Решение по дело №3061/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Д.Д.Г., с ЕГН **********,***, чрез адв. П.,***, пл. “Съединение“ № 3, ет.4, офис 411, против Решение № 1832/13.11.2023г., постановено по АНД № 3753/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4294075 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Д.Д.Г. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Според касационния жалбоподател са налице основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК не е прекъсната и е изтекла. Излагат се доводи, че АТСС TFR1-M не покрива изискванията предвидени в чл.6, ал.1 от Наредба № 8121з-5352 от 12.05.2015г., като представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е със срок на годност до 24.02.2020г. Жалбоподателят се позовава на разпоредби от Закона за измерванията /ЗИ/ и посочва, че протокола за последваща проверка не съдържа знак за последваща проверка – чл.43, ал.1 от ЗИ вр. с Приложение № 52 към чл.846, т.5 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Твърди се, че електронния фиш е издаден в нарушение на чл.39, ал.4 вр. с ал.2 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и отмяна на електронния фиш, алтернативно връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, не взема становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за правилност и законосъобразност на решението на РС – Пловдив.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение № 1832/13.11.2023г., постановено по АНД № 3753/2023 г. Пловдивски районен съд е потвърдил Електронен фиш серия К № 4294075 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Д.Д.Г. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че по безспорен и категоричен начин е доказано извършването на нарушението, като електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на автоматизирано техническо средство. За неоснователно е прието възражението за нарушение на чл. 39, ал.4 вр. с ал.2 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Настоящият съд споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.

Изложените в касационната жалба възражения по отношение на изтеклата давност по чл.80 ал.1, т.5 от НК са неоснователни. Производството по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Доколкото се касае за нарушение, установено с техническо средство, то датата на издаване на електронния фиш почти винаги съвпада с тази на установяване и заснемане на нарушението. Тъй като електронния фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е нито АУАН, нито НП, по препращането в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП за неуредените въпроси към ЗАНН, сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП са неприложими за електронния фиш, а са приложими по препращане в чл. 11 от ЗАНН разпоредбите за абсолютната давност в НК. В случая не е изтекла абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Настоящия съдебен състав изцяло споделя изложеното от районен съд във връзка с твърдението за нарушение на чл. 39, ал.4 вр. с ал.2 от ЗАНН.

От събраните пред първата съдебна инстанция доказателства е установено по безспорен начин извършено от касатора административно нарушение, изразяващо се в управление на ППС със скорост, превишаваща въведеното от законодателя ограничение за населено място.

Скоростта е установена с АТСС TFR1-M, за което е представено Удостоверение за одобрен тип № 10.02.4835. Следва да се отбележи, че в цитираното удостоверение е посочено, че е със срок на валидност до 24.02.2020 г., но съгласно фикцията на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следователно средството може да бъде използвано за измерване на скоростта. Периодичните проверки за метрологичен контрол не зависят от срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средство за измерване и след като изтичането на този срок по изричната разпоредба на чл. 30, ал. 5 от ЗИ няма правни последици, то следва, че изготвеното веществено доказателствено средство, чрез система за видеоконтрол TFR-1M е годно да установи съставомерните факти.

Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че протокола от последваща проверка не съдържа знак за последваща проверка с позоваване на Приложение № 52 към чл.846, т.5 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, тъй като съгласно чл.849, ал.1, знаците се поставят върху всяко средство за измерване на местата, определени в глава втора, и/или в удостоверението за одобрен тип така, че: 1. да са трайни, видими и предпазени от изтриване и заличаване при използване на средствата за измерване; 2. да не повреждат средствата за измерване и да не пречат на отчитането на показанията. Според ал.2, знак за последваща проверка на средства за измерване с оценено съответствие се поставя на местата, определени от производителя, когато лицето, извършващо проверката, има информация за това. Когато лицето, извършващо проверката, няма такава информация, знакът се поставя в близост до СЕ маркировката. От изложеното следва, че не е задължително в протокола да се поставя знак за последваща проверка.

Юридическите факти, обуславящи ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора са безспорно установени, субсумирани са под съответните материално-правни норми, а при издаване на ЕФ не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, поради което изводите на съда за законосъобразност на издадения електронен фиш са правилни.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1832 от 13.11.2023г., постановено по АНД № 3753/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: