№ 42700
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110158002 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена на 02.10.2024г. искова молба от .. срещу М. Д. С.,
с която срещу ответника е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1 от КЗ.
От служебно изисканата справка от . се установява, че настоящият адрес на ответника
се намира в гр.. и то считано от 01.01.1980г., т.е от преди датата на подаване на исковата
молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г./ исковете на и срещу .и
се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на .я, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. В разглеждания случай се касае именно за предявен иск
срещу . по смисъла на по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като искът с правно
основание чл. 500 от КЗ е насочен срещу лице, което се ползва от застрахователното
покритие по сключения договор за застраховка „.“, съответно регресното право на ищеца
произтича от сключения договор и по-специално от твърдяното наличие на законовите
предпоставки, при които застрахователят по застраховка „.“ има правото да претендира от
застрахования платеното застрахователно обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II ТО, според
която понятието „.“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което местна подсъдност
по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - .и на застрахователни услуги
по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на
платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. (така и Определение №
179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95 от 05.02.2010 г.
по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др).
Същевременно за местната подсъдност по чл. 113 от ГПК, по аргумент от чл.119, ал. 3
от ГПК съдът следи служебно и въпросът може да бъде повдигнат до приключване на
първото по делото заседание.
Ето защо предвид разпоредбата на чл. 113 ГПК и данните от изисканата по реда на
1
Наредба № 14/2009 г. справка, съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен
съд. С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./ настоящият съдебен състав следва да прекрати производството по делото и да
го изпрати на компетентния съд Районен съд – Кърджали.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 58002/2024г., по описа на
Софийски районен съд, 153ти състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – ..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2