Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 5907
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 298418 от 10.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 16641/2018 г. на СРС, II ГО, 64
състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 24828 от 06.02.2020
г., постановено по гр.д. № 16641/2018 г. на СРС, II ГО, 64 състав/, е признато за установено по
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.И.И. и С.И.И. искове, че ответниците дължат
разделно на „Т.С.“ ЕАД по 1/2 от следните суми: сумата от 8 798, 04 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода
м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „**********ведно
със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК - 14.10.2016 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 13, 45 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК - 14.10.2016 г. до
окончателното изплащане. Отхвърлени са исковете за главницата, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия, над признатите размери до пълните предявени
размери в общ размер на сумата 8 798, 09 лв., претендирана разделно от
ответниците. Отхвърлени са исковете за сумата от 600, 35 лв., представляваща
мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за периода
15.08.2015 г. – 16.09.2016 г., и за сумата от 1, 85 лв., представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 15.08.2015 г. –
16.09.2016 г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 176, 22 лв. разноски за заповедното производство и сумата
от 457, 03 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от
исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 98, 52 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решение е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„П.И.“ ООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са
отхвърлени исковете за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия и за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение, е
депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с
материалния закон и е необосновано. Позовава се на Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2008 г.,
според които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите
месечни суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
тази връзка поддържа, че задължението на ответниците за заплащане на дължимите
от тях суми, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка
на топлинна енергия, поради което счита, че същите са изпаднали в забава.
Същевременно твърди, че общата фактура за отоплителен сезон 2014 г. – 2015 г. е
публикувана на 15.08.2015 г., общата фактура за отоплителен сезон 2015 г. –
2016 г. е публикувана на 31.07.2016 г., а тази за отоплителен сезон 2016 г. –
2017 г. – на 31.07.2017 г., за което на основание чл.593 ГПК са били съставени
констативни протоколи, които са налични в държане на жалбоподателя, но съдът не
им е указал да представят същите по делото, за да докажат исковата си
претенция. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответниците М.И.И. и С.И.И.. В същата са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Отправено е искане същата
да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено
в обжалваната част.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „П.И.“ ООД
не е взело становище по жалбата.
Решението в частта, с която са уважени предявените
искове, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за главницата,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответниците М.И.И. и С.И.И. са клиенти на топлина енергия за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „**********1,
като му дължат разделно – по 1/2 от сумата от общо 9 413, 74 лв., както
следва: по 4 399, 05 лв. главница, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., по 300, 17 лв.,
представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2015 г. – 16.09.2016
г., по 6, 73 лв., представляваща главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., по 0, 93 лв., представляваща
мораторна лихва върху нея за периода 15.08.2015 г. – 16.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 14.10.2016 г. до изплащане на вземането. Във
връзка с подадено на 14.10.2016 г. заявление, по ч. гр. д. № 57744/2016 г. по описа на СРС, 64 състав, е постановена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците са депозирали
възражения. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответниците М.И.И. и С.И.И. са депозирали отговор на исковата
молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Молят съда да
отхвърли предявените искове. Претендират направените по делото разноски.
На 14.10.2016
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.И.И. и С.И.И. за сумата от 8 811, 54 лв.
– главница, както и 602, 20 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2015 г. – 16.09.2016
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от
ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден
имот: апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. „**********1, с аб. № 242973.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 8 798,
09 лв. главница и 600, 35 лв. лихва и за дялово разпределение: 13, 45 лв.
главница и 1, 85 лв. лихва.
С
разпореждане от 25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 57744/2016 г. по описа на СРС, 64
състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 747, 75
лв., от които: 188, 27 лв. държавна така и
559, 48 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу
заповедта за изпълнение са постъпили възражения от страна на длъжниците в срока
по чл.414 ГПК.
В срока
по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
Представен
е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 84, том X, дело № 1959/96 от 12.02.1966 г., по силата на
който С.И. С.И Ж.П.С.продават на сина си И.С.И. и съпругата му Й.В.И. следния
свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ СИО,
а именно: апартамент № 2, находящ се в жилищната сграда на бл. 135 в ж.к.
„Илинден“, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със
застроена площ от 87, 95 кв.м.
Представено
е удостоверение за наследници, изд. на 03.05.2010 г. от Столична община, Район
„Илинден“, от което се установява, че И.С.И. е починал на 25.10.2006 г., като е
оставил наследници по закон: Й.В.И. – съпруга, М.И.И. – дъщеря и С.И.И. – син.
С
исковата молба от страна на ищеца е представен договор № 47/22.10.2012 г.,
сключен между ЕС на адрес: гр. София, ж.к. „********като възложител и „П.И.“
ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Пред
СРС е ангажиран договор от 07.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД *** 98“ ООД
– изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице А.Ж.,
което съдът кредитира като компетентно дадено, се установява, че технологичните
разходи, които са за сметка на ищцовото дружество, са приспадани от задължението.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „П.И.“ ООД в
съответствие с действащата нормативна уредба. Партидата за процесния аб. № 242973
се води на името на М.И.И.. През отоплителните сезони м.05.2012 г. – м.04.2017
г. не е бил осигуряван достъп на служители на фирмата за дялово разпределение.
По информация на предишната фирма за дялово разпределение, извършвала дяловото
разпределение преди 2012-2013 г., в имота са били монтирани 4 бр. отоплителни
тела. Достъп на служители на фирмата дялово разпределение е бил осигурен на
25.06.2018 г., когато е бил съставен протокол за наличието на 4 бр. отоплителни
тела – затапени радиатори. Констатира се, че общият топломер в абонатната
станция е преминал изискуемите метрологични проверки. От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице А.Ж., се установява,
че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период м.05.2014 г. –
м.04.2016 г. възлиза на сумата от 8 798, 04 лв., представляваща сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 8 774, 03 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 24, 01 лв. В посочената сума не се
включват лихви за просрочени плащания и стари задължения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Доколкото
от страна на жалбоподателя е посочено, че обжалва първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част за сумата от 13, 45 лв. обезщетение за забава върху
цената на услугата дялово разпределение, с разпореждане на съда от 07.07.2020
г. на жалбоподателя са дадени указания да изложи обстоятелства, които обуславят
правния му интерес от обжалване на решението в частта относно мораторната лихва
върху цената на дяловото разпределение, за сумата над 1, 85 лв. до 13, 45 лв.
Жалбоподателят не е предприел действия в изпълнение указанията на съда.
Последицата от изложеното е, че доколкото с обжалваното решение претенцията на
ищеца за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е била
отхвърлена в пълния й предявен размер от 1, 85 лв., то съдът приема, че е
сезиран с жалба срещу първоинстанционното решение именно до посочения размер,
като не се налага прекратяване на производството над посочената сума.
В
предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Първоинстанционното
решение не е обжалвано от ответниците в частта, с която е признато за
установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане в полза на ищеца за
стойността на доставената топлинна енергия и за стойността на цената на
услугата дялово разпределение за исковия период, поради което в посочената част
същото е влязло в сила.
Спори
се между страните относно съществуването в полза на ищеца на вземане за
мораторна лихва върху главницата, представляваща стойността на доставената
топлинна енергия, и върху главницата, представляваща цена на услугата дялово
разпределение.
Задължението
на ответниците е парично и за периода на своята забава същите дължат
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД.
По отношение на исковия период м.05.2014 г. – м.04.2016 г. приложение намират Общите
условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г.
По
изложените съображения неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че
задължението на ответниците ставало изискуемо с изтичането на 30 дни от
периода, за който се отнася. Този довод жалбоподателят основава на Общите си условия
от 2008 г., които обаче не намират приложение към процесния случай.
Съгласно
чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите исковия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
От
страна на ищеца не са ангажирани доказателства за публикуване на процесните
фактури, поради което същият не е доказал да е поставил длъжниците в забава.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за публикуване на процесните
фактури са били съставени констативни протоколи, които се намират в негово
държане, но същите не са били представени, тъй като първоинстанционният съд не
му е дал указания да ги представи. Съдът не дължи указания на страната относно
конкретните доказателства, които следва да ангажира, за да се приеме
претенцията й за основателна. Ищецът не е ангажирал доказателства да е поставил
длъжниците в забава пред първата инстанция, нито е сезирал въззивния съд с
доказателствено искане за приемане на писмени доказателства по реда на чл.266,
ал.2 и ал.3 ГПК с оглед установяване на твърдените обстоятелства.
По
изложените съображения ищецът не е доказал в негова полза да е възникнало
вземане за мораторна лихва върху главницата за стойността на доставената
топлинна енергия за периода 15.08.2015 г. – 16.09.2016 г.
От
страна на ищеца не са ангажирани доказателства за забава на длъжниците по
отношение на задължението им за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение за исковия период, поради което следва да се приеме, че ищецът не
е доказал в негова полза да е възникнало и вземане за мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение за периода 15.08.2015 г. – 16.09.2016 г.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответниците
по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 360
лв. с вкл. ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита от 30.01.2020 г. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Сумата
от 360 лв. е формирана от адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и ДДС. Ангажирани са доказателства, че Адвокатско
дружество „А. и У.“ е регистрирано по ДДС, както и доказателства за заплащане
на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360 лв., поради
което възражението на жалбоподателя по чл.78, ал.5 ГПК се явява неоснователно.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298418 от 10.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 16641/2018 г. на СРС, II ГО, 64
състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 24828 от 06.02.2020
г., постановено по гр.д. № 16641/2018 г. на СРС, II ГО, 64 състав/, в ЧАСТТА,
с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********срещу М.И.И., ЕГН **********
и С.И.И., ЕГН ********** искове за признаване на установено, че М.И.И., ЕГН **********
и С.И.И., ЕГН ********** дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********по 1/2 от следните суми: сумата от 600, 35
лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия за периода 15.08.2015 г. – 16.09.2016 г., и сумата от 1, 85 лв.,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода 15.08.2015 г. – 16.09.2016 г.
Решението в частта, с която са уважени предявените
искове, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за главницата,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия, е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********да заплати на М.И.И.,
ЕГН ********** и С.И.И., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Решение е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „П.И.“ ООД, ЕИК********.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.