Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 31.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1055 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 6396 от 16.09.2019 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, е наложено на С. И.Д. ***, административно наказание на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата – глоба в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Д., който го е обжалвал като незаконосъобразно. В жалбата си изтъква, че постановлението е издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Заявява, че в съдебно заседание ще доразвие оплакванията си.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя не се явява. Представено е писмено становище от процесуалния му представител адвокат С.И. от ВТАК, в което поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Развива подробни доводи относно невъзможността на жалбоподателя в качеството му на водач на ППС да отговаря за нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Счита, че ако е следвало да бъде ангажирана отговорността му, то това е следвало да стане на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Сочи, че в качеството му на водач на ППС жалбоподотелят не е субект на нарушението на посочения текст от закона, тъй като съгласно нормата на чл.11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите, а това са лицата определени в чл.15, ал.3 от Наредбата, а именно : собствениците на извънгабаритните и/или тежките ППС, тъй като те имат задължението да снабдят превозните средства със съответните документи, а не водача. Позовава се на дадената в § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози легална дефиниция на „превозвач” и изтъква, че водача не попада в тази категория и че не може да му се вмени във вина неизпълнението на това задължение. Сочи, че за действията си по фактическото управление на превозното средство е следвало да бъде санкциониран на основание чл.177, ал.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложени са също така и аргументи относно обстоятелството, че жалбоподателят е действал в изпълнение на неправомерна служебна заповед по смисъла на чл.16 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН.
Подробно в писменото становище са развити съображения и относно наличието на предпоставки случаят да бъде характеризиран като маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН.
Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от адвокат Ф. от ЛАК, който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Изтъква, че везната с която е било измерено натоварването върху осите е годно техническо средство, съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 и ал.2 от Закона за измерванията. Счита, че липсват основания случаят да бъде приет като маловажен, тъй като не се отличава от обичайните такива. Изтъква, че правилно наказващият орган е завишил размера на глобата, поради факта, че констатираното натоварване на осите е сериозно спрямо максимално допустимото по закон, както и че е отчетен факта, че водача е продължил управлението на превозното средство без да заплати дължимата пътна такса.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Х.И.Г. и Й.П.Й., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят С. И.Д. работел по трудово правоотношение с *********.
На 22.08.2019 г., жалбоподателят Д. управлявал товарен автомобил марка ********* по път І-4, с посока на движение гр.София – гр.Велико Търново. Превозвал отпадък. Около 16.20 часа, на км 65+600, на 200 метра след разклона за с.Малиново, област Ловеч, бил спрян за проверка от служители на АПИ София – свидетелите Х.Г. и Й.Й..
В хода на проверката свидетелите констатирали, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил бил с три оси, а в състав пътното превозно средство било с 5 оси. Било измерено разстоянието между осите с ролетка 1306/18 /5 м/, както и натоварването върху тях с техническо средство - електронна везна модел „PW-10” № К0200007. В следствие на така направените замервания на натоварването на осите на автомобила /л.15/ се констатирало, че при измерено разстояние между осите 1,38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС-то е била 22.050 т, при максимално допустимо натоварване от 19 тона, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, буква „в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба № 11/2001 г. пък сочи, че при надвишаването на нормите по чл.7, пътното превозно средство е тежко. Установено било, че брутното тегло на превозното средство /вкл. тегленото от автомобила ремарке с рег.№ ВТ 1111 ЕЕ/ било в размер на 46 000 тона.
За така измерените при проверката параметри на ППС жалбоподателят Д. не е представил на проверяващия служител на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата.
Предвид на тези констатации, свидетелят Х.Г. съставил акт за установяване на административно нарушение № 0007125/22.08.2019 г., в който приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, на който акт като свидетел се подписал Й.Й..
По съставеният акт жалбоподателя не е вписал възражения. Подписал го и получил препис от него.
Няма данни по делото, че след съставянето на акта са били изпълнени изискванията на чл.37, ал.3 от Наредбата и да е била заплатена дължимата пътна такса.
Няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят да е представил писмени възражения по акта.
Въз основа на акта за нарушение, на 16.09.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 6396, в което били отразени направените и описани в акта констатации при проверката. Наказващият орган приел, че жалбоподателят Д., като водач на товарния автомобил е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата и като не го е сторил е извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП. Приел е също така и че нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопастността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура и поради тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
С оглед на така констатираното нарушение, жалбоподателят С. Д. бил санкциониран на основание чл.53, ал.1, във връзка с чл.26, ал.2 от ЗП с глоба в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ, който служител е бил надлежно упълномощен от Председателя на Управителния съвет на АПИ /заповед № РД-11-860/15.07.2019 г. - л.24/ и въз основа на акт съставен от надлежно овластено лице, съгласно заповед № РД-11-859/15.07.2019 г. на председателя на УС на АПИ /л.22-23/.
По факта на извършеното нарушение страните не спорят, а и безспорно от ангажираните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Д. е управлявал ППС с ширина между осите 1,38 м, като сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 22 050 тона, при максимално допустимо натоварване от 19 тона, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б.”в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. За това превишение е следвало да има разрешение за специално ползване на пътищата или квитанция за платена пътна такса, която той не представил при проверката, тъй като такава не е била платена. Не е била заплатена и след проверката и съставянето на АУАН.
Спорни са въпросите и в тази насока са основно доводите и възраженията на страните, а именно : кой е следвало да понесе отговорност за това, че жалбоподателят Д. е управлявал товарния автомобил по републиканската пътна мрежа, с допуснатото претоварване на осите, т.е. «тежко» по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредба № 11/2001 г., без да е имал разрешително или квитанция за платени пътни такси, както и правилно ли е било квалифицирано нарушението, съответно приложена релевантната санкционна норма, т.е. по приложението на материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението и доводите в този смисъл на жалбоподателя, че водачът на тежко ППС, управляващ това превозно средство без съответното разрешение, не може да е административнонаказателно отговорно лице по чл.53, ал.1 от ЗП, а такава отговорност следва да носи единственно собственикът на ППС или лицето, извършващо превоза, в чието задължение е снабдяването с изискуемото разрешително за превоз на извънгабаритни товари по пътищата. В случая е без правно значение за чие име и чия сметка жалбоподателят е извършвал процесния превоз, тъй като същият е бил водач на извънгабаритно (тежко) ППС, а субект на административнонаказателната отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б.»а» от ЗП за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС без надлежно разрешение, т.е. кръга на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на тези превозни средства и превозвачите по смисъла на § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП визира няколко групи лица, които могат да бъдат субекти на това нарушение, а именно : 1. физически лица нарушили разпоредбите на ….чл.26, ал.2…, 2. извършили и 3. наредили да бъдат извършени следните дейности : …..следва подробно, в 6 точки изброяване на «дейностите», като в разглеждания случай това е дейността посочена в т.2 на разпоредбата. Ясно от анализа на разпоредбата е, че отговорността на собствениците на ППС и превозвачите е различна и отделна от тази на лицата, които фактически са осъществили движението на тежкото ППС в нарушение на забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.»а» от ЗП, т.е. от водача на превозното средство. Ето защо, принципно жалбоподателят, като водач на превозното средство може да е субект на описаното в АУАН и НП нарушение.
Във връзка с горното, не могат да бъдат споделени и доводите наведени в представеното от жалбоподателя писмено становище относно сходството между дадената в Закона за автомобилните превози дефиниция за «превозвач» и използваното в Закона за пътищата понятие «лица, които извършват превозите». Дадената в § 1, т.5 от ДР на ЗАвП легална дефиниция гласи, че «превозвач» е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помоща на превозни средства, предназначени за тази цел. По начало легалната дефиниция се нарича още и правно определение и представлява изрично определение на дума, словосъчетание или израз в закон или подзаконов нормативен акт. Ето защо, не може дадена в един нормативен акт легална дефиниция механично да се отнесе и приеме за меродавна за използвано в друг нормативен акт понятие, или както е в разглеждания случай дефиницията за «превозвач» дадена в ЗАвП да се ползва за употребения в ЗП израз «лица, които извършват превозите», та дори и смислово двете да са близки. Двата закона влагат различен смисъл в тях. ЗАвП определя като превозвачи само физически и юридически лица, които имат качеството на търговец по смисъла на ТЗ, докато използваното от ЗП понятие «лица, които извършват превозите» обхваща по-широк кръг субекти, като превозвачите са само част от тях.
В подкрепа на горните съждения е и нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която дава правомощия (и задължава) съответните служби за контрол при Агенция «Пътна инфраструктура» да спират и проверяват навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и да съставят актове на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса. Иначе казано – водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, движещо се по пътищата без разрешително или документ за заплатена пътна такса, е административнонаказателно отговорно лице на основание изрична разпоредба от релевантен по случая нормативен акт.
При издаване на наказателното постановление обаче, неправилно е бил приложен материалният закон, като установеното надвишаване натоварването на ос на двойната ос на управляваното от жалбоподателя Д. МПС е било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, съответно приложена е била санкционната норма на чл.53, ал.1 от същия. С оглед на установените по делото данни и събраните доказателства съдът счита, че в случая нарушението е следвало да се квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.2-ро от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, съответно приложимата санкционна норма е била тази по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП въвежда забраната за движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното ползване на пътищата, а нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП изискването движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези норми са установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и същата и приложим и относим нормативен акт и към двата закона – ЗП и ЗДвП – аргумент и от нормата на чл.1 от Наредбата. Същата дава и дефиниции за извънгабаритно и тежко ППС, съгласно §1, т.1 от ДР, във връзка с чл.2 и чл.3. Съответно нормите за размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл.5, чл.6 и чл.7 от Наредбата.
На първо четене, така погледнато възниква извод, че за деяние като тук обсъжданото е налице неяснота разпоредбата на кой от двата закона е нарушена, съответно колизия между приложимите санкционни норми. Внимателният им прочит обаче сочи, че нормите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП формират два отделни, различни състава на административни нарушения. Общото между двата е, че съставите се допълват от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, но последната съдържа две отделни хипотези. Първата е когато движението се извършва без разрешително, а втората, когато се извършва без документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3 от Наредбата. Именно тези две хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е приложимия материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за санкционирането му.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване на пътищата по § 1, т.8 от ДР на ЗП и в отклонение от общата забрана по чл.139 от ЗДвП. Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа посочен в чл.26, ал.3 от ЗП – управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, т.е. разрешението има характеристиките на индивидуален административен акт. Същото се издава по реда на чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от Наредба № 11/2001 година. Същевременно, по силата на чл.8, ал.5 от Наредба № 11/2001 г. от този разрешителен режим са изключени превозните средства с размери, маса и натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредбата. На визираните в чл.14, ал.3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на специалния административен акт по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а само след заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от Наредбата. Тук е необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението за специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл.8, ал.4 от Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл.8, ал.7 от Наредбата от друга. Една от предпоставките по чл.14, ал.3 от Наредбата е натоварването на ос да не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ. В обсъждания казус максимално допустимото натоварване на двойната ос на управляваното от жалбоподателя МПС е 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.”а” от Наредбата. Елементарно математическо изчисление показва, че 30 % от 19 тона е в размер на 5.700 тона, т.е. за превишение в тези граници на ППС се разрешава да се движи само след заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от Наредбата и не е необходимо да бъде издавано разрешително по чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от Наредбата. От протокол за измерване на превозно средство № 72/2019 от 22.08.2019 г. /л.15/ е видно, че сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е измерена в размер на 22.050 тона, което обстоятелство коректно е отразено и в обстоятелствената част на наказателното постановление. При това положение, разликата между измереното при проверката натоварване на ос на двойната ос с максимално допустимото по закон от 19 тона е била 3.050 тона, т.е. попадала е в рамките на тези 30 % предвидени в разпоредбата на чл.14, ал.3 от Наредбата. В тази връзка следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.35, ал.1 от Наредба № 11/2001 г. също се визира разрешително или документ за платена такса, докато от своя страна чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП сочи само за разрешително за специално ползване на пътищата, което не се издава за посочените в чл.14, ал.3 от Наредбата ППС. Аргумент в този смисъл се извлича и от административнонаказателния състав на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП (приложен в случая, макар и т.2 да не е отразена в НП), който въвежда като съставомерни елементи движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Конкретно и ясно се сочи само разрешение, и след като няма знак за равенство между разрешението и документа за платена такса по чл.8, ал.7 от Наредбата, то се налага единствения извод, че в случаите на движение на ППС без документ за платена такса, но в рамките на посочените и установени при съответните измервания параметри по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001 г. относно маса, натоварване на ос и габаритни размери, не е осъществен състава на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и съответно не следва да се налага санкция на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. В такива случаи, какъвто безспорно от обсъдените по-горе доказателства попада и настоящия, констатираното нарушение следва да се квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, а приложимата санкционна разпоредба за него е тази по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
На следващо място – така, както фактически и правно е обосновано нарушението в обжалваното НП също не съответства на основанието въз основа на което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д.. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на постановлението алтернативно е посочено, че движението на ППС се осъществява без разрешение /разрешително или документ (квитанция) за платени пътни такси/. Наказващият орган не е съобразил, че установеното натоварване на ос на двойната ос на товарния автомобил и по-точно, превишението над максимално допустимото по чл.7, ал.1, т.5, б.”в” от Наредбата, попада в границите на изключението по чл.8, ал.5, във връзка с чл.14, ал.3 от Наредбата (30 %), като в следствие на това не е отправил съответно на фактите словесно фактическо и правно обвинение за движение на ППС без документ за платена такса. Това само по себе си е самостоятелно основание за незаконосъобразност и отмяна на издаденото НП, тъй като съществено е нарушено правото на защита. На практика, наказаното лице няма яснота кой от двата документа (разрешително или квитанция за платена такса по чл.8, ал.7 от Наредба № 11/2001 г.) е следвало да представи, за да опровергае повдигнатото му алтернативно обвинение за движение без разрешително или документ за платена такса.
Предвид на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство е било допуснато нарушение на процесуалните правила (алтернативно предявено обвинение), както и неправилно е бил приложен съответният, с оглед установените факти за нарушението материален закон. Поради това обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.
С оглед на този изход на делото е безпредметно да се обсъждат доводите касаещи субективната страна на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6396 от 16.09.2019 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което е наложено на С. И.Д. ***, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата – глоба в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :