№ 1161
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512714 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20155616/12.07.2021 г. по гр.д. № 58048/2020 г. по описа на СРС,
168 състав са отхвърлени предявените от АН. К. Д. против Дирекция „Миграция“ –
МВР искове с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1997,42 лева, представляваща възнаграждение
за извънреден труд в резултат на положен през периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г.
нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 и сумата от 236,74 лева,
представляваща мораторна лихва за периода, следващ падежа на всяко вземане до
23.11.2020 г. като неоснователен и ищцата е осъдена да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25130474/17.08.2021 г.,
подадена от АН. К. Д., в която са изложени съображения за неправилност на
постановеното решение. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
статутът на ищцата в качеството й на държавен служител е уредено единствено в
ЗМВР, но фактът, че нормите на този закон и издадените въз основа на него наредби са
специални, не означавало, че те регламентират напълно и изцяло определена правна
материя. Посочва, че е налице непълнота в специалния закон, която е следвало да бъде
попълнена с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове.
Именно поради тази причина приложение намирала и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
1
НСОРЗ във връзка със сумарното изчисляване на работното време като нощните
часове се превръщат в дневни с прилагането на коефициент от 1,143. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Моли да
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия – ответник в първоинстанционното производство Дирекция „Миграция“ –
М.В.Р..
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 58048/2020 г. по описа на СРС, 168 състав е
образувано по искова молба, подадена от АН. К. Д. против Дирекция „Миграция“ –
М.В.Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 176, във връзка с чл. 187, ал. 5, т.
2 във връзка с чл. 178, ал.1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът АН. К. Д. твърди, че в периода
от 23.11.2017 г. – 23.11.2020 г. е полагала трук като младши инспектор (старши
полицай) в сектор Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом
София, при отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци – София към
Дирекция „Миграция“ – МВР, село Бусманци, като имала статут на държавен
служител. Поддържа, че в исковия период е работила на смени, всяка с
продължителност от 12 часа при режим – две дневни смени, два дни почивка, две
нощни смени, два дни почивка като положила 1728 часа нощен труд, който възлизал на
1975 часа след преизчисление с коефициент от 1,143. Това преизчисляване е довело и
до 247 часа извънреден труд, които ответникът не бил заплатил. Поддържа, че
неплатеното допълнително възнаграждение е в размер на 1957,98 лева. Дължимо било
и обезщетение за забавено плащане за периода от 24.01.2018 – 23.12.2020 г. в размер на
236,74 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми, както и
законна лихва върху главницата и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Дирекция
„Миграция“ - МВР, с който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва
твърдението, че ищецът АН. К. Д. е държавен служител в служебно правоотношение с
ответника в процесния период, както и че е полагала труд на смени. Поддържа, обаче,
че не е налице празнота в нормативната уредба относно определяне на размера на
допълинтелното възнаграждение на служителите в МВР за нощен труд.
Продължителността на нощния труд за служителите на МВР била определена на 8
часа. Регламентацията на разпределението на работното време, отчитането му,
компенсирането на държавните служители извън редовното време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители били определени
2
с Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. В процесния
период били издадени и заповеди на Министъра на вътрешните работи, с които е
определен размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие
са събрани писмени и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Не е спорно между страните, че АН. К. Д. е заемала длъжността младши
инспектор (старши полицай) в сектор Охрана на принудително и краткосрочно
настанени чужденци в дом София, при отдел „Специален дом за временно настаняване
на чужденци – София към Дирекция „Миграция“ – МВР, село Бусманци, както и че в
периода от 23.11.2017 – 23.11.2020 г. е давала дежурства съобразно утвърден график.
От приетото по делото заключение на съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че в исковия период полагания от ищцата труд е отчитан сумарно при
тримесечен период на отчитане за извънреден труд, като нощният труд бил отчитан
ежемесечно и заплащан с по 0,25 лв. на всеки час до м. 02.2002 г., а от м. 03.2020 г. до
края на периода по 1,00 лв. Установява се, че за процесния период ищцата е положила
1704 часа нощен труд, като при преизчисление на положения труд при спазване на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ положеният труд е следвало да бъде увеличен с още 245 часа.
Стойността на положените и неизплатени 245 часа извънреден труд, получени при
приравняването на нощния труд към дневен за процесния период е 1957,98 лева, а
стойността на дължимото обезщетение за забавено плащане е в размерна 236,74 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от Закона за МВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се
изплащат на държавните служители за прослужено време (т.1), изпълнение на
специфични служебни дейности (т. 2), извънреден труд (т. 3), работа при специфични
условия (т. 4), постигнати резултати в служебната дейност (т.5), (чл. 178, ал. 1 от ЗМВР
– в приложимата му редакция към исковия период). В чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР е
3
предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение, като условията и редът за
изплащането им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер – с негова заповед.
В разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за М.В.Р. (в редакцията към ДВ бр.
81/2016 г.) е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. В ал. 3 е предвидено, че работното време на държавните служители, които
работят на смени (8-, 12- или 24-часови смени) сумирано за тримесечен период, като
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Въз основа на законова делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е издадена Наредба
№ 8121з-776/29.06.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, действала през исковия период. Съгласно чл.
31, 32 и 33 от наредбата положеният извънреден труд се заплаща съобразно
разпоредбите на ЗВМР, като няма разпоредба уреждаща плащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд, положен от държавния служител. Наредба № 8121з-
776/29.06.2016 г. е отменена с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. по
описа на ВАС, обнародвано в Държавен вестник на 14.01.2020 г. Действала през
процесния период е и Наредба № 8121з-908/02.98.2018 г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00ч. до 06, 00ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение в сила от 14.08.2018 г., както и
Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22, 00ч. до 06, 00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение в сила на 04.10.2019 г. С тези две наредби се въвежда правило, че се
дължи допълнително възнаграждение за положения нощен труд от 22 до 6 часа. В
приложимите към процесния период поздаконови нормативни актове, обаче, не е
4
предвидено правило за трансформиране на нощния труд в дневен. В този случай,
следва да се има предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Следователно и доколкото ЗМВР е
специален закон, уреждащ статута на държавните служители в МВР, то за неуредените
случаи субсидиално намират приложение разпоредбите на Закона за държавния
служител и Кодекса на труда (В този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7, т. 1 от Закона за държавния служител и
чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след
22, 00ч. до 06, 00ч.) е до 0, 25 лв, а за положен извънреден труд за работа при сумирано
изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50%
върху индивидуалната основна заплата. В НСОРЗ – чл. 8 (в относимата му редакция)
също е предвидено правило, че за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В този смисъл и
държавните служители в МВР имат право да получават възнаграждение за положен от
тях нощен и извънреден труд, като не могат да бъдат поставяни в неравностойно
положение спрямо другите държавни служители и полагащите труд по трудово
правотношение (в този смисъл Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144 по описа
за 2018 г. на ВКС, ІV-то ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Относно правилата при сумарно отчитане на работното време (каквото е
процесното) на служителите следва да се прилага и правилото за трансформиране на
нощните часове в дневни, предвидено в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, като това следва да се
извърши независимо от това дали ответникът е изпълнил задължението си да заплати
на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева на всеки
отработен час през нощта. Това е така, тъй като законодателят е предвидил увеличено
заплащане на нощния труд в сравнение с дневния, като това увеличение се изразява на
първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването
се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и
отчитане на работното време (подневно или сумирано) - виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на
второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така
увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в ЗМВР, чл. 67 от
ЗДСл и приложимите актове и чл. 8 НСОРЗ (В този смисъл Решение № 14/27.03.2012 г.
по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Съгласно правилото, предвидено в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
5
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В исковия период липсва норма, която да определя нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното
време, поради което съответно приложение намира разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
Кодекса на труда съгласно което нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Отношението между
определената в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време
– 8 часа дневно или 40 часа седмично и нормалната продължителност на нощното
работно време – 7 часа, установени за подневно отчитане на работното време на
служителите в МВР, е 1. 143.
В разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното
място при подневно отчитане на работното време. В приложимата към процесния
период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. не е предвидена подобна корекция чрез
превръщане на нощните часове в дневни при отчитане и заплащане на извънреден
труд. В чл. 26, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата
работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за
периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат
като положен труд извън редовното работно време. С оглед изложеното по-горе
относно приложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ следва отработените
нощни часове от ищеца да бъдат преизчислени с коефициент 1,143 и следва да се
вземат предвид при преценка дали е положен извънреден труд (извън установеното за
него работно време).
Тези изводи не се променят и от постановеното Решение от 24.02.2022 г. по
дело С-262/20 на СЕС, доколкото в него се приема, че е допустимо определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерии, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
Приложимото законодателство не предвижда съществуването на такива критерии,
който да обосновават различно третиране на служителите от публичния и частния
сектор, поради което и следва да бъдат приложени нормите, свързани с преизчисляване
на нощния труд в дневен.
6
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищцата е положила допълнително 245 дни при преизчислението по чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ и неплатената сума е в претендирания размер. Основателен се явява
и искът за заплащане на обезщетение за забавено плащане от края на месеца следващ
съответното тримесечие.
По изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на въззивния
съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде отменено
изцяло и следва да бъде постановено друго, с което предявените искове следва да
бъдат уважени. Независимо, че с решението си СРС, 168 състав е посатновил, че
отхвърля предявения иск по чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
за сумата от 1997,42 лева, то в конкретния случай е налице допусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение, която следва да бъде
отстранена по реда на чл. 247 от ГПК след връщане на делото. Това е така, доколкото е
налице несъответствие между мотивите, в които съдът е разгледал иск за сумата от
1957,42 лева, а в диспозитива неправилно е отразена формираната воля този иск да
бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът – въззиваем следва да бъде осъден да
заплати сумата от 500 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 128,32 лева – държавна такса в първоинстанционното производство и сумата
от 64,16 лева – държавна такса във въззивното производство.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20155616/12.07.2021 г. по гр.д. № 58048/2020 г.
по описа на СРС, 168 състав, с което са отхвърлени предявените от АН. К. Д. против
Дирекция „Миграция“ – МВР искове с правна квалификация чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1957,42 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през
периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г. нощен труд, преизчислен в дневен с
коефициент 1,143 и сумата от 236,74 лева, представляваща мораторна лихва за
периода, следващ падежа на всяко вземане до 23.11.2020 г. като неоснователен и
ищцата е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лева –
разноски по делото и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР Дирекция Миграция – М.В.Р., гр. София, бул. **** да заплати на АН. К. Д.,
7
ЕГН-**********, гр. Своге, ул. **** сумата от 1957,42 лева, представляваща
възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 23.11.2017
г. до 23.11.2020 г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва от 23.11.2020 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
236,74 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
24.01.2018 г. до 23.11.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Дирекция Миграция – М.В.Р., гр.
София, бул. **** да заплати на АН. К. Д., ЕГН-**********, гр. Своге, ул. **** сумата
от 500 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Дирекция Миграция – М.В.Р., гр.
София, бул. **** да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 128,32
лева – държавна такса в първоинстанционното производство и по сметка на Софийски
градски съд – сумата от 64,16 лева – държавна такса във въззивното производство.
След връщане на делото в Софийски районен съд следва да бъде проведено
производство по чл. 247 от ГПК за отстраняване на допусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива на Решение № 20155616/12.07.2021 г. относно
размера на разгледания иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8