№ 6662
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110160778 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Р. Б. М. (ищец)
срещу „Титан София Изток 1“ ДЗЗД, както и срещу съдружниците в гражданското
дружество съобразно процентното им участие - „Нелсън Чистота“ ЕООД и „Ай Ес Ви
Трейд“ АД (ответници), както следва:
иск с правно основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на сумата
50000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 01.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата
от същата дата до окончателното й плащане;
иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата 2882.98 лева –
обезщетение за имуществени вреди от претърпяната на 01.07.2020г. трудовата
злополука, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
25.10.2021г., до окончателното плащане.
Ищцата Р. Б. М. твърди, че по силата на трудов договор е постъпила на работа при
ответника на 24.03.2020г. като метач с място на работа – с.Герман. Твърди, че на
01.07.2020г. е претърпяла трудова злополука, призната за такава с разпореждане на НОИ,
при която, докато се придвижвала до работа по обичайния си маршрут, паднала и счупила
бедрената шийка на дясна тазобедрена става. Пояснява, че след инцидента е била
транспортирана в УМБАЛ „Св.Анна“ АД, като на 03.07.2020г. била извършена оперативна
интервенция и подменена увредената става. Поддържа, че по време и след провеждане на
лечението е търпяла болки и страдания, които са се отразили негативно на обичайния й
начин на живот и са довели до трайни личностни изменения от наложената социална
1
изолация и невъзможността да контактува нормално. Посочва, че след злополуката станала
затворена и раздразнителна, заради търпените болки и нежеланието да общува с хора,
наложено от остатъчната неправилна походка – накуцване. Заявява, че за нуждите на
лечението е направила разходи на обща стойност от 2882.98 лева за закупуване на
медицински изделия. Счита, че предвид обстоятелството, че увреждането е настъпило по
повод изпълнение на трудовите й задължения, ответникът следва да й заплати обезщетение
както за имуществените вреди от злополуката, съизмеряващи се със сторените разходи за
лечение, така и претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от травматичното
увреждане. Предвид изложеното, предявява посочените по -горе искове по чл.200, ал.1 КТ.
Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът „Титан София Изток 1“ ДЗЗД оспорва размера на претенцията за
имуществени и неимуществени вреди. Счита, че заявеният размер е прекомерен с оглед
травматичното увреждане. Прави възражение за допусната от страна на работника груба
небрежност, обосноваваща намаляване отговорността на работодателя, с твърдение, че
макар да се е движила по обичайния си маршрут до работа е допуснала падане от собствен
ръст без външна причина и така е допринесла за вредоносния резултат.
Останалите ответници – редовно уведомени за исковата молба и уточненията към нея,
не са подали писмен отговор.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно между страните, че Р. Б. М. е работила по трудов договор при
ответника на длъжност метач към датата на твърдяната злополука, както и че на 01.07.2020г.
е претърпяла трудова злополука.
Обстоятелството, че инцидентът е приет за трудова злополука се доказва и от приетото
разпореждане № 29745/28.07.2020г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. София, влязло в
сила на 21.08.2020 г., на основание чл.55, ал.2 КСО.
Приети са три броя болнични листове за периода 01.07.2020г. – 07.10.2020г., в които е
описана една и съща диагноза – счупване на бедрената шийка.
Приети са медицински документи от извършени изследвания и прегледи, сред които
епикриза, която установява, че ищцата е била хоспитализирана за периода 01.07.2020 –
10.07.2020 г., в рамките на който е проведена операция – „тотална смяна на тазобедрената
става“ в резултат на увреждането, и е изписана с препоръки – да ходи с две помощни
средства и да приема медикамент; три амбулаторни листа, установяващи посещение при
лекар за консултации и за експертиза за работоспособност, с които е назначена терапия –
прием на медикаменти.
Представена е фактура от 08.07.2020г. за сумата от 2044.98 лева – разходи по
извършената оперативна интервенция /стебло за ендопротезиране, глава за ендопротезиране,
двойно-мобилна вложка, двойно-мобилна капсула, костен цимент, реимбурсиране/. Приети
са още два броя фактури от същата дата – 08.07.2020г., които имат за предмет „медицинско
2
изделие“ и са на стойност 118.00 лева и 720.00 лева. Към всяка една от фактурите е
приложен фискален касов бон за извършеното плащане на разходите в брой.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след запознаване с
приложените документи, е установил, че в резултат на падането на 01.07.2020г. ищцата е
получила счупване на бедрената шийка на дясна бедрена кост в резултат на падане от
собствени ръст на дясно /на дясната страна на таза/, която травма може да се получи по
описания в исковата молба начин – трудова злополука с падане от собствен ръст. Посочено
е, че увреждането е предизвикало силни и интензивни болки, след лечението болката е била
купирана, но само частично, като е било необходимо медикаментозно лечение, включително
след хирургичната интервенция и изписването. Травмата е предизвикала изразена, рязка
промяна за обичайни физически активности, силно затруднение при свободни
самостоятелни придвижвания, което наложило до 3-месеца пострадалата да използва
помощни средства при движение и да бъде подпомагана от асистент при осъществяване на
някои от ежедневните битови дейности. Експертът е посочил, че травматичното уреждане е
тежко и се определя като трайно затруднение движенията на десния долен крайник. Описано
е подробно проведеното лечение, включително приеманите медикаменти и извършената
хирургична намеса. Даден е отговор, че при благоприятно протичане на оздравителен
процес функционално оздравяване се очаква да настъпи до 4-5 месеца след инцидента.
Посочено е, че е възможно болката да е продължила месеци след края на отпуска по болест
/т.е. след 07.10.2020 г./, т.е. да е налице по-продължителен период от средния за
възстановяване и/или да са настъпили усложнения, включително към момента, но няма
медицински документи за проследяване на травмата. Посочено е, че дори при благоприятен
оздравителен процес подобни травми се съпровождат от продължаващи с години болки при
натоварване и промяна на времето. Изразено е заключение, че закупуването на изделията за
операцията са били необходими, като не е отговорено дали са били необходими останалите
разходи по фактури с предмет „медицински изделия“. В съдебно заседание вещото лице е
потвърдило заключението си, както и отговора, че оплакванията на пострадалата две години
след травмата не могат еднозначно да се свържат с нея, тъй като няма медицинска
документация, която да проследява възстановяването , поради което могат да се свържат и
с недобре поставена става.
Разпитани като свидетели по делото са Стамен Николов и Анко Петков. И двамата
познават пострадалата, тъй като живеят в с. Герман, и знаят, че е претърпяла инцидент.
Показанията им установяват, че пострадалата е лежала и е имала нужда от грижи и помощ
след инцидента, че е страдала много и е имала силни болки, че се е придвижвала с патерици
повече от пет месеца, а след това е ходила с бастун. Установява се, че преди инцидента
пострадалата е била подвижна, много дейна, помагала на хората от селото, а след това не
ходила толкова често на центъра на селото, станала по-затворена, не общувала толкова.
Съдът се доверява на показанията на свидетелите. Двамата свидетели не са пряко или
косвено заинтересовани от делото, не се намират в родствени отношения с пострадалата, а
казаното от тях взаимно се допълва, отчасти – припокрива, а също кореспондира с
3
останалия доказателствен материал – по-конкретно със заключението по СМЕ.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
По допустимостта на иска
Искът е предявен срещу трима ответници - „Титан София Изток 1“ ДЗЗД – гражданско
дружество, както и срещу съдружниците в него съобразно процентното им участие -
„Нелсън Чистота“ ЕООД и „Ай Ес Ви Трейд“ АД.
По отношение на ответника „Титан София Изток 1“ ДЗЗД той се явява недопустим.
Дружеството, образувано по реда на ЗЗД, представлява форма за обединение на две или
повече лица с оглед постигането на обща стопанска цел. Създаденото по реда на чл. 357 и
сл. от ЗЗД дружество не е юридическо лице и не е самостоятелен правен субект. Правата и
задълженията от дейността на дружеството не възникват за самото дружество, а са права и
задължения на самите съдружници. Страна по сключваните във връзка с постигането на
набелязаната цел сделки, са съдружниците и претенциите от и срещу дружеството следва да
се предявяват от или срещу съдружниците. С изрични законови разпоредби (чл. 1 ал. 2 от
Закона за счетоводството и чл. 9 ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс)
дружеството по реда на ЗЗД се приравнява на предприятие или юридическо лице за целите
на специфична държавно контролирана дейност, но подобен текст в Кодекса на труда не е
предвиден. С оглед правната си същност гражданското дружество не е субект на правото,
подобно на физическите и юридическите лица и в този смисъл се наименова като
непорсонифициран правен субект. Казано по друг начин, гражданското дружество не е
юридическо лице, поради което страна в процеса могат да бъдат неговите съдружници,
които запазват своята юридическа самостоятелност. В този смисъл е трайно установената
съдебна практика, сред която Решение № 126 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 701/2010 г .,
Решение № 306 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4555/2008 г., Решение 131 от
21.03.2014г. по т.д. 1121/2011г. на ВКС.
По изложените мотиви, производството спрямо този ответник следва да се прекрати.
По основателността на иска
За обосноваване основателността на така предявените искове, ищецът е следвало да
докаже наличие на валидно трудово правоотношение, претърпяна злополука по време на
работния процес, както и настъпването в пряка причинно-следствена връзка с нея на
твърдените имуществени и неимуществени вреди, съответно – размера им. В тежест на
ответника е било да докаже, че са налице обстоятелства, които изключват или намаляват
отговорността му. Така е била разпределена доказателствената тежест между страните с
4
определението на съда по чл.140 ГПК.
По делото е установено наличието на валидно възникнало и съществувало към
01.07.2020г. трудово правоотношение между страните по спора. Доказано бе и че на
сочената дата ищецът е претърпяла трудова злополука, тъй като инцидентът е осъществен
по повод изпълнение на трудовите му задължения – чл.55 КСО. Това обстоятелство се
извежда и от разпореждането на НОИ по чл.55 КСО, което има двойствено значение – от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на
трудова злополука, а от друга страна - е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя /Решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на
ВКС/. Разпореждането е влязло в сила на 21.08.2020г. С оглед изложеното, необосновано е
тълкуването на ответната страна, че щом събитието е настъпило извън работната среда, то
не представлява трудова злополука по смисъла на закона, тъй като това се опровергава от
определението, дадено с чл.55 КСО и никога в съдебната практика не е имало спор, че
злополука, настъпила по време на придвиждане до и от работа, е трудова по правната си
природа. Освен по изложените вече мотиви, остава несподелено възражението, че
злополуката няма характер на трудова с оглед показанията на свидетеля Стамен Николов в
частта на казаното, че пострадалата е била бутната. Свидетеля е допуснат, за да даде
показания за понесените от пострадалата неимуществени вреди, а не как се е случил
инцидента. Свидетелят не е и очевидец на случилото се, поради което показанията му в тази
част не се ползват от съда при изграждане на фактическите изводи. В допълнение, при
наличието на административен акт, с който злополуката е призната за трудова, то
приложение намира разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща забрана за
гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява неговата
законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в
административното производство по издаването му. Между страните няма спор, че
настъпилото увреждане е признато по установения в закона ред за трудова злополука. По
изложените съображения съдът е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира
законосъобразността на индивидуалния административен акт/, че е настъпило увреждане по
описания в разпореждането начин и същото съставлява трудова злополука – на 01.07.2020г.
при придвижване по обичайния път от основното място на живеене до работното място
пострадалата пада от собствен ръст на дясната част на таза, следствие на което получава
счупване на бедрената шийка. По изложените причини съдът приема, че злополуката е
трудова.
Установено е също, че в резултат на злополуката, ищцата е получила травматично
увреждане, изразяващо се в счупване на бедрената шийка на дясна бедрена кост, наложило
прием на обезболяващи медикаменти и такива за превантиниране на усложнения,
хирургична интервенция – отстранена е главата на бедрената кост и е поставена изкуствена
става, трепониран е бедреният канал и е поставено стебло, последвало е използване на
5
помощни средства при ходене около 5 месеца след инцидента и несъмнено травмата е
довела до негативни последици в битов план – невъзможност за самостоятелно обслужване
и пълноценен живот за времето на възстановяване, което се признава от вещото лице и се
доказва със събраните гласни доказателства. Гласните доказателства свидетелстват, че
травмата е довела освен до затруднение движенията на пострадалата, но и до необходимост
да бъде подпомагана от сина си, спряла да общува и излиза в центъра на населеното място,
където живее.
Наличието на така осъществилите си в правния мир положителни факти водят до
пораждане отговорността на работодателя да обезщети пострадалия при злополуката
служител.
Спорни следователно са следните обстоятелства: дали злополуката е резултат от проява
на невнимание, съответстващо на груба небрежност при изпълнение на задълженията от
ищеца, което обуславя извод за намаляване отговорността на ответника – чл.201, ал.2 КТ, в
какъв размер се съизмеряват неимуществените вреди от претърпените болки и страдания и
доказани и нужни ли са били разходите за лечение, които се претендират като имуществени
вреди.
Относно първият спорен въпрос, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Отговорността на работодателя е обективна и безвиновна. Обезщетението
може да се намали по изключение, само ако пострадалият е допринесъл за увреждането си,
като е допуснал груба небрежност /чл.201, ал.2 КТ/. Грубата небрежност не се отличава по
форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия /Решение № 252 от 30.09.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 1364/2016 г., IV г. о., ГК/. В този смисъл, съзнаваната небрежност (самонадеяността) в
наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими /Решение
№ 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК/. Вината на пострадалия
не може да се предполага. Доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл.
201, ал. 2 КТ е на работодателя /Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013
г., IV г. о., ГК/. При липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в
разрез с изискванията за безопасност, категоричен извод за допусната груба небрежност не
може да се направи /Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., IV г. о.,
ГК/. Съпричиняване при трудова злополука има, когато служителят извършва съответната
дейност без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и
на правилата за безопасност. Преценката за положената грижа е в зависимост от
конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на
работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои
негови действия е настъпила вредата. /Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6
2798/2014 г., IV г. о., Решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г.
о./.
Констатиране на допусната груба небрежност се свързва с установяване на липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност, т.е. когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
В случая, отчитайки механизма на настъпване на злополуката, този състав намира, че
извършените от ищцата действия не могат да се характеризират като груба небрежност,
респ. да се определят като неполагане на дължимата грижа, която и най-небрежният би
положил в подобна ситуация. Злополуката се е случила при нормално ходене, без да е
установено някакво особено поведение от страна на ищцата, включително препятствие или
нарушение от нейна страна, или други обективни условия като влошено състояние на
настилката и/или атмосферното влияние върху нея, изискващо повишено внимание.
Отчитането на посочените обстоятелства през призмата на твърдението, че е налице
невнимание от пострадалата, дават основание да се заключи, че поведението на
пострадалата, от една страна не е установено, включително наличието на невнимание от
нейна страна, а от друга – че подобни обстоятелства не се установява да са в причинна
връзка с механизма на злополуката, т.е. с падането. Освен това, невниманието би могло да
се определи като моментна разсеяност и като небрежност, но не и като груба такава.
Обикновено падането се случва по невнимание, освен ако не се дължи на други причини
/хлъзгава настилка, поведение на пострадалия – тича, не носи предпазни средства, движи се
на необезопасено място/, в който случай при съобразяване на всички обстоятелства се
извършва преценка за степента на небрежно поведение от пострадалия, за да се
характеризира то като груба небрежност. Както се посочи, по делото не е установено
падането и/или движението на пострадалата Р. М. да е свързано с някакви други конкретни
обстоятелства, характеризиращи пострадалото лице, неговото поведение или подовата
настилка, което/които да доведат до необходимост от повишено внимание, респ. липсата на
такова. Не се установи, ситуацията, при която се е случил инцидентът, да изисква повишено
внимание, нито се установява такава висока степен на небрежно на поведение,
характеризираща го като груба небрежност. В заключение, не се установи ищцата по
някакъв начин да е допринесъл със своето поведение за настъпване на злополуката.
Изложените мотиви дават основание да се заключи, че ответникът не е изпълнил
възложената му доказателствена тежест да обоснове възражението си за съпричиняване,
поради което следва да понесе последиците от процесуалното си бездействие. Последиците
се свеждат до отхвърляне на възражението му, респ. до неприемането на цитираното
основание за редуциране на дължимото обезщетение по смисъла чл. 201, ал. 2 КТ.
Относно вторият спорен въпрос, съдът намира следното:
Видно е от приложената медицинска документация и от оценката й в приетата
медицинска експертиза, че травмата е довела до хоспитализиране за периода 01.07.2020 –
10.07.2020 г., в рамките на който е проведена операция – „тотална смяна на тазобедрената
7
става“ в резултат на увреждането, и пострадалата е изписана с препоръки – да ходи с две
помощни средства и да приема медикамент. Разходите за извършената оперативна
интервенция /стебло за ендопротезиране, глава за ендопротезиране, двойно-мобилна вложка,
двойно-мобилна капсула, костен цимент, реимбурсиране/ възлизат в размер на 2044.98 лева
/фактура и фискален касов бон от 08.07.2020г. л. 18/. Посочения разход, доказан с
приложената фактура, следва да се присъди като необходим и реално сторен. Останалите
търсени разходи за сумата от 118.00 лева и 720.00 лева, за които се твърди, че са направени
по повод на лечението, не се присъждат. Действително, няма преки данни за какво тези
разходи са направени. В приложените по делото фактури не е описан предмета на
покупката. Липсата на означение на предмета на покупката пречи съдът да установи дали
разходът е бил необходим и свързан с лечението.
Установено е, че в резултат на счупването пострадалата е била обездвижена, което само
по себе си препятства самостоятелното й обслужване в битов план. Травмата е била
болезнена, наложила е хоспитализиране и оперативна интервенция, придвижване с помощни
средства и помощ при обслужване. Съдът приема, че периодът на използване на помощни
средства – патерици, се свежда до пет месеца – в този смисъл са показанията на свидетелите.
В този смисъл съдът разчита и заключението на експерта, който сочи, че оздравителният
период средно-статистически настъпва до 5 месеца, когато крайниците заздравяват. Логично
е, до този момент пострадалата да преодолява слабостта на крайника посредством помощни
средства. В рамките на посочения период на обездвижване пострадалата логично и доказано
по делото от свидетелските показания и заключението на СМЕ е била подпомагана от
асистент /сина ѝ/ при осъществяване на ежедневни битови дейности. Оздравителният процес
е протекъл според очакванията в медицината, като възстановяването е настъпило до пет
месеца, макар при този вид травми и при благоприятен оздравителен процес да са налични
съпровождащи болки при натоварване и резки промени във времето. Възстановяването е
дадено спрямо конкретното увреждане и няма свързаност с други евентуални оплаквания на
ищцата поради липсата на данни за последващи прегледи и проследяване на заболяването.
Съдът намира, че дължимото по реда на чл.200 КТ обезщетение от работодателя за
претърпените болки и страдания се съизмерява със справедливия паричен еквивалент за
увреждането, като при преценката на размера съдът съобрази следните релевантни за
определянето факти: тежестта на увреждането /контузия на дясна тазобедрена става,
налагаща хоспитализация, оперативна намеса, обездвижване и последващо използване на
помощни средства/; времетраене на възстановителния процес /до 5 месеца/, провеждане на
домашно медикаментозно лечение по предписание; нужда от чужда помощ при обслужване
непосредствено след инцидента и на по-късен етап; нарушеното ежедневие в битов план;
понасяната болка /особено интензивна в началото, като за този вид травма е възможно да
има продължаващи болки при резки промени във времето и натоварване/; възрастта на
пострадалата /66 години, т.е. възраст над средната, в която травматичните увреждания се
отразяват по-тежко/. Тези фактори обуславят извод, че справедливото обезщетение за
причинените неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука са в размер на
8
25000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева, която сума не се намалява от съда, тъй като не се
установи допусната от пострадалата груба небрежност. Обезщетението не се намалява и с
изплатено от застрахователя обезщетение в размер на 218.40 лева /л. 89/. Възражение за
приспадане на това обезщетение реално не е направено. Представено е само доказателство
за такова плащане, но е сторено несвоевременно. Ликвидационната преписка, видно от
писмото, е образувана малко след инцидента, поради което ответникът е знаел и имал
възможност да се снабди, представи или изиска още с отговора на исковата молба
доказателството. При все това, обезщетението е изплатено по валиден към датата на
инцидента договор за задължителна застраховка трудова злополука, сключена с
работодателя, но за временна неработоспособност, поради което не компенсира същите
вреди като настоящите и по тази причина не подлежи и на приспадане.
За горницата над тази сума до пълния искан размер от 50000.00 лева предявеният иска
следва да се отхвърли. Остана недоказано по делото ищцата да е претърпяла в пълнота
описаните в психичен план вреди от увреждането. Свидетелските показания дадоха
информация само за ограниченото и придвижване и комуникация, но не и за накуцване, за
нервност, неспокойство, невъзможност да спи, избухване, раздразнителност, загрозяващи
белези от операцията, от които ищцата се срамува и притеснява. Липсват доказателства за
причината от продължаващите болки на ищцата – дали те са свързани с травмата, нейното
лечение или имат друг произход. Изследването на това обстоятелство намира отражение в
заключението на експерта, който дава именно такъв отговор – че последващите оплаквания
не могат еднозначно да бъдат свързани с тази травма. Наистина, увреждането по своя
характер представлява трайно затруднение движенията на десния долен крайник и се
съпровожда с продължаващи с години болки при натоварване и промяна на времето, но този
същото важи и за други подобни травми. Ето защо, това последно обстоятелство влияе на
размера на обезщетението, но не е елемент, който значително да влияе върху неговия
размер. Посоченото обстоятелство е отчетено от съда при определяне размера на
обезщетението, който според този състав е достатъчен да обезщети в пълна степен
понесените от ищцата болки и страдания.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, макар и да произтича от договор, е по
естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази
отговорност и определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на деликта - Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК.
По разноските
С оглед характера на спора ищцата не е направила разходи за държавна такса и за вещо
лице. Няма данни за реално разходване на средства за адвокатско възнаграждение.
Дължими, по правилото на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, са също разноски на ответниците
съобразно отхвърлената част от иска и прекратяването на делото в една част. Такива
9
своевременно са поискани, но не са представени доказателства за тяхната направа. В
представения по делото договор /л. 96/ изрично е договорено, че адвокатското
възнаграждение се плаща по банков път. Доказателства обаче за плащането не са налични по
делото. По тази причина и съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение от
06.11.2013г., постановено по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разноски не следва да се
присъждат.
Ответниците дължат сумата от 255.70 лева възнаграждение за вещо лице, определено
съобразно уважената част от исковата претенция.
Дължат още и разходите за държавна такса по уважените искове, както следва: 1000.00
лева по иска за неимуществени вреди и 81.79 лева – по претенциите за имуществени вреди.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Нелсен Чистота“ ЕООД, ЕИК *********, и „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК
*********, в качеството им на съдружници с дялово участие от 60% „Нелсен Чистота“
ЕООД и 40% за „Ай Ес Ви Трейд“ АД в „Титан София Изток I“ ДЗЗД, ЕИК *********, да
заплатят съобразно посоченото процентното участие в ДЗЗД „Титан София Изток I“ на Р. Б.
М., ЕГН **********, следните суми:
на основание чл. 200, ал.1 КТ - сумата 25000.00 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, настъпила на 01.07.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на деликта – 01.07.2020г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над тази сума – 25000.00
лева, до пълния претендиран размер от 50000.00 лева като неоснователен;
на основание чл. 200, ал.1 КТ - сумата 2044.98 лева – обезщетение за имуществени
вреди от претърпяната от 01.07.2020г. трудовата злополука, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2021г., до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума – 2044.98 лева, до пълния предявен
размер от 2882.98 лева, като недоказан.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 60778/2021г. по описа на Софийски районен
съд, 55 състав, В ЧАСТТА на предявените от Р. Б. М., ЕГН **********, срещу „Титан
София Изток I“ ДЗЗД, ЕИК *********, осъдителни искове по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000.00 лева, ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното плащане, и за заплащане на имуществени
вреди в размер на 2882.98 лева, настъпили в резултат на трудова злополука от 01.07.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.10.2021г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Нелсен Чистота“ ЕООД, ЕИК *********, и
10
„Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, в качеството им на съдружници с дялово участие от
60% „Нелсен Чистота“ ЕООД и 40% за „Ай Ес Ви Трейд“ АД в „Титан София Изток I“
ДЗЗД, ЕИК *********, да заплатят съобразно посоченото дялово участие на Софийския
районен съд сумата 1081.79 лева – държавна такса, както и сумата 255.70 лева – разходи за
вещо лице по делото съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която производството се
прекратява, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11