Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 03.05.2019
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На осми април
2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Станка Желева
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.дело № 94 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.С.М.
***, чрез пълномощника й адв. Х.-ТАК, срещу решение № 236/04.01.2019г.,
постановено по гр.д. № 347/2018г. по
описа на ТРС, в осъдителната му част над 1200 лв.
С обжалваното решение въззивницата е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на С. Ж.Х. ***, сумата от 2 366.49 лв. /две хиляди
триста шестдесет и шест лева, четиридесет и девет стотинки/, представляваща
частична претенция от общо 7 200 лв., дължима за извършен ремонт на покривна
конструкция на недвижим имот /дюкянско помещение/, находящ се в УПИ VI – 385,
кв. 39 по плана на с. С., общ. Попово,
ведно с лихвите за забава, считано от датата на завеждане на иска
/17.04.2018г./ до окончателното изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛЕН
иска за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 3 500.00 лв.,
присъдени са разноски.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно. Според въззивницата, въпреки
уточнението на исковата молба с допълнителна такава, че се касае за частичен
иск в размер 3600 лв. от сумата от 7200 лв.,
представляваща стойността на ремонта, направен от ищеца, не било
конкретизирано от ищеца не само в тези молби, а и в о.с.з., дали тази частична
претенция касае изцяло полагащият се наследствен дял на ответницата или е частичен
иск като цяло. Предвид липсата на такава една неконкретизация, а и изхождайки
от петитума на иска, следва да се направи извода, че от тази частична претенция
ищцата дължи сумата от 1200 лв. представляваща 6/18 ид.части от предявения
частичен иск в размер на 3600 лв.. По така изложените доводи, въззивницата моли за частична отмяна на решението и
уважаване на предявения частичен иск до
размер на 1200 лв., като на ищеца бъдат присъдени направените разноски по
компенсация.
Препис от въззивната жалба е връчена на насрещната страна, чрез
пълномощника й адв. К., на 13.02.2019 г. В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор по жалбата.
В о.с.з. пред въззивната инстанция, страните, редовно призовани, не се
явяват, не се представляват.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 262 от ГПК, въззивната
инстанция констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК,
срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за
страните, редовна размяна на книжата, поради което въззивната жалба е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Решението е валидно и допустимо.
Предмет на въззивното производство е решението, в обжалваната му осъдителна
част за сумата над 1200 лв. до уважения размер от 2 366,49 лв.
В останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
За да се произнесе по същество и при
преценката по реда на чл. 269 ГПК, съдът съобрази следното:
В депозираната искова молба ищецът е твърдял , че по силата на устна договорка с ответницата да му
продаде описания недвижим имот, находящ се в с. С., общ. Попово, и с нейното
съгласие, предприел и извършил ремонт на покрива на дюкянското помещение,
намиращо се в имота, като междувременно ответицата била ангажимент да подготви
документите, с които да бъде изповядана по нот.ред продажбата на имота. Ответницата
живеела в жилищната сграда в този имот, в който освен нея имало още
стоп.постройка и стар дюкян. Именно това дюкянско помещение ответницата му
показала и му обявила, че то е нейна собственост. Отказала на предложението му
да сключат предварителен договор. Въпреки неколкократните му настоявания,
ответницата го уверявала, че събира необходимите документи за продажбата и го
подканяла да си продължи ремонта, до сключване на сделката по
покупко-продажбата по натариален ред така и не се снтегнало. Ищецът твърди, че
за материали и труд по ремонта на покрива на дюкянското помещение е заплатил
общо сумата от 7 200лв. Ответниата го убеждавала да продължи ремонта, тъй
като освен на покрива на дюкяна се налагало ремонт и на самите помещения, но
като видял, че нещата не се движат, спрял да ремонтира. Поискал от ответницата
дадените от него средства за ремонта, но тя отказала. Разбрал от хора, че
ответнизата е правила опит да се снабди с документи за собственост, но е
полуцила отказ. При посощението си при адвокат, разбрал, че ответницата не е единствен
собственик на имота и с поредението си му е причинила имотна вреда в размер на
7 2000лв., от които той предявява частичен иск за сумата от 3 600лв.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата не е депозирала отговор.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, ответницата е оспорила
иска по основание и размер – с възражения, че не всички посочени от ищеца СМР
са извършени, в условията на евентуалност – че искът е частично основателен,
предвид обстотятлстовто, че не е индивидуален собственик на имотите.
С протоколно определение от 01.11.2018г., след изясняване на фактическите
обстоятелства по делото и предвид становищата на страните, районният съд е
приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса
обстоятелството, че е извършен ремонт на покривната конструкция на процесната
псграда и че ремонтът е извършен със съгласието на ответницата.
Във връзка с установяване на претендираните са извършени ремонтни дейности,
труд и вложени материали, е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), съгласно чието заключение ремонтът е включил: изградена
частично нова дървена покривна конструкция, състояща се в подмяна на всички
ребра, подмяна на подложките столици, смяна на компрометирани части от подове и
междинни столици, направа на нова летвена обшивка за керемиди и цялостно
покриване на сградата с нови керемиди. Направена е дъсчена обшивка на стрехата,
направена и монтирана е нова челна дъска, наковани са метални скоби за улуци. Стойността
на материалите, вложени в ремонта възлиза на 3592.58 лв. с начислени
доставно-складови разходи, на вложения труд -1877.82 лв., с начислени допълнителни
разходи. Съобразно приложената към експертизата КСС на извършените СМР общата
стойността на ремонта, с ДДС, е 7099.48
лв.
Видно от приложения по делото нот.акт
№ 1, т. I, дело № 2/1980 г. и удостоверения за н-ци, М.Д.Д.., В.Д.М.и Я.Д.Д.(последните
двама- син и дъщеря на първата) са признати за собственици по наследство и
давностно владение на недв.имот, представляващ дворно място от 1245 кв.м.,
съставляващо планоснимачен номер 385, кв. 39 по плана на с. С., заедно с
построените в него къща, две дюкянски помещения с навес и други стопански
постройки – т.е. на процесния имот.
Видно от приложения по делото нот.акт № 137, т. II, дело 481/1993г., се
установява, че М.Д.И.е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане
собствените си 1/3 ид.ч. от гореописания имот на В.Д.М.., като не е спорно
между страните, че към момента на прехвърлителната сделка преобретателят В. и
ответницата М. М. са били съпрузи, респ. посочените ид.ч. са придобити в режим
на СИО /чл. 19, ал. 1 СК (отм.)/
Не е спорно, че М.Д.Д.и М.Д.И.са имена на едно и също лице.
От приложените по първоинстанционото дело у-ния за наследници, се
установява, че след смъртта си В.Д.М.., поч.на 08.01.2007г., е оставил за свои
наследници ответницата М.С.М. /съпруга/,
М.В.Б. /дъщеря/ и Д.В.Д./дъщеря/.
При така установеното, е видно, че в процесния имот са съсобственици Я.Д.Д.(1/3
ид.ч.) и н-ците на В.Д.М.(на общо 2/3 ид.ч.). От тази обща ид.ч., предвид разпоредбите
на чл. 5 ал. 1 и чл. 9 ал. 1 от ЗН, както и на чл. 27 във вр. с пчл. 26 ал. 1
от СК (отм.), предвид придобиването на 1/3-та, собственост на майката М.Д.И.по
договора за прехвърляне на имот срещу грижи, по време на брака на сина й и
ответницата по делото, притежаваната от ответницата ид.ч. от процесния имот е
1/3 ид.ч. – 1/6 ид.ч. след прекратяване
на СИО и 1/6ид.ч. по наследство от съпруга й (чл. 9 ал. 1 от ЗН).
Съгласно чл. 30 ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си.
В случая, с оглед подвеждането на предявения иск под нормата на чл. 61 във
вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗЗД, ответницата следва да отговаря съобразно притежаваното от нея право на
собственост (1/3ид.ч.), поради което и предявеният иск се явява основателен до
размера на присъденото от първоинстанционния съд – а именно 2 366,49 лв.
(1/3 от 7 099,48 лв.), ведно със законната лихва, считано от деня на датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че не било ясно какъв
иск е предявен. В самата искова молба, ищецът е посочил, че претендира сумата
от 3600лв., предявявяйки иска като частичен от 7 200.00лв. В уточнителната
молба са изложени само обяснения и подробности относно това, в какво се състои
имотната вреда, претендирана от ищеца и как е била причинена. Изменение на
предявения иск не е правено , съответно
допускано.
Предвид на така изложените доводи, предявеният иск се явява основателен до
размера от 2 366.49 лв.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на
ищеца разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, в общ размер на
456.21 лв. (от общо направените разноски от 694.00лв.)
На осн.чл. 78 ал. 3 ГПК, ответницата има право да иска заплащане на направените от
нея разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, при което и се дължи сумата
от 102.79 лв. (от направените разноски в размер на 300.00 лв. - заплатен
адвокатски хонорар), при което, ответницата дължи на ищеца разноски, по
компенсация, в размер на 353,42 лв.
Поради съвпадане на изводите на въззивната и първата инстанция, на осн.ч.
271 от ГПК, решението следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид неоснователността на възивната жалба разноски на въззивницата, по
компенсация, не се следват.
Въззиваемата страна не е направила разноски, съответно не е претендирала
такива.
Искът е предявен като частичен за сумата от 3 600 лв. При предявен
частичен иск, само тази част от спорното право става предмет на делото, а не
цялото материално право и по критерия цена, съгласно чл. 280 ал. 1 т.1 предл.1
от ГПК не подлежи на касационен контрол ( Определение № 280 от 26.04.2012 г. на
ВКС по ч. т. д. № 257/2012 г., I т. о., ТК).
Водим горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 236/04.01.2019 г., постановено по гр. д. № 571/2018г. по описа на РС
–Търговище, в обжалваната му осъдителната
част за сумата над 1200 лв. до присъдените 2 366.49 лв., и в частта за
разноските, като правилно и законосъобразно - на осн.чл. 271 ал. 1 предл.1 от ГПК.
Решението, в отхвърлителната му ЧАСТ за сумата над 2 366.49 лв. до
предявения размер от 3 600 лв. (предявен като частичен от 7 200.00 лв.),
като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване - на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.