Мотиви към Присъда № 58 от 18.11.2019 година,
постановена по НОХД № 437/2019 година по
описа на РС - Елхово:
Производството по делото е
образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт против Д.К.Х. /D. K. K./, роден
на *** година в гр.Арбил, Р Ирак, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК за това, че на 03.11.2019 година през ГКПП Лесово, община Елхово, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция
в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като
намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от
субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимият престъпление по
чл.279, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5
от НК да му бъде наложено при
условията на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода в минимално предвиденият
размер, както и обществено порицание, като на основание чл.69, вр. с чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде
отложено за изпитателен срок от една година.
Подсъдимият Д.К.Х. е редовно призован за съдебно
заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК, чрез служебният му защитник адв. Пл.
М.. Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието
на назначеният му служебен защитник – адв. Пл. М. от АК – Ямбол.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимият заявява, че от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че Д.К.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
деянието по чл. 279, ал.1,
вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, но тъй като са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, желае на подсъдимият да се наложи най-лекото предвидено за
осъщественото престъпление наказание и спрямо него се приложи и разпоредбата на
чл.69, вр. с чл.66 от НК и се отложи от
ефективно изтърпяване наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от
една година, а наказанието глоба да бъде заменено с обществено порицание.
Съдът, след като обсъди поотделно
и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.К.Х. е роден на *** година в
гр.Арбил, Р Ирак, живеел в същия град и е гражданин на Република Ирак. Същият към момента на извършване
на деянието, в което е обвинен, не е бил навършил 18-годишна възраст. Видно от
обясненията на подсъдимият, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание
по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, Д.К.Х. решил да напусне
родината си и да отиде в Европейска държава, и по-конкретно във Великобритания,
където живеели негови роднини. В средата
на м. октомври 2019г. подсъдимият напуснал страната си и пристигнал в Република
Турция. Там той се срещнал с човек, който предварително уговорил с бащата на Х.
начина на пътуването му от Р Турция до Великобритания и този човек го завел до гр.
Истанбул. След няколко дни същият човек отвел подсъдимия и други 4 лица в
близост до място, където имало много спрени камиони, качил ги в товарното
отделение на лекотоварен автомобил, управляван
от молдовски гражданин и така петимата се придвижили до турско-българската
граница. На 03.11.2019година Д.К.Х. влязъл
през границата на страната ни от Република Турция в Република България през
ГКПП-Лесово, обл.Ямбол укрит в автомобила.
На 02/03.11.2019
година, свидетелят Д.С. - граничен полицай в ГПУ -
Елхово към РДГП-Елхово, бил на работа, ношна смяна и изпълнявал задълженията си
по служба на ГКПП с. Лесово, когато около 02.00 часа
на трасе вход за автомобили към Република България от
Република Турция, се явил автомобил с чужда регистрация за обработка. След извършена
проверка първоначално не се установили нередности, но впоследствие при
осъществената митническа проверка възникнали съмнения за лица, които не са
преминали през граничната проверка и това наложило да се проверят записите от
видеокамерите за наблюдение в района на ГКПП Лесово. Установило се от тези
записи, че от страничната врата на този автомобил с молдовска регистрация
излизат 5 лица, които не са били преминали паспортен контрол. Било разпоредено
да се извърши проверка за евентуално установяване на укрити лица в
проверяваният автомобил и се организирали действия по издирване на лицата. От
показанията на св. С. е видно, че на около 200 метра от ГКПП той и колегите му
открили петте лица, които видели на видеозаписите да излизат от автомобила –
четирима мъже и една жена, един от които бил подсъдимият Д.К.Х.. И петимата не
представили документ за самоличност и заявили, че са от Ирак. Подсъдимият и
другите четири лица били задържани, след което
била установена самоличността им от разследващия орган по техни данни, вписани
и в съставените документи, приложени по делото – заповеди за задържане,
заповеди за принудтелно настаняване в СДВНЧ и др.
Така от показанията на свидетеля С. е видно, че подсъдимият е преминал линията на държавната ни граница без разрешение на надлежните
органи на властта – укрит в микробус, управляван от молдовски гражданин, като е целял избягването на граничния
контрол при влизането на територията на Република България от Република Турция.
Няма данни по делото, след
задържането му, подсъдимият да е подал молба за особена закрила по реда на ЗУБ
и да е поискал убежище в Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена от ЦБС при МП,
се установява, че подсъдимият Д.К.Х. не е осъждан на територията на Република
България към момента на деянието,
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства - от обясненията на самият подсъдим, прочетени в хода на
съдебното следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетеля Д.С.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства,
приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на
разпитаният по делото свидетел, съдът не констатира противоречия. Показанията
на свидетелят са правдиви, логични и последователни, поради което същите се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за
извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не се установи
обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимият за достоверни и
ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Д.К.Х. е осъществил с
деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279,
ал.1, вр. чл.63, ал1, т.4 и т.5
от НК, като на 03.11.2019 година в района на ГКПП Лесово, община Елхово, действайки като
извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните
органи на властта, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Налице е съставомерно деяние по
посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е
извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да
е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично -
пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща
правото му за влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и
държавата от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със
знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Д. С.
и обясненията на самия подсъдим. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на
надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по
арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В
тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о.,
докладчик съдията П. Т.). Така очертани обективните белези на престъпния
състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна страна,
инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият
е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница и именно затова той е
предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на
Република Турция на територията на Република България. Подсъдимият е съзнавал,
че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от
волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Подсъдимият Д.К.Х., макар и непълнолетен, преди и по време на
извършване на деянието е разбирал свойството и значението на същото и е могъл
да ръководи постъпките си, което се установява от неговите обяснения в хода на
досъдебното производство и от събраните доказателства
за неговото целенасочено и последователно поведение преди, по време и след
деянието.
Съдът не намери основания за
приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето,
което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно
Конституцията. Съдът приема, че липсват основанията на посочената разпоредба –
чл. 279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимия. В конкретния случай,
безспорно се установи, че подсъдимият е влязъл на територията на страната ни
без съответно разрешение от надлежните органи на властта и това не се оспорва
от подсъдимия и неговия защитник. Съдът счита, че не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да
търси убежище, поради това, че в собствената му родина е бил преследван заради
своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република
България, подсъдимия не е направил нито при задържането си, нито впоследствие
при разпита му в хода на досъдебното производство, нито пред съда. Освен това
обстоятелствата за наличие на предпоставките за търсене на убежище подлежат на
доказване, а такива доказателства по делото не са представени.
Предвид изложеното, съдът призна
подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, вр. с чл.
63, ал.1, т.4 и 5 от НК.
Причините за извършването на деянието от
подсъдимия съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на
всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната
граница между РТурция и РБългария, за да се установи на територията на Република България.
При определяне на вида и размера
на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието,
която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в
страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия,
която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на
деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП,
способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите
вината обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, който към момента на извършване на
деянието е непълнолетен, съдът при условията на чл.54 от НК и като се съобрази с разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.4 от НК наложи на Д.К.Х.
наказание в предвиденият в Закона минимум, а именно три месеца лишаване от
свобода и на основание чл.63, ал.1, т.5 от НК замени предвиденото в разпоредбата на чл.279, ал.1 от НК наказание глоба по отношение на подсъдимия, като му наложи наказание обществено порицание, което постанови да бъде изпълнено чрез
публикуване на присъдата в официалния сайт на Община Елхово.
Съдът намери, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по
отношение на подсъдимия, тъй като последният не е осъждан за престъпление от
общ характер към момента на деянието, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на
основание чл. 66, ал.1, вр. с чл. 69,
ал.1 от НК съдът отложи по отношение на непълнолетния подсъдим Д.К.Х. изпълнението
на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от една година,
считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач, съгласно разпоредбата на чл.
189, ал.2 от НПК, са за сметка на органа, който ги е направил и не следва да се
присъждат.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: .........................
/В. Апостолова/