно, тъй като с договора за допълнителни услуги е въведена престация за ищеца, различна от тази по договора за заем, т. е. не е налице заобикаляне на императивни законови правила.
По
делото няма доказателства за извършено плащане от ответника на процесните му
задължения, или за друг валиден способ за погасяването им, поради което съдът
намира исковете за доказани и по размер.
Уважаването на исковете налага в
полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящия процес деловодни
разноски в общ размер от 525 лева, представляваща сбор от доплатените държавна
такса, депозит по чл. 47, ал. 6, ГПК и юрисконсултско възнаграждение от 100
лева.
В изпълнение указанията на ВКС по
т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
деловодните разноски, направени в заповедното производство – общо 75 лева,
която сума е сбор от заплатената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, на основание
чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът И.П.М., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на
ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сума в общ размер от
989,96 лева – на основание Договор за заем № ... год. и договор за допълнителни
услуги към него, сключен на 17.01.2018 год., и представляваща сбор от 484,26
лева – главница по договора за заем, 44,54 лева – договорна лихва по договора
за заем за периода 25.08.2018-25.01.2019 год., 47,52 лева – възнаграждение за
допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги за периода
25.08.2018-25.01.2019 год., 356,40 лева – застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги за периода 25.08.2018-25.01.2019 год., 32,45 лева –
обезщетение за забава по договора за заем за периода 25.08.2018-30.10.2019
год., и 24,79 лева – обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги
за периода 25.08.2018-30.10.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата
от 484,26 лева, начиная от 31.10.2019 год. до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
4118/01.11.2019 год. по ч. гр. д. № 9314/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
И.П.М., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 75 лева,
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 9314/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
И.П.М., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 525 лева,
направени по гр. д. № 609/2020 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ